№ 11597
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110169439 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от 24 октомври 2022г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 69439 от 2021 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 101030/03.12.2021г. на
СРС, подадена във връзка със Заповед № 134 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 23.05.2021г. по ч.гр.д. №
25408/2021г. на СРС.
Ищецът „***********“ ЕАД чрез юрк. Ц.П. е предявил срещу И. П. Б.
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника,
че същият дължи на „***********“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на
недвижим имот - апартамент в град София, ул. „***********“ № 16, вх. А, ет.
2, апартамент, аб. № *********, както следва
286,74 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.05.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва от
датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (05.05.2021г.) до окончателното им изплащане;
30,33 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г.-19.04.2021г.;
58,50 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2018г.-
м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (05.05.2021г.) до
окончателното им изплащане;
10,56 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода 01.07.2018г.-19.04.2021г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника
съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е
доставило за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията. За насрочените по делото публични
съдебни заседания или не изпраща представител, или се представлява от юрк.
А.Т.. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните
състезания.
Ответникът И. П. Б. чрез адв. Д. С. - АК-Враца, е подал Отговор на
исковата молба, вх. № 66263/04.04.2022г. на СРС, в която излага подробни
съображения за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Оспорва се наличието на облигационно отношение между страните. Твърди
се, че издадената заповед за изпълнение е нищожна. Начислените суми били
недължими, завишени, неотговарящи на реалното потребление и в
противоречие с нормативната регламентация по националното и
2
европейското законодателство. Сочи наличие на нарушения на правата на
потребителите. В насрочените по делото публични съдебни заседания не се
явява, като се представлява от адв. С., който оспорва предявените искове,
включително в хода на устните състезания. В рамките на предоставения
двуседмичен срок не е постъпила писмена защита.
Третото лице – помагач „*********" ЕООД е депозирало молба, вх. №
109532/31.05.2022г. на СРС, в която изразява становище за основателност и
доказаност на предявените искове. За насрочените по делото публични
съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и поведението на ответника,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира
следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което
е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от Нотариален акт № 153/20.09.1993г., т. 118, дело №
-ти
23836/1993г. на Нотариуса при ІІІ Районен съд в град София, П.С. Б. и С.
П. Б. са подарили на И. П. Б. недвижим имот - апартамент в град София, ул.
"************" № 16, вх. А, ет. 2. Видно от Удостоверение, изх. № 68-00-
720/06.06.2014г. на ГИС-София, сградата понастоящем е с адрес на ул.
"***********" № 16, като същата съвпада с топлоснабдения имот. Няма
данни в последствие имотът да е бил отчужден, поради което следва да се
приеме, че за процесния период Б. е бил негов собственик.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
3
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и
пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между
клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното
дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо
съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на
ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т.
42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма,
макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените
от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи,
облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със
собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови
нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на
ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за
доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или
титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-
гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1). Доколкото ответникът е
собственик на топлоснабдения имот, то същият през процесния по делото
период е имал качеството на клиент на топлинна енергия, която закупува от
„***********“ ЕАД по силата на съществуващо между тях облигационно
отношение, съответно носи отговорност за заплащането на потребената в
топлоснабдения имот топлинна енергия, още повече, че през 2003г. е подал и
молба-декларация за открИ.е на партида за топлоснабдяване за процесния
имот на свое име.
Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на
същата следва да съответства на реално доставеното количество такава.
Установяването на това количество, на стойността и цената на доставената на
потребителя топлинна енергия, проверката на правилното отчитане и
начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от
счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането на
специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно
чл. 195, ал. 1 ГПК, вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато
за изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из
областта на науката, изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо
изслушването на вещи лица по съответно поставените въпроси. Следва да се
отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество
сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да
установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това
обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи
реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия,
съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и
съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите и
нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебно-
счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане
4
на процесните задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като
неблагоприятен за него факт, следва да има съответна доказателствена сила,
както и изчисляване стойността на съответната дължима лихва. Доколкото
вещото лице по съдебно-техническата експертиза е базирало заключението си
върху данните за реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота,
съответствието на отчитането и уредите за измерването с установените
изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата,
настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове
следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-
техническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна
експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не
може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в
това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени
от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения,
включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на
делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество
и от дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите,
съобразно чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139,
ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не
други трети лица или държавни органи.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ, заплащането на топлоенергията се
осъществява чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и
последващи изравнителни вноски. С изравнителната сметка се отчита реално
доставеното количество топлинна енергия и съобразно фактурираните до този
момент суми за съответния период се определя сума за доплащане или сума
за възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в ОУ на
дружеството. Така за всеки отчетен период в крайна сметка
топлоснабдителното дружество става кредитор на вземане само за реално
потребено количество енергия.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, притежаващо
съответна на задачата специалност, е проверило редица данни в съответни
документи. Заключението му съдът кредитира напълно като изготвено от
компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените
въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при липса на
обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Установено е, че за
процесния период сградата е с непрекъснато топлоснабдяване и ежемесечно
отчитане на общия топломер в абонатната станция. Установено е отчисляване
за сметка на „***********“ ЕАД на технологичните разходи на абонатната
станция. Разпределението на топлинната енергия е извършвано в
съответствие с Наредбата за топлоснабдяването от 2007г. (отм.), а
измерването е направено с преминали периодичен метрологичен контрол
уреди в абонатната станция.
Въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза се установява, че стойността на реално доставеното количество
топлинна енергия до топлоснабдения имот за процесния период е 286,27 лева
(626,21 лева /по фактури/ - 339,94 лева /за възстановяване след изравняване/ =
286,27 лева). Доколкото се установява стойността на реално доставената
топлинна енергия, то е ирелевантно дали и на каква стойност фактури е
5
издавал ищецът.
В същото време обаче, съгласно §3 от Наредба № Е-РД-04-
1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, с която е отменена Наредбата за
топлоснабдяването от 2007г., за отчетния период 2019/2020г. определянето на
прогнозните количества топлинна енергия за отопление и за битово горещо
водоснабдяване на имотите на клиентите и изготвянето на изравнителните
сметки се извършват по правилата на новата наредба. Видно от заключението
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, изчислението и
разпределението на количествата топлинна енергия е правено само по
наредбата от 2007г. Следователно за отчетния период 2019/2020г. според съда
разпределението на топлинната енергия не е извършено съобразно
установените изисквания, поради което съответните суми не са дължими.
Реално дължима е единствено сумата за отоплителен сезон 2018/2019г. в
размер на 139,77 лева. За горницата над тази сума искът за главница за
топлинна енергия следва да бъде отхвърлен.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице,
при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено
обосноваване на изводите и при липса на обстоятелства, поставящи под
съмнение тяхната вярност, се установява липса на заплащане на така
установената като дължима сума. Ответникът, в чиято доказателствена тежест
бе да установи заплащане на задълженията си, не наведе доказателства в тази
насока.
Представените по делото общи условия, приложими за процесния
период, сочат, че задълженията за дялово разпределение се заплащат по
определен от топлоснабдителното предприятие и извършващите услугата
лица ред, обявен по подходящ начин на клиентите. Какъв е този ред не е
доказано. При това положение съдът приема по аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ,
че падежът на заплащането и на задълженията за дялово разпределение е 45
дни след изтичането на периода, за който се отнасят. От заключението на
вещото лице по съдебно счетоводната експертиза се установи, че дължимата
сума за дялово разпределение възлиза на 58,50 лева. От нея съдът намира, по
изложените вече съображения относно приложимия подзаконов нормативен
акт, че се дължи само главницата за периода м. 05.2018г.-м.04.2019г. в размер
на 28,61 лева, като за горницата искът подлежи на отхвърляне.
Дължимата лихва за забава върху главницата за топлинна енергия,
изчислена въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза и при прилагане на чл. 162 ГПК, възлиза на 14,78
лева, до който размер искът за лихва е основателен и следва да бъде
уважен, а за горницата над нея – отхвърлен. Видно от заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, лихвата за забава върху
установената като дължима главница за дялово разпределение възлиза на 6,76
лева, за колкото предявеният иск е основатален, а за горницата на тази
сума следва да бъде отхвърлен.
Останалите доводи в насока на недължимост на посочените суми,
съдържащи се в отговора на исковата молба, са неоснователни. Следва да се
изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на ответника в
6
качеството му на потребител (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК). Отмяната на
подзаконови нормативни актове има действие занапред (чл. 195, ал. 1 АПК), а
Решение № 8294/26.06.2020г. по адм.д. № 14350/2019г. на ВАС, 5чл.с-в, с
което са отменени окончателно като незаконосъобразни съответните текстове
от методиката към чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването от 2007г.
(отм.), е постановено и обнародвано след края на процесния период.
Сума за сградна инсталация е винаги дължима, независимо дали
потребителят ползва отделно топлинна енергия за отопление в имота си или
не. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната
инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния
период, а не от потребеното количество топлинна енергия в различните
имоти. Сградната инсталация в сграда - етажна собственост топли
ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички
имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или
демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили
термостатните им вентили. Предназначението на сградната инсталация е да
отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез
топлопроводите топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти
на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна енергия в
сградата чрез затопляне на стените, подовете и т.н. и повишава температурата
в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по
начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на
вещни права. Следователно потребителите в такива сгради не заплащат
загубите на топлоснабдителното предприятие, защото неговата собственост
достига до абонатната станция и именно там се измерва общото количество
потребена енергия в цялата сграда - етажна собственост: така р.5/22.04.2010г.-
к.д.15/2009г.-КСРБ. Титулярят на права върху отделни обекти в сградата
може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от
сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата – ТР 2/2016-2017-ОСГК.
Затова и собствениците на обект в сграда – етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя обект. Макар действително понякога да е
трудно или дори невъзможно да се определи с точност количеството
топлинна енергия, отдадена от тази инсталация във всеки обект, всъщност
това количество топлоенергия включва не само топлоенергията, отдавана
вътре в съответния обект от физическите компоненти на сградната
инсталация като топлопроводите и тръбите, които минават през него, но и
топлообменът между отопляваните и неотопляваните обекти. В този смисъл
отделните самостоятелни обекти в сградите в режим на етажна собственост
не са топлинно независими, тъй като топлината циркулира между
отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните
помещения. Затова и няма пречка в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки
7
собственик на самостоятелен обект в сградата дори и пропорционално на
обема на неговия обект. В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския
съюз в Люксембург от 05.12.2019г. по съединени дела № С-708/17 и № С-
725/17.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото
право на разноски имат и двете страни. Съдът следва да се произнесе и по
разноските в заповедното производство.
В полза на топлоснабдителното предприятие следва да се присъдят
разноски за заповедното производство в размер на 36,89 лева, в която сума е
включена пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение от 50,00
лева.
Основателно е възражението на заявителя-ищец за прекомерност на
заплатеното в заповедното производство адвокатско възнаграждение от
300,00 лева. Процесуалното представителство за подаване на възражение от
длъжника по реда на чл. 414 ГПК не е изрично предвидено в НМРАВ, поради
което и на основание §1 НМРАВ то следва да се определи по аналогия.
Възражението се подава по утвърден образец, не представлява каквато и да е
фактическа, процесуална и професионална сложност и като цяло е бланкетно
– достатъчно е подаването му със съдържащо се в него изявление за
недължимост/оспорване на претендираните суми, при това без каквито и да
било мотиви и доводи. Излагането на мотиви и съображения защо вземането
не се дължи и представянето на доказателства към възражението е без
значение за хода на и изхода от заповедното производство. Затова и най-
близката хипотеза е тази, уредена в чл. 6, т. 5 НМРАВ – изготвяне на други
молби. Чл. 7, ал. 7 НМРАВ се отнася единствено до защитата и правното
съдействие, оказани на заявителя. В този смисъл е и практиката на
съдилищата: опр.9443/19.06.2020г.-ч.гр.д.4348/2020г.-СГС,
опр.3262/10.10.2017г.-в.гр.д.3474/2017г.-АпС-София, опр.255/09.07.2018г.-
в.ч.гр.д.315/2018г.-АпС-Велико Търново, опр.872/22.03.2017г.-
в.ч.т.д.199/2017г.-ОС-Варна, опр.431/02.07.2019г.-в.ч.гр.д.219/2019г.-ОС-
Шумен. Оттук и разноските на ответника за адвокатското възнаграждение за
заповедното производство следва да се изчислят въз основа на такова в
размер на 50,00 лева. Оттук в полза на длъжника-ответник следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство
в размер на 25,41 лева.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 351,68 лева, в които е включена пропорционална част
от юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лева.
Ответникът не е доказал реално сторени в исковото производство
разноски, поради което такива не му се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. П. Б., ЕГН
**********, от град София, дължи на „***********“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище в град София, във връзка с топлоснабдяването на недвижим
имот - апартамент в град София, ул. „***********“ № 16, вх. А, ет. 2,
апартамент, аб. № *********, както следва:
139,77 лева за главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода м.05.2018г.-м.04.2019г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (05.05.2021г.) до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 139,77 лева до пълния
му предявен размер от 286,74 лева и за периода м.05.2019г.-
м.04.2020г.;
14,78 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г.-19.04.2021г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата над 14,78 лева до пълния му предявен
размер от 30,33 лева;
28,61 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2018г.-
м.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (05.05.2021г.) до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за горницата над 28,61 лева до пълния му предявен размер от 58,50
лева и за периода м.05.2019г.-м.04.2020г.;
6,76 лева за законна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.07.2018г.-19.04.2021г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата над 6,76 лева до пълния му предявен
размер от 10,56 лева.
ОСЪЖДА И. П. Б., ЕГН **********, от град София, да заплати на
„***********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 36,89 лева, представляваща разноски в
заповедното производство (ч.гр.д. № 25406/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА „***********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град
София, да заплати на И. П. Б., ЕГН **********, от град София, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 25,41 лева, представляваща разноски в
заповедното производство (ч.гр.д. № 25406/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА И. П. Б., ЕГН **********, от град София, да заплати на
„***********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 351,68 лева, представляваща разноски
в заповедното производство (гр.д. № 69439/2021г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „*********“ ЕООД в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
9
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10