Р Е Ш Е Н
И Е
260605/17.5.2021г.
гр.Варна,
17.05.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд, първи наказателен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и
пети март през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА
при
секретаря Петя
Георгиева, като разгледа докладваното от
председателя АНД № 3728 по описа за
2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Кис 15“ ЕООД срещу Наказателно
постановление № 23-0000581/12.06.2020г. на и.д. директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“-Варна, с което на дружеството било наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500,00 лева, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.104з, ал.2, предл.1 от ЗАвПр.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно
постановление за незаконосъобразно поради противоречие с разпоредбите на материалния
закон и поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди,
че пълномощникът, представлявал дружеството в административнонаказателното
производство е бил с прекратена представителна власт. Намира, че мястото на
извършване на нарушението не е надлежно посочено, както и че съставеният АУАН
не е връчен по установения за това ред. Оспорва законосъобразността на
издадената ПАМ. Твърди, че са налице съществени процесуални нарушения, довели
до ограничаване на процесуалните права на санкционираното лице. Поддържа и че
наказанието е определено в нарушение на принципа на съразмерност, установен с
чл.6 от АПК, както и че неправилно е отказано приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено,
се представлява от юрисконсулт П.Д., който поддържа жалбата на изложените в нея
основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не
изпраща представител. Писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.
Моли същата да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните
от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирана страна–
наказаното юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото
доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател
притежавало Лиценз на Общността за международен обществен превоз на товари с №14078/20.10.2015г.,
валиден до 19.10.2025г., към който били издадени три бр. заверени копия. На
14.10.2019г. от Величка Стоянова- главен специалист в ОО „АА“-гр.Варна била извършена
проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните преводи, Закона
за движение по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни
актове, в хода на която било установено, че въззивното дружество е престанало
да отговаря на изискваният за финансова стабилност. Поради това и на основание
чл. 107, ал. 1 вр. чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. „в“, пр. 1, вр. чл. 106а, ал. 2,
т. 5 от ЗАвтП била издадена Заповед № РД-14-3528/02.12.2019 г. на началника на
ОО „АА“ – гр. Варна, с която на дружеството
била наложена принудителна административна мярка: спиране дейността на
превозвача по извършване на обществен превоз на товари чрез отнемане на издадени
3 броя заверени копия към лиценз № 14078, на основание чл. 106а, ал. 2, т. 5
ЗАвтП, до отстраняване на несъответствието, а именно- до доказване на финансова
стабилност, но за не повече от три месеца. На превозвача бил предоставен срок
от седем дни, считано от датата на връчване или съобщаване на заповедта, за връщане
на издадените заверени копия към лиценза.
На 03.12.2019 г. св. Б.Г. –гл.инспектор
в ОО „АА“ – гр.Варна провел телефонен разговор с Иван Желязков (лице,
упълномощено с нотариално заверено пълномощно да представлява дружеството пред
ДАИ-Варна, както и да подписва актове и наказателни постановления пред същия
орган), като го уведомил за издадената
заповед № РД-14-3528/02.12.2019 г. на началника на ОО „АА“ – гр. Варна, с която
временно се прекратява дейността на превозвача „КИС -15“ ЕООД. На пълномощника
било указано, че може да получи препис от заповедта в седемдневен срок от
уведомяването, както и че ако не я получи в указания срок, същата ще се счита
връчена с изтичането на седемдневен срок.
На 05.05.2020г. при извършена проверка
от контролните органи на РД „АА“ било установено, че превозвачът не е върнал
завереното копие към лиценз за международен автомобилен превоз на товари №
**********, бланка с перфо № 191795, в предоставения му срок. Поради това на
същата дата А.К.- старши инспектор при РД „АА“-гр.Варна съставил акт за
установяване на административно нарушение на „К.“ ЕООД за това, че не е върнало
посоченото копие към лиценза за международен обществен превоз на товари в
седемдневен срок, изтичащ на 10.02.2019г. Актът бил съставен в присъствието на пълномощника на
дружеството, бил предявен и връчен без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 30.11.2020г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на „К.“ ЕООД било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500,00
лв., за нарушение по чл.104з, ал.2, предл.1 от ЗАвПр.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля Б.Г.Г., както и приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитания
свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и
логични, като по делото не е установено наличие на основания за съмнение в
тяхната достоверност. Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение
за изясняването на делото са: 2 бр. справки от програма
Лицензи на ИААА; писмо за предаване на копия към лиценз,
изх.№30-06-10-3474/3/01.12.2017г., протокол за проведено известяване и др. Съдържащата се
в посочените документи информация кореспондира изцяло на показанията на
свидетеля и подкрепя извода за тяхната достоверност.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна
следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка
на законността на оспореното
пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед
описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл.104з, ал.2, предл.1 от ЗАвПр (в редакцията, действала при съставяне на акта), предвиждащ санкция за превозвач, който не е върнал в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари на територията на Република България в случаите по чл. 106а, ал. 1, т. 6. В тази редакция на цитираната норма не е предвиден срок, в който превозвачът следва да изпълни задължението да върне съответното заверено копие на лиценз на Общността. Поради това задължението е следвало да бъде изпълнено незабавно или в определен от издателя на заповедта за прилагане на ПАМ срок. В случая на дружеството е бил предоставен седемдневен срок, считано от датата на връчването или съобщаването на заповедта. Не се спори между страните, че в седемдневен срок от датата, на която пълномощникът на дружеството е бил уведомен по телефона за издадената заповед, процесното заверено копие на лиценз не е било върнато в ИА „АА“. Тъй като по делото няма данни това задължение да е било изпълнено и в по-късен момент, следва да се приеме, че правилно е констатирано неизпълнение на задължение по чл.104з, ал.2, предл.1 от ЗАвПр от страна на санкционираното дружество.
Независимо от изложеното издаденото
наказателно постановление следва да бъде отменено поради настъпила
законодателна промяна. След издаването на наказателното постановление нормата
на чл. 104з, ал.2,
предл.1 от ЗАвПр е била изменена (в сила от
07.07.2020г.), като за изпълнението на процесното задължение е предоставен 14-дневен срок. Според разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. След
като актуалната редакция на чл. 104з, ал.2, предл.1 от
ЗАвПр предвижда
по-дълъг срок за изпълнение на задължението за връщане на копията на издадения
лиценз, тя следва да бъде приложена в случая, тъй като несъмнено се явява по-благоприятен закон за нарушителя. В наказателното постановление се
приема, че дружеството е било уведомено за издадената заповед на 03.12.2019г. и
с оглед новата редакция на цитираната норма би следвало да се счете, че срокът
за изпълнение на процесното задължение е бил до 17.12.2019г., т.е. нарушението
се явява извършено на 18.12.2019г. Доколкото наказващият орган е приел, че
нарушението е извършено на друга дата, а именно-11.12.2019г., обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено поради неправилно определяне
на датата на извършване на твърдяното нарушение. Липсата на извършено
нарушение на посочената от наказващия орган дата обуславя отмяната на
обжалваното наказателно постановление като издадено в нарушение на материалния
закон.
Датата 18.12.19г. не е посочена нито в АУАН, нито в НП и следователно не следва да бъде
обсъждано от съда дали на тази дата е извършено нарушение. Дори и такова да е
налице, то съдът не може едва във въззивното производство да установява нови
факти за нарушение, което не е било вменено на санкционираното дружество.
Приемайки друга дата на извършване на нарушението, съдът би нарушил правото на
защита на наказаното лице, тъй като същото ще бъде санкционирано за напълно
различно деяние. Това становище се споделя и в практиката на ВАдмС- в Решение
№ 1015 от 22.07.2020 г., постановено по к. а. н. д. № 983/2020 г. се изтъква, че датата на нарушението е един от
съществените обективни признаци за индивидуализацията му, и е от решаващо
значение за съставомерността му, както и за надлежното и в пълен обем
упражняване правото на защита на наказаното лице. Приема се също, че след като на посочената в НП дата наказаното лице не е
осъществило вмененото му нарушение, то
въпросът за съставомерността и доказаността на осъществено такова нарушение на
друга дата е извън настоящия процес, при
липса на предявено такова административнонаказателно обвинение с АУАН и
съответно произнасяне с НП.
Съдът констатира също, че по делото не е доказано
надлежното довеждане на заповедта за прилагане на ПАМ до знанието на нейния
адресат. Действително, доводите, че пълномощията са били оттеглени от лицето
Иван Желязков, са неоснователни. Съобразно чл. 41, ал.1
пр.1 от ЗЗД, един от начините на прекратяване на
пълномощието е с оттеглянето му. Съгласно трайната съдебна практика, за да е
налице оттегляне на пълномощията по смисъла на чл. 41, ал.1
пр.1 от ЗЗД, се изисква
наличие на изрично волеизявление на упълномощителя, което волеизявление да е
стигнало до пълномощника преди извършване на съответното
правно действие, като за да породи
действие прекратяването на представителната власт, то трябва да бъде разгласено
така, че третите лица да са узнали или да са могли да узнаят за него.
Упълномощаването също така е извършено в писмена форма, поради което
оттеглянето му е следвало да бъде извършено в същата форма. В
процесният случай липсват доказателства за наличието на тези
кумулативно изискуеми предпоставки, поради което и не
може да се счете, че санкционираното дружество е било ненадлежно
представлявано. Доколкото същото не е представило доказателства за твърденията
си, че упълномощаването е било надлежно оттеглено, същите следва да се счетат
за голословни и за представляващи защитна версия. Поради това съдът приема, че
дружеството е било представлявано от лице с действаща представителна власт не
само при проведеното известяване по телефона, но и в хода на цялото административнонаказателно
производство. По силата на чл. 18а, ал. 7
от АПК също така е допустимо съобщаването да се извърши чрез устно
уведомяване, по разпореждане на административния орган или съда, което се
удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице, като съгласно
изр. 2 писменото удостоверяване се прилага към преписката или делото и на
адресата се съобщава, че може да получи документите или книжата в 7-дневен
срок, след изтичането на който те се смятат за връчени. По делото обаче не са
приложени доказателства за издаването на писмено разпореждане на
административния орган за устно съобщаване на заповедта. С по-съществено
значение в тази връзка е обстоятелството, че не е установено на представителя
на дружеството да е съобщено цялото съдържание на ЗППАМ. В приложения протокол
за проведено известяване е отбелязано, че пълномощникът е уведомен за
издадената заповед, с която временно се прекратява дейността на превозвача,
както и за възможността да получи ЗППАМ в седемдневен срок. Не е посочено
обаче, че дружеството е уведомено за задължението си да върне копията от
издадения лиценз. Дори и да се приеме, че това задължение следва по силата на
закона, отново следва да се посочи, че към момента на съобщаването на заповедта
нормативно не е бил предвиден срок за изпълнение на процесното задължение. В
случая срокът за връщане на копието на лиценза е определен със заповедта за прилагане
на ПАМ, но в протокола за проведено известяване не е посочено, че дружеството е
уведомено за това обстоятелство. При това положение не е доказано, че
дружеството е узнало, че му е бил предоставен срок за изпълнение в конкретния
размер, а при това положение не може да се счете, че нарушението е извършено с
изтичането на визирания в НП седемдневен срок.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като недоказано и
необосновано. При констатираната незаконосъобразност на наказателното
постановление не следва да се обсъжда спазването на процесуалните правила при
провеждането на административнонаказателното производство, нито останалите
възражения и доводи на страните. Все пак за изчерпателност съдът намира за
необходимо да посочи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.
42
и чл.
57 от ЗАНН реквизити, като при връчването им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила (предвид приетата от съда надлежна представителна власт на пълномощника). Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от
приложеното копие на Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и
ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво
нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Мястото на
извършване на нарушението е определено правилно, като е счетено, че такова се
явява административната сграда на РД „АА“-гр.Варна. Нарушенията, изразяващи се
в бездействие, са извършени там, където е следвало да бъдат осъществени
дължимите действия, а в случая завереното копие на лиценза е следвало да бъде
върнато на посоченото в НП място.
Спазени
са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не би могло да се
приеме, че актосъставителят е узнал за извършването на нарушението на 11.12.2019
г., когато се твърди, че същото е осъществено. За откриването на нарушението не
е достатъчно данните да са налични при административнонаказващия орган, а е
необходимо възприемането и оценката им от конкретен, надлежно овластен орган. В
практиката си ВАдмС изтъква, че едва с приключването на проверката и
оценката на правнозначимите факти и обстоятелства от страна на съответния орган може да се направи извод относно наличието на
съставомерно деяние, съответно то да бъде квалифицирано и вменено като
нарушение на установения при проверката извършител. (Решение № 2183 от 3.11.2016 г. на АдмС -
Варна по к. а. н. д. № 2385/2016 г.).
Доводите за незаконосъобразност
на заповедта за прилагане на ПАМ не следва да бъдат коментирани в настоящото
производство, тъй като са извън компетентността на районния съд.
По изложените съображения искането за отмяна на
наказателното постановление се явява основателно.
С
оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на жалбоподателя
съответно искане, на въззивното дружество следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер определен в чл. 37 от Закона
за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За
защита по дела по ЗАНН чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение
се определя от съда. В случая юрисконсултът е изготвил въззивнаат жалба,
депозирал е писмени бележки и е участвал в съдебно
заседание, поради което съдът намира, че следва да се
присъди възнаграждение в размер от 100 лева.
Предвид изхода на делото искането
от страна на наказващия орган за присъждане на разноски се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно
постановление № 23-0000581/12.06.2020г. на и.д. директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“-Варна, с което на „К.“ ЕООД, ЕИК:*********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.104з,
ал.2, предл.1 от ЗАвПр, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500.00
лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“-Варна да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК:203657195сумата
от 100,00 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение АНП да се
върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: