О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№
гр. Плевен, 10.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, пети граждански състав, в закрито заседание на
10.10.2017 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна
Видолова
като разгледа докладваното от съдията Видолова гр. д. № 3933 по описа за 2017 година, и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на осн. чл.
422 от ГПК от ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН ЕАД, гр. Плевен против Р.В.Л., ЕГН **********,
с искане да се признае за установено, че ответникът дължи сумата от 816.56лв.,
от която 690.75лв. – главница, представляваща стойността на потребена, но
незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2013г. до 29.02.2016г. и 125.81
лв. – лихва за забава от 04.01.2014г. до 07.11.2016г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8583/2016г. по описа на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите. Първото по делото заседание е проведено на 04.10.2017г.,
второ заседание е насрочено за 03.11.2017г., но преди него, на 10.10.2017г. е
постъпило изявление от ищеца за оттегляне на исковата молба, поради пълно
погасяване на исковите суми. На 09.10.2017г. по делото е постъпило изявление от
ответницата, с което е посочено, че изцяло е заплатила исковите суми, законната
лихва върху главницата до 06.10.2017г., разноските по исковото и по заповедното
производство.
Съдът, като съобрази
подадената молба и разпоредбата на чл. 232 от ГПК, намира, че същата има
характер на оттегляне на предявената молба. Оттеглянето е направено след
приключване на първото по делото заседание, и по делото е налице изрично дадено
съгласие от ответника за прекратяване на производството при оттегляне на
исковете, поради което са налице всички предпоставки за прекратяване на
производството по гр.д 3933/2017г. на ПлРС.
Същевременно,
съобразявайки обстоятелството, че предмет на делото е иск по чл. 415 от ГПК, и
съобразно разясненията по т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., съдът
следва да обезсили постановената в производството по чл.410 от ГПК заповед за
изпълнение на парично задължение, тъй като в конкретния случай на прекратяване
на производството поради оттегляне на иска, следва да се приложат по аналогия
последиците на чл.415, ал.2 от ГПК. Заповедта следва да се обезсили изцяло,
т.к. искът е бил предявен само за част от вземането, а за другата част липсва
въобще предявена искова претенция.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
На осн. чл. 232 от ГПК, ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. 3933/2017г. на ПлРС по искове с правно основание чл. 415 от ГПК за признаване
за установено, че ответникът Р.В.Л., ЕГН **********,***, дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 816.56лв., от която 690.75лв. –
главница, представляваща стойността на потребена, но незаплатена топлинна
енергия за периода 01.11.2013г. до 29.02.2016г. и 125.81 лв. – лихва за забава
от 04.01.2014г. до 07.11.2016г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 8583/2016г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане.
ОБЕЗСИЛВА ИЗЦЯЛО Заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК № 5453/29.11.2016г. по ч.гр.д. 8583/2016г. на ПлРС.
Определението подлежи на
обжалване пред ПлОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: