№ 14
гр. гр. Димитровград, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П. Вл. Петров
като разгледа докладваното от П. Вл. Петров Административно наказателно
дело № 20245610200419 по описа за 2024 година
1. Производството е по реда чл. 58д и сл. от ЗАНН.
2. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ- Й. И. И., ЕГН**********, със съдебен адрес: обл.
Пловдив, общ. Раковски, с. Стряма,
местност „Перселик“, административна сграда Инса ойл е останал недоволен от
наказателно постановление(НП) № 8912 от дата 08.10.2024г на началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при АПИ - гр. София, с което за това, че на 09.09.2024 г. в
13:18 часа на път АМ Марица, км 28+800 в посока гр. Хасково - гр. Пловдив, Й.
И. И. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси с две
управляеми оси марка МАН, модел ТГС с per. № СВ****, като в процеса на
извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на ВСМ, видно
от кантарна бележка № 137190/09.09.2024 г., без разрешение за дейности в
рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно
изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС ,същото е тежко по смисъла на
чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС При измерено разстояние между осите 1.40 м,
сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 29.500 т при
максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква
„в“ от Наредбата, като превишаването е с 10.500 т., с което е нарушил
разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата във
1
връзка с чл. 7, ал.1, т. 5, б.“в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба
№ 11 от03.03.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
поради което и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата му
било наложено наказание глоба в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева..
Моли НП да се отмени на различни основания, евентуално- да бъде изменено
наказанието като прекомерно.
3. В с.з. не се явява.
4. НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН(АНО)- началник отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ -
гр. София чрез представител и с писмено становище моли жалбата да бъде
отхвърлена, НП- потвърдено и изнася аргументи в тази връзка, моли за разноски.
5. ПРБ не праща представител и не взема становище.
Приложим закон.
6. Закон за пътищата(ЗП)
Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.)(2) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) За дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват:1. в обхвата на пътя
и ограничителната строителна линия:а) движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства;
Чл. 53. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 55 от 2011 г.) Наказват се
с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите
лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и
ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности:
2. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя;
7. Наредба №11/ 03.03.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или
тежки ППС(Наредба №11)
Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) Тежки ППС или състав от ППС са тези, които
имат:2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7.
Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) Допустимото максимално натоварване на ос за
ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за
обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато
за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2
отворени за обществено ползване пътища, е за: 5. сумата от нaтовaрвaнията на ос нa
2
една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е: в)
от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t);
Чл.14.(3) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2010 г.) Извънгабаритните и/или тежките ППС, на които
се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които
имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30
% допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни
размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м.
Чл. 8. (1) Движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на
специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно
или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат
да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на
пътищата.
Факти по делото.
8. Служители на АНО- 09.09.2024 г. на път АМ Марица, км 28+800 в посока гр.
Хасково - гр. Пловдив. В 13:18 часа спрели МПС с четири оси с две
управляеми оси марка МАН, модел ТГС с per. № СВ****, управляван от
жалбоподателя, натоварен с взривена скална маса, за което се уверили от
кантарна бележка № 137190/09.09.2024 г. Извършили проверка, при която
направили измерване с електронна мобилна везна за измерване на маса и
поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200008 и ролетка №
1308/18/5 м. При измерено разстояние между осите 1.40 м, сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 29.500 т при
максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5,
буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с 10.500 т.
9. Счетено, че било налице нарушение, за това на жалбоподателят му бил съставен
акт за установяване на административно нарушение(АУАН) № 10349 от дата
09.09.2024г., в който било отразено възприетото. Било издадено НП № № 8912 от
дата 08.10.2024г на началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“
към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ - гр. София, с
което за това, че на 09.09.2024 г. в 13:18 часа на път АМ Марица, км 28+800 в
посока гр. Хасково - гр. Пловдив, Й. И. И. е управлявал и извършвал превоз на
товари с МПС с четири оси с две управляеми оси марка МАН, модел ТГС с per.
№ СВ****, като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът
3
извършва превоз на ВСМ, видно от кантарна бележка № 137190/09.09.2024 г., без
разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата
(Разрешително), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС ,същото
е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС При измерено разстояние между
осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС
е 29.500 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с 10.500 т., с което е
нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за
пътищата във връзка с чл. 7, ал.1, т. 5, б.“в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл.
1 от Наредба № 11 от 03.03.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, поради което и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от
Закона за пътищата му било наложено наказание глоба в размер на 2500 (две
хиляди и петстотин) лева.. Няма и възражение от АНО за просрочена жалба,
подадена до АНО на 04.03.2020 г.
10. Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото
доказателства като еднопосочни и непротиворечиви.
Процесуална допустимост.
11. Жалбата е подадена в срок, от лице, което има право да жали НП, пред
компетентен съд и следва да се обсъди по същество.
По същество.
12. Съдът служебно и на база вързраженията, по отношение на процедурата по
ЗАНН не намери да са налице съществени нарушения, интегрирани в АУАН и
НП.
13. . Описаното от АНО в повече- например връзката с чл. 53 от ЗАНН е без
значение в контекста на чл. 57 , ал.1 от ЗАНН. По- нататък, наличието на няколко
хипотези в закона не предполага объркване, поради самата техника на
законодателят. В НП точно, подробно и свързано конкретизира обстоятелствата,
при които нарушението е извършено. Допълнително коректно е направена
препратка от санкционната норма на чл. 53, ал.1 от ЗП към правилото, което е
нарушено- чл. 26, ал.2, т.1, б.(а) от ЗП. В обстоятелстваната част на място и в
систематична поредност са отразени и подзконовите норми, които са релевантни
в случая, визирани в Наредбата. Така НП е изчерпателно, точно и ясно, не е
4
нарушено по никакъв начин правото на защита.
14. Не е основателно възражението за липса на компетентност на наказващият орган
,поради индивидуална смяна на неговата персона. Без да се навлиза в теорията,
според този състав на съда , длъжността е определяща , а не лицето , което я е
заемало. Ако се приеме обратното, би следвало всички индивидуални и общи
нормативни актове на съответните органи на изпълнителната власт да бъдат
преиздавани/ преподписани/ отменени/ променени и тн., което е извън всякакъв
смисъл и най- малкото би спряло действието на изпълнителната власт за
неопределени периоди от време, което не е желаният от закона ефект.
15. Не е правилно възражението за приложение на ирелевантен за случая закон.
Действително според чл. 139, ал.1, т.3 от ЗДвП. Движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението.
16. С чл. 1 от ЗП се определя и неговият обхват- уреждат се обществените
отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението,
стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на
пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в
Република България. Безопасността на пътната инфраструктура изисква
предпазване от нейното повреждане, а възможност за това може да настъпи от
движение на тежки МПС- та. По тази причина е въведен специален режим по
смисъла на чл. 26 и сл. от ЗП за движение на такива МПС-та.
17. Така се твърди от АНО не нарушение на правилата за движение на ППС, които
са релевантни по смисъла на ЗДвП, а при превоз на товари- по реда на ЗАвП, а
безопасността на пътищата, като част от инфраструктрата. Така няма отношение
на общ- специален закон, а има релевантен закон, който е различен от твърдения
в жалбата , правилно приет от АНО – това е ЗП. Възражението е неоснователно.
18. Не се приема от съда за правилно възражението , че не е уточнено, какъв точно
документ не притежавал жалбоподателят- разрешително или квитанция. По
същество той не притежава нито едното , нито другото. По- важното обаче е, че
АНО санкционира жалбоподателят за липса на разрешение, което е правен
термин, в контекста на раздел ІV от Наредбата. Няма съмнение, че при
изпълнение на процедурата в крайна сметка се издава разрешение, каквото
жалбоподателят не притежава.
5
19. Служебно съдът не констатира нарушения на процеса по издаване на НП, така то
е законосъобразно.
20. На практика не се спори, че на 09.09.2024 г. в 13:18 часа на път АМ Марица, км
28+800 в посока гр. Хасково - гр. Пловдив, Й. И. И. е управлявал и извършвал
превоз на товари с МПС с четири оси с две управляеми оси марка МАН, модел
ТГС с per. № СВ****, като в процеса на извършената проверка е установено, че
водачът извършва превоз на ВСМ, видно от кантарна бележка №
137190/09.09.2024 г., без разрешение за дейности в рамките на специалното
ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС ,същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС При
измерено разстояние между осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос на
двойната задвижваща ос на МПС е 29.500 т при максимално допустимо
натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата, като
превишаването е с 10.500 т.. Такова не е представено и по делото.
21. Съдът приема, че измерването е извършено с надлежно техническо средство
електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС,
модел PW-10 № К0200008 и ролетка № 1308/18/5 м. За този съд няма съмнение
по неговата годност, доказателствата по делото го потвърждават.
22. Не може да има спор по делото , че ППС- то е тежко, защото то попада в
терминологията по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредбата, съответно чл. 7, ал.1,
т.5, б(в).
23. Не е правилно възражението, че отговорност за нарушение на ЗП в този му вид
може да се носи само от превозвача. Въпроса е правен- дали може
жалбоподателят, бидейки шофьор да носи отговорност по този състав и за това
деяние. Тук се сблъскват две противоположни тези.
24. Според първата, подкрепяна и от жалбоподотелят, съгласно чл. 11, т.1 от Наредба
№ 11/03.07.2001 г. лицата, които извършват превоза са длъжни да осигурят
необходимите документи за осъществяването на превоза с извън габаритното
пътно превозно средство, а разпоредбата на §1, т.1 от ДР на Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ приравнява като извънгабаритни пътни превозни
средства извънгабаритните ППС по чл. 2 и тежките ППС по чл. 3 от наредбата.
Поради изложеното отговорен за извършването на превоза с тежко (в случая)
и/или извънгабаритно пътно превозно средство се явява превозвачът, който в
обичайния случай е лице различно от шофьора на превозното средство и се
намира в трудово правни или гражданско правни отношения с него. Този извод
следва и с оглед обсъдената разпоредба на чл. 15, ал.3 от Наредбата, според
чиято разпоредба собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или
лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция "Пътна
инфраструктура" или в съответното областно пътно управление или община
заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Според
6
легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т.5 от ДР на Закона за автомобилните
превози, "превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като
търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на
превозни средства, предназначени за тази цел. Така наказаното лице не отговаря
и на това изискване и водачът на автомобила /тежкотоварен и/или
извънгабаритен/ няма задължение за снабдяване със съответно разрешително и
липсата на последното не може да му бъде вменена във вина и не следва да бъде
санкциониран по посочения ред.
25. Втората теза е, че водач на извъгабаритно ППС е субект на вмененото му
нарушение, независимо от обстоятелството, че не е собственик на автомобила
или превозвач по смисъла на чл. 11 от Наредбата. Това е така, защото в
санкционната норма на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, послужила като основание за
налагане на наказанието, изрично е предвидено, че административнонаказателна
отговорност за извършване на нарушение по чл. 26, ал. 2 от ЗП носят и
физическите лица, които управляват извънгабаритни/тежки ППС. Този извод
следва и от текста на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 11, регламентиращ изрични
правомощия на контролните органи да съставят акт и на водача. Действително, в
качеството си на шофьор на автомобила, нает по трудово правоотношение,
жалбоподателят не е сред лицата, които могат да искат издаване на разрешение,
но това не води автоматично до отпадане на предвидената в закона отговорност.
Доколкото нормата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата забранява
извършването на превоза без разрешение, жалбоподателят, като шофьор на тежък
автомобил, е следвало да е запознат с тази законова забрана, и респ. е следвало да
не осъществява превоза при липсата на разрешение. Извършвайки противното
същият ще е извършил вмененото му нарушение и затова подлежи на
санкциониране по силата на закона.
26. Този съд споделя втората теза. Материалната норма, но още по- точно
санкционната- тази на чл. 53, ал.1 от ЗП ясно посочват възможностите за
осъществяване на нарушение, като отделят конкретния извършител(шофьор) от
лицата, които нареждат използването на тежък превоз. Следва да се отбележи, че
по- скоро е спорно, дали между тях се включва собственика на ППС- то. Тук
препратката към ЗАвП е по- скоро некоректна, тъй като в собствен смисъл чл. 26
и чл. 53 от ЗП са специални по отношение на ЗАвП. Следващ аргумент е в
Наредбата, където се използва друг термин „заявител“, вместо „собственик“ на
ППС- то, което сочи по – скоро към изводите на АНО, споделени и от този съд.
27. Трудно може да се обоснове правилност на нормативната уредба, дадена с
подзаконов акт, пред правилност на такава, дадена със закон. Този съд не е
склонен към този тип тълкуване.
28. Вторият аргумент в тази посока е факта, че реално управлението на ППС извън
нормите за тежък превоз и без разрешение за това поставя в потенциална
7
опасност останалите участници в движението. Очевидно е, че един тежък камион
е проблем за инфраструктурата, той може да причини повреди по платното за
движение, така се явява опасен в последствие за останалите ППС- та.
29. Но тежкият товар е проблем и за шофьора, тъй като ППС- то е по- трудно
управляемо- в контекста на маневреност, спиране, изпреварване и тн.
30. При тези логични и житейски обосновани положения, няма как шофьора да не
носи отговорност за движение на ППС, което е тежко, при положение, че
допустимото тегло е надвишено и няма разрешение за такъв превоз.
31. В този случай теглото е надвишено значително- с 10 тона и 500 кг.
32. Въпреки че жалбоподателят е възможен административно- наказателен субект,
то за да е налице нарушение, същото трябва да е извършено виновно, в случая
непредпазливостта е релевантна по аргумент на чл.7, ал.2 от ЗАНН.
33. Съдът споделя аргумента на жалбоподателят, че нарушението не е извършено от
него умишлено, защото в качеството му на шофьор и служител по трудово
правоотношение му е поверено ППС, за което му е казано, че отговаря на всички
изисквания за превоз на товари.
34. Поставя се въпроса с непредпазливостта.
35. Няма друг път съдът да оцени непредпазливостта- субективното отношение на
дееца към обществено опасния характер на деянието и задължението му да знае
това, както и да бил длъжен да зае за него и за последиците, или пък да е
мислил, че няма да настъпят (ще бъдат предотвратени) тези последици, освен да
стъпи на обективни критерии. Те се отмерват чрез обективният стандарт за
определяне на небрежното(непредпазливо) деяние.
36. Така оценката е, дали жалбоподателят е действал небрежно- дали е осъществил
дължимата грижа, която при тези обстоятелства един обичайно добре
информиран професионален водач на тежкотоварен камион с прицеп, натоварен с
тежък товар, би предприел.
37. Съдът определя абстрактната фигура - професионален водач на тежкотоварен
камион с прицеп с тежък товар, вземайки предвид, че в тази група попадат широк
кръг лица, с различен образователен ценз, различни психически и физически
способности. От друга страна тук следва да се отчетат специфичните изисквания
към този тип лица- притежаване на съответно свидетелство за управление в тази
категория, предполагащо по- висока степен на обучение, включващо и по- високи
стандарти от тези за обикновения шофьор с по- ниска степен на
правоспособност; подготовка за превоз на извънгабаритни товари,
осъществявани с тежки ППС-та; познаване на самата машина и др.
38. Отчитайки тези факти, обичайно разсъдливия и добросъвестен професионален
водач на тежкотоварен камион с прицеп е лице, което притежава способност и
8
познания над обичайните такива за шофьор на лек автомобил, а и на товарен
такъв, лице, което има способности да управлява този вид ППС- та, визуално да
възприема, дали те отговарят на техническите изисквания. Той например би бил
способен да възприеме една очевидна разлика в теглото, над допустимият по
закон такъв. Предвид и тези му качества, с оглед и познанията му, абстрактната
фигура е във възможност да реагира, ако предоставеното му ППС съответства на
техническите норми и да съобрази своето поведение при положение че
последните не са покрити. Казано по друг начин, този абстрактен субект би
надвишил границата на разумния риск и не би осъществил дължимата грижа,
която законът изисква от него, ако управлява ППС извън стандартите, които в
предела на личната си преценка може да оцени като достигнати или
респективно- нарушени.
39. Жалбоподателят в случая не е съобразил своето поведение с дължимата грижа,
която се изисква, рискувал е над нея, така обективно е действал небрежно.
40. Това е така, защото поведението му- а именно- да управлява автомобила извън
нормите на Наредбата е в нарушение на неговото задължение, да оцени
съответствие на теглото. Имайки предвид изискванията към тази категория лица,
разлика в параметрите такава, каквато е установена по делото- повече от 10 тона
е видима, очевидно надхвърляща значително допустимата. Още повече, че
натоварването на камиона предполага да е било извършено изтеглянето му, а ако
такова не е било сторено- допълнително е повишило интензитета на дължима
грижа, която е следвало да бъде положена. В частност жалбоподателят е можел
да поиска такова претегляне, за да се увери, че камиона не е претоварен.
41. Жалбоподателят е можел да обективно да възприеме тази разлика, да оцени
бъдещото си поведение и да не предприема движение по пътищата с този товар,
в частност- да изиска от собственика/ превозвача/ работодателя си разрешение за
такъв превоз по смисъла на Наредбата.
42. Действително основанията за ангажиране на отговорност за това поведение на
шофьора са по – благоприятни за него, в сравнение с превозвача и собственика
на ППС-то, те релевират най- вече към проявена небрежност. Те обаче
съществуват и следва да бъдат покрити. В случая това не се е случило, така
жалбоподателят, в качеството си на водач на тежко ППС е осъществил състав на
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от Закон за пътищата.
43. АНО е изложил мотиви за липса на маловажност на случая, споделени и от този
съд като основателни.
9
44. Правилно нарушението е свързано със санкцията на чл. 53, ал.1 от ЗП.
45. Наказанието е правилно определено. Претоварване само по себе с е до такава
степен значително, че в качеството си дори и на едно единствено отегчаващо
отговорността обстоятелство, с оглед високата степен на обществена опасност
очертава решението на АНО да накаже жалбоподателят с глоба в размер близък
до средния като правилно.
46. По тези причини, съдът намери НП за законосъобразно и правилно, така то бе
потвърдено изцяло.
47. Жалбоподателят следва да понесе и направените по делото разноски, те са
поискани по принцип, без да се посочва цена.
48. По делото в зала участва юрисконсулт , който извърши разпит на свидетели и
пледира. Съдът не е обвързан с нищо друго освен с това , дали има труд и дали
той е положен ефективно, още повече, когато и липсата на искане за точна или
поне- ориентировъчно точна цена на този труд, очевидно сочи към липса на
съществен интерес.
49. По тези причини, съдът прие, че този труд струва 150 лева и това са разноските,
които жалбоподателят трябва да плати на насрещната страна.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление№ 8912 от дата 08.10.2024г на
началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при АПИ - гр. София, с което на Й. И. И.,
ЕГН**********, със съдебен адрес: обл. Пловдив, общ. Раковски, с. Стряма,
местност „Перселик“, административна сграда Инса ойл, за това, че на 09.09.2024 г. в
13:18 часа на път АМ Марица, км 28+800 в посока гр. Хасково - гр. Пловдив, Й. И. И.
е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси с две управляеми оси
марка МАН, модел ТГС с per. № СВ****, като в процеса на извършената проверка е
установено, че водачът извършва превоз на ВСМ, видно от кантарна бележка №
137190/09.09.2024 г., без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване
на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС ,същото е
тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС При измерено разстояние между осите 1.40 м,
сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 29.500 т при
максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от
10
Наредбата, като превишаването е с 10.500 т., с което е нарушил разпоредбите на чл. 26,
ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал.1, т. 5, б.“в“,
чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от03.03.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което и на основание чл. 53,
ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата му било наложено наказание глоба в размер
на 2500 (две хиляди и петстотин лева)лв., като законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА Й. И. И. да заплати направени по делото разноски на Агенция „Пътна
инфраструктура” - гр. София в размер на 150 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ХАС в 14- дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
11