РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Русе, 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в публично
заседание на 17 февруари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора РАДОСЛАВ
ГРАДЕВ като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 8 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на С.И.А., чрез адв. Н.Б.
против Решение № 260212 от 20.11.2020 г., постановено по АНД № 1345/2020г.
по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление №
20-1085-000660/17.03.2020 г. на Началник група към сектор ПП при ОД МВР Русе, с
което, на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1
от същия закон е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Като касационно
основание се сочи неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила. По подробно изложените в жалбата оплаквания се иска
отмяната на обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба, в писмено
възражение, взема становище за нейната основателност. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за
установено следното:
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като
извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл
в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета
Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото производство
решение Русенският районен съд е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не е допуснато нарушения на
процесуалните правила, а материалния закон е приложен правилно.
Решението е
правилно.
Няма спор по
делото, че на посочената в НП дата и място, жалбоподателят е управлявал МПС –
собственост на неговата дъщеря, със служебно прекратена регистрация. Не се
спори и че А. е знаел, че автомобилът е бил запориран преди покупката му през
2017г., поради което новата собственичка П. А. не могла да го регистрира на
свое име. Тези обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателства – писмени обяснения на жалбоподателя и Атанасова, копие от
договор за покупко-продажба на МПС. От приложената на стр.20 от
въззивното дело справка по история за ПС се установява, че на 04.10.2019г. е
извършена служебна промяна на регистрацията на автомобила, като е регистриран договора
за покупко-продажба, а на 03.11.2020г. регистрацията на автомобила е служебно
прекратена, на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП. При така установеното, спорни пред
въззивната инстанция, а и пред настоящата, са въпросите за субективната страна
на нарушението.
Касационната
инстанция намира, че изводите на въззивния съд за съставомерност на нарушението
са правилни. РРС е изложил подробни и обосновани мотиви относно наличието на
субективна страна, към които, на осн. чл.221, ал.2 от АПК, настоящата инстанция
препраща. Следва да се посочи, че всички доводи на касационния жалбоподател в
тази насока гравитират около липсата на знание за служебно прекратената
регистрация. А. е бил наясно с фактите – че собственик на МПС от няколко години
не е лицето, посочено в свидетелството за регистрация, а дъщеря му, която не е успяла
да регистрира автомобила на свое име; известно му е, че законът изисква
регистрация на името на собственика /настоящия, а не предходен такъв/ и че при
неизпълнение на това задължение регистрацията на МПС служебно се прекратява.
При това положение е бил
длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните последици от деянието си, но не
го е сторил.
При извършена, извън наведените в
касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение,
съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във
връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед на това и на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН искането на касационния ответник за присъждане
на разноски в настоящото производство се явява основателно. Съгласно чл. 65,
ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
съдът определя размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на 80 лв., за
заплащането на които, следва да бъде осъден касаторът.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260212
от 20.11.2020 г.,
постановено по АНД № 1345/2020г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 20-1085-000660/17.03.2020 г. на Началник група към
сектор ПП при ОД МВР Русе.
ОСЪЖДА С.И.А., ЕГН**********,***, да
заплати на ОД МВР Русе, сумата от 80,00 (осемдесет) лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.