№ 25 / 16.1.2018 г.
Р Е Ш
Е Н И Е
16.01.2018 година,
град М.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М., ІV-ти граждански състав, в
ОТКРИТО съдебно заседание от 21.12.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Димитър Цветанов и с участието
на прокурора........................................................, като разгледа докладваното от съдия
Цекова гражданско дело № 2552 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, чл.92 ал.1 ЗЗД,
обективно съединен с иск по чл.86 ЗЗД.
Ищецът, „В. 7.” ЕООД, XXXX ,
със седалище и адрес на управление град М., бул. Т. м. 1., представлявано от
Управителя В. Ф. Ц., чрез процесуалния си представител адвокат Н.Б.,xxx,
твърди, че на 08.06.2015 година между „В. 7.“ЕООД и ,,Д. -.“ ЕООД е сключен
договор за продажба на светли горива, с който страните по договора са уредили
индивидуални условия, при които продавачът ,,В. 7.“ ЕООД ще продава, а
купувачът“Д. - М.“ ЕООД ще купува светли горива от бензиностанция ,,Т.“,находяща
се в гр. М., бул. „Т. м.“ № 161, собственост на представляваното от нея
дружество. Договорено е, че при закупуване на гориво продавачът ще предоставя
на купувача търговска отстъпка от цената на горивото на бензиноколонката.
Плащането се извършва по банков път. За фактури издадени за времето от първо до
петнадесето число на месеца плащането следва да се извършва до три работни дни
след 15-то число на текущия месец, а за фактури, издадени от 16-то число до
края на месеца, плащането се извършва до три работни дни от началото на
следващия месец.
За времето от 16.08.2016 година
до 17.07.2017 година са закупени от ответника светли горива - бензин и дизел,
за което са издадени 22 броя фактури.
Общо задължението на ответника по
посочените по-горе фактури е 22 704 96 лева. На
04.07.2017 година от страна на ответника е преведена сума в размер на 1000 лева, от която сума с 400 лева е погасен остатъка по
фактура № ********** от 31.07.2016 г. и 600 лева са отнесени като плащане по фактура № ********** от 16.08.2016 година.
На 07.07.2017 година са
получени 2000 лева, които са отнесени като плащане по най- ранно възникналото
задължение, а именно това по фактура № ********** от 16.08.2016.
Неиздължената част по фактура №
********** от 16.08.2016г. е в размер на 199.98 лв. По останалите 21 фактури няма плащане.
Общо дължимата сума е в размер
на 20 104. 96 лева.
При забава на плащането след
датата на падежа ответникът дължи неустойка в размер на получената отстъпка
върху платените със забава количества горива - съгласно т. 12 от договора.
Дължимата неустойка е в размер на 1 594. 75 лева получената отстъпка по
фактурите.
Въпреки многократно проведените
разговори, до настоящия момент ответникът не е изплатил дължимите суми.
За дружеството е налице
правният интерес да сезира съда с настоящата молба, като моли, да се постанови
решение, с което да се осъди ,,Д. - М.” ЕООД, XXXX ,
със седалище и адрес на управление гр. М., xxxx представлявано
от управителя Т. Б. С. да заплати на ,,В. 7.” ЕООД, XXXX със седалище и адрес на управление гр. М.,
бул. „Т. м.“ № 1., представлявано от
Управителя В. Ф. Ц. следните суми :
-
20 104.96
лева (двадесет хиляди сто и четири лева и деветдесет и шест стотинки) дължими
по фактури, както следва:
-
№
**********/16.08.2016г., № ********** от 04.07.2016 г.,
-
№
**********/16.09.2016г., № **********/30.09.2016г.,
-
№ ********** от
17.10.2016г., № **********/31.10.2016г.,
-
№
**********/16.11.2016г., № ********** от 30.11.2016г.,
-
№ **********/16.12.2016г. , № 5000001702/31.12.2016г.,
-
№ ********** от
16.01.2017г., № **********/31.01.2017г.,
-
№
**********/16.02.2017г., № ********** от 28.02.2017 г.,
-
№
**********/16.03.2017г., № **********/31.03.2017г.,
-
№ ********** от
18.04.2017г., № **********/30.04.2017г.,
-
№ 500000
1985/31.05.2017г., № 5000002017от 16.06.2017г.,
-
№
**********/30.06.2017г. и № **********/17.07.2017г.;
-
1 594.75 лева (хиляда петстотин деветдесет и
четири лева и седемдесет и пет стотинки) неустойка, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 04.08.2017 г. до
окончателното плащане, както и да им се присъдят направените разноски в
производството.
Ответникът „Д. - М.” ЕООД, XXXX ,
със седалище и адрес на управление гр. М., xxxx представлявано
от управителя Т. Б. С., в срока, предвиден за отговор не взема становище по
исковете, не прави възражения, оспорвания на доказателства. В проведено съдебно
заседание признава задължението си, заявява желание да изплати претендираното,
като се споразумее с ищеца.
В проведено съдебно заседание, на
основание чл.214 ал.1 ГПК е допуснато
намаление на предявения иск, касаещ главницата, който се счита за сумата xxxx лв.
Съдът, след като прецени доводите на страните,
доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени
следните обстоятелства:
Безспорно
е установено, а и от представените писмени доказателства е видно, че между
страните е съществувал сключен договор, по силата на който, считано от
08.06.2015 година, продавачът, в лицето на ищеца, е продавал на купувача –
ответника светли горива от конкретна бензиностанция, с посочен административен
адрес, за срок до 31.12.2015 г. Налице е условие в т. 4 от договора, в случай,
че страните не се договорят писмено за друго, договорът се подновява за
следващата календарна година, т.е.
налице е облигационна, договорна връзка, предвид приложения договор.
Предявени са искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, по чл.92 ал.1 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД, от „В. 7.” ЕООД, XXXX ,
със седалище и адрес на управление град М., бул. Т. м. 1., представлявано от
Управителя В. Ф. Ц., срещу ,,Д. -.“ ЕООД, представлявано от Т. Б. С..
Установено е, че между страните са
осъществени търговски сделки, с оглед предмета на дейност на дружествата, които
управляват и представляват.
Съобразно представените към исковата молба
писмени доказателства, се касае за спор, относно неизплатени суми по сключен
договор за продажба на светли горива, като ищецът твърди да е изправната страна
по договора, с оглед продадените количества горива, а ответникът – неизправна
такава, поради неизпълнение договорно задължение за плащане.
Налице е признание на предявените
искове и по основание и по размер, направено непосредствено пред съда от
представляващия ответното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗЗД, изправната страна по
едно договорно, облигационно отношение може да търси от неизправната страна или
реално изпълнение на задължението си по договора, ведно с обезщетение за
забава, или ако има интерес от едно последващо, забавено изпълнение, да търси
обезщетение за неизпълнение. По делото безспорно се установи от ищеца наличие на облигационна
връзка между него и ответника, както и че добросъвестно е изпълнил задължението
си по сделките, като е продал и предал количествата светли горива, а ответникът
е приел същите, предвид и което дължи плащане на договореното възнаграждение и
че е налице неизпълнение на договорни отношения между страните по търговска
сделка от страна на ответника.
Относно иска с правно основание чл.92
ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл.92 ал.1 ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Освен посочените в този текст
обезпечителна и обезщетителна функции, неустойката има и наказателна функция,
която дава право тя да бъде търсена независимо от настъпване на вреди от
неизпълнението. Посоченият санкционен елемент на неустойката, който съществува
в уговорената и дължима от страните неустойка по т.12 от договора, е важен при
определяне на границата от която започва нейната прекомерност. Претърпените от
ищеца вреди от забавеното изпълнение от страна на купувача на задължението за
заплащане на предоставеното количество гориво следва да бъде доказана по безспорен
и категоричен начин и това е в негова тежест. Основателността на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е обусловена от
установяването на три правнорелевантни факта: наличие на валидно договорно
задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка. Съгласно чл. 92, ал.1, изр.1 от ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. При предявен иск за неустойка
ищецът, който твърди, че е изправна страна по договора и претендира
обезщетение, следва да докаже изпълнението на собственото си задължение,
неизпълнението на договорните задължения от насрещната страна по договора и
наличието на клауза за неустойка в договора. Доказването на вредите - като
проявление и размер, и на причинната връзка между неизпълнението и настъпването
им не е необходимо - аргумент от чл.
92, ал.1 от ЗЗД.
В конкретният случай
не е спорен въпросът следва ли да се присъди претендироното, тъй като
ответникът призна задължението си.
В
хипотезата на чл. 237 ГПК не е необходимо излагането на подробни мотиви по
същество, а е достатъчно съдът да укаже в мотивите, че решението се основава на
признанието на иска - чл.237 ал.2 ГПК.
Поначало
признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което същият
заявява, че се отказва от защитата срещу иска, защото той е основателен. По
същество едно такова признание винаги съдържа заявление на ответника, че
правното твърдение на ищеца, заявено с иска отговаря на действителното
фактическо положение и в този смисъл всяко признание на иска води до съвпадане
на правните твърдения на двете страни пред съда. Тоест, налице е едностранно
изявление за знание, което ответникът отправя до съда относно факти, релевантни
за спорно право и което е явно неизгодно за самия него. Спрямо съда признанието
на иска съставлява важно и ценно доказателствено средство и по силата на чл. 237, ал.2 ГПК е достатъчно в мотивите
към решението си съдът да укаже, че то се основава на признанието на ответника.
Конкретният случай е такъв и съдът намира, че не е необходимо излагането на
мотиви относно основателността на претенциите, както за главницата, така и за
неустойката.
В тази връзка, съдът намира, че
предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло, съобразно и
направеното от ответника признание както по основание, така и по размер.
Основателна се явява и претенцията, заявена по смисъла на чл.92 ал.1 ЗЗД, тъй
като са налице предпоставките за уважаването му.
По делото е представен списък за
разноски, съобразно изискването на чл. 80 от страна на ищеца, поради което и
такива му се присъждат изцяло.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д. – М.” ЕООД, XXXX ,
със седалище и адрес на управление град М., xxxx ,
представлявано от Т. Б. С. – Управител, ДА ЗАПЛАТИ на„В. 7.” ЕООД, XXXX ,
със седалище и адрес на управление град М., бул. Т. м. 1., представлявано от
Управителя В. Ф. Ц., следните суми:
-
19 412.25
лв., главница, дължими по Договор от 08.06.2015 година, ведно със законната
лихва, считано от 04.08.2017 година до окончателното изплащане;
- 1 594.75 лева (хиляда петстотин деветдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки) неустойка;
- 2 6899 лв., представляващи направените в хода на производството разноски за изплатен адвокатски хонорар, държавна такса за образуване н делото и държавна такса по обезпечителното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд - гр.М..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: