Р Е Ш Е
Н И Е
№ 890
гр.Бургас, 16.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 2048 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод жалба на
Х.О.М. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, срещу Наказателно постановление
№ 20-0769-001190/08.04.2020г., издадено от Началник група към Сектор
„ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателката
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, като неправилно. Изтъква се, че лекият
автомобил е чужда собственост и жалбоподателката не е била наясно, че
регистрацията му е служебно прекратена. В тази връзка се твърди, че липсва
вина, а от там и поведението й не може да се окачестви като административно
нарушение.
В открито съдебно заседание жалбоподателката
се явява лично и с пълномощник – адв. Живко Нейчев – БАК, като заявява, че
поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че е нямало да управлява
автомобила, ако е знаела, че има проблем с регистрацията.
Пълномощникът – адв. Нейчев – БАК също
заявява, че поддържа жалбата, като допълва, че нарушението е доказано от
обективна страна, но липсва субективната страна на състава. Поради това пледира
за отмяна на НП изцяло.
Административнонаказващият
орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща
представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда се
прави искане за оставяне на жалбата без уважение. В писмено становище от
упълномощен юрисконсулт се заявява, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП
е правилно и законосъобразно, поради което и се пледира за неговото
потвърждаване изцяло.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал.2 ЗАНН. Видно от приложената разписка (л.4) НП е връчено на
жалбоподателката на 15.05.2020г., а жалбата е депозирана на 19.05.2020г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 18.10.2019г. бил
сключен, изискуемият по силата на чл. 144, ал.2 ЗДвП - писмен договор с нотариална
заверка на подписите пред нотариус с рег. № 324 (видно от справката на л.11 и
от тази на л. 12), съгласно който Е.Г.А. продава на О.М. (баща на
жалбоподателката) лек автомобил – „***“ с рег. № ***. Новият собственик обаче
не подал заявление в Сектор „ПП“ за промяна на регистрацията в законоустановения
срок, поради което и на 01.01.2020г. регистрацията била служебно прекратена. Автомобилът
бил с поставени регистрационни табели, сключена застраховка и налични свидетелства
за регистрация.
На 09.03.2020г.,
около 20:50 часа жалбоподателката управлявала въпросния автомобил „***“ в гр.
Бургас по бул. „***“ в поска към кръстовището с ул. „***“, когато била спряна
за проверка от полицейски патрул, в състава на който влизал и св. М.У..
Последният направил справка за автомобила, при което установил, че от 01.01.2020г.
той е с прекратена регистрация.
За констатираното
на място У. съставил АУАН № 692180/09.03.2020г., като посочил, че автомобилът е
със служебно прекратена регистрация от 01.01.2020г., квалифицирайки тези факти
като нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителката,
която го подписала без възражения и получила препис от него.
За случая била
образувана преписка, като резултатът бил докладван в РП-Бургас. С постановление
от 02.04.2020г. (л.10) наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни
за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 НК, поради което и отказал да
образува досъдебно производство. Изрично в постановлението било посочено, че
жалбоподателката М. не е знаела, че автомобилът е с прекратена регистрация, поради
което липсва и субективната страна на престъпния състав.
Въз основа на АУАН и на постановлението на БРП
на 08.04.2020г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена и в акта. Административнонаказващият орган
взел предвид фактите, установени от проверката по случая, но въпреки това не се
съобразил с изводите на РП-Бургас за липса на виновно поведение, а решил, че с действията
си М. е осъществила състава на нарушението по чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради което
и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП й наложил административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода
на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата
обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателката, която не отрича, че
е управлявала процесния автомобил, но заявява, че не е била наясно с това, че
регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 08.04.2020г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателката да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от М. неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017г.) – служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок от датата на покупко-продажбата да пререгистрира автомобила на свое име.
В конкретния случай покупко-продажбата е извършена на 18.10.2019г. като собствеността върху лекия автомобил е преминала у купувача още на същия ден и от тази дата той е станал собственик на автомобила, като съгласно чл. 143, ал.15 ЗДвП - регистрацията служебно се прекратява в двумесечен срок от прехвърлянето, т.е. регистрацията правилно е прекратена служебно (макар че това е следвало да стане на 19.12.2019г., а не на 01.01.2020г., но това в случая е ирелевантно).
За да е налице административно нарушение обаче от субективна страна, следва деянието да е било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. В конкретния случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи извод, че към датата на управление на МПС - 09.03.2020г. жалбоподателката е била наясно с това, че регистрацията на предоставения й от баща й автомобил е била служебно прекратена от Сектор „ПП“-Бургас на 01.01.2020г. Тъкмо напротив – автомобилът е бил с регистрационни табели, със сключена Застраховка „ГО“, талон за преминат ГТП, ключове и Свидетелство за регистрация. Собственикът не е информирал жалбоподателката, че регистрацията на автомобила е прекратена, видно от показанията му пред съда. При тези факти не остава никакво съмнение, че реално жалбоподателката не само че не е знаела за служебната дерегистрация, а и обективно не е имала възможност да разбере за това. В този смисъл е и заключението на прокурора от РП-Бургас. Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателката не е действала виновно, а от там извършеното от нея не съставлява административно нарушение. Изрично в този смисъл са и мотивите на РП-Бургас, обективирани в постановлението за отказ за образуване на ДП, с които обаче очевидно АНО не се е съобразил.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното
извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна
промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор принципно
разноски се дължат в полза на жалбоподателката, която обаче не е поискала
присъждането им, поради което и съдът не може служебно да се произнесе по тях.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Началник група към Сектор „ПП” на
ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.
175, ал.3, пр.1 ЗДвП на Х.О.М. с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.