Р Е Ш Е Н И Е
гр. Плевен, 16.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публичното заседание на 28.08.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като
разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.д.
№857 по описа за 2019 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба, подадена от В.Ю.П., ЕГН **********, адрес: ***, като
майка и законна представителка на малолетното дете А.С.И., роден на *** г. със
съдебен адрес: ***, чрез адв.М.М.,*** против С.М.И., ЕГН ********** *** и
настоящ адрес:***, в която се твърди следното : страните живели на съпружески
начала, като от съвместното им съжителство през 2011год. се родило детето им А.
В началото на м. април 2012 г., когато детето било едва на 5 месеца, ответникът
заявил, че си е намерил доходна работа в гр. София и ще замине да работи, за да
издържа семейството. Твърди се, че от онзи момент той заминал и не се е връщал,
нито се е обаждал повече на семейството си. Ищцата твърди, че няма
информация къде се намира той, че нито
той, нито близките му се интересуват от детето и никой от тях не помага за издръжката на
детето.
Твърди се, че детето е почти на 8 години,
ищцата го отглежда сама и е изключително трудно да поема изцяло разходите по
отглеждането му. Също така детето страда от хронично заболяване,
освидетелствано е от ТЕЛК, трябва да приема ежедневно лекарства и редовно да
посещава лекар.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да лиши ответника от упражняване на родителските права спрямо
детето А. и да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 150лв.,
считано от датата на подаване на ИМ до настъпване на причини и условия за
нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен
отговор от особения представител, назначен на ответника в хода на делото, който
заявява, че искът е допустим и вероятно
основателен.
В
о.с.з. ищцата се явява и се представлява от адв.М., поддържа исковата си молба.
Ответникът
се представлява от особения представител адв.Я.Д., който не оспорва
предявения иск.
За
заинтересованата страна РП-Плевен се явява прокурор Б., който заявява, че исковата молба е основателна.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не
е спорно, че ответникът е баща на малолетното дете А.. Понастоящем същият не е
открит на регистрираните адреси в
страната, а от показанията на свидетелите
и заявеното в тази връзка от ищцата се установява, че местопребиваването му е
неизвестно. Установява се, че детето е било на навършени 3 месеца, когато
ответникът напуснал семейството, за да търси работа, но повече не се върнал,
нито съобщил адрес или телефон за контакт. На практика детето не познава баща
си, не се е срещало с него. От показанията на разпитаните свидетели Ц.Н.и М.М.се
установява, че изложеното във вр. с горното от ищцата, е вярно. От момента на
напускане на семейството ответникът не е търсил нито детето си, нето неговата
майка; не се интересува от неговото здравословно състояние, израстване и
развитие; не праща и не дава средства за издръжка. Безспорно е, че ответникът е
осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка на основание чл.143
от СК в размер 100лв., считано от 27.08.2013год. – постановено е решение по
гр.д.№ 4519/ 2013год. по описа на Плевенски районен съд, влязло в сила, приложено по делото – л.75,76.
Установява се, че ответникът е напълно
дезинтересиран от детето си; не търси контакти с него, не се обажда по телефон,
не е оставил координати за връзка. Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитаните свидетели, т.к. макар и близки на ищцата, същите свидетелстват
относно фактите и обстоятелствата, свързани с предмета на делото, излагайки
истината. Този извод съдът прави, т.к.
установеното от показанията им не е опровергано от други доказателства, събрани
в хода на делото, а от друга страна на същите е разяснена и наказателната
отговорност за лъжествидетелстване. Няма доказателства по делото, които да
внасят съмнение в достоверността на изнесеното от тях в качеството им на
свидетели. В социалния доклад, приет по делото, е отразено, че детето не е
виждало баща си, както и че последният не се интересува от него.
Съгласно разпоредбата на чл.132 ал.1
т. 2 от СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без
основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. В
случая от съвкупната преценка на
доказателствата по делото, разгледани във вр. с изложените от ищцата твърдения,
се налага извод, че ответникът от години трайно не полага грижи за малолетното си дете А., не му изплаща
присъдената от съда издръжка, без да има основателна причина за това. На
практика ответникът е престанал да се интересува от живота на детето си още
когато то е било бебе в нискомесечна възраст.
С оглед изложеното съдът намира иска
за доказан и като такъв следва да го уважи.
Уважаването на иска за лишаване от
родителски права води до задължението съдът да се произнесе на основание чл.134 СК и относно мерките на лични отношения с лишения от родителски права родител.
В случая и като взе предвид отношенията между страните и конкретно липсата на интерес на ответника към детето,
съдът приема, че следва да определи
режим, както следва: всяка първа
събота от месеца от 16,00часа до 18,30часа по местоживеенето на детето и в
присъствието на майката В.П.. За да определи този твърде стеснен във времево
отношение режим съдът отчете обстоятелството, че детето не познава баща си и
при проявено желание от негова страна за среща, то практически следва да започне
да общува с човек, който е непознат. Също така съдът взе предвид и осъжданията
на ответника, ведно от изискания служебно бюлетин за съдимост, и предвид естеството
на престъпленията, за които е осъждан.
Съдът
следва да се произнесе по въпроса за дължимата от ответника издръжка за детето, т.к. изрично е направено
такова искане на основание чл.150 от СК. Видно от приетото като доказателство
съдебно решение, постановено по гр.д. №4519/2013год. е, че със същото ответникът
е осъден на основание чл.143 от СК да
заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер 100лв., считано от
27.08.2013год. С оглед изтеклия период от време и нарастване възрастта на
детето, искането за увеличение на издръжката в размер на 150лв. се явява
основателно и следва да се уважи.
При този изход на делото ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски в общ размер
830лв. – за внесена държавна такса, внесен хонорар за особен представител и
разноски за един пълномощник.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ЛИШАВА
на основание чл.132 ал.1 т.2 от СК С.М.И.,
ЕГН ********** *** и настоящ адрес:***, ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА по отношение на
детето А.С.И.,ЕГН **********, със съдебен адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.134 т.2 от СК режем на лични отношения на ответника С.М.И.,
ЕГН ********** с детето А.С.И., ЕГН **********, както следва : всяка първа събота от месеца от
16,00часа до 18,30часа по местоживеенето на детето и в присъствието на майката В.П..
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК
издръжката, определена с решение, постановено
по гр.д. № 4519/2013год. по описа
на Плевенски районен съд, влязло в сила на 03.01.2014год., като ОСЪЖДА С.М.И.,
ЕГН ********** *** и настоящ адрес:*** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете А.С.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
представляван от майката В.Ю.П., ЕГН **********, адрес: *** МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА
вместо по 100лв. месечно - по 150лв., считано от датата на подаване на исковата
молба – 07.02.2019год. до настъпването на законни причини и условия за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от датата на изискуемостта й до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.78 ал.1 от ГПК С.М.И.,
ЕГН ********** *** и настоящ адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на В.Ю.П., ЕГН **********, адрес: ***
направените разноски по делото в размер 830лв.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез Плевенски районен съд пред
Плевенски окръжен съд.
След
влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на Служба ГРАО при
Община Плевен за отбелязване на
допуснатото лишаване от родителски права.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: