Р Е Ш
Е Н И Е
№ 131
гр.Севлиево 27.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският Районен
съд в открито заседание на 30.06.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ЦВЕТКОВ
при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Цветков
гр.дело № 1247 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 422, ал.1 ГПК за установяване на вземането по
заповед за изпълнение № 573 от 30.09.2019 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 999/19
г. по описа на РС – Севлиево, тъй като заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че по негово заявление по ч.гр.д. № 999/19
г. по описа на РС - Севлиево е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 573 от 30.09.2019 г., като ответникът е осъден да заплати
посочените суми.Заповедта е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и след указание на заповедния съд в срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът
предявява установителен иск за съществуване на вземането си, като моли съда да
уважи иска със законните последици.Твърди, че отношенията между страните са
възникнали от Договор за потребителски заем № PLUS-15068274, сключен на 01.08.2017
г., по силата на който ответника е получил паричен заем в размер на 3432.00 лв.Сумата е следвало да се върне на 24 месечни вноски,
всяка по 197,23 лв.Ответникът е погасил 7 месечни вноски, прекратил е
плащанията на 20.04.2018 г., поради което вземането е станало изискуемо в пълен
размер.То включва главница в размер на 2751.86 лв., възнаградителна лихва в
размер от 601.05 лв. и законна лихва за забава в размер на сумата от 367.61 лв.Ищецът
претендира и разноските по делото.
Ответникът е представил писмен отговор в законния месечен срок, чрез
назначения му особен представител адв.В.Н..Оспорва иска, като счита, че лихвата
е неправилно начислена и размерът й е по-малък от претендирания.Прави възражение
за нищожност на договора, на осн. чл.26 от ЗЗД.Отправя алтернативно възражение
за нищожност на неравноправни клаузи от
договора, тъй като не са уговорени индивидуално.Моли съда да отхвърли
предявения иск в частта му относно дължимата лихва, вкл. възнаградителна
такава, поради това, че не е налице предсрочна изискуемост на дълга.
По делото се събраха писмени
доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 999/19 г. по описа на РС - Севлиево, по
заявление на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България е издадена заповед
за изпълнение № 573 от 30.09.2019 г. по чл. 410 ГПК.Заповедта е връчена на
ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и след указание на заповедния съд
в срока по чл.415, ал.4 от ГПК ищецът предявява установителен иск за
съществуване на вземането си.
Между страните няма спор, че предмет на иска е Договор за потребителски
заем № PLUS-15068274 от 01.08.2017 г., по силата на който ответника е получил
паричен заем в размер на 3432.00 лв. от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България.Сумата е следвало да се върне на 24 месечни вноски,
всяка по 197,23 лв., или задължението е било в размер на 4733.52 лв.
Няма съмнение, че сумата от 4733.52
лв. /образувана от 24 месечни вноски по 197,23 лв./ включва главницата от 3432.00 лв. и договорна лихва в размер на 1301.52 лв.В
договора не е изрично посочено, че част от сумата е с характер на
договорна/възнаградителна лихва, но това е очевидно и изрично е посочено от
ищеца в заявлението и в исковата молба.В договора е включен и погасителният
план с посочени падежни дати на всяка
вноска и с падеж на последната погасителна вноска - 20.06.2019 г.От раздела „Параметри и
условия“ е видно, че кредитополучателят е следвало да върне обща сума в размер
на 4733.52 лв. на 24 равни месечни вноски, всяка по 197.23 лв.Никъде в договора
не е посочена конкретна сума като първоначално определена
възнаградителна/договорна лихва, въпреки че такава се претендира.
Представено е Извлечение по кредита /лист 36/, като именно там
погасителният план вече е пълен и ясен и посочва дата на всеки месечен падеж,
главницата по кредита, лихвата по кредита и главницата на застраховката по
кредита.Сборът от отделните колони дава следната информация: всички отделни
месечни вноски по графа „Главница кредит“ при сборуване образуват сумата
3432.00 лв. и това е безспорно размерът на кредита.Сборът от колоната „Лихва
кредит“ образува общ размер от 1301.52 лв.Сборът от тези две суми се равнява на
4733.52 лв. и точно толкова е посоченото общо задължение на ответника от
първата страница на договора.
С исковата молба са предявени при обективно кумулативно съединяване няколко
иска.
Първият е за неизпълнение на договор с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
с цена 2751.86 лв.Касае се за дължима главница по описания по-горе договор за
потребителски заем, тъй като ответника е изплатил 7 месечни вноски и е
преустановил да плаща суми на 20.04.2018 г.
Този иск е оспорен от особения представител на ответника с възражението, че
договорът е нищожен, на осн.чл.26 от ЗПК.Съдът категорично не приема, че
договорът е недействителен, на осн.чл.22 от ЗПК, тъй като и съгласно т.1 и т.2
от Част ІІІ от Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК, което е неразделна част от
Договора /лист 34/ се съдържат точния лихвен процент по кредита и годишен
процент на разходите.Или иначе казано, договорът щеше бъде недействителен, ако
в него не се съдържаха тези задължителни клаузи.
Мотивиран от гореизложеното, съдът счита, че между страните е бил сключен
действителен договор за кредит, ищецът е изпълнил основното си задължение да
предостави на ответника договорената сума, тя е получена от него, а ответникът
не е изпълнил основното си задължение – да върне съгласно погасителния план
сумата по кредита.
Съдът не приема и възражението, че събраните доказателства не установяват
иска по размер.Напротив – ищецът е представил извлечение от документацията, от
което е видно, че ответника е изплатил 7 пълни месечни вноски, всяка по 197.23
лв. и по този начин се е издължил изцяло до 20.04.2018 г.Това е датата на
осмата погасителна вноска, откогато е спрял да обслужва кредита.Видно от
погасителния план и т.2 от „Извлечение по кредит № PLUS-15068274“ /л.36 и л.37/ е какви суми
са били заплатени и как е формирана сумата, претендирана от ищеца.
Вторият иск е за заплащане на договорна лихва с цена 601.05 лв.По този иск
се прави възражение от ответника за нищожност на клаузата за възнаградителната
лихва, на осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД – накърняване на добрите нрави.
Договорната лихва е допустима от закона съгласно чл.240, ал.2 от ЗЗД.Заплащането
на този вид лихва не е обвързано с неизпълнение на главното задължение, т.е.
уговорената договорна лихва се дължи и когато заетата сума е върната на падежа.В
този смисъл договорната лихва има характер на възнаградителна.
Добрите нрави са морални норми и като такива те нямат правно действие.По
силата на чл.26, ал.1 от ЗЗД обаче на тях се придава и правно значение, като
нарушението им се приравнява по последици наравно с нарушението на закона.Особеност
на добрите нрави е, че те не са писани и конкретизирани, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях.Един от тях е принципът на справедливостта,
който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално
съчетаване на интересите на отделните правни субекти.Много съществено е обстоятелството, че преценката
накърнени ли са добрите нрави следва да се прави към момента на сключване на
договора, тъй като това е моментът на заявяване намеренията на страните,
съответно на регламентиране на възможните последици.
Допустимият от закона най-висок размер на договорната лихва не е регламентиран
в нашето законодателство.Приема се, че той може да се договаря и над
установения размер на законната лихва, като автономията при договарянето е
ограничена единствено от правилата на морала /добрите нрави/.Съдебната практика
приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително, е, ако той не надвишава повече от три пъти законната лихва.
Съдебната практика обаче прави разлика между договор за заем, сключен между
физически лица и такъв, предоставен от търговец, който предоставя кредита като
оборотна сделка, извършвана по занятие с цел печалба.В този смисъл критериите
за нравственост между гражданите при извличане на печалба от свободни финансови
активи не могат да се пренесат автоматично към потребителския кредит,
предоставен от професионален кредитор на свободния кредитен пазар.Ищецът е
именно такъв кредитор, а при договарянето не е предвидено специално
обезпечение, което да гарантира кредитора срещу неплатежоспособност на
длъжника.
Видно от договора годишният лихвен процент е 33,21% и той надвишава с много
малко три пъти законната лихва, която към сключване на договора е в
размер на 10 %.Затова съдът не уважава възражението за нищожност на договорната
лихва поради противоречие с добрите нрави.
Следващият съединен иск е с правно основание чл.86 от ЗЗД с цена 367.61 лв.С
него се претендира лихва за забава /мораторна лихва/ в размер на действащата
законна лихва за периода от 20.05.2018 г. /към която дата кредитът е станал
изискуем в пълен размер, на осн. чл. 5 от договора/ до 11.09.2019 г.
В писмения отговор ответника не е взел становище по този иск и може да се
приеме, че той не е оспорен по основание
и размер.Всъщност този иск е акцесорен и сумата по него се дължи, ако бъде
уважен главният иск.
По делото е допусната, изготвена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза
/л.103/, от която е видно, че по процесният договор са останали неплатени,
както следва: главница – 2751.86 лв., договорна лихва - 601.05 лв. и лихва за
забава за периода от 20.05.2018 г. /датата на изпадане в забава на ответника/
до 11.09.2019 г. – 367.61лв.
Мотивиран от горното съдът счита, че ищецът установи изцяло вземането си по
заповедта за изпълнение, поради което предявеният установителен иск следва да
бъде уважен.
След влизане в сила на решението и на осн. чл.416 ГПК, заповедта за
изпълнение ще влезе в сила и въз основа на нея следва да се издаде изпълнителен
лист.
Ищецът е направил искане за заплащане на разноски по делото по списък по
чл. 80 от ГПК – л.96 и с оглед изхода на спора ответника ще бъде осъден да
заплати сумата от 1000.07 лв., от които 210.07 лв. д.т., 400.00 лв. за особен
представител, 150.00 лв. юрисконсулско възнаграждение /100.00 лв. по исковото
производство и 50.00 лв. по заповедното производство/ и 240.00 лв. депозит за
вещо лице.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.А.И. ***, ЕГН **********,
че „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.
Париж рег. № *********, със седалище
и адрес на управление Република Франция, гр.Париж, бул.“Осман“ № 1, действащ
като чуждестранен търговец чрез своя клон в България „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. клон България“, ЕИК *********,
със седалище гр.София и адрес на управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София,
сгр.14, представлявано от Д.Т.Д., е
установило изцяло съществуване на вземането си по заповед за изпълнение №
573 от 30.09.2019 г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 999/19 г. по описа на РС –
Севлиево, на осн. чл.422, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.А.И. ***, ЕГН **********, да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. Париж, рег. № *********, със
седалище и адрес на управление Република Франция, гр.Париж, бул.“Осман“ № 1
/правоприемник на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД/, действащ като
чуждестранен търговец чрез своя клон в България „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. клон България“, ЕИК *********,
със седалище гр.София и адрес на управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София,
сгр.14, представлявано от Д.Д., направените по делото разноски в размер на 1000.07 /хиляда лева и седем стотинки/ лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Присъдените суми могат да се преведат по следната банкова сметка, ***:
IBAN: ***, BIC/***: CITIBGSF, „Ситибанк Европа“ АД, клон България.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. №
999/19 г. по описа на РС – Севлиево.
На осн. чл.416 от ГПК, след влизане на решението в сила, да се издаде
изпълнителен лист по заповед за изпълнение № 573 от 30.09.2019 г. по ч.гр.д. №999/19
г. по описа на РС – Севлиево.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: