№ 91
гр. Враца, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Търговско дело №
20251400900019 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.
Предявена е исковата молба от В. Х. Н., ЕГН ********** от *** и с настоящ адрес:
***, чрез упълномощения му адв.Х. З. от САК със съдебен адрес за призовки и
съобщения: *** против ЗАД "ОЗК Застраховане", с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от законните му представители: А. П. Л. и Р. К. Д., за
сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди при ПТП реализирано на 10.06.2024г., изразяващи се в претъпени
болки, страдания и неудобства, по вина на водач на лек автомобил, за който е налице
сключена застраховка "ГО" с ответника, както и причинените му имуществени вреди в
размер на 90.54 /деветдесет и 0,54/ лева, а именно - закупена сгъваема проходилка Nova,
ведно със законната лихва за забава върху тези суми, считано от 25.07.2024 год.(датата на
предявяване на писмената застрахователна претенция пред ЗАД „ОЗК - Застраховане”
АД) до окончателно заплащане на обезщетението, както и всички разноски по делото,
включително и адвокатско възнаграждение по чл. 38. ал. 1, т. 2 от ЗАдв. заплатени по
сметка IBAN: BG65 ESPY ***, BIC: ***, c титуляр: В. Х. Н..
В исковата молба се твърди, че на 10.06.2024 год. около 16:00 часа в *** на ул.
„***“ ***, обл. Враца, товарен автомобил с влекач марка „Волво ФМ-12“ с peг. № М ***
ВР, управляван от И. И. Г., при маневра „Изпреварване“ не осигурил достатъчно
странично разстояние от велосипедиста В. Х. Н., като го блъснал и реализирал ПТП. В
резултат на инцидента ищеца паднал на земята и получил травми и наранявания в
областта на гръдния си кош, главата, ляв крак, лява ръка. ПТП-то било посетено от
служители в група „Охранителна полиция“ при РУ-Оряхово, като бил извършен оглед на
местопроизшествието и е образувано Досъдебно производство с № 167/10.06.2024 год. по
описа на РУ-Оряхово при ОД на МВР - Враца. За ПТП-то е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица с № 2024-1045-311/10.06.2024 год. по описа на РУ-
Оряхово.
На ищеца била оказана медицинска помощ и бил откаран от екип на ЦСМП-Враца
със силни болки в главата и лява тазобедрена става, като бил прегледан в Спешното
отделение в „МБАЛ-Х. Ботев“ АД-Враца. След извършени прегледи, изследвания и
рентгенография на ищеца е поставена диагноза: „Счупване на бедрена шийка; Счупване
1
на пубиса (срамна кост), закрито; Фрактура на горно и долно рамо на пубисна кост“.
Същият е настанен в Ортопедо-травматологично отделение при болничното заведение,
като на 11.06.2024 год. му е извършена оперативна интервенция на таза и долния
крайник. На 13.06.2024 год. е освободен от лечебното заведение за продължаване на
лечението в домашни условия при спазване на терапевтична схема. Дадени му били
указания за спазване на антитромботична терапия за 30 дни и движение с проходилка.
В исковата молба се навежда твърдения, че счупването на пубиса (срамна кост)
причинило на ищеца силни болки и страдания в долните крайници, болки в областта на
таза и кръста, довело до продължително затруднение в движението на крайниците и
снагата с период на лечение и възстановяване около шест месеца. Счупването на
бедрената шийка е причинило силни болки и страдания, довело до продължително
затруднение на движенията на ляв долен крайник с период на лечение и възстановяване
над шест месеца. Ищеца сочи, че в първите седмици на домашно лечение търпял силни
болки, не могъл да става от леглото, да се обслужва сам, да се храни и да извършва
своите ежедневни дейности. Болките в главата му били с голям интензитет, като не могъл
да спи нормално и изпитвал дискомфорт във всяка една позиция на тялото. Настъпилото
ПТП оказало силно въздействие върху психиката на ищеца довело до остра стресова
реакция, изразена с тревожност, интензивни страхови изживявания, ярки спомени от
инцидента. Към настоящият момент Н. изпитва силен страх и неувереност при пресичане
на улици и пътни платна, да напуска жилището си, при пътуване в МПС-та и при
управление на велосипед, което се отразява в нормалното общуване с неговите близки
приятели и други хора.
Сочи, че по отношение на МПС марка „Волво ФМ-12“ с peг. № М *** ВР е налице
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с
период на застрахователно покритие на риска от 27.04.2024 год. до 26.04.2025 год. и
номер на полицата BG/23/124001355043 в ЗАД „ОЗК- Застраховане“, а водачът му И. И.
Г. попада в кръга от лица, чиято отговорност се покрива от горепосочената
застрахователна полица.
Ищеца отправил до ответното застрахователно дружество писмена застрахователна
претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, с която поискал ответникът да определи и да му
заплати застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени и
имуществени вреди.
Претенцията е заведена с вх. № 21-13053/25.07.2024 г. по описа на ЗАД "ОЗК-
Застраховане" АД - гр.София, по която е образувана преписка по щета № 0411-332-0003-
2024г.
В срока за произнасяне по чл.496, ал.1 от КЗ, с писма изх. № 21-3075/26.07.2024 г. и
изх.№21-4326/28.10.2024г. ответното застрахователно дружество е отказало изплащане на
обезщетение.
Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената искова
претенция, обективирана в петитумната част на исковата молба.
Претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение по чл.38. ал.1, т.2 от ЗА.
Моли, въз основа на чл.127, ал.4 от ГПК присъденото обезщетение да му бъде
изплатено в „Изипей“ АД, по банкова сметка: IBAN: BG65 ESPY ***, BIC: ***, c титуляр:
В. Х. Н.
Ответникът ЗАД "ОЗК Застраховане" - гр.София, чрез Адвокатско дружество
"Х.а, Т. и И.", представлявано от адв.Т. Т., в отговора на исковата в срока по чл.367,
ал.1 от ГПК е направил искане за спиране на производството по чл.229,ал.1,т.5 от ГПК
до евентуално прекратяване на наказателното производство или до влизане в сила на
съдебен акт предвид чл.300 ГПК.
Оспорва предявения иск по основание и по размер. Оспорва наличието на всички
елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, в т.ч. противоправност и вина на водача
2
И. И. при управлението на МПС марка „Волво ФМ-12“ с peг. № М *** ВР.
Ответникът оспорва и механизма на ПТП, като счита, че така представените от
ищеца доказателства нямат установителен характер относно неговото настъпване. Сочи,
че без да е установен механизмът на ПТП не може да бъде направен извод кой от
участниците е действал противоправно, а без да е установено противоправно поведение
не подлежи на прилагане и презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Счита, че събитието е случайно по смисъла на чл.15 от НК за водача И. И. Г., като за
него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на
вредите, които са настъпили поради обективни и субективни действия на пострадалия, а
не поради поведението на водача на застрахованото МПС.
Сочи, че велосипедиста е загубил устойчивост и е паднал на терена, видно от
данните в епикриза ИЗ 7317/2024г., в която по негови данни е „паднал от колело“, а не че
е бил ударен от МПС.
В условията на евентуалност навежда твърдения, че ищецът е предприел внезапна
маневра, в зона с ограничена видимост за водача, с която е навлязъл неочаквано и
внезапно пред МПС „Волво ФМ - 12“, с peг. № М***ВР, без да подаде ясен и достатъчен
за възприемане сигнал, да пропусне същото МПС и без да се убеди, че отклонението му
няма да създаде опасност за движението. Твърди, че велосипедистът е имал възможност
да възприеме МПС, преди водачът на същото да има такава, като се самозапази, да се
отдръпне, да го пропусне и да не навлиза внезапно в траекторията му на движение.
Поради изложените съображения счита, че с поведението си велосипедистът е станал
причина за настъпване на ПТП.
В писмения отговор ответника прави възражение за съпричиняване по реда на
чл.51,ал.2 от ЗЗД, като твърди, че вина за инцидента има и ищеца, който е управлявал
велосипеда без звънец, без фар, без светлоотразители и светлоотразителна жилетка, с
неизправни спирачки, в нарушение на пътната сигнализация и в нарушение на
императивните разпоредби на ЗДвП, в това число на чл.15, ал. 5, чл. 20, ал.2 и чл. 22, ал.
1, чл. 79 и чл. 80 от ЗДвП. Същият не се бил движил по разположения от дясно по посока
на движението му пътен банкет, сам е загубил устойчивост и е паднал на терена.
Сочи, че липсата на поставена предпазна каска е допринесла за част от
уврежданията на ищеца, поради което счита, че настъпилият вредоносен резултат е
съпричинен от самия пострадал.
Оспорва твърденията, че ищеца е получил описаните в и.м. вреди по вид и
характер, тяхната продължителност и че същите са резултат на ПТП-то. Наличието на
решението на ТЕЛК, което е издадено 3 месеца преди инцидента, удостоверява краен
стадий на хронична бъбречна недостатъчност у ищеца и не е следствие на събитието.
Оспорва твърденията на ищеца, че получил главоболие в резултат на ПТП-то, тъй
като нямало данни същият да си е удрял главата или да е губил съзнание, видно от фиша
за преглед от спешна помощ.
Оспорва твърдението на ищеца, че в резултат на ПТП-то е получил счупване на
бедрената шийка и фрактури на пубиса, видно от приложените медицински документи.
Оспорва продължителността на болките, които е търпял ищеца, както и
продължителността на оздравителният му период по изложените в отговора
съображения.
Оспорва изменението на психиката на ищеца вследствие на настъпилия инцидент,
тъй като нямало данни той да е консултиран с психолог или психиатър.
Оспорва иска за имуществени вреди, като приложените от ищеца с и.м. документи
не удостоверявали, че описаните в тях услуги, изделия и лекарства са във връзка с
процесното ПТП.
Оспорва размера на претендираните лихви и началният момент, от който същите се
претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск. Цитира съдебна практика.
3
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначени са и са изслушани
съдебно-автотехническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза. Приложено е
копие от ДП № 167/2024г. по описа на ОД на МВР-Враца, ДП № 4054/2024г. по описа на
РП-Враца, ТО-Оряхово.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установява, че на
10.06.2024 год. около 16:00 часа в ***, обл.Враца, на ул. „***“ *** е настъпило ПТП
между МПС марка „Волво, модел „ФМ-12“ с peг. № М *** ВР, управляван от И. И. Г. и
велосипедиста В. Х. Н., видно от приложения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2024-1045-311/10.06.2024г. съставен от мл.автоконтрольор Ц. М. Х.
при РУ-Оряхово. Вследствие на настъпилото произшествие е пострадал велосипедистът
В. Х. Н., като същият е прегледан във ФСМП-Оряхово, след което бил транспортиран за
допълнителен преглед в МБАЛ "Х. Ботев" АД - гр.Враца, с фрактура на пубиса, без
опасност за живота. Като обстоятелства и причини за настъпване на ПТП в протокола е
отразено, че участник № 1 (водача на МПС марка „Волво, модел „ФМ-12“ с peг. № М ***
ВР- И. И. Г.) при маневра „Изпреварване“ не осигурява достатъчно странично
растоняние на участник № 2 (В. Х. Н.) като реализира ПТП с ранен.
И двамата участници са изпробвани за алкохол с технимеско средство Алкотест
Дрегер 7510, фабр.№ ARPM 0750, като уреда отчел 0,00 промила, т.е. резултати са
отрицателни. Отразено е, че е образувано ДП № 167/2024г. по описа на ОД на МВР-
Враца.
С постановление от 06.11.2024г. Прокурор от РП-Враца, ТО-Оряхово(влязло в
законна сила) на основание чл.243,ал.1,т.1 вр.чл.24,ал.1,т.9 от НПК вр.чл.343,ал.2,т.2 от
НК и чл.199 от НПК прекратил наказателното производство по ДП № 4054/2024 г. по
описа на РП-Враца, ДП № 167/2024г. по описа на РУ-Враца, водено за престъпление по
чл.343, ал.1, б.“б“ пр.2-ро вр.чл.342,ал.2 от НК (пострадалия В. Х. Н. изрично заявил, че
не желае да търси наказателна отговорност на водача на МПС-то и желае делото да се
прекрати).
За изясняване на факти и обстоятелства относно процесното ПТП и неговият
механизъм допринасят и показанията на свидетеля И. И. Г. - без родство със страните по
делото.
Свидетелят И. Г., който към момента на инцидента е бил водач на товарен
автомобил, собственост на фирмата, в която работи, е пряк участник в процесното ПТП,
настъпило на 10.06.2024 г. между 14:00 ч. и 15:00 ч., на изхода на *** в посока гр.
Козлодуй. Сочи, че времето било слънчево, горещо, пътната настилка суха, а пътният
участък – равен, без пътни знаци и пътна маркировка. Платното за движение в посочения
участък е с две ленти – по една за всяка посока.
Свидетелят заявява, че се е движел със скорост около 30 км/ч, когато е забелязал
ищеца – велосипедист, движещ се в същата посока, пред него, на около 1,5–2 метра
навътре от крайната дясна граница на пътното платно. По думите на свидетеля,
велосипедистът се е движел бавно, като свидетелят е намалил скоростта на камиона, за да
извърши маневра „Изпреварване“. Твърди, че е проверил пътната обстановка пред него,
не е имало насрещно движение, и затова е предприел „Изпреварване“, като е навлязъл в
насрещната лента, преминавайки на безопасно разстояние – приблизително два метра от
велосипедиста.
След приключване на маневрата и прибиране вдясно на около 20–30 метра пред
велосипедиста, свидетелят е забелязал в огледалото за обратно виждане, че същият е
паднал на платното. Той незабавно спрял и се върнал на мястото, за да установи
състоянието на пострадалия. Последният е бил в съзнание, станал е сам, и е поискал да се
4
премести на сянка на отсрещния тротоар. Свидетелят е съдействал, като е преместил и
велосипеда. Ищецът е отказал помощ, но сам е позвънил на телефон 112 и е заявил, че е
блъснат от камион.
На място са пристигнали полицейски служители и линейка. Свидетелят Г. е останал
на място, дал е обяснения и му е извършена проверка за алкохол и наркотични вещества,
която е с отрицателен резултат. Същото е установено и при проверката на велосипедиста.
Свидетелят твърди, че не е усетил удар или контакт между камиона и велосипеда, и че
през цялото време е наблюдавал велосипедиста в огледалото за обратно виждане, докато
го изпреварвал. Според него ищецът се е движел неуверено, като „криволичел“, и заемал
прекомерно вътрешна позиция в лентата, което според свидетеля е неправилно и опасно
поведение от страна на велосипедиста.
Г. сочи, че нямало видими наранявания по тялото или лицето на ищеца, а
последният не се е оплакал от болка. Свидетелят е бил по-късно призован от разследващ
полицай в гр. Оряхово, където е подписал документ за приключване на досъдебното
производство, без да му бъде съставян акт или наложено административно наказание.
Съдът кредитира показанията на свидетеля И. Г. с необходимата степен на
повишена внимателност, предвид обстоятелството, че същият е пряк участник в
процесното ПТП. Въпреки, че изложението му е последователно, детайлно и на пръв
поглед логично, следва да се има предвид, че той е обективно заинтересован от изхода на
делото, доколкото изключва изцяло своята отговорност за случилото се. Част от
показанията му са оценъчни и субективни, като например твърденията, че ищецът се е
движел „опасно“, „криволичел“ или че „не бил добре“. Такива изводи не почиват на
обективни данни и не могат да бъдат приети безкритично. Освен това свидетелят не
може с категоричност да изключи възможността да е имало контакт между товарния
автомобил и велосипеда, особено като твърди, че го е наблюдавал само чрез огледалото
за обратно виждане.
При така представените писмени доказателства, касаещи настъпването на
процесното пътнотранспортно произшествие, за изясняване на механизма на същото, по
делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза, което след
запознаване с материалите по делото и свидетелските показания посочило, че процесното
ПТП настъпило при следния механизъм:
"ПТП е станало на 10.06.2024 г. около 16,00 часа в *** на ул. „***“ в посока изхода
за с. Гложене, срещу автобаза на фирма „Косаня" при ясно време и нормална видимост.
В дясната лента на платното за движение на ул. „***" близо до десния банкет в посока
изхода за с. Гложене се е движил велосипед, управляван от В. Х. Н. с ЕГН********** от
*** със скорост от около 8 км/ч. В същото време ТИР композиция в състав: влекач
„Волво ФМ12" с рег. с прикачено полуремарке с рег. №СО***ЕК, управляван И. И. Г. от
гр. Лом се движила по платното за движение на ул. „***“ в посока изхода за с.
Гложене, като в определен момент, приближавайки до велосипедиста водачът на ТИР
композицията е предприел маневра „Изпреварване“ със скорост на движение около 33
км/ч, като е преминал с левите колела от дясната в лявата лента на платното за
движение, осигурявайки необходимата странична дистанция между ТИР композицията
и велосипедиста. Водачът на ТИР композицията още преди да е завършил докрай
маневрата „Изпреварване“ е завъртял волана на автомобила на дясно за да се прибере в
дясната лента на платното за движение, при което страничната дистанция с
велосипедиста е намаляла до нула. Достигайки мястото на удара ТИР композицията
със задния десен, край на полуремаркето е блъснал велосипедиста в лакътя на лявата
ръка. В резултат на удара велосипедистът ее загубил равновесие и е паднал на
платното за движение на лявата си страна, при което е получил нараняванията,
описани в медицинските документи. Водачът на ТИР композицията е видял, че
велосипедистът е паднал и изминавайки около 22 метра се установил в покой близо до
5
десния банкет.
Експерта в заключението си сочи, че ТИР композиция в състав влекач „Волво
ФМ12" с прикачено полуремарке бордово с рег. № СО***ЕК и велосипедиста преди
ПТП-то са се движили в дясната лента на платното за движение на ул. „***“, а в момента
на удара велосипедистът се е движил на около 1 метър в ляво от десния банкет, а ТИР
композицията при маневра „Изпреварване“ е навлязла с левите си колела в лявата лента
на платното за движение. Скоростта на движение на ТИР композиция в състав влекач
„Волво ФМ12" c прикачено полуремарке бордово с рег. № СО***ЕК е била около 33
км/час, а тази на велосипедиста е била около 8 км/час. Съприкосновението между МПС-
то и велосипедиста е станало в областта на задната дясна страна на полуремаркето и
лакътя на лявата ръка на велосипедиста и е настъпило в дясната лента на платното за
движение, видно от Протокола за оглед.
Сочи още, че водачът на велосипеда е възприел ТИР композицията в момента, в
който кабината на влекача се е изравнила с него при извършваната маневра
„Изпреварване“. Същият е станал видим за водача на МПС-то с навлизането му в
платното за движение на ул. „***“, когато се е намирал на разстояние около 50 метра
пред него.
В заключението си вещото лице посочва, че от протокола за оглед на
местопроизшествието е констатирано състоянието на велосипеда при ПТП-то: „Мъжки
велосипед със синьо-сива рамка с надпис „Horizon" в напълно здраво състояние, без фар
отпред и без стоп на задния калник. Велосипедът е без видими деформации, като
веригата му е паднала от запчатките на средното движение". В делото няма данни дали
спирачките на велосипеда са били неизправни. Също така няма данни велосипедистът
внезапно да е променил посоката си на движение. В условията на произшествието
велосипедистът се е движил праволинейно, без отклонение в ляво или в дясно, поради
липса на увреждане по предното и задното колело. Експерта посочва, че в процесния
случай, ако е имало такава маневра (завой на ляво) ударът на велосипеда с дясната
странична част на полуремаркето би настъпил в областта на предното колело, при което
би се получила съответната деформация в предната капла на колелото, а такова
увреждане не е установено.
По делото няма данни водачът на велосипеда да е носел предпазна каска или
каквото и да е било предпазно средство.
В заключението е отразено, че от техническа гледна точка причина за настъпване на
ПТП-то са субективни действия на водача на ТИР композицията с органите за
управление, които са довели до неправилна маневра „Изпреварване“ на велосипедиста,
при което го блъснал със задния край на полуремаркето, с което сам се е поставил в
невъзможност да предотврати настъпването на ПТП-то. Водачът на ТИР композицията
И. Г. е могъл да избегне настъпването на ПТП, ако е извършил правилно маневрата
„Изпреварване“, като през цялото време на маневрата е осигурявал необходимата
безопастна странична дистанция на около 1 метър между автомобила и велосипедиста.
В открито съдебено заседание вещото лице по САТЕ поддържа даденото от него
заключение без изменения и допълнения. След като изслушал показанията на свидетеля
Г. в съдебно заседание, експерта прави уточнение, че ако велосипедистът действително се
е движел на 1,5–2 метра от дясната край на пътното платно, както твърди свидетелят, то
това означава, че е бил почти в средата на дясната лента, която е широка 3,10 м. При
такава позиция, маневрата „Изпреварване“ от страна на камиона не е била безопасна,
още повече, че пътните ленти са разделени с единична непрекъсната линия, а товарният
автомобил е широк около 2,50 м.
Според експерта, вероятното реално разстояние, на което се е движел
велосипедистът, е около 1 метър от бордюра. При такава дистанция, дори и само лявата
страна на камиона трябва да навлезе в насрещното платно, за да се осъществи безопасно
6
„Изпреварване“. Според него при скорост 30 км/ч на не е възможно въздушна струя от
камиона да е причинила падането на велосипедиста, а е имало физически контакт, т.е.
ударът е бил с левия лакът на велосипедиста, което е довело до въртене на кормилото и
последвало падането му. Според него, дори да няма следи по ремаркето, това не
изключва съприкосновение, защото е възможно да е имало контакт само с човешкото
тяло, не с велосипеда.
В заключение вещото лице подчертава, че водачът на камиона не следвало да
предприема маневрата „Изпреварване“ при такива условия, особено без да подаде звуков
сигнал. Сочи, че ако велосипедистът е бил в средата на платното, както твърди
свидетелят, маневрата би била още по-рискована и на практика невъзможна без
нарушение.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-
автотехническа експертиза като пълно, обосновано, логически последователно и
изготвено от компетентно лице. Експертизата съдържа подробен анализ на обективните
параметри на пътния участък, динамиката на движение на участниците в ПТП-то и
механизма на настъпване на инцидента. Заключението се основава на конкретни факти,
протокол от огледа, ширина на пътното платно и МПС, както и на технически и физични
закономерности. Не са представени доказателства, които да опровергават направените
изводи, нито са налице основания да се поставя под съмнение компетентността или
безпристрастността на вещото лице. Поради това съдът възприема заключението на
експертизата и го съобразява при изграждането на фактическата обстановка по делото.
За установяването на претърпените от ищеца В. Н. неимуществени вреди по делото
е разпитана свидетелката Р. К./без родство със страните по делото/ която посочва, че
познава ищеца Н. от около три години, тъй като работи като социален асистент на
хазяйката му, в чието жилище той живее под наем. Свидетелката сочи, че не помни
точната дата на ПТП-то, но си спомня, че получила телефонно обаждане от непознат
мъж, който съобщил, че е станала катастрофа на база „Косаня“ в ***. От притеснение,
тъй като там работи и зет , тя и синът незабавно отишли на мястото, като
пристигнали около 16:00 часа следобед. На място видяла В. Н. и неговия велосипед,
подпрян на стена срещу магазин. Свидетелката разказва, че В. е бил уплашен и с видими
наранявания – имал е кръв по лицето и най-вече по дясната ръка, която тя превързала със
забрадката си. Бил в съзнание, но не е говорил. В този момент, по нейните думи,
шофьорът на камиона споделил, че без да иска е закачил велосипедиста с ремаркето,
тъй като завоят бил остър и не успял да го вземе правилно.
Свидетелката потвърждава, че на мястото вече била полицията, а линейката
пристигнала по-късно. И двамата участници в инцидента – велосипедистът и шофьорът –
са били тествани за алкохол и наркотици, като резултатите им били отрицателни. След
преглед на място, лекарите превързали В. Н. и го транспортирали в болницата във Враца,
където той престоял около 4–5 дни.
Св.К. два пъти посетила ищеца в болницата, като първият път той бил неадекватен,
мълчалив и втренчен в тавана, а втория път – по-адекватен, като споделил, че го болят
крака и кръста, без да уточнява подробности. След изписването му, Н. се върнал в
квартирата си, но бил трудно подвижен – наложило се да му вземат проходилка и
патерици, тъй като не могъл да ходи с десния крак, често падал и не се придвижвал
самостоятелно.
Свидетелката отбелязва, че В. има диабет и високо кръвно още преди катастрофата.
След инцидента обаче състоянието му значително се влошило. Приемал много
медикаменти, включително обезболяващи. Отбелязва, че не му е извършвана операция,
но болките в кръста и крака продължават, особено при лошо време.
Преди катастрофата В. Н. работел като пазач в завод в гр.Мизия, но след нея не
работи и не е в състояние да упражнява трудова дейност, тъй като е трудно подвижен.
7
Той няма семейство или близки роднини, които да се грижат за него. Според
свидетелката, синът е негов личен асистент (по 4 часа дневно), като ищеца не може сам
да се облича, да се къпе или да посещава тоалетната без придружител, въпреки, че може
да се храни сам.
Свидетелства, че преди инцидента са се виждали ежедневно с ищеца, който
прекарвал известно време с нейното семейство. Тези отношения напълно се прекъснали
след катастрофата. След ПТП-то В. Н. е променил изцяло характера си – от
жизнерадостен и социален човек, той се е превърнал в затворен, враждебен и
депресивен. Често крещи, изпитва страх, не се усмихва и отказва контакт с хора,
включително с внуците , с които преди е бил близък.
Отказал е психологична помощ и физиотерапия. След инцидента често е припадал,
но към момента това не се случва. Споделя още, че Н. изпитва страх от пътуване в
автомобили и вече не кара велосипед.
Съдът приема показанията на свидетелката Р. К. за частично достоверни и следва да
бъдат кредитирани само в определен обем, а именно: тя представя подробна и
последователна информация за здравословното състояние на ищеца Н., настъпилите
физически и психически промени след катастрофата, както и за ежедневните му
затруднения и социалната му изолация. Нейните показания са подкрепени от наблюдения
и личен контакт с пострадалия, което придава достоверност на тези факти. В тази част
показанията са конкретни, логични, последователни и съответстват на естествения ход на
събитията, поради което следва да бъдат кредитирани като достоверни.
Свидетелката не е очевидец на самото произшествие, поради което изявленията й
относно механизма на катастрофата и вината на участниците представляват преразказ на
субективни обяснения на шофьора на камиона, без да представя собствени наблюдения за
механизма на инцидента. В тази част показанията й са неотносим източник на
фактическа информация и не подлежат на кредитиране, тъй като не се основават на
лично възприятие.
За установяване на останалите спорни обстоятелства по делото, свързани с вида на
причинените травматични, техния интензитет и продължителност на лечение, по делото
е допусната СМЕ.
От приложената медицинска документация, а именно: ксерокопие на фиш от
ФСМП-Оряхово от 10.06.2024 г., ксерокопие на фиш от ЦСМП - Враца от 10.06.2024 г.,
ксерокопие на ЛПП в КДБ/СО при МБАЛ „Х. Ботев“ АД гр. Враца, №
007336/10.06.2024г., ксерокопие на ИЗ №7317 от ОТО при МБАЛ „Х. Ботев“ АД гр.
Враца, ксерокопие на Експертно решение №90744/06.03.2024 г. на обща ТЕЛК при
МБАЛ „Св. Иван Рилски - Козлодуй" ЕООД - гр. Козлодуй, се установява, че ищеца по
първоначална работна диагноза получил контузия на таза в ляво, контузна рана на ляв
лакът, като бил контактен, адекватен, не губил съзнание, с нормален неврологичен
статус. При приемането му в МБАЛ „Х. Ботев“ АД гр. Враца се установява, че Н. бил на
стационарно лечение в периода от 10.06.2024 г. до 13.06.2024 г. с диагноза: „Счупване на
срамната кост, закрито. Отразено е, че при ПТП е паднал от колело и контузил лява
тазобедрена става. Не могъл да стане и да стъпи на крака си. Бил контактен и адекватен,
като имал болка в областта на лява тазобедрена става с ограничени движения,
невъзможни по обем. Параклиника - данни за лека анемия. От рьо графия на бял дроб –
ХОББ имал пневмофиброзни изменения и нискостепенно уголемена сърдечна сянка. От
рьо графия на таз едностранно имал счупване на шийката на лява бедрена кост. От КТ на
таз - КТ данни за счупване горно и долно рамо на лява срамна кост; малък костен откъс
от ставната ямка на таза.
На 11.06.2024 г. му е извършена операция № 938 - под месна анестезия и мониторен
контрол е извършено наместване.Проведено е медикаментозно лечение и е изписан с
дадени указания без СНД на ляв долен крайник.
8
От приложено Експертно решение № 90744/06.03.2024 г. на обща ТЕЛК при МБАЛ
„Св. Иван Рилски - Козлодуй" ЕООД - гр. Козлодуй е видно, че на В. Н. му е определена
100% THP с чужда помощ за пожизнен срок по повод терминален стадий на бъбречна
недостатъчност. Установено е, че е бил с ХБН IV стадии на хемодиализно лечение три
пъти седмично. Имал вторична бъбречно зависима анемия.
Приложена е фактура № **********/14.06.2024 г., ведно с фискален бон издадена
от „АДАПТ БГ" ООД гр. София, на стойност 90,54 лв. за сгъваема проходилка Nova и
транспорт при доставка.
Заключението на вещото лице по изслушаната и приета СМЕ е изготвено въз основа
на медицинската документация, отнасяща се до лечението и прегледите на пострадалия
ищец В. Н., както и на личен преглед, извършен от вещото лице на по-късен етап.
Според експера, ищеца В. Н. е получил следните телесни увреждания:
-счупване на горно и долно рамо на лявата срамна кост на таза;
-счупване на лява ставна ямка на таза (с наличие на малък костен откъс), които
увреждания са му причинили трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник.
-охлузване на ляв лакът, което увреждане му е причинило болка и страдание.
Проведеното му лечение било консервативно, с мануално наместване на
счупванията под местна анестезия и медикаментозно — обезболяващо и НСПВС.
Периода на болничното лечение е бил 3 дни. След изписване от ортопедичното
отделение на същия са дадени препоръки за отбременяване на ляв долен крайник за срок
от 30 дни и антикоагулант за срок от 30 дни. Общия оздравителен период в конкретния
случай е около 2 месеца.
Екперта посочил, че е налице причинно-следствена връзка между причинените
травми и настъпилото ПТП. Счупванията на таза, които е получил ищеца не биха били
оказали влияние върху здравословното му състояние за в бъдещ период от време, като
същият има напреднали дегенеративни ставни заболявания в двете тазобедрени области,
които не са в причинна връзка с процесното ПТП.
Приложената фактура за помощно средство - сгъваема проходилка е била
необходима за придвижване на пострадалия до възстановяването му.
Експерта медик в заключението си посочил, че няма медицински данни ищецът да е
бил с каска към момента на процесното ПТП, като няма и медицински данни за контузия
на главата или претърпяна черепно-мозъчна травма. Дори да е бил с такава, нямало да
могат да бъдат избегнати или ограничени травмите в областта на таза, за които същия е
бил лекуван.
Няма данни да е била извършена имобилизация на крайник, като същата в
конкретния случай е невъзможна.
Болките са били най-интензивни в началото на оздравителния процес, като
постепенно са отшумявали.В конкретния случай е препоръчителна рехабилитация и
физиотерапия, като няма данни ищецът да е предприел такава.
Вещото лице посочило, че са налични данни за терминална бъбречна
недостатъчност от ищеца с извършване на хемодиализно лечение три пъти седмично,
като същата не води до по-бавно зарастване на кости, а трудността при придвижването и
болката се дължат на дегенеративно костно ставно заболяване на двете тазобедрени
стави.
В съдебно заседание вещото лице-медик поддържа заключението си, като не прави
изменения или допълнения към същото.
Той посочва, че е извършил личен преглед на ищеца В. Н. на 04.09.2025 г., при
който установил задоволително общо състояние. Пациентът се оплаквал от болки в
поясната област при промяна на времето и физическо натоварване, като се придвижва с
две помощни средства без накуцване. Обективно е установил ограничени и болезнени
движения в гръбначния стълб, но движенията в двете тазобедрени стави са били в
9
нормален обем, с болка при крайна флексия на лявата става.
Според вещото лице, вследствие на ПТП-то реализирано на 10.06.2024 г., Н. е
получил счупване на горното и долното рамо на лявата срамна кост и малък костен откъс
от лявата ставна ямка на таза. Последното увреждане е малко и не нарушава носещата
функция на тазобедрената става. Допълнително е констатирано и охлузване на лявата
лакътна става.
Експерта медик подчертава, че счупването на срамните кости е извънставно и че
при пациента има напреднало дегенеративно заболяване (коксартроза), което не е
причинено от ПТП-то и което основно обуславя двигателните му затруднения и
накуцването.
Според вещото лице оздравителният период за получените счупвания е между два и
три месеца, а употребата на аналгетици и противовъзпалителни медикаменти е била
необходима както заради счупванията, така и заради основното дегенеративно
заболяване.
Счупванията вече са зараснали към датата на прегледа, а причиненото от тях
затруднение в движението на долния ляв крайник за срок над 30 дни попада в
категорията средна телесна повреда. Вещото лице посочва, че провеждането на
рехабилитация и физиотерапия не би повлияло на срока на възстановяване, но би могло
да облекчи субективните оплаквания, свързани с хроничното ставно заболяване.
Съдът кредитира заключението на назначената в хода на настоящото производство
съдебно-медицинска експертиза, изготвена след преглед на пострадалия В. Н. и
подробен анализ на представената медицинска документация, като обективно, логически
последователно и почиващо на специални медицински знания. Експертизата дава ясен
отговор на въпросите относно характера на травмите, техния механизъм, проведеното
лечение и липсата на трайни увреждания към момента на прегледа. Липсват основания за
съмнение в нейната достоверност.
Приложено е писмо изх.№ 23-00-607/06.08.2025г. изд.от НЗК, с което приложена
справка за извършена медицинска дейност на В. Н. за период от 10.06.2019г. до
10.06.2024г. т.е. за 5 годишен период. От същата е видно, че Н. има и предхождащи
заболявание преди процесното ПТП, които не са в причинно-следствена връзка с него.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността
по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на настъпване на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това трябва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, които са основание за носене на
отговорност от прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди, а именно: извършено виновно противоправно деяние от делинквента,
от което в причинно-следствена връзка да са настъпили вреди за пострадалия от сочения
вид и в търсения размер. Тежестта за установяване на тези обстоятелства се носи от
ищеца, като единствено за наличието на вина законът въвежда оборима презумпция с
разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк
и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от
10
КЗ предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат
изпълнени изискванията на нормата на чл.380 от КЗ, а именно отправена писмена
претенция до застрахователя по риска "ГО" и изтичане на срока за окончателно
произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл.496, ал.1 от КЗ - 3
месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена
претенция пред застрахователя - ответник на 25.07.2024 г., като предвиденият
тримесечен срок е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда и в
рамките на същия са изискани допълнителни документи, които не са представени от
ищеца, не е налице изплащане на застрахователно обезщетение, поради което настоящият
съдебен състав намира предявеният иск за допустим.
С определение № 268/18.05.2025 г. съдът е приел за безспорни между страните
следните обстоятелства: 1/настъпилото ПТП на 10.06.2024 год. около 16,00 часа в ***,
обл.Враца, на ул. „***“ *** между МПС марка „Волво, модел „ФМ-12“ с peг. № М ***
ВР, управляван от И. И. Г. и велосипедиста В. Х. Н., 2/ съществувало валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното дружество, със застрахователна
полица BG/23/124001355043 и срок на валидност от 27.04.2024 год. до 26.04.2025 год., с
която се покрива отговорността на водача на МПС марка „Волво, модел „ФМ-12“ с peг. №
М *** ВР, управляван от И. И. Г., собственост на „Вастранс-Лом“ ЕООД, ЕИК *** и 3/
направена от ищеца В. Х. Н. пред застрахователя извънсъдебна претенция с вх. № 21-
13053/25.07.2024 г. по описа на ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД - гр.София, по която е
образувана преписка по щета № 0411-332-0003-2024 и с писма изх. № 21-3075/26.07.2024
г. и изх.№21-4326/28.10.2024г. ответното застрахователно дружество е отказало
изплащане на обезщетение.
Спорен между страните е въпросът, касаещ механизма на настъпване на ПТП, в т.ч.
наличието на деликт: противоправността на деянието, вината на водача на МПС И. И. Г.,
причинната връзка между ПТП и уврежданията на здравето на ищеца; относно наличието
на съпричиняване от страна на пострадалото лице с оглед въведеното възражение на
застрахователя, както и относно размера и основателността на иска за присъждане на
обезщетение и дължимостта на лихвата за забава.
Настоящият съдебен състав намира, че механизмът на настъпване на ПТП
категорично се установява от събраните по делото доказателства - Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица, Протокол за оглед на ПТП, ведно с приложен към него
фотоалбум (приложени в ДП № 167/2024г. по описа на ОД на МВР-Враца, ДП №
4054/2024г. по описа на РП-Враца, ТО-Оряхово) и назначената съдебно - автотехническа
експертиза. От тези доказателства се установи настъпването на процесното ПТП на
10.06.2024 год. около 16:00 часа в ***, обл.Враца, на ул. „***“ *** между МПС марка
„Волво, модел „ФМ-12“ с peг. № М *** ВР, управляван от И. И. Г. и велосипедиста В. Х.
Н..
В приетото по делото експертно заключение по САТЕ вещото лице посочва, че от
техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП са субективни действия на водача
на ТИР композицията с органите за управление, които са довели до неправилна маневра
„„Изпреварване““ на велосипедиста, при което е блъснал със задния край на
полуремаркето, с което сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването
на ПТП-то.
Водачът на ТИР композицията И. Г. е могъл да избегне настъпването на ПТП, ако е
извършил правилно маневрата „Изпреварване“, като през цялото време на маневрата е
осигуравал необходимата безопастна странична дистанция на около 1 метър между
автомобила и велосипедиста.
11
Вината на делинквента съобразно уредената в чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима
презумпция се предполага, но по делото не е проведено насрещно доказване от страна на
ответното дружество, в чиято доказателствена тежест е било оборването на
презумпцията.
Неоснователно е възражението в писмения отговор на ответното дружество, че
водача на МПС марка „Волво, модел „ФМ-12“ с peг. № М *** ВР, няма вина за
процесното ПТП, тъй като представения по делото КП за ПТП с пострадали лица не се
ползва с материална доказателствена за фактите и обстоятелствата, обективирани в тази
част на протокола, които не са възприети непосредствено от съставителя му.
В случая изготвеният протокол за ПТП с пострадали лица № 2024-1045-
311/10.06.2024г. е един от трите предвидени в чл.2 от Наредба №Iз-41/12.01.2009г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд (заглавие изменено в ДВ, БР. 19/28.02.2027г.), способи за
документиране факта и последиците от настъпило ПТП /приложение №1 от Наредбата/.
При дадената законова регламентация не възниква съмнение, че протоколът по чл.3,
ал.1 от Наредбата, съставен при условията на разпоредбата, се ползва с доказателствена
и обвързваща застрахователя стойност./Решение № 71/16.08.2017г. на ВКС по т.д.№
60343/2016г. на II г.о./ Представеният в случая протокол за ПТП, който разкрива
изискванията на чл.3 от Наредбата, притежава обвързваща доказателствена сила, до
доказване на противното, по отношение на факта на настъпилото ПТП с пострадали
лица, участниците в ПТП-то, уврежданията по МПС, обстоятелства и причина за ПТП-то.
От показанията на водача (свидетеля Г.) е видно, че е предприел маневра
„Изпреварване“ с намалена скорост, след оглед на обстановката, уверяване в липса на
насрещно движение, осигуряване на странично разстояние — според неговото описание.
Твърди, че не е усетил контакт и че падането на велосипедиста е настъпило след като се е
прибрал вдясно. Св.Г. твърди, че велосипедиста нямал отличителни знаци и пуснати
фарове, тъй като било в светлата част на денонощието, като Г. го виждал и забелязал и
без тях. Велосипедиста се движил почти плътно в дясно и не се е приближавал към
камиона.
Относно маханизма на ПТП е приета без възражения от страните САТЕ, като
вещото лице е анализирало геометрията на пътя, позиционирането на велосипедиста (на
1 м спрямо дясната част), ширината на лентите (3,10 м) и широчината на товарния
автомобил (~2,50 м).
Експертът посочва, че ако велосипедистът е бил на 1,5–2 м навътре (както твърди
водачът Г.), това би означавало, че се е движел почти в средата на лентата, което прави
„Изпреварване“то още по-рисковано, особено при наличие на непрекъсната осева линия.
Вещото лице сочи, че е имало реален физически контакт между камиона и
велосипедиста, тъй като при ниска скорост (30 км/ч) въздушната струя не би могла да
предизвика падане. Контактът е станал с левия лакът на велосипедиста, което е довело до
загуба на равновесие и падане. Липсата на следи по превозното средство не изключва
удара, защото може да е имало контакт само с тялото на пострадалия.
При съвкупния анализ на приобщения по делото доказателствен материал, съдът
намира за доказан заявения в случая деликтен фактически състав, обезвредата на
последиците от който следва се възложи в тежест на ответника, предвид безспорното му
качество на застраховател по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
деликвента, към деня на произшествието.
Събраните по делото доказателства водят до извода, че релевираното от страна на
ответника възражение в писмения отговор и поддържано в писмената му защита, че в
процесния случай се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, е
неоснователно. Предприетата от водача на ТИР композицията маневрата „Изпреварване“
12
е активна негова волева дейност, т.е. тя не е „непредвидимо събитие“. Велосипедистът се
е движил в дясната лента – т.е. той не е изскочил внезапно, не е бил невидим, а напротив
св.Г. заявил в показанията си, че го забелязал и без отличителни знаци. Не е доказано
внезапно и непредвидимо действие от страна на пострадалия- ищец. Ударът е настъпил
при прибирането на ТИР-а обратно вдясно, т.е. водачът не е осигурил достатъчна
странична дистанция. Той е могъл да предвиди възможен удар, особено при
„Изпреварване“ на по-бавен и уязвим участник (велосипедист). Заключението на
експерта по САТЕ сочи, че страничната дистанция е била намалена до нула при
прибирането, което е довело до контакт и падане.
На базата на представените писмени доказателства, експертните заключения и
показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът намира, че безспорно по делото
са установени причинените вреди по вид, обем и характер, както и причинната връзка с
противоправното поведение на деликвента, чиито субективни действия са причина за
настъпилото ПТП, при което не е оборена презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД.
В случая постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното
производство не е задължително за гражданския съд, тъй като то не е присъда по
смисъла на чл. 300 ГПК; не установява с обвързваща сила факти за деянието и вината и
гражданският съд разполага със самостоятелна компетентност да установи дали има
деликт (непозволено увреждане) и дали се дължи обезщетение.
Ето защо съдът намира, че е налице фактическият състав на непозволено
увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на
причинените вреди, претърпени от увреденото лице. При това положение и съгласно
чл.52 от ЗЗД, обезщетението следва да се определи по справедливост за всички
неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Настъпилите неимуществени вреди за ищеца, както и причинна връзка между
деянието и неимуществените вреди се установява от приложените по делото медицински
документи, събраните свидетелски показания и изслушаната по делото съдебно -
медицинска експертиза по писмени данни и личен преглед на ищеца, които настоящият
съдебен състав кредитира като обективни, логически последователни, кореспондиращи с
останалите доказателства по делото. Съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства води до извод за доказаност на причинна връзка.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че са налице всички посочени
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за така причинените на ищеца
неимуществени вреди вследствие виновното и неправомерно поведение на
застрахованото лице.
По иска за неимуществени вреди:
Спорен е размерът на справедливото обезщетение за неимуществените вреди от
ПТП, като в тази връзка се поддържа направено от ответника възражение за
съпричиняване на вредите от страна на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според приетото в ППВС №
4/1968 г. и решения по чл.290 ГПК - решение по т.д. № 486/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС;
решение по т.д. № 2979/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по т.д. № 669/2012 г. на ІІ т.о.
на ВКС, решение по т.д. № 795/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по гр.д. № 3802/2008 г.
на І г.о. на ВКС, решение по гр.д. № 1553/2010 г. на ІV г.о. на ВКС; решение по гр.д. №
1273/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение по т.д. № 2663/2015 г. на І т. о. на ВКС; решение
по т.д. № 1015/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по т.д. № 1398/2014 г. на І т.о. на ВКС;
решение по т.д. № 2766/2014 г. на І т о. на ВКС; решение по т.д. № 72/2016 г. на І т.о. на
ВКС; решение по т.д. № 2960/2015 г. на І т.о. на ВКС; Решение № 50148/28.02.2023 г. по
т.д. № 925/2021 г. на ВКС, II т.о., Решение № 50072/01.11.2022 г. по гр.д. № 4101/2021 г.
13
на ВКС, II г.о. и др., понятието "справедливост" по смисъла на посочената разпоредба не
е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на конкретния
размер на обезщетението, като такива обстоятелства при телесните увреди са характерът
и степента на уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените
физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на оздравителния
процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения, извършени
операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински интервенции,
период на оздравителния процес (срок на лечение), възможност за пълно възстановяване
от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на уврежданията,
възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни последици от
уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на специален
режим на живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на
увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на временна или
трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се
справя без чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице и
възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на живот на
пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически страдания,
съдебната практика при подобни случаи. При определяне на дължимото обезщетение
съдът изхожда и от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането
и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата и във връзка с нормативно определените лимити по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При събраните доказателства, съдът намира, че размерът на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване на следното:
Установените от ишеца Н. травматични увреждания, изразяващи се в счупване на
горно и долно рамо на лявата срамна кост на таза; счупване на лява ставна ямка на таза (с
наличие на малък костен откъс) и охлузване на ляв лакът, вследствие процесното ПТП са
причинили временно разстройство на здравето, без опасност за живота.
От събраните писмени доказателства и заключението на СМЕ се установи, че на
ищеца му е проведено консервативно лечение, мануално наместване на счупванията под
местна анестезия и медикаментозно — обезболяващо и НСПВС. Периода на болничното
лечение е бил 3 дни. След изписване на ищеца от ортопедичното отделение са дадени
препоръки за отбременяване на ляв долен крайник за срок от 30 дни и антикоагулант за
срок от 30 дни. Общия оздравителен период в конкретния случай е около 2-3 месеца.
Няма данни да е била извършена имобилизация на крайник, като същата в конкретния
случай е невъзможна. Болките са били най-интензивни в началото на оздравителния
процес, като постепенно са отшумявали. В конкретния случай е препоръчителна
рехабилитация физиотерапия, като ищецът не е предприел такава, видно от показанията
на св.К..
Екперта-медик посочил, че е налице причинно-следствена връзка между
причинените травми и настъпилото ПТП. Счупванията на таза, които е получил ищеца не
биха били оказали влияние върху здравословното му състояние за в бъдещ период от
време, като същият има напреднали дегенеративни ставни заболявания в двете
тазобедрени области, които не са в причинна връзка с процесното ПТП.
Приложената фактура за помощно средство - сгъваема проходилка е била
необходима за придвижване на пострадалия до възстановяването му.
При проведения личен преглед на ищеца от вещото лице по приетата СМЕ на
04.09.2025 г. се установило, че същият е в задоволително общо състояние, като
счупванията вече са зараснали към датата на прегледа. Експерта посочил, че
14
провеждането на рехабилитация и физиотерапия не би повлияло на срока на
възстановяване, но би могло да облекчи субективните оплаквания, свързани с
хроничното ставно заболяване. Пациента се оплаквал от болки в поясната област при
промяна на времето и физическо натоварване, придвижва се с две помощни средства без
накуцване. Обективно е установил ограничени и болезнени движения в гръбначния
стълб, но движенията в двете тазобедрени стави са били в нормален обем, с болка при
крайна флексия на лявата става.
Според вещото лице по СМЕ ищеца има напреднали дегенеративни ставни
заболявания в двете тазобедрени области, които не са в причинна връзка с процесното
ПТП. Това е видно и от писмо изх.№ 23-00-607/06.08.2025г. изд.от НЗК, с приложена
справка за извършена медицинска дейност на В. Н. за период от 10.06.2019г. до
10.06.2024г.
При определяне на справедлив размер за заплащане на заместващо обезщетение
съдът взема предвид установения брой телесни повреди, а именно - счупване на горно и
долно рамо на лявата срамна кост на таза; счупване на лява ставна ямка на таза (с
наличие на малък костен откъс) и охлузване на ляв лакът.
Съдът отчита, че лечебният период в болнично заведение на ищеца е бил около 3
дни и срокът за възстановяване от получените от ищеца В. Н. травми е: счупване на
горно и долно рамо на лявата срамна кост на таза и счупване на лява ставна ямка на таза
(с наличие на малък костен откъс), без операция със скъпа имплантация, а с
консервативно лечение и е с оздравителен период от около 2-3 месеца, при липса на
усложнение и нормален оздравителен процес. За останалата рана и контузия-охлузване
на ляв лакът, оздравителният период е от 7-14 дни, при липса на усложнение и нормален
оздравителен процес. Лечението на ищеца е било успешно – по-късно е установена
зараснала фрактура и почти възстановени движения в тазобедрената става. Няма
постоянна загуба на трудоспособност или тежка инвалидизация, свързана пряко с ПТП-
то. Не са представени доказателства за продължителна психотравма или необходимост от
психиатрична подкрепа.
Не на последно място, следва да се има предвид, че ищеца е с намалена
трудоспособност от 100% пожизнено, видно от решение на ТЕЛК № 90744 от 46 от дата
06.03.2024г. изд.от МБАЛ „Св.Иван Рилски-Козлодуй“ ЕООД от гр.Козлодуй с водеща
диагноза „Терминален стадий на бъбречна болест“. Това заболяване е предхождащо
процесното ПТП и не е в причинно-следствена връзка с него, видно от заключението на
експерта медик. Въпреки, че счупванията са били болезнени, тяхното лечение не е било
дълго, не е оставило тежки остатъчни увреждания и не е довело до влошаване на ТЕЛК
статуса.
При определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди
съдът отчита тежестта на травмите, възрастта на ищеца към момента на ПТП - 56 години,
продължителността на лечението му от 2-3 месеца, хроничната бъбречна недостатъчност,
удостоверена с решение на ТЕЛК преди настъпване на процесното ПТП, за която ищеца е
освидетелстван с 100% трайно намалена работоспособност и е на хемодиализа три пъти
седмично, имал е предхождащи дегенеративни ставни заболявания, неудобства и
ограничения от личен, битов, трудов и социален характер, отражението на
произшествието върху физическото и върху психо - емоционалното му състояние, което е
довело до промяна на социалната му активност и взаимодействие в приятелския кръг,
травмата не е била животозастрашаваща и не е предизвикала усложнения на основното
му заболяване; болките са били силни в началото, а впоследствие постепенно са
отшумели, възстановяването му е било пълно по отношение на счупванията – без
остатъчни структурни деформации на таза, съществуват някои остатъчни оплаквания,
свързани с основното дегенеративно заболяване, но не и с травмите от ПТП. Съдът
съобразява и липсата на доказателства за дълготрайно психическо разстройство или
15
необходимост от психиатрична помощ, което показва, че психическите последици са
били временни и не са оставили трайни белези върху личността на ищеца, поради което
приема, че справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди би
била сумата от 65 000,00 лв.
Съдебният състав отчете и практиката на касационната инстанция по сходни казуси:
Определение № 50087 от 8.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2724/2022 г., II г. о., ГК,
Определение № 2051 от 10.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 210/2023 г., III г. о., ГК,
Определение № 2690 от 17.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2501/2022 г., I т. о., ТК,
Определение № 3047 от 16.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 719/2023 г., III г. о., ГК, като
съобразява и обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване
на процесното застрахователно събитие - 2024 г., както и инфлационните процеси до
настоящия момент.
Съдът намира, че поисканият размер от 100 000 лв. надвишава справедливото
обезщетение, отчитайки принципа на съразмерност между вредите и обезщетението.
Присъждане на обезщетение над 65 000,00 лв. би било прекомерно и
несъответстващо на конкретните обстоятелства по делото. Такова завишаване би
нарушило принципа за съразмерност и би довело до необосновано обогатяване на
пострадалия.
За да не уважи претенцията в пълния предявен размер от 100 000,00 лв. съдът взе
предвид, че по делото не е установено в бъдеще да се налага ново лечение на
настъпилите увреждания; да съществува риск от влошаване на състоянието на ищеца; да
продължава описаната в исковата молба изключителна зависимост от помощта на други
лица; да са останали белези, загрозявания или осакатявания; да му е призната
инвалидност вследствие тези увреждания, психически страдания, променящи начина на
живот на пострадалия.
Ето защо искът за неимуществени вреди следва да се уважи частично – до размер от
65 000 лв., а за разликата над този размер до пълният претендиран размер от 100 000 лв.
да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По претенцията за имуществени вреди:
Основният принцип при репарирането на имуществените вреди е за интегрално
обезщетение на вредите. При имуществените вреди под формата на претърпени загуби,
пропуснати ползи или сторени разноски, приложението на посочения принцип, изисква
да се установи, че имуществения патримониум на едно лице е бил действително засегнат,
тоест, че е намалял активът му, увеличил се е пасивът му, респ. са сторени разноски, или
е пропуснато едно сигурно негово увеличаване. В случая, съдът намира за безспорно, че
ищецът е заплатил сумата от 90,54 лв. за сгъваема проходилка Nova и транспорт при
доставка, видно от приложена е фактура № **********/14.06.2024 г., ведно с фискален
бон издадена от „АДАПТ БГ" ООД гр. София, на стойност 90,54 лв. Според
заключението на СМЕ, направеният разход по приложената фактура за помощно
средство - сгъваема проходилка е била необходима за придвижване на пострадалия до
възстановяването му.
Следователно предявеният иск за претърпени имуществени вреди следва да бъде
уважен в размер 90,54 лв.,ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от
25.07.2024 год.(датата на предявяване на писмената застрахователна претенция пред ЗАД
„ОЗК - Застраховане” АД) до окончателно заплащане на обезщетението.
По възражението за съпричиняване:
Правното основание на възражението е чл.51, ал.2 от ЗЗД, като в тежест на
ответника е да установи, че увреденият ищец е допринесъл за настъпването на вредите.
За да е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото
лице, последното трябва обективно да е допринесло за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
16
действало/бездействало виновно. В т.7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. при тълкуване на
чл.51, ал.2 ЗЗД също е посочено, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане
може да се намали, ако самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като от
значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и на вина. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалото лице, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
деликвента до увреждането като неблагоприятен резултат. Само това поведение на
пострадалия, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би
могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Съгласно
задължителните постановки на т.7 от Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. д.
№ 1/2014 г. на ВКС, ОСТК, принос ще е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването
подлежи на пълно и главно доказване от страна на ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗЗД, цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице.Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД
не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. С решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г., постановено по реда на
чл.290 ГПК (ред. ДВ бр. 59/2007 г.) на ВКС, ІІ т. о., се е произнесъл, че релевантен за
прилагането на чл.51, ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалото лице, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат.
Ответното дружество е навело възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, който управлявал велосипеда без звънец, фар, без
светлоотразители и без светлоотразителна жилетка, с неизправни спирачки, в нарушение
на пътната сигнализация и в нарушение на императивните разпоредби на ЗДвП, в това
число на чл.15, ал. 5, чл. 20, ал.2 и чл. 22, ал. 1, чл. 79 и чл. 80 от ЗДвП. Същият не се бил
движил по разположения от дясно по посока на движението му пътен банкет, сам е
загубил устойчивост и е паднал на терена.
Според настоящия съдебен състав по делото не са представени доказателства, че
велосипедът е бил технически неизправен, тъй като това не се установи и от протокола за
отглед на местопроизшествието. Самото твърдение за липса на спирачки е неподкрепено
с никакви обективни данни, като експерта по приетата САТЕ посочил, че в делото няма
данни за неизправност спирачките на велосипеда.
В случая инцидентът е настъпил през дневната част на денонощието – 10.06.2024 г.
около 16:00 ч., при ясна видимост, поради което изискванията за наличие на фарове и
светлоотразители не са били от значение за настъпването на ПТП. Липсата на
светлоотразителна жилетка също е ирелевантна при дневна видимост – разпоредбата на
чл. 79, ал. 1 ЗДвП задължава водача на велосипед да носи светлоотразителна жилетка при
намалена видимост или в тъмната част на денонощието. Звънецът по чл. 80, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП е средство за предупреждение, което няма отношение към „Изпреварване“ отзад от
МПС с много в пъти по-голяма маса. Контактът между двете превозни средства е бил по
вина на водача на МПС, който не е осигурил странична дистанция при „Изпреварване“.
Самият водач Г. в показанията си дадени пред съда сочи, че видял велосипедиста и без
тези отличителни знаци и фарове.
Следователно, липсата на част от оборудването няма причинно-следствена връзка с
настъпването на ПТП-то, нито с тежестта на получените увреждания. В този аспект,
съпричиняване не е налице, както е посочено и в писмената защита на процесуалният
представител на ищеца.
17
Ответникът твърди в писмения отговор и в писмената си защита, че ищецът не се е
движил по пътния банкет, а навътре в пътното платно, в нарушение на чл. 15, ал. 5 от
ЗДвП.
По делото е установено, включително чрез заключението на САТЕ, че
велосипедистът се е движил в дясната част на пътното платно, в съответствие с
изискването на чл. 15, ал. 5 от ЗДвП, без да извършва маневра или друго действие, което
да е създало опасност. Законът не предвижда задължение за велосипедиста „да възприеме
пръв МПС, което го изпреварва, и да се „самозапази“, когато той вече участва в
движението по законосъобразен начин. Подобно изискване би било в противоречие с
принципа на равнопоставеност на участниците в движението и с разпоредбата на чл. 5,
ал. 2, т. 1 от ЗДвП, която вменява именно на водача на МПС повишено задължение за
предпазливост към велосипедистите.
От представените доказателства е безспорно установено, че водачът на товарния
автомобил е предприел „Изпреварване“, като е пресякъл непрекъсната осева линия, с
което е нарушил чл. 88,ал.2 от ППЗДвП, и не е осигурил достатъчно странично
разстояние спрямо движещия се вдясно велосипедист, в нарушение на чл.88, ал.1 от
ППЗДвП. Наред с това водачът не е намалил скоростта и не е преустановил маневрата
при възникване на опасност, с което е нарушил и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
От приетата САТЕ е установено, че ударът е осъществен от задната част на
ремаркето, при прибиране на влекача в дясната лента, след „Изпреварване“. Това
означава, че водачът е изпреварил велосипедиста, без да осигури необходимата странична
дистанция, и го е ударил при прибирането си – т.е. не велосипедистът е навлязъл в
траекторията на МПС, а МПС-то е навлязло в неговата. Движението на велосипедиста на
около 1 метър от банкета, но в дясната част на платното, не е нарушение, ако пътната
обстановка не позволява безопасно движение по самия банкет, а по делото няма
доказателства, че банкетът е бил такъв, че изисква задължително ползване. Няма
доказателства, че велосипедистът сам е паднал, без удар от страна на ремаркето, както се
твърди в писмената защита на ответника. Напротив – механизмът на травмата (контузия
и счупване отляво) потвърждава механичен удар в тялото. Следователно, и това
възражение не доказва съпричиняване.
Ответникът в условията на евентуалност твърди, че ищецът е предприел внезапна
маневра, в зона с ограничена видимост за водача, с която навлязъл неочаквано и внезапно
пред МПС „Волво ФМ - 12“, с peг. № М***ВР, без да даде ясен и достатъчен за
възприемане сигнал, пропусне същото МПС и без да се убеди, че отклонението му няма
да създаде опасност за движението.
Няма свидетелски показания или експертно заключение, които да установят
внезапно движение или отклонение от правата траектория на велосипедиста. Няма данни
за предприета маневра от страна на ищеца – нито завиване, нито отклонение. Напротив –
според установения механизъм на произшествието, водачът на МПС е предприел
„Изпреварване“, при което не е осигурил безопасна дистанция, и при прибиране е
закачил велосипедиста с ремаркето. Принципът залегнал в ЗДвП, че участникът трябва да
се съобразява с възможностите за възприемане и предвиждане на действията на другите,
не е нарушен от ищеца – той няма задължение да се отдръпва от пътя или да отстъпва
предимство на изпреварващо го отзад МПС особено, когато такова го застига внезапно и
без сигнал. Изискването на чл. 26, ал. 1 ЗДвП, според което водач, извършващ
отклонение, трябва да сигнализира и да се убеди, че не създава опасност, не се прилага
към велосипедист, движещ се в своята лента без да предприема маневра.
Въз основа на горното, съдът приема, че не са налице достатъчно и годни
доказателства за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
В. Н.. Дори при хипотетично наличие на нарушения на ЗДвП, не е налице пряка
причинно-следствена връзка между тях и настъпването на ПТП и уврежданията.
18
Следователно, в конкретния случай виновното и противоправно поведение
принадлежи единствено на водача на товарния автомобил, който е предприел
неправомерна маневра в нарушение на няколко императивни разпоредби на закона.
Не са налице данни за действия или бездействия от страна на ищеца, които да са в
причинна връзка с настъпилото ПТП, поради което възражението за съпричиняване по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е неоснователно, респ. обезщетението не следва да бъде намалявано на
това основание.
По претенцията за лихва за забава:
Ищеца претендира присъждане на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 25.07.2024 год.(датата на предявяване на писмената
застрахователна претенция пред ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД) до окончателно
заплащане на обезщетението.
Ответникът в писмения отговор, счита, че акцесорните искове за лихви са
неоснователни, предвид неоснователността на главния иск.
По отношение договорите за застраховка на гражданската отговорност в КЗ са
предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се задължава: на осн.
чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от последния на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие отговорността
на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. И в двата случая
изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се
включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно от една страна
отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава,
които последният дължи на увредения. От друга страна в чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ изрично
лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната
сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната
от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на
настъпване на застрахователното събитие. По отношение на задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2
КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната
сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл.
494, т. 10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и
лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3
КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване
на застрахователя.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1 изпадане на
застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава, и 2 с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу
застрахователя в съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (в горния смисъл е и
решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о.)
19
Съобразно посоченото и като се вземе предвид, че според приетите по делото
писмени доказателства (заявление входирано на 25.07.2024 г.) ищецът В. Н. е заявил пред
застрахователя застрахователна претенция за заплащане на неимуществени вреди на
25.07.2024 г., както и че застрахователят не е определил и изплатил застрахователно
обезщетение в сроковете по чл. 496 КЗ, то застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди от датата на предявяване на претенцията от
увреденото лице – 25.07.2024 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ
застрахователят дължи законна лихва върху присъденото обезщетение за собствената си
забава.
Следователно претенцията за заплащане на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени и имуществени вреди, считано от 25.07.2024 г. до окончателното
изплащане на сумите, е основателна и следва да бъде уважена, поради което наведените
възражения на ответното дружество в тази връзка се неоснователни.
По разноските:
Ищецът е освободен с Определение № 150/01.04.2025г. от заплащане на държавна
такса и разноски по чл.83,ал.2 от ГПК.
От пълномощника на ищеца своевременно е поискано присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за оказана
безплатна правна помощ на ищеца.
Видно от приложеното пълномощно и договор за правна помощ и съдействие №
155 от 21.07.2025г.(л.161) удостоверяващо представителна власт на адв.Х. З. от САК се
съдържа клауза за договорена безплатна помощ по чл.38,ал.2 от ЗА.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато е осъществена безплатна адвокатска помощ в
тази хипотеза, ако насрещната страна дължи разноски, както е в случая, адвокатът има
право на възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Това е
възнаграждение, което при наличие на законовите предпоставки се присъжда в полза на
самия адвокат, оказал безплатната помощ и съдействие и за да упражни адвокатът това
свое право, той следва да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
основание някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗА.
В конкретния случай хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е налице, което е видно
от представените от ищеца документи във връзка с искането му за освобождаване от
заплащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, които
документи са подробно обсъдени от съда в постановеното по делото Определение №
150/01.04.2025г.
След постановяване на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г.
по дело С 438/22 константна е практиката на ВКС на РБ( Определение №
50015/16.02.2024 г. на ВКС по т.д. № 1908/2022 г., първо т.о., Определение № 4177 от
18.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1137/2025 г., III г. о., ГК, Определение № 4135 от
17.09.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1699/2025 г., III г. о., ГК и др.), в която се приема, че
регламентираните от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл.
изм. – ДВ, бр. 14/2025 г.) размери не представляват обвързващи съда правила, а могат да
служат единствено като ориентир при служебна преценка на съда, като от значение
следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Съдът следва да се съобрази с цитираното решение, независимо дали страните са се
позовали на него, доколкото с него се дава задължително тълкуване на правото на Съюза,
което съдът е длъжен да приложи, спазвайки принципа на предимство на общностното
право пред националното. В тази връзка е практиката на ВКС обективирана в Опр.№
20
50015/16.02.2024 год. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС първо т.о., Определение №
191/16.01.2024 г. по ч.гр.д. № 2447/2023 г. на ВКС, II г.о. Определение № 376 от
06.02.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2613/2024 г. , Определение № 374 от 06.02.2025 г. на
ВКС по к. ч. т. д. № 2606/2024 г., Определение № 381 от 06.02.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д.
№ 2834/2024 г., Определение № 206 от 22.01.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2650/2024 г., I т.
о., ТК, Определение № 191 от 21.01.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2688/2024 г., II т. о., ТК.
Поради това съдът счита, че в конкретния случай разноските за адвокатско
възнаграждение, които съдът следва да присъди в полза на ищеца, не следва да бъдат
съобразявани с конкретните размери по Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като същите ще бъдат взети само като ориентир за
определяне на действителната пазарна стойност на предоставената безплатно услуга.
Следва да бъде определено възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ
на пострадалия от процесуалния му представител, като бъде определено възнаграждение
в съответствие с реалните цени на адвокатските услуги, което да е достойно и съобразено
с фактическата и правна сложност на делото, размера и броя на исковите претенции и
извършените правни действия по делото, квалификацията на пълномощника.
В конкретния случай делото не разкрива висока фактическа или правна сложност.
Процесуалният представител на ищеца е изготвил искова и допълнителна искова молба,
участвал е в две открити съдебни заседания и е представил писмена защита. При
материален уважен интерес в общ размер на 65 090,54 лв. (65 000 лв. за неимуществени и
90,54 лв. за имуществени вреди), минималният размер по Наредбата би възлизал на
6 250,00 лв. С оглед ниската сложност на спора и обема на извършените действия съдът
намира, че справедливото възнаграждение, съответстващо на реалната пазарна стойност
на предоставената безплатна адвокатска помощ, възлиза на 4000,00 лева.
Поради това съдът следва да присъди в полза на адв. Х. З. от САК сумата от 4000,00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, дължимо от
ответника.
Ответникът е направил разноски за възнаграждение на вещите лица по
назначените съдебни експертизи(СМЕ и САТЕ) в общ размер 800,00 лв., 60,00 лв. за
свидетел и 5,00 лв. за издаване на съдебно у-ние, поради което на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК ищецът му дължи направените по делото разноски по съразмерност в общ размер
от 302,75 лв. за възнаграждение на вещите лица по двете съдебни експертизи, свидетел и
съдебно у-ние.
От приложените по делото пълномощно (л. 57–58) и договор за правна защита и
съдействие (л. 157) се установява, че ответното дружество ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е
възложило защитата си на Адвокатско дружество „Х.а, Т. и И.“, представлявано от адв. Т.
Т., което от своя страна е преупълномощило адв.И. И., адв. Р. А., адв.М. Х.а, адв.Т. Т. и
адв.Д. А. да осъществяват процесуалното представителство по делото. В представения
списък с разноски адвокатското дружество е посочило заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 12500,00 лв. без ДДС, а с ДДС-то е в размер на 15 000,00
лева, за която сума му е издадена фактура № **********/21.05.2025г./л.158 от делото/.
Процесуаланият представител на ищеца в с.з. е направил възражение за
прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за адвокатското възнаграждение на
процесуалният представител на ответното дружество, което съдът намира за основателно
по следните съображения:
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, когато съдът присъжда разноски, може по искане на
насрещната страна да намали адвокатското възнаграждение, ако го намери за прекомерно,
с оглед на фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални
действия и материалния интерес.
При частично уважаване на иска, ответникът има право на разноски само върху
отхвърлената част на иска, която в случая е 35 000,00 лева. По Наредба № 1/2004 г. (чл. 7,
21
ал. 2, т. 4 за интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. –2650 лв. + 8% за горницата над 25 000
лв.), минималният ориентировъчен размер за защита при интерес 35 000 лв. е 3 450 лв.,
без ДДС и 4140,00 лв. с ДДС. Заплатеното адвокатско възнаграждение е 15 000 лв. с ДДС,
което е над 4 пъти по-високо от ориентира.
В случая с оглед частичното уважаване на иска и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 5
ГПК, претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 15 000 лв. е несъразмерно
високо спрямо фактическата и правна сложност на делото и значително надвишава
минималния ориентировъчен размер по Наредба № 1/2004 г. (около 3 450 лв. без ДДС).
Поради това, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът намира възражението за прекомерност
за основателно и намалява подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение на
ответника на 3 000,00 лева с включен ДДС.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от
разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК.
Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е
длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената част
от исковете (така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о.,
Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.).
Следователно, доколкото ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и
разноски, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца 2600,00 лв.
държавна такса за иска за неимуществени вреди, 50,00 лв. държавна такса за иска за
имуществени вреди, съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, както и 260,00 лв. заплатени от бюджета на съда за вещите лица по
двете експертизи, съразмерно с уважената част от исковете.
Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК: „ По молба за издаване на изпълнителен лист, както и в случаите
на служебно издаване на такъв, се събира такса 5,00 лв.” Ето защо, на основание чл.
405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати и 5,00 лв., в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК Застраховане", с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от законните му представители: А. П. Л. и Р. К. Д., ДА ЗАПЛАТИ на В.
Х. Н., ЕГН ********** от *** и с настоящ адрес: ***, чрез упълномощения му адв.Х. З. от
САК със съдебен адрес за призовки и съобщения: *** на основание чл. 432 КЗ вр. чл. 380
КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД сумата от 65 000,00 /Шестдесет и пет
хиляди/ лева, по банкова сметка: IBAN: BG65 ESPY ***, BIC: ***, c титуляр: В. Х. Н.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди (под формата на понесени болки и страдания от телесни увреждания и негативни
психически преживявания), вследствие на ПТП реализирано на 10.06.2024г., по вина на
водач на лек автомобил, за който е налице сключена застраховка "ГО" с ответника, както и
причинените му имуществени вреди в размер на 90.54 /деветдесет и 0,54/ лева, а именно -
закупена сгъваема проходилка Nova, ведно със законната лихва за забава върху тези суми,
считано от 25.07.2024 год.(датата на предявяване на писмената застрахователна претенция
пред ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД) до окончателно заплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ вр.
22
чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над сумата 65 000, 00 лв. до
пълния претендиран размер от 100 000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 25.07.2024 г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК Застраховане", с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от законните му представители: А. П. Л. и Р. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.38,ал.2 от ЗА на адв.Х. А. З. от САК, със съдебен адрес: ***, сумата 4000,00
(Четири хиляди) лева представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ и съдействие на В. Х. Н., ЕГН ********** от *** и с настоящ адрес: ***-
ищец по т.д. № 19/2025г. на Окръжен съд - Враца, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. Х. Н., ЕГН ********** от *** и с настоящ адрес: ***, чрез
упълномощения му адв.Х. З. от САК със съдебен адрес за призовки и съобщения: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД "ОЗК Застраховане", с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от законните му представители: А. П. Л. и Р. К. Д., разноски в размер от
302,75 (Триста и два лева и седемдесет и пет стотинки) лева за възнаграждение на вещите
лица по двете съдебни експертизи, свидетел и съдебно у-ние и 3000,00 (Три хиляди) лева с
ДДС за адвокатаско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска за
неимуществени вреди.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК Застраховане", с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от законните му представители: А. П. Л. и Р. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца дължиме държавни
такси в общ размер на 2650,00 (Две хиляди шестотин и петдесет) лева, от които: 2600,00
(Две хиляди и шестстотин) лева за иска за неимуществени вреди, 50,00 (Петдесет) лева за
иска за имуществени вреди, съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, 260,00 (Две и шестдесет) лева за вещите лица по двете експертизи,
съразмерно с уважената част от исковете и 5,00 (пет) лева – за служебно издаване на
изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
23