№ 17328
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110115275 по
описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
25.10.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 15275/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу А. Х. Х. и Е. Ц. Х., в която се твърди,
че ответниците били наследници на Ц. И. Х. и били потребители на топлинна енергия за
недвижим имот, находящ се в гр. ........................, аб. № 445149, като била доставена
топлинна енергия, по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.
Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 635,67 лева за периода от 01.06.2020
г. до 28.02.2021 г., но ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и
дължали и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 145,41
лева за периода от 15.09.2020 г. до 01.03.2023 г. Излага съображения, че била предоставена
услугата дялово разпределение, поради което ответниците дължали и сумата от 8,40 лева,
представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода
1
м.06.2020 г. до м.02.2021 г., както и сумата 1,86 лева – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 15.08.2020 г. до 01.03.2023 г. Иска ответниците да бъдат
осъдени разделно да заплатят претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответниците
и не е изразено становище по предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е изразило становище за доказаност и
основателност на исковете.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно,
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и
чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена; 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; 3. да установи наличието
на наследствено правоприемство по отношение на ответниците, доколкото твърди, че
вземането се основава на наследствена сукцесия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
2
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представен е Нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за
строителство № 192, том II, рег. № 9260, нот. дело № 359/2013 г., като се установява, че А.
Х. Х. и Ц. И. Х. са учредили право на строеж на „Идол“ ЕООД на имот находящ се в гр.
....................
Приложено е заявление-декларация от А. Х. Х. до „ТС“ ЕАД от 24.08.2015 г., с което
е поискано откриването на партида за доставка на топлинна енергия до имот в гр.
.........................
Заявлението-декларация по своето правно естество е предложение (оферта) за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това
заявлението и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния апартамент,
ищцовото дружество е приело предложението на А. Х. Х. за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Представена е декларация от 03.08.2015 г., с която Ц. И. Х. е посочил, че не възразява
партидата, респ. с оглед правният й ефект – договора за покупко-продажба на топлинна
енергия да бъде сключен единствено с А. Х. Х..
От Удостоверение за наследници изх. № РЛС23-ВК08-647-[2]/13.04.2023 г. се
установява, че Ц. И. Х. е починал на 14.09.2015 г., като е оставил за наследници по закон Е.
Ц. Х. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и А. Х. Х. (преживяла съпруга – арг. чл. 9 ЗН).
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че сключеният
индивидуален договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия между
А. Х. Х. и „ТС“ ЕАД е бил развален или прекратен.
Следователно единствено легитимиран да отговаря по претенцията е А. Х. Х..
Трябва да се отбележи, че принципно голият собственик, съсобственикът, респ.
вещният ползвател би бил страна по договора за покупко-продажба на топлинна енергия,
сключен при условията на чл. 153 ЗЕ, но само ако голият собственик, съсобственика или
вещният ползвател не е сключил индивидуален договор. Това произтича както от правилото
на чл. 57, ал. 1 ЗС, така и от изложеното в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. В разпоредбите на ЗЕ не е предвидено, че собственик,
съсобственик или вещният ползвател, съответно лицето сключило индивидуален договор
отговарят солидарно. Тоест солидарност не възниква – арг. чл. 121 ЗЗД. Противното
3
тълкуване би довело до условията на т. нар. неистинска солидарност – когато две лица
дължат едно и също благо на различни основания. Очевидно не това е логиката на закона,
тъй като в случая ищецът не би могъл два пъти да достави благото топлинна енергия, за да
две отделни лица с ограничаващи се права, при наличието съсобственост, да могат да го
потребят. В случая безспорно е установено, че за процесния имот и период облигационното
правоотношение е било учредено единствено с А. Х. Х., кяото именно по силата на
индивидуалния договор е задължена да заплаща цялата доставена топлинна енергия.
Следователно, претенцията по отношение на ответницата Е. Ц. Х. е неоснователна
само поради факта, че по делото не са ангажирани доказателства, за да се направи извод, при
условията на пълно и главно доказване, че последната се намира в облигационно отношение
с ищеца по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Тоест, не
е доказана първата материална предпоставка по отношение на ответницата Е. Х., поради
което и съдът намира, че е безпредметно да обсъжда останалите материални предпоставки,
за които по делото са ангажирани доказателства. Ето защо, искът за главницата за топлинна
енергия по отношение на ответницата Е. Х. следва да бъде отхвърлен. Останалите
претенции за цена на услугата дялово разпределение и мораторни лихви са акцесорни,
поради което и обусловени от изхода на делото по главния иск, поради което и съдът счита,
че след като обуславящият (главният) иск е неоснователен, то такива се явяват и
обусловените претенции, поради което и последните следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отношение на ответницата А. Х. Х., настоящият съдебен състав намира, че е
установена пълно и главни първата материална предпоставка. Тоест, наличието на валидни
облигационно отношение между страните.
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период е била доставяна топлинна енергия до имота, като е
ползвана топлинна енергия за отопление на имот и БГВ – отчитана на базата на реален
отчет, както и топлинна енергия за сградна инсталация отчитана съобразно нормативните
изисквания. Вещото лице е посочило, че стойността на потребената топлинна енергия е в
размер на 667,61 лева.
4
От заключението на ССчЕ се изяснявам че дължимата сума за главница, мораторни
лихви, както и съдебни разноски е в размер на 1010,94 лева, която за процесния период е
заплатена.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, както на въпросите поставени от страните в откритите съдебни
заседания, като по делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани от изхода
на правния спор или са недобросъвестни.
Следва да се посочи, че изводът за наличието на надлежно плащане и погасяване
именно чрез плащането на дължимите суми, които се установява от заключението на ССчЕ
се потвърждава и от извършеното съдебно признание от ищеца в о. с. з. от 23.10.2023 г. А
съдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства по делото,
което преценено в съвкупност с останалите доказателствени средства по делото води до
изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл.
175 ГПК и чл. 10 ГПК.
При това положение, съдът намира, че исковете за главница, дялово разпределение и
мораторни лихви срещу ответницата А. Х. Х. следва да бъдат отхвърлени поради наличието
на плащане с което дължимите суми са погасени.
При този изход на правния спор отговорността за деловодните разноски следва да
бъде разпределена по следния начин:
- ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като действително е
доказал, че е сторил такива в общ размер от 800,00 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение и деловодни разноски за първоинстанционното производство.
Отговорността за разноски има обективен, извъндоговорен (деликтен) характер, като същата
е последица и функция от неоснователното ангажиране на чужд имуществен патримониум
във връзка с осъществяването на материалните субективни права пред съд. В случая по
отношение на ответницата Е. Х. претенция се отхвърля не поради извършеното плащане в
хода на производството, а на друго основание, поради което на ищеца не се дължат
разноски по отношение на нея. По отношение на ответника А. Х., съдът счита, че доколкото
претенцията се отхвърля поради плащане в хода на производството, последната е станала
причина за делото по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК, но при вземането предвид характера на
отговорността и извършените плащане (доколкото заключение на ССчЕ изяснява, че макар и
незаконосъобразно са заплатени извънсъдебно разноски за съдебното производство, което е
особен вид злоупотреба с право от страна на ищеца по смисъла на чл. 3 ГПК, която е
константна и известна на настоящият съдебен състав), то следва да се присъди сумата от
190,00 лева, представляващи деловодни разноски за първоинстанционното производство –
на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП.
- ответниците не са поискали присъждането на деловодни разноски и не са доказали,
че действително са сторили такива, поради което и съдът счита, че не следва да им се
присъждат деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – от една страна по
отношение на ответницата А. Х., т. к. е станала причина за производството (чл. 78, ал.
2ГПК), а за другата ответницата, т. к. нито има искане, нито доказателства, че действително
са стори деловодни разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ..................., със седалище и
адрес на управление: гр. ..................... срещу А. Х. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр.
....................., за заплащане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 529,72 лева, представляващи цена на доставена топлинна
енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода
от м.06.2020 г. до м. 02.2021 г. за имот, находящ се в гр. ........................, аб. № 445149, както
и сумата от 121,17 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на
топлинната енергия за периода от 15.09.2020 г. до 01.03.2023 г., както и сумата от 7,00 лева
– цена на услугата дялово разпределение за периода от м.06.2020 г. до м.04.2021 г., както и
сумата от 1,55 лева – мораторна лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 01.03.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ..................., със седалище и
адрес на управление: гр. ..................... срещу Е. Ц. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр.
....................., за заплащане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 105,95 лева, представляващи цена на доставена топлинна
енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода
от м.06.2020 г. до м. 02.2021 г. за имот, находящ се в гр. ........................, аб. № 445149, както
и сумата от 24,24 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на
топлинната енергия за периода от 15.09.2020 г. до 01.03.2023 г., както и сумата от 1,40 лева
– цена на услугата дялово разпределение за периода от м.06.2020 г. до м.04.2021 г., както и
сумата от 0,31 лева – мораторна лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 01.03.2023 г.
ОСЪЖДА чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП А. Х. Х., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ..................., сумата от
190,00 лева, представляващи деловодни разноски за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановени при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6