№ 9961
гр. С-я, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С-ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110140504 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Т-Я С-Я” ЕАД. с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С-я, ул.“Ястребец" №23Б, срещу Т. А. И., ЕГН
**********,, с която е предявен иск за установяване съществуването на вземането на „Т-Я
С-Я“ЕАД срещу Т. А. И., ЕГН **********, , за сумата от 768,16 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.05.2019г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 16.03.2023г., до окончателното
изплащане на вземането и 75,99 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до
24.02.2023г., както и цена за услугата „дялово разпределение“, представляващо 47,65
лв. - главница за периода 01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
16.03.2023г., до окончателното изплащане на вземането и 9,26 лева - мораторна лихва
за забава от 31.03.2020г. до 24.02.2023г„ като претендираме и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ищцовото дружество „Т-Я С-Я” ЕАД претендира присъждане на направените
съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавния орган (КЕВР) общи
условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на които ответникът не
е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинна енергия, се
намира в топлоснабдена сграда - етажна собственост, като ищецът е изпълнил задължението
си и е доставял топлинна енергия за отопление. Сочи се, че клаузата на чл. 32, ал. 1 от
Общите условия, въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат
месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се
отнасят. С това ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава. В
исковата молба се твърди, че собствениците на сградата, в която се намира процесния имот,
са сключили договор за дялово разпределение с Техем Сървисис ЕООД, като начисляваните
месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
разпределение на база реален отчет на ИРУ.
В срока по чл.131 ГПК, е депозиран отговор от ответника, с който оспорва иска по
1
основание и размер, като недостатъчно доказан и необоснован. Твърди да е платил да има
вещен ползвател в имота и да отговаря само след неговата смърт.
По съществото на делото съдът намира следното:
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.422 ГПК чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
По делото е установено, че процесният имот е бил топл-циран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Съгласно разпоредбите на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода
м.01.2012 г. – 17.07.2012 г.) и на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Въз основа на правната разпоредба в трайната и непротиворечива практика на
ВКС, отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на
ВКС, решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и
решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ІV Г.О. на ВКС, следва да се
приеме, че облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата
на закона между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта
отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№2/2017 г. на ОСГК
на ВКС, в което е прието, че Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й.
Следва да се посочи, че тази уредба съответства на правото на ЕС, което
посочено в задължителната практика на СЕС – Решение от 5.12.2019 г. по съединени
дела С‑708/17 и С‑725/17.
1) Член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за
отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на
Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на
Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува
в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
2
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент.
2) Член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия
и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и
член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви
2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в
режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се
изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем
на неговия апартамент.
Видно от представеното по делото писмени доказателства на л. от 61 -64 е, че
ответника е собственик на процесния имот за процесния период. Но за периода до
12.12.2021 той е само гол собственик, тъй като до този момент е имало вещен
ползвател в имота. Стоян Боянов е починъл към момента на смъртта на Веселина
Боянова, като при смърт на единия вещен ползвател цялото вещоно право на ползване
се концентрира в другия вещен ползвател, а именно Веселина Боянова
Веселина Боянова, която е починала на 12.12.2021 г., като за периода до
11.12.2021 г. тя е отговаряла за задълженията, а не ответника.
При това положение спорният въпрос по делото е кой е потребител на топлинна
енергия и носи отговорност за задълженията към т-я за процесния имот в случая –
собственикът или вещният ползвател на процесния имот.
Съдът намира, че отговора на този въпрос с оглед доказателствата по делото, е че
вещният ползвател единствен носи отговорност за задълженията за доставяне на топлинна
енергия, тоест само той е страна по облигационното отношение с т-я, като съображенията на
съда са следните: При систематично тълкуване на нормите на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, чл. 153 от
ЗЕ и пар.2"а" от ДР на ЗЕ, във връзка и с разпоредбата на чл. 57 от ЗС, потребител на
топлинна енергия за битови нужди явява собственикът на процесния топлоснабден имот,
освен по изключение в случаите, когато върху имота е учредено вещно право на ползване.
При последната хипотеза, потребител на топлинната енергия, който е страна и по
облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие, е титулярът на
ограниченото вещно право на ползване по смисъла на чл. 153 и пар.2"а" от ЗЕ, който е
задължен да заплаща стойността на доставената за имота топлинна енергия, като разход,
съгласно изричното разпореждане на чл. 57 от ЗС. В този смисъл е константната
съдебна практика по идентичен въпрос - Решение № 5621 от 23.08.2018 г. на СГС по в.
гр. д. № 6508/2017 г., Решение № 18605 от 26.11.2014 по в. гр. д. 5193/2014 на СГС,
Решение № 19283 от 18.12.2014 по в. гр. д. 8037/2014 г. на СГС, Решение № 5190 от
27.07.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 739/2018 г., Решение от 04.11.2016 г. по в.гр.дело №
2546 / 2016 г., СГС.
Следователно, ответникът се явява потребител, респ. клиент на топлинна енергия за
битови нужди в имота през период само 12.12.2021 – 30.04.2022 г.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл.150, ал.2 от закона). В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в
3
сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл.142, ал.2 ЗЕ). Според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач. Съгласно нормативната уредба всички собственици на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост независимо дали техния
имот се отоплява или не са длъжни да заплащат пропорционално и такса сграда
инсталация.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 от ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр.74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като
общата сума според вещото лице, която е дължима за процесния период от м.05.2019 г. до м.
4.2021 е 1714,57 лв.
В случая доставената до имота топлинна енергия и топла вода се дължи да бъдат
заплатени, независимо дали имота се полза или не от ответника.
В задължителната съдебна практика - постановени по реда на чл. 290 ГПК решения
на ВКС се приема, че при наличие на доказателства за основателност на иска, съдът не може
да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер. Той е длъжен,
съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК да определи размера по своя преценка. /решение
№ 133 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 5247/2013 г. на ВКС, III г. о., решение № 253 от 2.07.2012
г. по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о.; решение № 454 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на
III г. о.; решение № 175 от 6.06.2011 г. по гр. д. № 1242/2010 г. на ВКС, III г. о. и решение №
91 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5023/2014 г., III г. о. и др./. В тази връзка съдът взе
предвид представените по делото фактури, справки и изравнителни сметки, които са
надлежно съставени. Съдът взе предвид и обстоятелството, че по отношение на качеството и
количество доставена топлинна енергия няма своевременно направено възражение. В
отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител
индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата
- етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните
изисквания от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на топлинна енергия
във всички случаи има право да получи стойността на отчетената от общия топломер
4
топлинна енергия в сградата. В този смисъл задължителната съдебна практика - Решение №
162 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6397/2013 г., IV г. о.
По отношение на извършеното плащане то е относимо към м. 11. 2021 г., като
неотносимо към периода, за който отговаря ответника, а именно за периода от
м.12.2021 г. поради, което не се отразява.
Съответно искът следва да се уважи за периода 12.12.2021 г. до 30.04.2022 г. в
размер на 271, 10 лв., като за горницата като размер и оставящ период следва да се отхвърли
- поради липса на пасивна материлана легитимация.
Ответникът дължи и сумата от 11,34 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение, която съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61, ал.1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл.10 от Общите условия на
договорите между „Т-я С-я” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Лихва върху дяловото не се дължи защото няма отправена покана.
По исковете с правно основание с чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава.
Към 2017 година са действали новите общи условия. Настоящите Общи условия са
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Т-я С-я”
ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал.
1 от Закона за енергетиката. В случая се претендира лихва само за периода след
влизане в сила на ОУ поради което лихвата е основателна.
В новите оу доставката и забавата се регулират от тези нови общи условия, в тях вече
забавата не е обвързана от публикуване на фактурите. А от издаване на изравнителната
сметка.
Чл. 33. Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.Чл. 33 ал. 4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2.Чл.32, ал. 3 След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Чл.32, ал.2 касае хипотеза ако е направен избор ежемесечно отчитане и фактуриране, която
не е настоящата хипотеза, тъй като очевидно няма доказателства за това. При това
положение е видно, че лихва за забава се начислява от момента на издаване на фактура
следи издаване на изравнителната сметка, като не е необходимо отделна покана.
Следователно лихва се дължи в размер на 10.80 лв. - мораторна лихва за периода
от 15.09.2022. до 24,02.2022 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79
,ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ЧЕ Т. А. И., ЕГН **********, ДЪЛЖИ НА „Т-я
С-я“ ЕАД сумата от 271,10 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 12.12.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
16.03.2023г. до изплащане на вземането, 10, 80 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2022. до 24,02.2022 г., както и сума 11,34 лева - такса дялово разпределение за
периода от м.12.2011г. до м.04.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по гр.д.№ 13916/2023 г. на СРС, 53 състав., като ОТХВЪРЛЯ
исковете за горницата до пълните предявени размери и периоди.
ОСЪЖДА Т. А. И., ЕГН **********, да заплати на „Т-Я С-Я” ЕАД, ЕИК ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 220 лв., разноски в исковото и заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред С-йски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при С-йски районен съд: _______________________
6