Решение по адм. дело №2468/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 ЗДвП, вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Д. И. И., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], вх. Б, ап. 42, против Заповед № 25-0442-000347/15.09.2025г. на Началник сектор към ОД на МВР-Варна, 04 РУ за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП: прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година.

В жалбата се поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като наложеното в максимален размер наказание е непропорционално. Твърди се, че това е първо нарушение, както и че ППС ще е нужно на семейството й, като съответно ще се управлява от съпруга й. В уточняваща молба с.д. № 17905/03.11.2025 г. жалбоподателката е заявила, че искането й от съда е единствено за изменение на оспорения административен акт, като се намали срока на наложената принудителна административна мярка към законоустановения минимум.

В съдебно заседание и по съществото на спора жалбата се поддържа от И.. Същата заявява, че осъзнавам нарушението, което е извършила, но предвид, че същото е първо такова, не разбира защо е в максималния предвиден в закона размер. Сочи, че действително колата е на нейно име, но я използва семейството й. Мъжът й ще я управлява, като обслужва двете им деца, които са ученици. Пояснява, че живеят в проблемен от към градски транспорт район – м-ст „Зеленика“, а децата не учат там. Моли се намали срока на действие на ПАМ към законоустановения минимум за такова нарушение.

Ответната страна - Началник сектор към ОД на МВР – Варна, 04 РУ, чрез процесуален представител – гл.ю.к. Г., оспорва жалбата. Счита заповедта за правилна и законосъобразна, доколкото към момента на издаването й са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ, а именно: положителната проба за алкохол. По отношение срока на мярката заявява, че същата е съобразена с количеството на алкохол, открит в кръвната проба на лицето.

След преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съобразно обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, средното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорената заповед и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

По нейната основателност, съдът съобрази следното:

Представените по делото доказателства установяват, че на 14.09.2025г., около 23.11ч., в гр.Варна, на ул.“Първи май“, жалбоподателката е управлявала собствения си лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ [рег. номер], като след спирането й от контролните органи и извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен № ARDM 0233 били установени 1.12 промила на хиляда алкохол в кръвта, измерена в издишания въздух. На лицето бил издаден Талон за медицинско изследване № 114695, което да се извърши в МБАЛ „Света Анна“ АД.

На Д. И. бил съставен АУАН № 4530952/14.09.2025г. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1,2 на хиляда.

С оспорената в настоящото производство Заповед № 25-0442-000347/15.09.2025г. за установеното нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП и на осн. чл.171, т.2а б.“б“ от ЗДвП, Началник сектор към ОД на МВР-Варна, 04 РУ, упълномощен със Заповед № 365з-7399/04.09.2025г., приложил спрямо Д. И. ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година.

От представените с преписката доказателства се установява, че с издадения талон за изследване, И. е извършила допълнителното изследване, чрез даване на кръвна проба, от която е установено етилов алкохол 0.94 промила в кръвта.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на оспорване е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДП. Актът е издаден в изискуемата от закона писмена форма, от материално и териториално компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП и с оглед представената по преписката Заповед № 365з-7399/04.09.2025г. на Директора на ОД на МВР - Варна, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

Оспорената ЗППАМ съдържа всички необходими реквизити заложени в изискванията на чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч. фактически и правни основания по отношение основанията за прилагане на процесната ПАМ.

Посоченото в ПАМ нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП е доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства, като същото не се и оспорва от жалбоподателката. В този смисъл налице са били основания за прилагане на процесната мярка. С нормата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.

При издаването на заповедта обаче административният орган не е съобразил всички обстоятелства по случая при определянето на срока на наложената административна мярка, което не съответства с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да я наложи. На неговата оперативна самостоятелност обаче е предоставено определянето на срока на мярката, тъй като същата съгласно законодателната уредба се налага не за фиксиран срок, а за срок от 6 месеца до една година. В процесната заповед по отношение максимално определения срок на наложената принудителна мярка липсват каквито и да са мотиви. Последното съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото от една страна е довело да нарушаване правото на защита на наказаното лице, което е лишено от възможността да разбере по какви причини ПАМ е приложена за максимално предвидения в закона срок, а от друга лишава и съда от задължението за извършване на контрол за законосъобразност на тази преценка на органа. Мотиви за този срок липсват в други съпътстващи издаването на процесната ПАМ документи, които да са част от административната преписка. Този порок не може да бъда саниран едва във фазата на съденото производство и то чрез изявление на процесуалния представител на ответника, направено по съществото на спора.

Съдът като взе предвид поведението на жалбоподателката – осъзнаване на нарушението и критичното отношение към същото; показанията от кръвната проба, които са решаващи; липсата на доказателства за други подобни прояви от И.; семейното й положение – две учащи деца, живущи в район без градски транспорт, намира, че за постигане целта на приложената спрямо оспорващата ПАМ, е достатъчно същата да бъде наложена в минималния предвиден от закона срок, а именно 6 месеца.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата срещу процесната заповед е частично основателна, поради което същата следва да бъде изменена в частта по отношение срока на приложение на процесната ПАМ, като същия бъде намален на 6 месеца.

Страните не са направили искания за присъждане на съдебно-деловодни разноски, поради което такива не им се следват.

Воден от горното и на основание чл.172, ал. 2 АПК, Административен съд Варна, ХVІІІ-ти състав

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Заповед № 25-0442-000347/15.09.2025г. на Началник сектор към ОД на МВР-Варна, 04 РУ, с която на Д. И. И., [ЕГН], от гр. Варна, е приложена на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП: Прекратяване на регистрацията на ППС „Форд Фиеста“ с рег.№ [рег. номер], като НАМАЛЯВА срока на същата от 1 /една/ година на 6 /шест/ месеца.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.