Решение по дело №552/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

          № 106/15.5.2019г.                гр. Варна

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети май две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ГАЙДАРОВ

                                     ЧЛЕНОВЕ:МАЯ НАНКИНСКА

                                                ДИМО ДИМОВ

секретар Д.Тодорова

прокурор Н.Величкова

 

като разгледа докладваното от съдията Гайдаров

ВЧНД № 552  по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на въззивното производство е решение №  870/07.05 2019 г. по ЧНД № 1497/2019 г. на ВРС, с което освидетелстваното лице Ц.С.Й. ЕГН **********, е настанен принудително на стационарно лечение, в специализирано здравно заведение – Държавна психиатрична болница - с. Карвуна, обл. Добрич, за срок от два месеца, с диагноза от параноидно личностово разстройство.

Решението се обжалва от освидетелстваното лице Ц.С.Й.. Жалбата е немотивирана, като по същество се сочи, че жалбоподателят изразява несъгласието си с решението на районния съд в гр. Варна.

 В съдебно заседание прокурорът моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд, тъй като са налице критериите по ЗЗ за настаняване за лечение, като съществува опасност за близките на Й..

Процесуалният представител на освидетелстваното лице – адв. Е.Д. моли жалбата да бъде уважена и определението на ВРС да бъде отменено, алтернативно срока на лечението да бъде намален на един месец каквото е становището на вещото лице.

 Жалбоподателят в съдебно заседание моли определението на бъде отменено тъй като не се нуждае от лечение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

По време на съдебното производство пред състава на ВРС безспорно са установени че са налице критериите по смисъла на чл. 155 от Закона за здравето за настаняване на освидетелстваното лице на стационарно лечение. От заключението на съдебно- психиатричната експертиза е видно, че е налице медицинският критерий по смисъла на Закона за здравето. Освидетелстваното лице страда от параноидно личностово разстройство, което заболяване попада в кръга на тези, предвидени в нормата на чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ.

Видно от приложените доказателства по делото лицето не е в състояние да изрази информирано съгласие за лечението си.

Разпитаните по делото свидетели, майка и сестра на лицето чието принудително лечение се иска, по категоричен и несъмнен начин описват поведението на Й., от което може да се направи безспорен извод и за наличието на социалния критерий. Освен проявената явна агресия към тях св.Й. описва и явното му нежелание и отказ доброволно да се лекува.  Поведението на същия по естеството си застрашава живота и здравето на неговите близки. Не приемайки необходимите медикаменти застрашава и своето здраве.

Към момента на изготвяне на заключението  осв. Й. е некритичен към заболяването си и не желае доброволно да се лекува, поради което представлява непосредствена опасност за себе си и за околните.

По тези фактически данни могат да бъдат направени категоричните изводи – Ц.С.Й. не осъзнава заболяването си и не полага самостоятелни усилия за провеждане на адекватно лечение. Последиците от това са на първо място задълбочаване на заболяването и на второ място обуславя опасност за него и за близките му и разкрива потенциален риск от попадане в конфликтни ситуации и извършване на престъпление.

Несъгласието на жалбоподателя с решението на ВРС е проява на неговата защитна позиция.

 Немотивирането на решението на състава на ВРС относно срока на принудителното лечение определен от него който е два пъти по голям от предложение срок от вещото лице, е основание настоящия състав да прецени законосъобразността и обосноваността на решението в тази част.Въззивният съд ,след като обсъди събраните и приложени в делото доказателства, счита че необосновано решаващия съд не се е съобразил с мнението на специалиста и е определил необосновано голям срок на принудителното лечение.

Предвид заключението на съдебно-медицинската експертиза правилно съставът на ВРС е приел, че освидетелстваният не може сам да дава информирано съгласие по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ЗЗ, поради което следва да се определи лице по смисъла на чл. 162, ал. 3 от ЗЗ.

По изложените съображения и предвид наличието на служебно установени основания за  изменение на решението и на основание чл. 163, ал. 1 от ЗЗ, вр. чл. 334, т. 3 от НПК въззивният съд

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Решение №  870/07.05 2019 г. по ЧНД № 1497/2019 г. по описа  на ВРС, като НАМАЛЯВА срока на принудителното лечение от ДВА МЕСЕЦА на ЕДИН МЕСЕЦ.

Потвърждава решението в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: