Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 06.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-въззивни
състави, IV-Г състав, в публично заседание на единадесети
февруари през 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня
Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Симона
Углярова
при
секретаря Мая Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 13671 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 11.09.2019
г. на ответника Г.Ф.против решението от 21.08.2019 г. по гр. дело № 57519/2015
г. на Софийския районен съд, 75 състав, в частта, с която жалбоподателят
е осъден да заплати на ищеца И.И.Т. законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от 800,00 лв., за периода от 21.11.2014 г.-датата на
предявяване на претенцията пред ГФ до 21.02.2015 г.-датата на която изтича
тримесечния срок за произнасяне по претенцията.
В жалбата се твърди, че в тази част решението
е неправилно, тъй като в съдът не е съобразил, че в КЗ е предвиден 3 месечен
срок, в който Г.Ф.е длъжен да се произнесе след като е бил сезиран, поради
което дължи законна лихва след изтичане на този срок, т.е. от 21.02.2015 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, в който смисъл е и разпоредбата на
чл.288, ал.7 КЗ /отм./ .
Предвид изложеното жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението в обжаваната част и вместо него да постанови
друго, с което да отхвърли искането за заплащане на законна лихва от 21.11.2014
г. до 20.02.2015 г. Претендира разноски за въззивната инстанция .
Въззиваемата страна - ищец, не е депозирал
отговор на жалбата.
Решението на СРС в частта, с която е уважен
иска с правно основание чл.288, ал.11 КЗ /отм./ до размера от 800,00 лв., както
и в частта, с която е отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 10 000,00 лв., не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната част, но е неправилно.
Видно от уточнението на исковата молба,
ищецът е претендирал заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП – 10.10.2014 г.
до окончателното изплащане. С решението на СРС е присъдено обезщетение в размер
на 800,00 лв., ведно със законната лихва от 21.11.2014 г.-датата на предявяване
на претенцията пред Г.Ф.до окончателното изплащане.
Въззивният съд не споделя изводите на
първоинстнационният съд относно началния момент, от който ответникът дължи
законна лихва върху присъденото обезщетение. Съгласно чл.288, ал.7 КЗ /отм./
Гаранционният фонд изплаща обезщетения по реда, определен с правилника за
устройство и дейността на фонда, и дължи лихва за забава от датата на която
изтича срокът за произнасяне по претенцията, предявена от увреденото
лице.Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на
завеждане на претенцията. В конкретния случай ищецът е заявил претенцията си на
21.11.2014 г., по която е постановен на 02.04.2015 г. отказ за изплащане на
обезщетение. Определеният максимален срок за произнасяне по претенцията е
изтекъл на 21.02.2015 г., от който момент фондът дължи законна лихва върху
обезщетението, в който смисъл е и трайната практика на ВКС, постановена по реда
на чл.290 ГПК.
Гореизложеното обуславя отмяна на
първоинстанционното решение в частта, с която ответникът е осъден да заплати на
ищеца законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
считано от датата на предявяване на претенцията – 21.11.2014 г. до 20.02.2015
г. вкл., а искането за присъждане на законна лихва за посочения период подлежи
на отхвърляне.
При този изход на спора на въззивника следва
да се присъдят сторените разноски за настоящата инстанция, които са в размер на
125,00 лв.-за платена държавна такса по въззивната жалба и за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал. 8 ГПК вр. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 21.08.2019 г. по гр. дело № 57519/2015
г. на Софийския районен съд, 75 състав, в частта с която Г.Ф.е осъден да
заплати на И.И.Т. законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 800,00 лв., за периода от 21.11.2014 г.-датата на предявяване
на претенцията пред ГФ до 20.02.2015 г. включително, като вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеното
от И.И.Т.,
ЕГН ********** срещу Г.Ф., искане за заплащане на законна лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 21.11.2014 г. до
20.02.2015 г. включително.
ОСЪЖДА И.И.Т., ЕГН ********** със съдебен
адрес ***-адв. Д. да заплати на Г.Ф., на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата 150,00 лв. – разноски за производството пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.