№ 45
гр. Пловдив, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000759 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ищцата Й. Т. К., ЕГН:
**********, представлявана от „Адвокатско дружество „ Г. и
М.“,представлявано от управителя адвокат К.К. Г., вписан в АК- Х. против
Решение № 260096 от 26.07.2021 г.,постановено от ХОС по търг.дело № 20/
2021 г.
Решението се обжалва в отхвърлителната му част, по силата на която
предявеният от ищцата Й. Т. К. ЕГН: ********** против Застрахователно
дружество „Б. И.“АД ЕИК ********* иск по чл.432,ал.1 от КЗ е отхвърлен за
разликата над 10 000 лева , до който размер е уважен иска до пълния
предявен размер от 26 000 лева, претендирана като обезщетение за
причинените неимуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на
15.10.2020 г. Или обжалваемият интерес е в размер на 16 000 лева.
В тази обжалвана част се поддържа оплакването, че размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е занижен и не
съответства на определения в чл.52 от ЗЗД критерий за справедливо
1
обезщетение. Претендира се за отмяната на решението в тази му обжалвана
част и постановяване на въззивно решение по съществото на спора, по силата
на което да се уважи предявения иск в пълния му предявен размер от 26 000
лева ,ведно със законните последици.
Въззиваемата страна ЗД „Б. И.“ АД, представляван от пълномощника
си по делото адвокат М.Г. от САК поддържа писмен отговор,съгласно който
въззивната жалба е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след преценка на поддържаните във
въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ за сума в
размер на 26 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
причинените неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП.
По силата на обжалваното решение съдът е уважил частично иска като е
осъдил застрахователя ЗАД „Б. И.“ АД да заплати на ищцата Й.К. сумата
от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди ,причинени при ПТП , настъпило на 15.10.2020 г.
Решението се обжалва в частта му, с която искът по чл.432,ал.1 от КЗ е
отхвърлен за разликата над 10 000 лева до пълния предявен размер от 26 000
лева. Според жалбоподателя първоинстанционният съд не е преценил
правилно тежестта на претърпените от ищцата травматични увреждания и
трайните последици от тях. Това е довело до присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, което е занижено и не отговаря на претърпените от
ищцата болки и страдания.
От заключението на приетата пред първата инстанция съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Х. Е. се установява, че
пострадалата е претърпяла сериозно травматично увреждане – фрактура /
счупване/ на лъчевата кост на лявата ръка в областта на китката. Това
счупване е причинило трайно затруднение на движението на лявата ръка,
което е продължило повече от 30 дни и представлява средна телесна повреда
по смисъла на чл.129 от НК. При този вид фрактури е необходимо ръката да
се обездвижи чрез гипсова имобилизация на китката, срокът за което е 4-
четири седмици. За този период от време се е нуждаела от чужда помощ, тъй
като не е могла да се обслужва сама . Вещото лице е пояснило, че
2
пострадалата е била с намалена трудоспособност за един период от около две
месеца и половина до три месеца.
След направения личен преглед на пострадалата д-р Е. е констатирал, че
движенията на контузената лява ръка са възстановени в пълен обем и
необходимата сила. Наред с това в резултат на удара на пострадалата К. е
претърпяла контузия в областта на корема и охлузване на дясната
подбедрица, което обаче на е повърхностно,а от типа на т.н. „дълбоки
охлузвания“, при които срокът за възстановяване е около 15 дни. При
контузията на корема пострадалата е изпитвала болки за известен период от
време, но при тази травма няма трайни последици.
Възражението на ответника, че от медицинската документация не
ставало ясно ,че се касае до фрактура на китката на лявата ръка не звучи
сериозно. Представена е Епикриза № ***/*** г от отделението по Хирургия
на МБАЛ- Х.-АД, в която е отразено ,че рентгеновите данни сочат на
счупване на лявата лъчева кост/ фрактура на ляв радий, т.е. на китката.
Няма как лекарите в едно хирургично отделение, включително и след
консултации със специалист –ортопед да направят гипсова имобилизация,
без преди това да не са констатирали, че се касае до фрактура на китката на
лявата ръка, която не може да се лекува без да се обездвижи ръката на нивото
на китката.
Дъщерята на пострадалата св.Т. Х. е установила,че около два месеца след
катастрофата майка й е изпитвала болки в лявата ръка. Имала е хематом в
областта на главата, поради което и лекарите й са препоръчали да не става от
леглото. За този период от около два месеца почти не е ставала от леглото,
освен когато се налага да отиде до тоалетната и банята. В момента майка й
изпитва страх да излиза сама, както по-рано и предпочита да излиза само на
двора в къщата, в която живее със съпруга си. Продължава да изпитва страх
да пътува с лекия автомобил, като прави това само когато се налага да отиде
при личния си лекар. Споменът за удара все още не е отшумял и майка й
задължително сяда на задната седалка, поради страха, който изпитва.
При тези данни въззивният съд намира, че присъдената сума в размер на
10 000 лева действително е занижена и практически не отчита силните
физически,а и психически болки и страдания, която е изпитала ищцата през
продължителен период от време. Следва да се отчита, че пострадаата Й.К. е
3
била на 79 години към момента на катастрофата и на тази възраст още по-
болезнено е изживяла случващото се с нея. В продължение на около два
месеца не е могла да се обслужва сама и да върши нормалната домакинска
работа, поради което не би могла да се справи без помощта на съпруга си и
двете си дъщери.
С оглед на това и съдът намира, че следва да се увеличи размера на
присъденото обезщетение от 10 000 лева на 25 000 лева, която сума е в
състояние да репарира болките – физически и психически, които
пострадалата Й.К. е изпитала през един продължителен период от време.
Следва да се потвърди решението в останалата отхвърлителна част за
разликата над уважения размер до претендирания такъв от 26 000 лева.
При този резултат от въззивното решение следва да се присъдят съдебни
разноски, както следва:
На основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА следва ответното дружество да бъде
осъдено да заплати в полза на „адвокатско дружество „ Г. и М.“ с посочен код
по БУЛСТАТ сумата 1536 лева с вкл. ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение, дължимо за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищцата Й. Т. К. пред въззивната инстанция.
Пред първата инстанция е присъдена сумата 996 лева, съобразно
уважения размер на иска, който по силата на въззивното решение се уважава
в размер на 25 000 лева. С оглед на което в полза на Адвокатското
дружество“Г. и М.“ следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищцата пред първата инстанция в размер на
1536 лева.
Ищцата чрез пълномощниците си по делото е защитавала материален
интерес в размер на 26 000 лева, до който размер искът е предявен.
Защитила е успешно този интерес в размер на 25 000 лева, до който
размер искът по чл.432,ал.1 от КЗ е уважен по силата на въззивното решение.
Пред двете инстанции е направила съдебни разноски в размер на 1440 лева.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК в полза на ищцата следва да се заплатят
направените от нея съдебни разноски по делото в размер на 1385 лева,
съразмерно уважената част от иска.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да се
4
присъдят направените от него съдебни разноски пред двете инстанции,
съразмерно отхвърлената част от иска. Ответника се защитавал срещу
предявен срещу него иск, с който се претендира сумата от 26 000 лева, като е
претендирал е иска да се отхвърли изцяло. Постигнал е незначителен успех,
тъй като искът е отхвърлен за сумата от 1000 лева
Следва ищцата да бъде осъдена да заплати в полза на ответника сумата
от 51 лева, съразмерно отхвърлената част от иска. Това налага да се отмени
решението в частта му , с която ищцата Й.К. е осъдена да заплати сумата от
627.69 лева, представляваща съдебни разноски,направени от ответника
съразмерно отхвърлената част от иска.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК ответника следва да заплати
допълнителна ДТ върху уважения размер на иска в размер на 900 лева, която
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260096 от 26.07.2021г., постановено от
Хасковският окръжен съд по търг.дело№ 20/2021 г. в частта му, с която
съдът е отхвърлил предявеният от Й. Т. К. с ЕГН: ********** против „ ЗД Б.
И..“ АД ЕИК ********* иск по чл.432,ал.1 от КЗ за разликата над 10 000 лева
до 25 000 лева, като вместо това в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество“Б. И..“АД ЕИК ********* да
заплати на Й. Т. К. с ЕГН: ********** към присъдената сума в размер на
10 000 лева допълнително още15 000 лева или сума в общ размер на 25 000
лева/ двадесет и пет хиляди лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
,причинени от травматичните увреждания: фрактура на лъчевата кост /
китката/ на лявата ръка, контузия на корема и болка и оток и охлузване на
коленете, които увреждания са причинени при ПТП, настъпило на 15.10.2020
г. в град Д., ведно със законната лихва върху присъдената сума в размер на
25 000 лева, считано от 29.01.2021 г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част, с която
искът по чл.432,ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над 25 000 лева, до който
5
размер искът е уважен до предявения размер от 26 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И..“ АД ЕИК ********* да заплати на ищцата Й. Т.
К. с ЕГН: ********** сумата 1385 лева, представляваща направените от нея
съдебни разноски по делото пред двете съдебни инстанции, съразмерно
уважената част от иска.
ОТМЕНЯ решението в частта му, с която Й.Т. К. е осъдена да заплати
на ЗД „Б. И..“АД сумата в размер на 627.69 лева, представляваща съдебни
разноски пред първата инстанция, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Й. Т. К. с ЕГН: ********* да заплати на ЗД „Б. И..“ АД
ЕИК ********* сумата от 51 лева, представляваща съдебни разноски,
направени от ответника пред двете съдебни инстанции, съразмерно
отхвърлената част от иска.
ОТМЕНЯ решението в частта му, с която ЗД „Б. И..“АД е осъдено да
заплати на адвокат А. Е. М. адвокатско възнаграждение в размер на 996 лева
,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И. „АД ЕИК ********* да заплати в полза на
Адвокатско дружество „Г. и М.“, код по БУЛСТАТ*********,
представлявано от управителя адвокат К.Г. сумата 1536 лева, с вкл.ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ищцата Й.К. пред първата инстанция, съразмерно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И..“АД ЕИК ********* да заплати на Адвокатско
дружество „Г. и М.“ с посочен по-горе код по БУЛСТАТ сумата от 1536
лева, с вкл.ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на ищцата пред въззивната инстанция,
съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И..“АД ЕИК ********* да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на Пловдивския апелативен съд
БУЛСТАТ ********* ДТ дължима на основание чл.78,ал.6 от ГПК в размер
на 900 лева върху уважения размер на иска.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7