Решение по дело №8867/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2736
Дата: 21 юли 2025 г.
Съдия: Павел Георгиев Панов
Дело: 20251110208867
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2736
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20251110208867 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № КПК-НП-67/15.05.2025г. издадено
от А.С., на длъжност председател на Комисията за противодействие на корупцията, с което
на основание чл. 115, ал.1 от ЗПК, на С. М. Н., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3 във връзка чл. 49, ал.
1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията, в размер на 1000 лева.

Недоволна от наказателното постановление е останала Н., която го обжалва пред съда
в срок. Посочва, че не е лице, което да заема длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.43 от ЗПК.
Твърди, че в НП се съдържа противоречие дали лицето е подало декларация, макар и със
закъснение, или не, както и че не са обсъдени възраженията срещу АУАН. Намира, че е
нарушен принципът на пропорционалност що се отнася до размера на наложената глоба.
Излага и аргументи за маловажност на нарушението.

В съдебно заседание Н. се явява лично и пледира пред съда за отмяна на
наказателното постановление, като поддържа аргументите в жалбата.

Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт А., която пледира за
потвърждаване на НП, посочвайки, че нарушението не е маловажно, както и че допуснатата
неточност дали е подадена, макар и със закъснение, декларация, не е съществено
процесуално нарушение. Претендира разноски.
1

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от справка от 03.12.2024г. на община Плевен, Н. била ръководител по проект
за подобряване качеството на атмосферния въздух в община Плевен от 02.08.2024г. до
20.11.2024г.
На 29.01.2025 г. в дирекция „Публичен регистър“ на КПК била направена проверка
на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и
интереси на лицата, които са задължени по Закона за противодействие на корупцията да
подават декларации за имущество и интереси по чл. 51, ал. 1, т. 1-7, т. 10, т. 13-16 във връзка
с чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗПК в едномесечен срок от встъпването в длъжност.
При проверката било установено, че С. М. Н. не е подала в законоустановения срок
декларация за имущество и интереси съгласно чл. 52, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 2
от ЗПК.
Видно от писмо с вх. № КПК-376-12/06.12.2024 г. и писмо с № КПК-423/24.01.2025 г.,
изпратени от Община Плевен, С. Н. изпълнявала функциите на оправомощено лице по
смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 43 от ЗПК като ръководител на проект, изпълняван от Община
Плевен, считано от 02.08.2024 г.
Задължението било изпълнено с 5 (пет) месеца и 2 (два) дни закъснение с
постъпването в КПК на декларация за имущество и интереси с вх. № В4085/04.02.2025 г. за
част I Имущество и № В4086/04.02.2025 г. за част II Интереси.

Било установено още, че не е подадена и С. М. Н. законоустановения срок и финална
декларация за имущество и интереси. Видно от писма с вх. № КПК-376-12/06.12.2024 г.
подадено от С.Г., секретар на Община Плевен и КПК-423/24.01.2025 г„ подадено от В.Х.,
кмет на Община Плевен, КПК е информирана, че С. М. Н. е освободена, като ръководител
на Проект № BG16FFPR002-5.001-0008-C01, съгласно заповед № РД-10- 1297/02.08.2024 г.,
считано от 20.11.2024 г.
Служителите на КПК приели, че на основание чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК, лицето било
задължено да подаде декларация по чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК в едномесечен срок от
освобождаване от длъжност, а именно от 20.11.2024 г. до 20.12.2024 г. В посочения срок - до
20.12.2024 г., С. М. Н. не била декларирала имуществото и интересите си в КПК.
Декларация по чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК „Част I: „Имущество“ за С. М. Н. била подадена по
пощата чрез лицензиран пощенски куриер на адрес гр. София пл. Света Неделя № 6, КПК,
Дирекция „Публичен регистър“,, на 04.02.2025 г., като същата е с вх. № Ф 1753/04.02.2025 г
- след изтичане на законоустановения срок.
За констатираните две нарушения бил съставен Акт за установяване на
административно № КПК-АУАН-ПР-56, съставен на 10.02.2025 г. от Т. Н. К., на длъжност
2
главен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на КПК, актосъставител съгласно
Заповед № КПК-РД-06-305 от 23.07.2024 г. на А.Т.С. - за председател на КПК.

Във връзка с финална декларация за имущество и интереси било издадено
предупреждение по чл.28 от ЗАНН от 15.05.2025г., където било прието, че закъснението е от
1 месец и 15 дни, съответно била приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и нарушението
било прието за маловажно.

Било издадено и Наказателно постановление (НП) № КПК-НП-67/15.05.2025г.
издадено от А.С., на длъжност председател на Комисията за противодействие на корупцията,
с което на основание чл. 115, ал.1 от ЗПК, на С. М. Н., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3 във връзка чл. 49, ал.
1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията, в размер на 1000 лева. Наказанието било
наложено във връзка с неподаване на встъпителната декларация, като било отчетено
закъснение от пет месеца и два дни.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаната свидетелка К., както и въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на
К., тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не
съдържат противоречия и са логични и ясни.
Видно от приложената справка за подадени декларации от жалбоподателката,
декларация не е подавана.
По отношение на заеманата от Н. позиция – ръководител проект, съдът се довери на
приложената справка от община Плевен
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, които са непротиворечиви и
не се нуждаят от по-подробно обсъждане.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд
винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и в сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 34,
ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя –
лично срещу подпис, макар и съставен в негово отсъствие по негово желание, видно от
3
наличния протокол по преписката. НП е също връчено редовно. Наказателното
постановление е издадено от компетентен за това орган.

Според чл. 6, ал.1, т.43 от ЗПК лица, заемащи публични длъжности по смисъла на този
закон, са ръководителите на бюджетни организации или други оправомощени длъжностни
лица, които изпълняват функции на органи за финансово управление и контрол на средства
от Европейския съюз и свързаното с тях национално финансиране или чужди средства
съгласно Закона за публичните финанси.

Посочените лица имат задължение съобразно чл.51, ал.1т,1 от ЗПК да подадат
декларация за имущество и интереси в едномесечен срок от заемането на публичната
длъжност, като необходимостта да се подаде този вид декларация е предвидена в чл.49, ал.1,
т.2 от същия закон.

В случая безспорно се установява от фактическа страна, че Н. не е подала декларация
за имущество е интереси.

Съдът установи, че както АУАН, така и НП страдат от пороци, които съществено
нарушават правото на защита на наказаното лице и му пречат да организира защитата си.
Съдът от своя страна при така описаното нарушение е в невъзможност да извърши проверка
на фактите, които наказващият орган е установил, включително и дали Н. има задължение да
подаде декларация пред КПК, доколкото липсват каквито и да било фактически твърдения
по отношение на качеството на лице, заемаща публична длъжност. Това е така, доколкото
както актосъставителят, така и наказващият орган са се задоволили да посочат единствено
разпоредбата на чл.6, ал.1, т.43 от ЗПК в нейния цифров израз без никакви уточнения коя от
алтернативно изброените там категории лица се счита, че обхваща дейността на Н. като
ръководител на проект, изпълняван от община Плевен. Съобразно предвиденото в
цитираната разпоредба, задължение възниква единствено за ръководителите на бюджетни
организации или други оправомощени длъжностни лица, които изпълняват функции на
органи за финансово управление и контрол на средства от Европейския съюз и свързаното с
тях национално финансиране или чужди средства съгласно Закона за публичните финанси.
В АУАН актосъставителят е посочил, че задължението на Н. произтича от качеството на
„ръководител на проект“. Видно е, че цитираната разпоредба не предвижда никакви
задължения за ръководители на проекти, били те и общински, освен ако лицето не отговаря
на посочените критерии в чл.6, ал.1, т.43 от ЗПК. В АУАН не се твърди въобще такова
обстоятелство, а само е изписана цифрово разпоредбата без да се дава яснота в коя категория
актосъставителят е счел, че попада Н.. Няма никакви твърдения Н. прието ли е да е
ръководител на бюджетна организация или оправомощено длъжностно лице, още по-малко
има твърдения като такова да изпълнява функции на орган за финансово управление и
4
контрол на средства от Европейския съюз и свързаното с тях национално финансиране или
алтернативно на чужди средства съгласно Закона за публичните финанси.
В НП единствено е посочено в допълнение, че изпълнява функциите на оправомощено
лице. Първо, такива фактически твърдения липсват в АУАН въобще и намират място в НП за
пръв път, което е недопустимо. Второ дори и те не са достатъчни за да изпълнят със
съдържание словесното описание на нарушението. Не всички оправомощени лица са
задължени по ЗПК, а само тези, които изпълняват функции на органи за финансово
управление и контрол на средства от Европейския съюз и свързаното с тях национално
финансиране или чужди средства съгласно Закона за публичните финанси. В случая такива
твърдения липсват както в НП, така и в АУАН. Това е съществен елемент от обективната
съставомерност на нарушението.
В този смисъл и АУАН, и НП са издадени в нарушение на чл.42, ал.1, т.4, респективно
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН като описанието на нарушението е непълно, неясно и не отговаря на
признаците, посочени в посочената като нарушена разпоредба. Непосочването на качеството
на задълженото лице, от къде произтича конкретно това качество и ненавеждането въобще
на такива твърдения е съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано.
Липсва елемент от състава на нарушението, който не е описан словесно от актосъставителя
и от наказващия орган. Това затруднява защитата на жалбоподателката, прави неясно
административнонаказателното обвинение до степен, непозволяваща въобще да бъде
изведена волята на актосъставителя и на наказващия орган. По този начин се възпрепятства
и извършването на проверка дали Н. е заемала публична длъжност.
Липсата на посочване на тези обстоятелства в АУАН и НП е съществено процесуално
нарушение, нарушаващо правото на защита, защото обвинението е неясно, и не са посочени
изчерпателно всички обстоятелства, които имат отношение към извършеното нарушение на
наказаното лице и съответно НП следва да бъде отменено.
Право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива и не му се
следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № КПК-НП-67/15.05.2025г. издадено от
А.С., на длъжност председател на Комисията за противодействие на корупцията, с което на
основание чл. 115, ал.1 от ЗПК, на С. М. Н., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба“ за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3 във връзка чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за
противодействие на корупцията, в размер на 1000 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
5
съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6