№ 81
гр. Оряхово, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на единадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И.В.К.С.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц.
като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20241460100937
по описа за 2024 година
От Е. В. Д., с ЕГН ********** с постоянен адрес с.Драгомирово, общ.Свищов, ул.“15-
та“ № 20, с настоящ адрес гр.Оряхово, ул.“Архитект Цолов“ № 82 против „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Люлин“, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център
„Люлин 6“, ет.2, представлявано от всеки двама от членовете на директорите - ЗЗ.Н.Д.,
А.Б.Б. и М.А.Г., действащи заедно, е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, и чл.124
ГПК, за приемане за установено по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“
ЕАД, с ЕИК *********, че Е. В. Д., с ЕГН ********** не дължи на ответника сумата от 2
096.98 лв./две хиляди деветдесет и шест лева и деветдесет и осем ст./, от които: 1 029.72 лв.
главница по Договор за потребителски кредит № CASH- 04621547/12.03.2012 г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищеца, възнаградителна лихва за периода
11.05.2012 г., до 15.02.2013 г. в размер на 938.28 лв., мораторна лихва за периода 01.06.2012
г., до 27.08.2013 г. в размер на 128.98 лв. и разноски в раз0мер на 141.94 лв., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 622/2013 г. по описа на РС Свищов, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20227280404849 на ЧСИ Д.К., с рег.№ 728, с район на действие
Окръжен съд Велико Търново, поради настъпила погасителна давност.
Претендират се и направените по делото разноски.
В подкрепа на иска не са представени писмени доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника чрез пълномощника му юр.к.С. П., е
постъпил писмен такъв, с който се оспорва изцяло предявения иск. Сочи, че предявеният иск
е допустим, но изцяло неоснователен.
В отговора се сочи, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД {предишно
наименование „Джет Файненс Интернешънъл” АД), с универсален правоприемник "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, в качеството му на Кредитор, от една
страна, и Е. В. Я, в качеството й на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за
кредит № CASH-04621547, съгласно който за Я е възникнало задължение срещу отпуснатата
й в заем сума, да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по същия.
Поради неспазване на поетия от ищцата ангажимент по сключения договор за кредит,
предишният взискател е пристъпил към принудително изпълнение, след като се е сдобил с
1
годно изпълнително основание, като по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, е
образувано изп. дело № 175/2014 по описа на ЧСИ М.Г. и е приведен в изпълнение
изпълнителният лист, вземанията по който Я претендира да са се погасили по давност.
След като е издаден изпълнителен лист от 2013 г. от Районен съд-Свищов,
възможността за погасяване по давност на присъдените в същия суми е препятствана с
подаването на молба за образуване на ИД, с която първоначалният взискател е възложил
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Г. По този начин на 21.03.2014 г. е прекъсната
погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД №
2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426,
ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК.." По
аргумент на противното, следва, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с
която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на започналата да
тече с издаването на ИЛ в полза на кредитора погасителна давност (е тази насока е и
Решение №169 от 04.06.2018г. на Окръжен съд - Враца: „Според Окръжен съд, от събраните
по делото доказателства се установява, че по изпълнително дело *** първоначалният
взискател е поискал извършването на изпълнителни действия с молбата за образуване на
изпълнително производство от ***, доколкото в тази молба той е възложил на ЧСИ права по
чл. 18 от ЗЧСИ).
Сочи се, че по отношение на вземанията по листа, които ищецът бил осъден да
заплати, независимо от изброените в следващите редове изпълнителни действия, давността е
започнала да тече след влизането в сила на ТР № 2/2013г. на ОСГТК и релевантния момент,
обуславящ началото на нова погасителна давност, е именно 26.06.2015 г., който обаче също е
бил прекъсван неколкократно. Видно от извършените по изпълнително дело 175/2014 по
описа на ЧСИ Г действия, преди 26.06.2015 г., ЧСИ е изходирал и впоследствие изпратил
Покана за доброволно изпълнение до длъжника. На 12.8.2015 г. е изпратено запорно до
работодател. По делото са постъпвали суми в периода 29.05.2014-24.02.2015 г. в изпълнение
на наложен запор.
Сочи се, че постъпването на суми от наложените запори по изпълнителното дело
представляват плащания от трето лице в резултат на извършени изпълнителни действия от
конкретно посочен изпълнителен способ. В този смисъл всяко постъпление на суми е
реализиране на изпълнителния способ, като поддържането на висящността на
изпълнителния процес по този начин от страна на взискателя прекъсва погасителната
давност, както и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 След като давността е започнала на 26.06.2015 г.
и е следвало да изтече на 26.06.2020 г., дружество е прекъснало същата с встъпването си в
производството на 16.08.2017 г. (в този смисъл е Решение № 903265/20.07.2020 по в.ч.гр.д.
№ 309/2020г. на ОС Благоевград). Това е така, защото в молбата си за конституиране
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, освен че е възложило правомощията по чл.
18 от ЗЧСИ - действие, което както се спомена вече, е годно да прекъсне давността, съгласно
цитираната във връзка с това практика, така също е изискало и насрочването на дата за опис,
оценка и публична продан в дома на длъжника- ищец и независимо дали такъв е бил
насрочен или не, фактът на манифестиране желанието на взискателя по категоричен начин
показва, че същият проявява интерес към висящността на процеса и желае същата да се
поддържа и занапред.
Сочи се, че погасителна давност, е била прекъсвана неколкократно със следните
действия, извършени в хода на делото:
1. На 16.08.2017 г. са изходирани запорни съобщения до „Уникредит Булбанк" АД и
до „Централна Кооперативна Банка" АД, както и е изпратено уведомление до длъжника за
наложените запори;
2. На 07.10.2020 г. изпълнително дело № 175/2014 г. по описа на ЧСИ М.Г. е
прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
2
3. Впоследствие правомощията по изпълнението на ЧСИ М.Г. са прекратени и
служебният архив е предаден на основание заповед на Министъра на правосъдието №СД-04-
1/06.01.2022г. на ЧСИ Дияна Живкова Колева - С peг.№ 728, район на действие ОС - Велико
Търново. Така на 10.05.2022 г. е входирана нова молба за образуване на изпълнително дело
по описа на ЧСИ Д.К.. С молбата са направени искания за извършване на справки в
регистрите на БНБ и НАП и налагане на запори върху откритото имущество, както и искане
за насрочване на дата за опис на движими вещи.
4. На 09.06.2022 г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение до длъжника;
5. Ha 04.06.2024 г. е подадена молба за справка в регистъра на БНБ с искане за
налагането на запори с алтернативно насрочване на дата за опис на движими вещи;
6. На 26.08.2024 г. са изпратени запорни съобщения до „Първа Инвестиционна Банка"
АД и „Интернешънъл Асет Банк" АД.ГПК.
Сочи се че, давността е прекъсвана с посочените молби, с искане за извършване на
изпълнителни действия, тъй като искането на кредитора за прилагане на определен
изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо
дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ.
На следващо място се сочи, че с разпоредбата на чл.З от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.),
нормативно се уреди, че за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла.
Поради това ответникът сочи, че от общия срок, в който давност е текла по отношение на
вземанията по процесния изпълнителен лист, следва да бъде приспаднат периодът от общо
68 дни.
Сочи се, че с извършените изпълнителни действия от взискателите „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, по изпълнителните дела
на ЧСИ М.Г. и ЧСИ Д.К., същите не са бездействали, а са предприемали необходимите
действия в хода на образувания изпълнителен процес.
Към отговора са приложени и приети писмени доказателства.
Претендират се и направените по делото разноски.
В отговора е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищеца, което да бъде намалено до минимума.
Приложени са копия от изп.д. № 4849/2022 г. на ЧСИ Д.К.-С с рег. № 728, с район на
действие ОС Велико Търново и копие от изп.д.№ 175/2014 г. на ЧСИ М.Г. /преустановила
дейност/.
В откритото съдебно страните са редовно призовани и не изпращат представители. С
молба преди откритото съдебно заседание, пълномощника на ответника юр.к. В.Л.,
преупълномощена от ЗЗ.Н.Д. поддържа подадения писмен отговор.
Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, вр. с чл.124,
ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за
посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните
вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в
закона давностен срок.
Безспорно между страните е че срещу ищеца в полза на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД с ЕИК ********* /понастоящем заличен търговец/, е издаден изпълнителен
3
лист от 19.11.2013 г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 342/17.09.2013 г.
по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 622/2013 г. по описа на РС Свищов, за сума в размер на
1 029.72 лв. представляваща главница по договор за потребителски заем № CASH-
04621547/12.03.2012 г., възнаградителна лихва за периода 11.05.2012 г., до 15.02.2013 г. в
размер на 938.28 лв., мораторна лихва за периода от 01.06.2012 г., до 27.08.2013 г., в размер
на 128.98 лв.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2013 г., до
изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 100.00 лв. адвокатско
възнаграждение и 41.94 лв. държавна такса.
По делото няма спор, че заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 622/2013 г. по описа на
РС Свищов, издадена по реда на чл.410 ГПК е влязла в законна сила, като на 19.11.2013 г., е
издаден изпълнителен лист за вземанията по заповедта.
Безспорно е че въз основа на издадения изпълнителен лист от 19.11.2013 г., е
образувано изпълнително дело № 175/2014 на ЧСИ М.Г., с рег. № 730, с район на действие
РС Велико Търново /преустановила дейност/. Безспорно е и че на 30.04.2014 г,. ищецът е
получил съобщение за образуване на изпълнителното дело и покана за доброволно
изпълнение.Безспорно между страните е че по изпълнителното дело са постъпвали суми в
периода 29.05.2014-24.02.2015 г. в изпълнение на наложен запор.
Спорен между страните е въпроса дали вземането на ответното дружество е погасено
по давност.
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира
сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува
към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен
иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните
предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на
задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на
поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които
са предмет на изпълнително производство е предявяването на отрицателния установителен
иск по чл. 439 ГПК, преди да е приключило принудителното събиране на вземанията. От
изложеното следва, че ищецът има правен интерес от предявените искове.
Според т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие
от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от него
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това (в този
смисъл – Решение № 70/17.09.2018 г., постановено по гражданско дело № 2382/2017 г. на IV
Г0 при ВКС). Следователно от 26.06.2015 г. следва да се преценяват всички твърдения на
ищеца за изтекла погасителна давност. След горепосочената дата се прилага т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, според която "Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие". В мотивите към същата е прието следното: "В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
4
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя,
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. ". В мотивите към същото тълкувателно решение е
посочено също така, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и
в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение.
Следователно в изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
което изгражда съответния изпълнителен способ и поради това висящността му е нужно да
се поддържа чрез действията на взискателя – искане за извършване на действия, изграждащи
динамичния фактически състав на посочения от него и предвиден в закона способ, вкл. за
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия или за прилагане на нови изпълнителни
способи.
По отношение на запорите следва да се посочи, че обстоятелството дали те са
постигнали целения резултат е без значение за прекъсването на давността. В тази връзка
съдът съобрази, че съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 3/10.10.2017 г. по тълкувателно
дело № 3/2015 г. на ОСГТК при ВКС: "Изпращането на запорно съобщение до банка в
хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК
отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане
на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за
сметка на взискателя", а в мотивите е прието следното: "Запорът се счита наложен само с
разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по
отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това
действие със съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по
налагането на запора, а е от значение за това дали той може да доведе до предвидените в
закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. От значение за
определяне на вида на действието е материализираното в него изявление на съдебния
изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици".
Относно исканията на взискателя за извършване на изпълнителни действия следва да
се посочи, че давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни
действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни
причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не
приложи правилата на чл. 129 ГПК (в този смисъл – Решение № 27/12.07.2022 г. по
гражданско дело № 2884/2021 г. на III Г0 при ВКС).
В тази връзка съдът приема, че всички гореописани молби за изпълнителни действия
имат прекъсващ давността ефект.
На следващо място, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
5
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
(ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в "Държавен вестник". Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително погасителната давност е била спряна по силата на закона.
Настоящата съдебна инстанция възприема и практиката обективирана в Решение №
37/24.02.2021 г., постановено по гражданско дело № 1747/2020 г. на IV ГО при ВКС,
съгласно която новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е
без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи
факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са
различни правни институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове
на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва –
обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки
това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител
не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения
и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е че съдебния изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане
на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо
не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано
като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана
дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.
В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително
изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на
принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то
прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от
поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора; давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва
веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след
поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето,
когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или
възбрана, опис, оценка, насрочване на публичната продан, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане.
В конкретния случай, от доказателствата по приобщеното изпълнително дело / ИД №
175/2014 г. по описа на ЧСИ М.Г. с рег. № 730, район на действие окръжен съд Велико
Търново и новообразувано ИД № 4849/2022г. по описа на ЧСИ Д.К.-С с рег. № 728, район на
6
действие окръжен съд Велико Търново и с оглед приетото по-горе се установява, че
последното валидно изпълнително действие е от 04.06.2024 г., когато е поискано налагането
на запор върху трудово възнаграждение, пенсия и банкови сметки на длъжника и
извършването на опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника. Следва да
се отбележи също така и че от датата на влизане в сила на заповедта по чл. 410 ГПК, въз
основа на която е издаден процесния изпълнителен лист (09.11.2013г.) до датата на Молбата
на взискателя 10.05.2022г., въз основа на която е образувано ИД и с която е извършено
валидно възлагане на основание чл. 18 ЗЧСИ, давността е прекъсвана на 21.03.2014 г.
молбата за образуване на първото изпълнително дело, на 24.02.2015г., когато е постъпило
последното плащане по наложения запор по изпълнителното дело, с молбата на ответника за
конституиране на мястото на кредитора, въз основа на договора за цесия от 10.01.2017г. и
направените искания за насрочване на опис на движимите вещи на длъжника и искания за
налагане на запор, въз основа на които на 16.08.2017 г. когато са изпратени запорни
съобщения до „Уникредит Булбанк" АД и до „Централна Кооперативна Банка" АД, както и е
изпратено уведомление до длъжника за наложените запори; на 10.05.2022 г. когато е
входирана нова молба за образуване на изпълнително дело по описа на ЧСИ Д.К., с която са
направени искания за извършване на справки в регистрите на БНБ и НАП и налагане на
запори върху откритото имущество, както и искане за насрочване на дата за опис на
движими вещи, на 04.06.2024 г. е подадена молба за справка в регистъра на БНБ с искане за
налагането на запори с алтернативно насрочване на дата за опис на движими вещи, като от
последното прекъсване на давността не са изминали 5 години (съобразно чл. 117, ал. 2 ЗЗД)
и към този момент вземанията по процесния изпълнителен лист не са били погасени по
давност.
С молбите от 21.03.2014г., 10.01.2017г. когато взискателят е поискал от ЧСИ да бъде
наложен запор върху всички вземания на длъжника е прекъсната давността и е започнала да
тече нова 5 годишна давност, която е била прекъсната с извършените плащания по
наложения запор до 24.02.2015г., с нова молба за налагане на запор върху вземанията на
длъжника от 10.01.2017г. Въпреки че с постановление от 07.10.2020г. ИД 175/2014г., влязло в
сила е било прекратено на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, въз основа на издадения ИЛ по
Заповед за изпълнение №342/2013г. по ЧГД № 622/2013г. по описа на РС Свищов е
образувано ид № 4849/2022 г., като на 26.08.2024г. е наложен запор на банковите сметки на
ищцата, като на 29.09.2024г. въз основа на запора са постъпили средства в размер на сумата
в размер на 909.29 лева, изплатена на взискателя по изпълнителното дело.
Давността тече от последното валидно изпълнително действие – което се приема, че е
от 29.09.2024г. След тази дата е започнала да тече погасителна давност, която с оглед
приетото по-горе е общата по чл. 110 ЗЗД, поради което за периода до 11.12.2024г. (датата на
депозиране на исковата молба) не е изтекла необходимата петгодишна давност.
Поради горното съдът намира предявения от ищеца против ответника иск с правно
основание чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК, за приемане за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 2 096.98 лв./две хиляди деветдесет и шест лева и деветдесет и осем ст./,
от които: 1 029.72 лв. главница по Договор за потребителски кредит № CASH-
04621547/12.03.2012 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищеца,
възнаградителна лихва за периода 11.05.2012 г., до 15.02.2013 г. в размер на 938.28 лв.,
мораторна лихва за периода 01.06.2012 г., до 27.08.2013 г. в размер на 128.98 лв. и разноски в
раз0мер на 141.94 лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 622/2013 г. по описа на РС
Свищов, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20227280404849 на ЧСИ
Д.К., с рег.№ 728, с район на действие Окръжен съд Велико Търново, поради настъпила
погасителна давност,е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да
бъдат присъдени деловодни разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК – в
7
размер на 360.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК Е. В.
Д., с ЕГН ********** с постоянен адрес с.Драгомирово, общ.Свищов, ул.“15-та“ № 20, с
настоящ адрес гр.Оряхово, ул.“Архитект Цолов“ № 82 против „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Люлин“, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2,
представлявано от всеки двама от членовете на директорите - ЗЗ.Н.Д., А.Б.Б. и М.А.Г.,
действащи заедно, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 2 096.98 лв./две хиляди деветдесет и шест лева и
деветдесет и осем ст./, от които: 1 029.72 лв. главница по Договор за потребителски кредит
№ CASH- 04621547/12.03.2012 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
ищеца, възнаградителна лихва за периода 11.05.2012 г., до 15.02.2013 г. в размер на 938.28
лв., мораторна лихва за периода 01.06.2012 г., до 27.08.2013 г. в размер на 128.98 лв. и
разноски в размер на 141.94 лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 622/2013 г. по описа на РС
Свищов, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20227280404849 на ЧСИ
Д.К., с рег.№ 728, с район на действие Окръжен съд Велико Търново, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. В. Д., с ЕГН ********** с постоянен адрес с.Драгомирово, общ.Свищов,
ул.“15-та“ № 20, с настоящ адрес гр.Оряхово, ул.“Архитект Цолов“ № 82 да заплати на
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Люлин“, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център
„Люлин 6“, ет.2, сумата от 360.00 лева /триста и шестдесет лева/ – деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Враца, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
8