№ 4144
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20221110136532 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„Т.я” ЕАД твърди, че с оветника Е. Ц. С., в качеството й наследник на
С. А. С., са в договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови
нужди, за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ////. Твърди, че е изправна страна
по договора, а ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното и
доставено от ищеца количество топлинна енергия. Моли съда да постанови съдебно
решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сумата от 1102,93 лева,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от м.05.2018
год. до м.04.2020 год., сумата от 236,41 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2019 год. до 08.06.2022 год., сумата от 14,50 лева, представляваща
дължима за дялово разпределение за периода от м.07.2019 год. до м.04.2020 год. и
сумата от 3,52 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2019 год. до 08.06.2022 год.. Претендира законната
лихва считано от предявяване на исковата молба в съда-06.07.2022 год. до
окончателното плащане на сумата, както и сторените в производството разноски.
Ответникът-Е. Ц. С. е депозирала в срок отговор на исковата молба, в който
признава исковете. Излага, че е сключила споразумение с ищеца, по което е платила
част от претендираните суми.
Третото лице помагач-„Д.“ ООД не взема становище по предявените искове.
1
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е платил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. Ответникът не оспорва
качеството си на потребител на топлинна енергия, поради което съдът приема този
факт за установен.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в един централен и
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.
Съгласно действащото законодателство - чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
Наредба №16-334 за топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай ответникът не оспорва исковете, а твърди и ангажира
2
доказателства, че между него и ищеца е сключено споразумение за плащане на
стойността на потребената топлинна енергия респ. за претендираните в настоящото
производство суми. Предвид настоящият съдебен състав намира, че по делото е
установено по категоричен начин потребената топлоенергия в определено количество
и нейните стойности за исковия период, стойността на услугата за дялово
разпределение, както и дължимите лихви, а именно сумата от 1102,93 лева,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от м.05.2018
год. до м.04.2020 год., сумата от 236,41 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2019 год. до 08.06.2022 год., сумата от 14,50 лева, представляваща
дължима за дялово разпределение за периода от м.07.2019 год. до м.04.2020 год. и
сумата от 3,52 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2019 год. до 08.06.2022 год.. Ответникът твърди, че
е платил част от процесните суми съгласно сключеното споразумение, за което
представя доказателства-фискален бон от 23.11.2022 год., от който е видно, че е
платена сума в размер на 200 лева, фискален бон от 12.12.2022 год., от който е видно,
че е платена сума в размер на 283,25 лева, фискален бон от 20.12.2022 год., от който е
видно, че е платена сума в размер на 187,93 лева и фискален бон от 20.01.2023 год., от
който е видно, че е платена сума в размер на 188 лева. Извършените плащания не се
оспорват от ищеца, като в съдебно задание процесуалния му представител излага, че
претендира сума в общо размер от 751,64 лева и юрисконсултско възнаграждение.
По горните съображения и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК съдът намира, че
ответникът към настоящия момент и доколкото при плащането не е посочено кои
задължения погасява, ответникът дължи на ищеца сумата от 243,75 лева,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от м.05.2018
год. до м.04.2020 год., сумата от 236,41 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2019 год. до 08.06.2022 год., сумата от 14,50 лева, представляваща
дължима за дялово разпределение за периода от м.07.2019 год. до м.04.2020 год. и
сумата от 3,52 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2019 год. до 08.06.2022 год., като за разликата до
пълния предявен размер от 1102,93 лева за потребена топлинна енергия иска следва да
се отхвърли като неоснователен, поради извършено в хода на производството плащане.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляващи държавната такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА Е. Ц. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, //// да заплати на „Т.Я”
ЕАД, ЕИК ////, със седалище и адрес на управление: гр. София, //// на правно основание
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 243,75
лева /двеста четиридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода от месец 05.2018 год. до месец
04.2020 год. за топлоснабдяван имот-апартамент №3, находящ се в гр. София, ////, ведно
със законната лихва, считано от 06.07.2022 г. до окончателното и изплащане, като
отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 1102,93 лева, като
неоснователен, поради извършено в хода на производството плащане, сумата от 236,41
лева /двеста тридесет и шест лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща
лихва за забава за периода от 15.09.2019 год. до 08.06.2022 год., сумата от 14,50 лева
/четиринадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща дължима за дялово
разпределение за периода от м.07.2019 год. до м.04.2020 год. и сумата от 3,52 лева /три
лева и петдесет и две стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.09.2019 год. до 08.06.2022 год., както и на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща
сторените по настоящото делото разноски, съразмерно с уважената част от
претенциите.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Д.“ ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4