Решение по дело №1024/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 199/ 23.11.2011 г., постановено по гр.д. № 207/2011 г., Ардинският районен съд е допуснал да се извърши делбамежду А. Я. Ш. И Р. Я. Ш., и двамата от С., О., за следните недвижими имоти; находящи се в землището на С., О. : 1.НИВА от 1,145 дка, 9- та девета категория, в местността „Ю.и.", имот № * по КВС на С., О., Е. *, при граници и съседи; парцел №*- ливада на Община А., парцел № *- местен път, парцел №*- др. селищна територия на Община А.; парцел №000315- нива на наследниците на Д.М.А.; 2. НИВА от 1,728 дка, 9-та категория, в местността „ Е.А.", имот № * по КВСна С., Община- А., Е. *, при граници и съседи; парцел № *- др. селищна територия на Община А.; парцел № * - пасище, мера на Община А.; парцел № *- нива на М.Д.М.; ; З.НИВА от 7,562 дка, 9-та категория, в местността„Ю.и.", имот №* по КВС на С., Община А., Е. *, при граници и съседи;парцел № *- нива на наследниците на Д.М.А.;парцел №*- пасище, мера; парцел № *- нива на М.Д.М.; парцел № * -др. селищна територия на Община А.; парцел № *- нива на наследниците на А.АА.; парцел № *- нива на наследниците на Ш.А.М.; ПАРЦЕЛ № *- ливада на Н.Р.А.; парцел №*-ливада на наследници на А.АА.; парцел № *- нива на Община А.;парцел № *- залесена територия на МЗГ- ДА/ ДДС; 4.НИВА от 1,172дка, 9-та категория в местността „Ю.и.", имот № * по КВС на С., О., Е. *, при граници и съседи; парцел № *- местен път на Община А.;парцел № *- др.селищна територия на община А.; парцел № *- нива на наследниците на А.АА.; парцел № *- нива на Община А.: 5.ЛИВАДА от 2,523 дка, 9-та категория в местността "Ч.", ИМОТ № *, по КВС на С.,Община- А., Е. *, при граници и съседи; парцел № *- нива на Община А.; парцел № *- пасище, мера на М.Д.М.; парцел №*- нива на Я. Ш. Ш.; парцел № *- нива на наследниците на А.АА.; парцел № *- ливада на наследниците на А.АА.; 6. НИВА от 2,397 дка, 9-та категория, в местността „Ч.", имот № * по КВС на С., Община- А., Е. *, при граници и съседи; парцел № *- ливада на Община А.; парцел № *- нива на наследниците на А.АА.; парцел № *- ливада на Я. Ш. Ш.; парцел № *- пасище, мера на М.Д.М.; парцел № *- нива на Община А.; 7. НИВА от 2,* дка, 9- та категория, в местността „Я.", ИМОТ № * по КВС на С., Обшина- А., Е. *, при граници и съседи; парцел № *- залесена територия на МЗГ- ДА- ДДС; парцел № *- пасище, мера на Община А.; парцел № *- иглолистна гора на МЗГ –ДА- ДДС, при квоти; 17/18 идеални части от имотите за ищеца по делото- А. Я. Ш. и 1/18 идеална част от имотите за ответника по делото- Р. Я. Ш.. Първоинстанционният съд е остави без разглеждане направеното в производството искането за прогласяване нищожността на нотариален акт № 50, том I, дело № 38/ 2011 г. на Съдията по вписванията при РС, гр. А., като недопустимо.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволния от решението, изцяло, ответник в първоинстанционното делбено производство, Р. Я. Ш., въззивна жалба. Във възивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Излагат се съображения досежно неправилността на първоинстанционното решение в относно размера на допуснатите до делба квоти, като в този смисъл се твърди, че имотите предмет на делбата не са изцяло СИО на бащата и на майката на съделителите; че когато братът на съделителите Ф.Я.Ш. е прехвърлил своя дал на А. Ш. не е бил в добро психично здраве и не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл свободно да изразява волята си. Твърди се във възивната жалба , че в КВС на с. Г. била допусната явна фактическа грешка в частта относно имотите, предмет на делбата, като част в имот с кад.№ * попадала и част от къщата и двора на трето за делбата лице- М.Д..Твърди се, че неправилно решаващият съд бил приел това несъответствие за спор за материално право, защото в казуса се касаело до допускане на делба на имоти, които не били изключителна собственост на съделителите. В аспекта на изложенотожалбодателят моли да бъде отменено изцяло Решение № 199/23.11.2011 год., постановено по гр. дело № 207/2011 год. по описа на Районен съд, гр. А., като неправилно, или алтернативно при констатирани процесуални нарушения да бъде върнато делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски.

В дадения надлежен по делото срок, ответникът по въззивната жалба А. Я. Ш. , не е депозирал отговор на същата.

В съдебно заседание, жалбодателят Р. Ш., лично и чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба.

В съдебно заседание, ответникът А. Ш., чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Компетентният, АРС, е бил сезиран с искова молба, с която ищецът А. Я. Ш. е предявил срещу Р. Я. Ш. , иск с правно основание чл.69, ал.1 от ЗН, за делба на съсобствени недвижими имоти, съставляващи 7 броя земеделски имоти- ниви и ливада в землището на с. Г., Община А., при квоти 17/18 за ищеца и 1/18 за ответника. Процесните квоти от съсобствността ищецът претендира да са формирани на основание наследяване и покупко-продажби.

С депозирания по реда на чл.131 от ГПК отговор, ответникът прави възражение за недействителност /нищожност/ на осъществените с нот.акт № 50, т.1, н.д. № 38/2011 г. на СВ при РС, гр.А., между ищеца от една страна и наследниците-братя на страните, Ф. Я. Ш. и М.Я.Ш.., всеки поотдено от друга страна, покупко-продажби на ид.ч. от наследствените ниви, поради обстоятелството, че тъй като последните макар и дееспособни, при сключване на сделките не могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят действията си. С отговора е направено възражение и за размера на претендираните квоти, като според ответника той притежава 1/9 ид.ч. от съсобствените имоти, тъй като възстановените от ПК, гр.А., зем.земи, не били СИО на родителите му, а лична собственост само на бащата на страните, придобити от неговата майка-баба на страните- Ф.Ш. Ш.ова. И това обстоятелство обуславяло факта, че майката на страните С.Ш. е наследила само 1/9 ид.ч. от наследствените на съпруга й имоти, а не 10/18 ид.ч., както се твърдяло по делото.

Въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, доколкото във въззивното нови такива не са поискани и събирани, и настоящата инстанция изгради своето становище. Счита, че решаващият съд е формулирал правилни правни изводи, които обуславят и правилността на обжалваното в настоящото производство решение.

В производството не се спори, че страните А. Я. Ш. и Р. Я. Ш., са братя, родени от сключения на 06.11.1944 г. брак на наследодателя им Я. Ш.Ш./Ш.ов и С.Р.А./Ш.. От приложеното удостоверение за наследници № 1/ 2011 г. на Кметство Г., се установява, че братя и сестри на страните в производството са и К.Я.Е., Ф.Я.Ш., М.Я.Ш., Н. Я. Ш., Ф.Я.Ш.. и Г. Я. Ш.. Не се спори, че по заявление на наследодателя на страните в производството, ПК, гр.А. с решение № 12Г/05.05.94 г. е възстановила правото на собственост на земи в съществуващи/ възстановими/ стари реални граници върху процесните 7 бр.земеделски земи –ниви и ливада, в землището на С.. Установено е, че в преписка с вх.№ 12005/1992 г. на ОСЗ, гр.А., е приложено удостоверение № 21 от 06.11.19921 на км. Б, О., отразяващо декларираните на 26.06.1949г. на името на наследодателя на страните 7 бр. имоти: 1. нива от 3 дка в местността „Е."; 2. нива 8 дка в м. „Ю.и."; 3. нива от 1 дка в м."Ч."; 4. нива от 1 дка в м." Е.А."; 5. нива от 4 дка м."Я."; 6. пасище от 2 дка в м."Я."; 7. ливада от 1 дка в м."Ч.".Не е спорно, че наследодателят е починал на 22.11.1996 г. /л.20 от делото/. Установено е в производството, че майката на наследодателя Ф.Ш. Ш.ова е починала на 15.07.1964 г. и видно от удостоверение № 22/ 06.01.1992 г. на Км.Б, общ. А., е декларирала в данъчните книги от 1936-1940 г., 13 бр. земеделски имоти: 1. нива от 2 дка в местността „Ю.т."; 2. нива от 1,5 дка в м. „К.я."; 3. нива от 3 дка в м."Я. т"; 4. нива от 1 дка м."Ч. т"; 5. нива от 2 дка в м."Б.т."; 6. гора от 1 дка в м."К."; 7. гора от 2 дка м."Я.б." ; 8. пустееща земя от 1 дка в м."К."; 9. нива от 0,5 дка в м." Е.А."; 10. нива от 1 дка в м."Ю."; 11. нива от 1,5 дка в м."Ю."; 12.нива от 1 дка в м."Х." и 13. гора от 3 дка м.”Г.".

Установено е в производството, че с приложения по делото нотариален акт № 50, том I, дело № 38/ 2011г. на Служба по вписванията при РС, гр. А., на 17.03.2011г., наследниците на Я. Ш. Ш. - С.Р.Ш., К.Я.М., Ф.Я.Ш., М.Я.. Ш., Н.Я.М., Ф.Я.С., И Г. Я. Ш. /Г.Я.И./, чрез своя пълномощник Г.А.Ш.. са продали на ищеца по делото своите идеални части от процесиите имоти в общ размер 16/18 ид.ч. /по 1/18 идеална част от описаните ниви от всеки от синовете и дъщерите на наследодателя/, и 10/18 идеални части от съпругата. Към нотариалната преписка са приложени два броя нотариално заверени пълномощни, както следва: с рег.№ 3341/14.03.2011 г. на Нотариус с рег.№ 020 на НК, от името на С.Р.Ш., А. Я. Ш., К.Я.Ш., М.Я.. Ш., Н.Я.М., Ф.Я.Ш.. и Г. Я. Ш. /Г.Я.И. по удостоверение за идентичност на лице с различни имена/; и пълномощно с рег. № 3418/15.03.2011 г. на Нотариус с рег.№ 020 на НК, от името на Ф.Я.Ш.. По делото е приложени и Н.а. № № 51, том I, дело № 39/ 2011 г. на Служба по вписванията при РС- А., от прочита на който се установява,че е била извършена поправка в цитирания Н.а. № 50, том I, дело № 38/ 2011г., касаеща записване на номера на един от продаваните имоти, като на стр.2, ред 39 вместо „имот № *” да се чете „имот № *”.

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище :

Досежно възражението с правно основание чл.31, ал.1 от ЗЗД.

Настоящата инстанция с оглед константната съдебна практика, в частност и решение № 161/1997 г. на ІГО на ВКС, приема, че направено възражение за относителна недействителност на осъществените с процесния нотариален акт между ищеца от една страна, и наследниците-братя на страните, Ф. Я. Ш. и М.Я.Ш.., всеки поотдено от друга страна, покупко-продажби на ид.ч. от наследствените земеделски земи, поради обстоятелството, че последните макар и дееспособни, при сключване на сделките не могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят действията си, е недопустимо в делбеното производство. С определение № 444/10.10.2011 г. по ч.гр.д. № 367/2011 г. на ІІ ГО и определение № 28/ 20.01.2011 г. по ч.гр.д. № 474/2010 г. на І ГО, ВКС приема ,че направеното в процесуално предвидените срокове и ред, възражение може да бъде предпоставка за спиране на делбеното производство по реда на чл.229, т.4 от ГПК до решаване на предявен в отделно исково производство, иск с правно основание чл.31 от ЗЗД. Т.е. страната - ответник в делбеното производство направила възражение за частична унищожаемост на договора, от който черпи права ищеца не може да бъде лишена от правото й да иска установяване на твърдяната недействителност със сила на присъдено нещо, но в отделно исково производство, в което на страната на ответника е и лицето, неучаствуващо в делбеното производство, но което е страна по договора, претендиран да е недействителен. Впрочем този извод се извлича и от разпоредбата на чл.343 от ГПК, който посочва кои искове, респ. възражения могат да бъдат съединявани, респ. разглеждани в делбеното производство, като посоченият иск, респ. възражение с правно основание чл.31 от ЗЗД не е сред изброените в разпоредбата.

Досежно размера на постановените квоти в обжалваното първоинстанционно решение и досежно допуснатите до делба земеделски земи :

По реда и в сроковете на чл.131 от ГПК, ответникът прави и възражение, че притежава 1/9 ид.ч. от съсобствените имоти, предмет на предприетата от ищеца съдебна делба, тъй като възстановените от ПК, гр.А., зем.земи, не били в режим на СИО на родителите му, а лична собственост само на бащата му, придобити по наследство от неговата майка-баба на страните- Ф.Ш. Ш.ова. Това обстоятелство обуславяло факта, че майката на страните С.Ш. е наследила само 1/9 ид.ч. от наследствените на съпруга й имоти, а не 10/18 ид.ч., както се твърдяло по делото.

Решаващият съд правÞлно е разгледал това възражение по същество и е изградил правилни правни изводи за отсъствие на идентичност между земеделските земи, декларирани от името на наследодателя на страните и тези, декларирани от името на тяхната баба –майка на наследодателя, в емлячните регистри и данъчните книги на кметството към момента преди образуване на ТКЗС. Към тях настоящата инстанция следва да допълни, че никой не може да придобие от жив човек имоти по силата на наследяване. Ноторно е за съда обстоятелството, че ТКЗС -та в района на Кърджалийски окръг са били образувани в периода до 1958 г., т.е през този период майката на наследодателя на страните Ф.Ш. Ш.ова е била жива, същата както беше посочено е починала на 15.07.1964 г. / л.29/ , респ. наследодателят на страните в производството не е могъл към момента на внасяне на земите в ТКЗС да наследи живата си майка и да внесе като наследствени нейните имоти. Твърдения за правни сделки - покупко-продажби или дарения, осъществени между майката на наследодателя на страните в това производство и наследодателя Я. Ш. в производството не се правят. Т.е наследодателят на страните е могъл да внесе в ТКЗС притежаваните от него и при това по време на брака му със С., земеделски земи. Затова и възстановените земи определено също са в режим на СИО.

От прочита на приетото по делото заключение, изготвено по назначената на стадия на първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, се установява, че в КВС на с. Г., общ А., по отношение на имотите, предмет на делбата е налице явна фактическа грешка. Константната съдебна практика обаче приема, че в рамките на делбеното производство съдът не може да се занимава с въпроси за непълноти или грешки в кадастралната основа, вкл. както е в казуса и досежно картата на възстановената собственост. В аспект на изложеното е решение № 313/ 1968 г. на ВС. Нещо повече І ГО на ВКС в свое решение № 229/ 19.04.2006 г.,постановено по ч.гр.д. № 813/2005 г., приема, че решенията на общинските поземлени комисии за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи имат конститутивно действие, като с тях се определят както субектът, така и обектът на собствеността. Т.е.когато в основата на съсобствеността стои такова решение, възражение от характера на направеното в това производство - че някои от имотите са в съсобственост и с трети лица, не може да се разглежда в делбения процес. Това е така защото едно такова възражение предполага спор за материално право / чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ/, който определено подлежи на разглеждане в отделен процес.

И само за изчерпателност на изложението, следва да бъде посочено , че въззивният съд констатира наличие на явни фактически грешки в диспозитива на съдебния акт, досежно изписването на номерата на имотите , съставляващи : НИВА от 7,562 дка, 9-та категория, в местността„Ю.и.", Е. *, и ЛИВАДА от 2,523 дка, 9-та категория в местността "Ч.", Е. *. Така констатираните грешки обаче не могат да бъдат поправени в настоящото въззивно производство, могат и следва да бъдат поправени в производство по реда на чл.247 от ГПК.

Изложеното води до извода, че решението на първоинстанционния съд, предмет на настоящия въззивен контрол, в своята цялост, се явява правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

И при този изход на делото доколкото изрично не са поискани, разноски на ответника по жалбата, не се следват.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 199/ 23.11.2011 г., постановено по гр.д.№ 207/2011 г. по описа на Районен съд, гр. А..

Решението на основание чл. 280, ал.2 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.