№ 5749
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело
№ 20241100504236 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 88899 от 18.03.2024г. по
регистъра на СРС, подадена от И. Б. Б., чрез адв. Л. Б. - ПАК срещу Решение
№ 3971/05.03.2024 г. постановено по гр.д. № 70698/2023 г. по описа на
Софийския районен съд, III ГО, 158-ми състав, с което са отхвърлени
предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
144 СК и чл. 149 вр. чл. 144 СК за присъждане на издръжка на учащо редовно
в средно учебно заведение пълнолетно дете от родител, включително и за
минало време, в размер на 500,00 лв. месечно, считано от 29.09.2023 г. /датата
на навършване на пълнолетие от ищеца/ до 30.05.2024 г. /датата, когато е
предвидено ищецът да завърши средното си образование/.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на
съдебното решение. Поддържа се, че ищецът при условията на пълно и главно
доказване е установил предпоставките на чл. 144 СК. Отправя искане за
отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на ново, с което
исковете да бъдат уважени в цялост. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Б. Б. Б., чрез
упълномощеният процесуален представител адв. В. Н. е подал отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва по подробно изложени съображения.
1
Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено.
В проведено на 07.10.2024 год. открито съдебно заседание по делото,
въззивникът, чрез представителя си по пълномощие, поддържа въззивната
жалба по изложените в нея съображения. Не сочи доказателсва. В хода на
устните състезания пледира за основателност на въззивната жалба.
Въззиваемата страна, чрез представителя си по пълномощие поддържа
отговора на въззивната жалба. Представя писмени доказателства. Пледира за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски и
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен
акт. За въззивното производство държавна такса не се дължи от въззивника на
основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата
молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
И. Б. Б. е предявил срещу Б. Б. Б. кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 144 от СК и чл. 149 от СК, за присъждане на
месечна издръжка в размер на 500 лв., считано от 29.09.2023 г. /датата на
навършване на пълнолетие от ищеца/ до 30.05.2024 г. /датата, когато е
предвидено ищецът да завърши средното си образование/.
С обжалваното Решение № 3971/05.03.2024 г. постановено по гр.д. №
70698/2023 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 158-ми състав,
съдът е отхвърлил исковете, като неоснователни. Осъдил е ищецът да заплати
на ответника разноски по делото в размер от 500 лева.
Доводите във въззивната жалба касаят неправилна преценка на
събраните от първоинстанционния съд доказателства и необоснованост, респ.
неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
2
Настоящият въззивен състав приема за изцяло неоснователни
наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на
първоинстанционното решение.
Според нормата на чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на
своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в
средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет
и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, при условие
родителите да могат да я дават без особени затруднения.
Между страните не е спорно и се установява от представеното пред
СРС заверено копие на удостоверение за раждане от 31.05.2010 г., издадено
въз основа на Акт за раждане № ****г., че въззиваемият Б. Б. Б. е баща на
въззивника И. Б. Б., който е роден на ****г. Пред районния съд е представена
служебна бележка № 247/28.11.2023 год. в уверение на това, че И. Б. Б. е
ученик в дневна форма на обучение в 12а клас в **-то Спортно училище
„Неофит Рилски“ през учебната 2023/2024 год.
От събраните в първата инстанция актове за гражданско състояние се
установява, че на 28.04.2022г. Б. Б. Б. е сключил граждански брак с М.Ц.Г.
(приела фамилията Б.а), а двамата са родители на едно ненавършило
пълнолетие дете – Б. Б. Б., родена на **** г. Пред втората съдебна инстанция
са били представени и медицински документи, а именно Епикриза с Изх. №
12673/2024 год. и Амбулаторен лист от 27.09.2024 год. на името на М.Ц. Б.а,
видно от които същата е бременна и с въззиваемия Б. Б. Б. очакват второ дете.
В хода на съдебното дирене пред втория съд, въззиваемият Б. Б. Б. чрез адв. Н.
е представил и Удостоверение с изх. № РД-28-17/25.09.2024 год., видно от
което малолетният Б. Б. Б. понастоящем е ученик във II „б“ клас, записан на
целодневна форма на обучение през учебната 2024/2025 год.. в СУ „Димитър
Маринов“ – град Лом.
Страните спорят дали възможностите на въззиваемия Б. Б. Б. му
позволяват без особени затруднения да дава на въззивника месечна издръжка
в размер на 500 лв. Възможността за предоставяне на издръжка по смисъла на
чл. 144 от СК предпоставя по-широка материална възможност, при която
даването на издръжката няма финансово да се отразява особено на родителя,
който я дава. Родителят трябва да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да
отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.
От доказателствената съвкупност, събрана от първата инстанция е
установено, че въззиваемия Б. Б. Б. за периода от м.10.2023 год. до м.12.2023
год. е получил средно месечно нетно трудово възнаграждение в размер на
около 1800 лева, а майката на въззивника, при която последния живее, е
получила средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на около
4860 лева. Във въззивното производство въззиваемият Б. Б. Б. чрез
процесуалният си представил е ангажирал доказателства в тази насока, като в
хода на съдебното дирене е представено удостоверение с изх. № 406600-
3
2695/01.10.2024 год. издадено от Регионална Дирекция „Гранична полиция“ –
Русе, видно от която за месец септември 2024 год., въззиваемият Б. Б. Б. е
получил нетно трудово възнаграждение в размер на 1930,25 лева.
Спрямо пълнолетния въззивник, който е син на въззиваемия,
задължението за издръжка не е безусловно, тъй като по съществуващата
оборима житейска презумпция всеки пълнолетен може и следва да се издържа
сам. Пълнолетният има право на издръжка при определени ограничения с
оглед имуществото на търсещия издръжка и имуществото на родителя от
когото я търси.
От събраните в хода на първоинстанционното съдебно производство
доказателства, се установява, че въззиваемият Б. Б. Б. е страна по договор за
кредит за текущо потребление от 17.10.2023 год. с месечна погасителна
вноска по договора в размер на 757 лева месечно, а видно от етапна епикриза
от 25.01.2024 год. въззиваемият е диагностициран с хипертонично сърце без
застойна сърдечна недостатъчност, като му е назначено и медикаментозно
лечение.
При така направения анализ на доказателствената съвкупност по
делото и предвид обстоятелствата относно възрастта на въззиваемия,
трудовата му ангажираност и възнаграждение, семейното му положение и
здравословното му състояние, водят до извод, че Б. Б. Б. не би могъл да дава
издръжка и на пълнолетното си дете без особено затруднение. Безусловното
задължение за издръжка към ненавършилото пълнолетие дете Б. Б. Б., роден
на **** г. има предимство пред издръжката на въззивника, поради което това
задължение следва да бъде отчетено при преценка на възможностите на
родителя от когото се търси издръжка, след като обезпечи финансово и
собствените си нужди, да осигури издръжка и за пълнолетния си син. Не може
да бъде пренебрегнат и факта, че въззиваемия очаква и второ дете, видно от
представените медицински документи в хода на въззивното съдебно
производство.
Установеният осигурителен доход на въззиваемия, обичайните нужди
за издръжка на семейството му, малолетното дете Б. Б. Б., разходите относно
погасяването на кредит и здравословното състояние на въззиваемия, както и
не на последно място нуждите и на самия родител, обосновават извод, че Б. Б.
Б. няма възможност да отделя средства за издръжката на ищеца - въззивник И.
Б. Б.. Установените доходи на бащата са необходими за неговата издръжка и за
изпълнение на безусловните алиментни задължения към ненавършилото
пълнолетие дете, поради което не би могло да се приеме, че отделяне на
средства за издръжка на пълнолетния ищец може да се осъществи без особени
затруднения за Б. Б. Б., т.е. без същият да се налага да променя начина си на
живот. В изложения смисъл въззивният съдебен състав приема, че доказаният
доход на въззиваемия е недостатъчен за да му осигури материална
възможност да заплаща без особени затруднения и издръжка на пълнолетния
си син.
Неотносимо към спора е възражението на представителя на въззивника,
че малолетното дете на въззиваемия няма специфични нужди и същото
4
следвало да се задоволя с минимален размер на издръжка. Месечната
издръжка за Б. Б. Б. се дължи безусловно от неговия баща ex lege (арг. от чл.
143, ал. 2 от СК). Следва, че без правно значение за спора е с какви средства
той издържа детето си. При така установения доход на Б. Б. Б., след
предоставяне издръжката за ненавършилото пълнолетие дете, всеки размер на
издръжката за пълнолетния въззивник би му създала „особено затруднение“
по смисъла на приложимата правна норма.
Неоснователно е и възражението във въззивната жалба, че разходите на
въззиваемия относно погасяването на договор за кредит за текущо
потребление от 17.10.2023 год. са с характер на „задоволяване на собствени
потребителски нужди“. Видно от твърденията в отговора на исковата молба,
кредитът е бил усвоен във връзка и с поддръжка на семейно жилище, а по
аргумент на чл. 140, ал. 1, т. 1 СК и съгласно сключеният на 28.04.2022г.
граждански брак от въззиваемия, последния има задължение за издръжка и
към съпругата си / и по арг. чл. 17 СК/.
При така изложената конкретика, въззивният съд споделя установената
от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз
основа на доказателствата по делото, като не намира за необходимо да ги
преповтаря. Първоинстанционното решение е постановено при спазване на
императивните материалноправни норма и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Въззиваемата страна е заплатила адвокатско възнаграждение за
въззивното производство в размер на 500 лева, съгласно отразеното в договор
за правна защита и съдействие от 04.10.2024 г. с отразяване, че сумата е била
заплатена изцяло в брой. Представен е и списък по чл. 80 ГПК. С оглед изхода
на делото, въззивникът следва да понесе сторените пред настоящата съдебна
инстанция разноски от въззиваемата страна в размер на 500 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, III
въззивен брачен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно Решение № 3971/05.03.2024 г. постановено
по гр.д. № 70698/2023 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 158-ми
състав.
ОСЪЖДА И. Б. Б., ЕГН **********, да заплати на Б. Б. Б., ЕГН
**********, сумата от 500 (петстотин) лева - разноски по въззивно гр. дело №
5
4236/2024 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III
въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6