Р Е Ш Е Н И Е
№981/28.2.2014г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на тридесет и първи януари, през две хиляди и
четиринадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Г.Д., като
разгледа докладваното от съдия Михайлов гр.
дело № 13319 по описа на Варненски
районен съд за 2013г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба,
предявена от С.И.М., ЕГН ********** ***, в качеството й на майка и законен представител на детето Д.Г.И., ЕГН ********** срещу
Г.К.И., ЕГН ********** ***, с която е предявен иск с правно осн. 150 СК за изменение на
месечна издръжка определена в размер на 60 лева с решение
постановено по гр. дело
№ 6075/2010г. на ВРС, като същата бъде
увеличена на 150 лева месечно, съобразно допуснато изменение
на предявения иск.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните, а и се
установява от представения по делото препис от съдебно решение №
3727/12.11.2010г., постановено по гр. дело № 6075/2010г. на ВРС, че ответника е
осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 60 лева в полза на ненавършилото
пълнолетие дете.
От представената по делото справка
от ДТ на НАП Варна от 19.12.2013г. се установява, че ответника упражнява труд
по ТПО, като е декларирал основна заплата в размер на 385 лева.
От представената по делото служебна
бележка от 09.09.2013г. се установява, че детето Д. посещава детско заведение –
ЦДГ №22 „Горска приказка”.
Представени са по делото касови
бонове от 18.09.2013г. на стойност 105,82 лева и от 17.10.2013г. на стойност
59,90 лева за закупени дрехи и обувки.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Режимът на родителското алиментно задължение е специален и характерен и се отличава
с особената взискателност спрямо родителите и с особената си благоприятност спрямо децата. Родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Доколкото от доказателствата по
делото се установи, а и не се спори между страните, че ответникът е баща на
детето, то съдът намира, че така предявения иск е доказан по основание.
Размерът на издръжката се съобразява
с възможностите и материалното състояние на родителите и същевременно с
необходимите за развитие на детето условия на живот, в границите установени от чл.142, ал.2 от СК. За определяне нуждите на
детето следва да се вземе предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за случая. Възможностите на лицата, които
дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и
квалификация.
Към момента на определяне на размера
на издръжка на детето Д., съобразно съдебното решение постановено по гр. дело №
6075/2010г. на ВРС е било на 2 години, като от тогава са изминали 3 години.
Предвид безусловния
характер на задължението за издръжка на ненавършило
пълнолетие дете следва да се
определи адекватна на нуждите на
детето
издръжка, съобразно неговата възраст и възможността задълженото лице да престира последната. От събраните по делото
доказателства не се установи, че ищцата, на която са предоставени родителските
права, реализира доходи от трудово възнаграждение, но следва да бъде посочено,
че същата е в работоспособна възраст, без данни, че страда от заболяване, което
да възпрепятства упражняване на труд по ТПО, от което да генерира доход. От
събраните по делото доказателства съдът приема, че ищеца получава
възнаграждение в размер на 385 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да определи издръжка, която да е
съобразена от една страна с нуждите на детето, а от друга страна с възможността
и на двамата родители, не само на ответника
да престират такав, като
вземе в предвид техните възможности. При така изложеното съдът намира, че следва
да бъде определена издръжка на детето в размер на 160 лева, от които ответникът
следва да поеме 100 лева, като по-малкото парично участие на ищцата е за сметка
на ежедневните грижи за отглеждането
и възпитанието на детето, които тя полага.
Съдът намира, че ответникът няма да бъде затруднен в нейното изплащане. Следва да се има в предвид,
че същият
е трудоспособна възраст /доказателства в противния смисъл не са ангажирани/, което предпоставя възможността същия да реализира
достатъчно доходи, с оглед заплащане на определената издръжка. Издръжката се дължи от подаването
на исковата молба – 12.09.2013г., с падеж 3-то число на
месеца, за който се дължи издръжката ведно със
законната лихва за всяка забавена
вноска, до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване. Претенцията за заплащане на месечна
издръжка за сумата над 100 лева до предявения размер от 150 лева, следва да
бъде оставена без уважение, като недоказана.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, решението
подлежи на предварително изпълнение, в частта за присъдената издръжка.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски съразмерно уважената част на предявения иск, а именно сумата
от 75 лева, съставляваща заплатено възнаграждение за процесуално
представителство.
Ответника следва да заплати и държавна такса по сметка
на ВРС съразмерно уважената част на предявения иск, а именно сумата от 57,60 лева,
на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера
на присъдената със съдебно решение № 3727/12.11.2010г., постановено по гр. дело
№ 6075/2010г. на ВРС издръжка,
дължима от Г.К.И., ЕГН ********** *** в полза на детето Д.Г.И., ЕГН **********,
платима чрез неговата майка и законен представител С.И.М., ЕГН ********** ***, като я УВЕЛИЧАВА от 60 лева, на
100 (сто) лева месечно,
считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 12.09.2014г. до настъпване на законово основание за
изменение или прекратяването й ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, с падеж трето число на месеца, за който се дължи издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
100 лева до претендирания размер от 150 лева, на основание чл. на осн. чл. 143,ал.2 във вр. с чл. 150 СК.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта му относно увеличението на
присъдената издръжка, на основание чл.
242, ал. 1 ГПК.
Осъжда Г.К.И., ЕГН **********
*** да заплати в полза на Варненски районен съд държавна такса в размер на 57,60 (петдесет и
седем лева и 60 ст.) лева, както и 5
(пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: