О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Провадия 17.06.2016г.
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Втори състав в закрито заседание, проведено на седемнадесети юни две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №323 по
описа на Провадийски районен съд за 2016
г., съобрази следното:
Съдът,
като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК,
ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, намира, че на основание чл.140, ал.3 ГПК
производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за
доклад по делото.
Предвид
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
27.07.2016г. от 11:20 часа, за която дата и час да
се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:
Производството по делото
е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от Язгьн Х.Х., ЕГН ********** *** срещу Ф.И.Х. с ЕГН ********** *** с искане за развод
поради дълбоко и непоправимо разстройство
на сключения между страните граждански брак на 25.08.2006г. без произнасяне по въпроса за вината, ползването на
семейното жилище, находящо се в гр.Провадия да бъде предоставено на двамата за
съвместно ползване, след прекратяване на бракът съпругата да носи предбрачното
си име.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че с
ответницата Ф.И.Х. сключили граждански брак, видно от Удостоверение за сключен
граждански брак № 4 / 25.08.2006г. дубликат, в с. Медовец, общ. Дългопол, обл.
Варна. От брака им с ответницата нямали родени деца. В началото брачните
отношения по между им били добри. Той работил като шофьор във фирма извършваща
международни превози и издържал семейството. В България се връщал за по няколко
месеца, като най - дългият период е бил около 4-5 месеца. С течение на времето
отношенията му с ответницата охладнели. През 2013г. започнали проблемите, като
възниквали чести спорове по между им по различни въпроси. С времето
отчуждението между тях се задълбочило. От месец юли 2015г. контактите по между
им прекъснали, като ищецът останал да живее в Германия, където работел, а
ответницата останала в семейното ни жилище, находящо се в гр. Провадия, кв.
Север, бл. № 9, ет.7, ап.19, което било закупено преди брака на името на
ответницата. Бракът им съществувал формално. Моли, съда да прекрати брака
сключен между страните поради дълбоко и непоправимо разстройство, без
произнасяне по отношение на вина, ответницата да приеме предбрачното си фамилно
име Халилова, относно семейното жилище находящо
се в гр. Провадия, кв. Север, бл. № 9, ет.7, ап.19 да бъде предоставено той да ползвам спалнята
както и за общо ползване кухня, баня, тоалетна, перално помещение и коридор, с
оглед на това, че всичките парични средства за покупката на жилището били
дадени от него. Не претендира издръжка.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба. В него ответницата твърди, че предявеният иск
е допустим и основателен относно наличието на дълбоко
и непоправимо разстройство в брачните отношения, но оспорва изцяло наведените
брачни провинения и твърдения на ищеца, а така също и предявеният небрачен иск
за съвместно ползване на семейното жилище. Твърди, че разстройството в брачните
отношения се дължало изцяло на вината на ищеца. Твърди, че действително в
началото брачните им отношения били нормални и спокойни, докато един ден през
2013г. ищецът довел в семейното им жилище свой познат на гости и след като
вечеряли ищецът й предложил сексуални отношения между тримата. Ответницата била
много огорчена от предложението, станала неспокойна, изпаднала в тежка
депресия, започнала приема антидепресанти, които приемала и до сега. В резултат
на това отношенията им се влошили. Оспорва иска за съвместно ползване на
семейното жилище, поради наличието на непреодолими противоречия, и с оглед на
факта, че то било изключителна нейна собственост. Моли бракът да бъде прекратен
по изключителна вина на ищеца и да й бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Предявените искова се с правна квалификация чл.49, ал.1 СК, като
ответницата на основание чл.49, ал.3 от СК претендира произнасяне по вината, по
чл.53 СК и по чл.56 СК.
На основание чл.146,
ал.1, т.5 ГПК съдът указва на страните, че доказателствената
тежест в процеса се разпределя както следва:
В тежест на ищеца е да докаже, че страните са в брак, дълбокото и непоправимо разстройство на брака, да посочи кое е семейното
жилище и чия собственост е то, възможността за съвместно ползване, фамилното
име на съпругата преди и по време на брака.
В тежест на отвеника е да докаже
положителните факти, на които се позовава – причината за дълбоко и непоправимо
разстройство на брака и изключителната вина на ищеца затова.
На основание чл.146, ал.2
от ГПК
съдът указва на страните, че няма факти, за които да не сочат доказателства и
да не са направили доказателствени искания.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в
хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
НАПЪТВА на основание чл. 140, ал. 3 ГПК страните към медиация или към
спогодба, като указва
на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и
ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, на основание чл.
78, ал. 9 ГПК.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по
делото, представените с исковата молба писмени документи.
ДОПУСКА до разпит на ищеца и на ответника при режим на
водене по двама свидетели.
УКАЗВА
на страните, че следва да се явят
лично в първото съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяването му без уважителна причина в първото по делото съдебно
заседание и непредставяне на
доказателства за наличие на такава - производството по делото подлежи на
прекратяване по реда на чл.321, ал.1 ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства
повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
ДА
СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..