Р Е Ш Е Н И Е
№ 397 28.10.2021 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и
първа
год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Минка
Петкова и
в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №390 по описа
за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на М.С.О. ***, против
Решение №89 от 01.07.2021 год., постановено по АНД №1308/2021 год. по описа на
Старозагорския районен съд, с което е потвърден като законосъобразен електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система серия К, №4039204 на ОД на МВР – Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на
съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания
по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.
второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че съдът не е взел в предвид изложените
от него доводи в жалбата, за допуснати съществени нарушения при издаването на
електронния фиш. Липсват доказателства за валидността на заповедта за въведено
ограничение в процесния участък към момента на извършване на нарушението, както
и че не е доказано тази заповед да е влязла в сила. Приложеният констативен
протокол не установява това обстоятелство, като твърди, че не е доказано това
ограничение да е въведено при спазването на процедурата по реда на чл.79 във
връзка с приложение №16 към чл.79, ал.2 от Наредба №18/23.07.2001 год. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци. Не е установено също така, дали
посочената в електронния фиш географска точка
къде се намира, както и дали е възможно да се измери скоростта в посочения
участък от магистралата. Излага подробни съображения по наведените касационни
оплаквания, като въз основа на тях е направено
е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което да бъде отменен
електронен фиш серия К, №4039204 на ОД на МВР – Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на
МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не
изпраща представител по делото. В представеното възражение срещу касационната
жалба, изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на
сторените в касационното производство разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в
съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е неоснователна и
предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Старозагорския районен съд се е
развило по жалба на М.С.О. ***, против електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система серия К, №4039204, издаден от ОД на МВР
Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 600.00 лв., за нарушение
на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено,
че на 10.10.2020 год., в 17.23 ч. в обл. Стара Загора, АМ Тракия, км.205
управлява в посока към гр. Бургас лек автомобил „Ауди А6“ с рег. №***със
скорост 141 км./ч., при временно ограничение на скоростта от 90 км./ч.,
въведено с пътен знак В-26. Заснето с мобилна радарна система TFR1-1 и отчетен километров толеранс
от -3% със скорост 142 км/ч при максимално допустима 90 км/ч и превишение на
скоростта 51 км/ч.
С обжалваното решение Старозагорският районен съд е
потвърдил електронния фиш, по съображения за неговата процесуална и материална
законосъобразност. Въззивният съд е приел, че електронният фиш съдържа всички
изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, като не са констатирани нарушения
при неговото издаване. Безспорно е установено, че мястото на нарушението попада
в територията на Област Стара Загора, както и че в посоченият пътен участък е
налице поставен знак В26. Въз основа на приетите по делото писмени
доказателства е намерил за доказано извършеното административно нарушение от
страна на жалбоподателят, като същото е подведено под правилната материално
правна разпоредба.
При извършената служебна проверка на решението, съдът
намира, че не са налице допуснати процесуални нарушения при неговото постановяване,
които да обосноват отмяната му само на това основание. Решението съдържа мотиви
както по отношение на осъщественото административно нарушение, неговият автор, процедурата
по неговото установяване, както и подвеждането му под правилната материално
правна разпоредба. Не обсъждането на всички наведени оплаквания не представлява
съществено процесуално нарушение.
По отношение на съответствието на решението с приложимият
материален закон:
Съдът е формирал своите правни изводи въз основа на
приетите по делото писмени доказателства, с които се установява фактическата
обстановка отразена във фиша. Установените факти, правилно е прието от
районният съд, че са подведени от наказващият орган под правилната
материалноправна разпоредба.
Неоснователно е оплакването, че при издаването на електронният
фиш са допуснати съществени процесуални нарушения.
Неоснователно е касационното оплакване, че ответника не е
доказал изпълнението на разпоредбите на Наредба №18 oт 23.07.2001 год. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци. Тази наредба е издадена от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството на основание чл.14, ал.1 от Закона за
движение по пътищата. Действително в разпоредбата на
чл.79, ал.2 от същата предвижда съответно намалението на скоростта да се осъществява
със съответните пътни знаци, като са посочени минималните разстояние между
пътните знаци в зависимост от въведеното ограничение. В конкретния случай със
Заповед №РД-11-251/26.03.2020 год. е въведена временна организация и безопасност
на движение в участъка от кв.168+000 до 208+100 лява и дясно платно за движение
на АМ Тракия. Изискването на наредбата ще са задължителни за поставяне на
съответните знаци и минималните разстояние в началото на въведеното ограничение
/км.168+000, доколкото водача се движи в посока Бургас/, а не в неговия край с
оглед мястото на констатиране на нарушението /км.205+000/. Поставянето на
пътните знаци в съответствие със законовите изисквания се установява и от
приложеният протокол за въвеждане на ограничението, който по същността си е
официален документ и не е оспорен от страна на касатора.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че
съдът не е установил дали от посочената географска точка в електронния фиш може
да се извърши заснемане на нарушението. Такова оспорване не е било извършено в
производството пред районният съд и същият е приел същото за безспорно. В нито
един момент от въззивното производство, О. не е оспорил мястото на извършване
на нарушението, посочено в обжалваният фиш, поради което и не е било необходимо
събирането на допълнителни доказателства в тази насока, освен приобщените от
наказващият орган такива.
Касационна инстанция намира за
необходимо да посочи, че правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в ЗАНН,
в случаи като процесния са дерогирани от специфичните изисквания на нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, която детерминира процесуалния ред за ангажиране на
административноказателна отговорност и формалните изисквания към санкционния
акт в зависимост от това дали нарушението е констатирано от техническо средство
без човешка намеса или с техническо средство, но непосредствено използвано и
управлявано от съответно длъжностно лице. При установяване на нарушението от
съответното техническо средство, електронният фиш се издава в отсъствието и на
нарушителя и на контролен орган. Самият фиш представлява типизиран документ
(електронно изявление за знание, което има удостоверителен характер),
възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без възприемането им от човешки
сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство), като в
случаите на чл.189, ал.4 от ЗДвП акт за установяване на нарушение не се издава
и тази фаза на производството не съществува.
При извършената проверка
настоящата инстанция установи, че процедурата по санкциониране на водач по реда
на чл.189, ал.4 от ЗДвП е приложима в разглеждания случай. Тази процедурата по ангажиране на
административно-наказателна отговорност е различна от описаната в ЗАНН относно
установяването на административните нарушения и ангажирането отговорността на
нарушителя. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя
със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което
заменя фазата на съставяне на АУАН по смисъла на чл.40 и сл. от ЗАНН. Специалният
начин на установяване на административното нарушение е в съответствие
разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право
за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, т.е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на
контролните органи на съответните технически средства при установяването на
деяния от вида на процесното. В този смисъл е и нормата на чл.189, ал. 15 от ЗДвП, изрично установяваща като годни веществени доказателства в
административно-наказателното производство снимките, видеозаписите и
разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид. Ето
защо, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи,
е възможно то да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен
носител /под форма на разпечатката, снимки или др./, чрез които по безспорен
начин да се установят времето, мястото на нарушението, регистрираната скорост и
да се индивидуализира МПС, което се движи с такава скорост. От друга страна
изявлението, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено въз основа на постъпилите и обработени данни за нарушението от
автоматизирани технически средства, и данните за собственика на ППС, съдържащи
се в административно-информационната система, съставлява регламентирания в
закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление.
Горното важи и за изявленията, обективирани върху хартиен носител, установяващи
датите на преглед на посочените по-горе данни, самоличността и длъжностното
качество на лицето, извършило прегледа, и направените констатации.
При липсата на специална
уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата
по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл.189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, е чл.34, ал.3
от ЗАНН, съгласно който образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а
електронният фиш на НП, то в общия случай срокът по чл.34 от ЗАНН за провеждане
и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на
електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото
средство. С оглед спецификата на производството, само в случай, че е подписана
декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП и се променят данните за авторството на
извършеното нарушение, може да се приеме, че посоченият срок започва да тече от
получаване на декларацията, когато е открит нарушителят. В случай, че не е
подписвана декларация, какъвто е процесният, важи чл.188, ал.1 от ЗДвП, че
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря
за извършеното с него нарушение, установено със заснемането, от която дата на
заснемането следва да се отчита срока за съставяне на фиша по чл.34, ал. 3 от ЗАНН. В конкретния случай от снимковия материал, който е основанието за
издаване на електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на ОДМВР
– Стара Загора на датата на извършването му - 10.10.2020 година, а електронния
фиш е издаден на 12.10.2020 год., видно от приложеното извлечение от
информационната система на МВР и е връчен на 19.04.2021 год.. Следователно, в
случая следва да се счита, че електронният фиш е издаден в рамките на
предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че решението на
районният следва да бъде оставено в сила. Въз основа на приетите доказателства
по делото, съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че на 10.10.2020
год. в 17:23 часа М.С.О. е осъществил от обективна и субективна страна
административно нарушение по чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Нарушението е правилно квалифицирано, а наказанието е наложено в предвиденият
от закона размер.
С оглед на изложените съображения съдът намира че не са
налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона, следва да бъде оставено в сила.
По делото е налице искане от страна на ответника да се
присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода
на делото, искането е основателно, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ
бр.94/29.11.2019 год./ следва да бъде осъден касатора да заплати на Областна
Дирекция
на МВР
Стара Загора сумата от 80.00 лева, представляваща възнаграждение за осъществената
от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.38 от
Закона за правната помощ
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2,
предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №89 от 01.07.2021 год.,
постановено по АНД №1308/2021 год. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА М.С.О.
с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, представлявана от
Директора н.к.сумата 80.00 /осемдесет/лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.