О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………02.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 11.02.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно
търговско дело № 167 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.Т.Н. срещу решение № 4650/01.11.2019 г., постановено
по гр.дело № 10145/2019 г. по описа
на РС – Варна, с коeто съдът е отхвърлил
предявения от А.Т.Н. срещу „Юробанк България” АД иск с правно основание чл.
439 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не
дължи сумите, предмет на принудително изпълнение по изп.
дело № 20197110400333 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, рег. № 711 на
КЧСИ с район на действие ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 942/2013г. по описа на ВРС.
В жалбата се излага,
че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Според
жалбоподателя, ВРС не е обсъдил всички доводи на ищеца, в частност, че
присъдените суми за такси и разноски не се дължат като погасени по изрично
признание на ответното дружество, обективирано в споразумение от 23.04.2013 г.
Счита за неправилен извода на съда, че от датата на прекратяване на
изпълнително дело № 166/2013 г. – 19.04.2015 г., е започнала да тече нова давност, която към
датата на налагане на възбрана по новото изп. д. №
333/2019 г. не е изтекла, като противоречащ на постановките на ТР №
2/26.06.2015 г. по т.д № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Излага подробна
аргументация относно приложението на цитираното ТР към процесния случай.
Поддържа, че когато изпълнителното производство е прекратено, предприетите по
него изпълнителни действия се обезсилват по право и нямат за последица
прекъсване на давността. В случая новата давност е започнала да тече на 19.04.2013
г., когато е извършено последното релевантно изпълнително действие – опис на
недвижими имоти. Счита, че давността за всички вземания е изтекла преди
13.02.2019 г. – датата на образуване на изп.д. №
20197110400333. Счита за незаконосъобразен извода на съда, че лихвите, за които
е издадена заповед за изпълнение, която е влязла в законна сила, се погасяват с
петгодишна давност по силата на чл. 117, ал. 2 от ГПК. Отправя искане за отмяна
на обжалваното решение, уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна чрез процесуален представител е подала писмен отговор,
с който оспорва жалбата. Поддържа, че доводите на жалбоподателя са
неоснователни като излага подробни съображения. Изтъква обстоятелството, че по
силата на споразумение от 23.04.2013 г. длъжникът е извършвал доброволни
плащания извън изпълнителното производство, като всяко отделно доброволно
плащане следва да се приравни на признание на вземането, с което давността се
прекъсва. Освен това сочи, че банката не е бездействала, а е
предприела действия за запазване на обезпеченията посредством подновяване на
учредените ипотеки. Прилага извлечения от счетоводни книги и молби за
подновяване на ипотеки. Изразява несъгласие с мотивите на съда, с които е
прието, че изп. д. № 166/2013 г. е прекратено на
19.04.2015 г. като счита, че делото е прекратено с по-късна дата и посочва три
изпълнителни действия, с по-късна дата, които прекъсват
погасителната давност. Моли за потвърждаване на решението на ВРС.
Жалбоподателят не е релевирал искания за събиране
на доказателства във въззивното производство. Въззиваемата страна е представила
с отговора на жалбата писмени доказателства и се е позовала на същите, което
съдът квалифицира като искане за допускане на нови доказателства. Не се твърди,
а и от материалите поделото не се установява, представените с жалбата преписи
от документи да не са били допуснати от ВРС.
Според разпоредбата на чл. 266 ГПК във въззивното производство могат да се
събират само две групи доказателства. Първата са доказателства за новооткрити и
новонастъпили факти след приключване на съдебното
дирене в първата инстанция и доказателства, които са съществували, но страната
не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в
първа инстанция, като причините за тази невъзможност трябва да бъдат не само
посочени, но и доказани. Втората група са доказателства, които не са били
допуснати пред първата инстанция, поради нарушаване на съдопроизводствените
правила.
В случая се представят извлечения от счетоводните книги на „Юробанк
България” АД за период 2014 – 2015 г. и молба от банката за подновяване на
ипотека от 02.10.2015 г. Видно е, че не е налице нито първата, нито втората от
горепосочените хипотези, поради което доказателственото искане следва да се
остави без уважение.
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите
съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което делото следва да
се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна
жалба
на А.Т.Н. срещу решение № 4650/01.11.2019 г., постановено по гр.дело №
10145/2019 г. по описа на РС – Варна, с коeто съдът е
отхвърлил предявения от А.Т.Н., ЕГН **********,***, срещу „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Околовръстен път”, № 260, иск с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумите, предмет на
принудително изпълнение по изп. дело № 20197110400333
по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, рег. № 711 на КЧСИ с район на действие
ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 942/2013г. по
описа на ВРС, а именно: 2794.88 евро – просрочена главница по договор за банков
кредит № 1305/26.10.2005г., 522.18 евро – договорна лихва за периода от
21.01.2012г. до 23.01.2013г., 40.68 евро – такса за периода от 10.10.2011г. до 23.01.2013г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
25.01.2013г. до окончателното погасяване на главницата, както и сумата от
535.76 лева – разноски по делото, от които 131.34 лева за държавна такса и
404.42 лева за адвокатски хонорар.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за
приемане на представените с отговора на въззивната жалба писмени доказателства
– 3 бр. извлечения от счетоводните книги на „Юробанк България”
АД за период 2014 – 2015 г. и молба за подновяване на ипотека от 02.10.2015 г.
НАСРОЧВА производството по в.т.д. № 167/2020 год. на ВОС за 25.03.2020
год. от 13,30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.