Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 97

 

гр. Елена, 5.01.2011 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Еленският районен съд - първи състав в публичното заседание на шести декември две хиляди и десета година в състав:

                                                     Председател: Искра Вараджакова

при секретаря С.П., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 318 по описа за 2010 год., за да се произнесе съдът взе предвид следното:

 

 

 

Обективно съединени искове с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от адв. М.Б., в качеството й на процесуален представител на А.Г. ***, представляван от М.С.Б.. В същата се твърди, че между страните бил сключен трудов договор за неопределено време на 01.06.2007 г. Ищцата била назначена на длъжността “продавач-консултант” с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 220.00 лв. и с място на работа механа „Дълбок зимник” в гр. *****. Със Заповед от 24.01.2010 г. било прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 24.01.2010 г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ. Заповедта била връчена на ищцата на 27.01.2010 г. Същата заявява, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение месечното й трудово възнаграждение е било в размер на 240.00 лв., т. е. минимална работна заплата. Твърди, че работодателят й не е спазил срока на предизвестие, поради което претендира обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 240.00 лв. Освен това не й е било изплатено обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 50.00 лв.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 240.00 лв., представляваща дължимо обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, върху посочената сума, считано от 02.09.2010 г. до окончателно й заплащане, сумата 50.00 лв. представляваща дължимо обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 02.09.2010 г. до окончателното й заплащане, сумата 50.00 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимите обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ, считано от датата на изискуемостта на всяко едно от тях, а именно 28.02.2010 г. до завеждане на исковата молба в съда - 02.09.2010 г. Претендира направените по делото разноски.

С допълнителна молба ищцата е отстранила констатираните нередовности на исковата молба, като е уточнила следното: Цената на иска по чл. 220, ал 1 от КТ е в размер на 240.00 лв., а мораторната лихва върху същото е в размер на 15.00 лв., считано от 28.02.2010 г. до 02.09.2010 г. Цената на иска по чл. 224, ал. 1 от КТ е в размер на 50.00 лв., а мораторна лихва върху същото е в размер на 5.00 лв., считано от  28.02.2010 г. до 02.09.2010 г.

Ответникът е депозирал писмен отговор в указания му едномесечен срок. В същия твърди, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните за периода, посочен в исковата молба. Заявява, че е заплатил на ищцата претендираните от нея суми. Моли съда да отхвърли предявените обективно съединени искове като неоснователни. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв. М.Б., като последната поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответникът се представлява от мл. адв. К.Т., който оспорва предявените искове.

                 Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

                 Видно от удостоверение с изх. № 20100222154223/22.02.2010 год. на Агенция по вписванията, ответникът ЕТ “***********” е вписан в търговския регистър и се представлява от М. С. Б..

От допълнително споразумение към трудов договор  от 16.02.2008 год. се установява, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника, като първата от тях е била назначена на длъжността продавач-консултант и е получавала основно трудово възнаграждение в размер на 220.00 лв. Със Заповед № 2/24.01.2010 год. трудовото правоотношение между страните било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, поради намаляване обема на работа, като на ищцата е начислено обезщетение за платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 50.00.

По делото е представена трудовата книжка на ищцата № 560125, в която е извършено отбелязване, че същата е работила при ответника за периода от 1.06.2007 год. до 24.01.2010 год.

Тези факти се установяват и от приложената по делото справка-декларация с изх. № 1/27.01.2010 год., издадена от ответника, от която е видно, че страните са били в трудово правоотношение, което е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 24.01.2010 год., като ищцата има право на парично обезщетение по реда на чл. 222, ал. 1 от КТ за периода от 24.01.2010 год. до 24.02.2010 год.

По делото е приложена ведомост за заплати за м. януари за 2010 год. и м. февруари 2010 год., от които се установява, че на ищцата в първата от тях е начислено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 550.00 лв. за 50 дни, а във втората от тях е начислено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 240.00 лв. Същата се е подписала под посочените по-горе суми, с което е удостоверила получаването им.  

                 По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице В.Г.Ц. по назначената съдебно-икономическа експертиза. Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. В последното е посочено, че във ведомостите за заплати не е начислено на ищцата обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ. Размерът на същото е 240.00 лв. /бруто/ и 216.00 лв. /чисто/. Последното не е изплатено на ищцата. Относно обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ вещото лице е изложило в заключението си, че ищцата не е ползвала редовен платен годишен отпуск през целия период, докато е била в трудово правоотношение с ответника, т. е. за периода от 1.06.2007 год. до 24.01.2010 год., като за последния й се полагат общо 53 дни. Във ведомостта за м. януари 2010 год. на ищцата е начислено такова обезщетение в размер на 550.00 лв. Нетният му размер е 495.00 лв. и е получено от последната. Според вещото лице брутният размер на посоченото обезщетение е 433.64 лв., а нетният такъв 390.28 лв.

                 При тази фактическа обстановка съдът приема за установено, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника за периода от 1.06.2007 год. до 24.01.2010 год. Същото е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, т. е. поради намаляване на обема на работа.

                 По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата 240.00 лв., претендирана като обезщетение за неспазено предизвестие, т. е. за неотработен срок на предизвестие съдът намира от правна страна следното: С разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от КТ е регламентирано задължението за изплащане на обезщетение за неспазено предизвестие, т. е. за неотработен срок на предизвестие. Когато страна по трудовото правоотношение има право да го прекрати с предизвестие, може да го прекрати и преди да е изтекъл срокът на предизвестието. В такъв случай, тя дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. В контекста на горното уважаването на предявения от ищцата иск следва от доказването на следните произтичащи от фактическия състав на чл. 220 от КТ предпоставки, а именно: наличие на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, прекратяването да е на основание, предвиждащо отправянето на предизвестие от работодателя до същия, и предизвестие да не е отправено. В конкретния случай съдът счита, че са налице посочените по-горе предпоставки. По делото по безспорен начин се доказа, че страните са били в трудово правоотношение, което е било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, т. е. работодателят е имал задължение да отправи предизвестие до ищцата. Между страните няма спор относно тези факти. Единственото възражение, което ответникът направи в настоящото производство в предвидените процесуални срокове е, че е заплатил на ищцата претендираните от нея суми. По делото се установи по несъмнен начин, че същият не е заплатил на последната обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ. Такова не е начислено във ведомостта за заплати за м. януари 2010 год. и този факт е констатиран и от вещото лице В.Г.Ц., извършила заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза. Освен това следва да се отбележи, че ответникът, въпреки твърдението и задължението си, не представи доказателства, че е заплатил претендираната сума.

С оглед на изложеното съдът счита, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ се явява основателен и доказан до размер на 216.00 лв., т. е. чист размер на получаване. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 216.00 лв., представляваща дължимо обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 2.09.2010 год. до окончателното й изплащане. В останалата част, т. е. за разликата от 216.00 лв. до 240.00 лв. предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. 

Съдът намира, че следва да се отхвърли предявеният иск за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 50.00 лв. Видно от данните по делото, а именно ведомост за заплати за м. януари за 2010 год. и заключението на вещото лице В.Г.Ц. по назначената съдебно-икономическа експертиза, такова е начислено на ищцата в размер на 550.00 лв., т. е. в много по-висок от претендирания от последната. Същата се е подписала на ведомостта, с което е установила получаването на посочената сума.

Съдът счита, че следва да се отхвърли предявеният иск за заплащане на мораторна лихва върху дължимото обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ за периода от 28.02.2010 год. до 2.09.2010 год. в размер на 15.00 лв. и предявеният иск за заплащане на мораторна лихва върху дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ за периода от 28.02.2010 год. до 2.09.2010 год. в размер на 5.00 лв., като неоснователни и недоказани. Това е така, защото посочените обезщетения действително са станали изискуеми при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, но същите са с неопределен ден на изпълнение, от което следва, че за да изпадне работодателят в забава, е необходимо отправянето на покана до същия за заплащането им. Такава в конкретния случай липсва за периода преди подаване на исковата молба в съда, поради което за същия период не се дължи обезщетение.

                 При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски по делото съобразно уважената част от предявените искове в размер на 209.03 лв., а ищцата следва да заплати на ответника направените разноски по делото съобразно отхвърлената част от предявените искове в размер на 136.45 лв.

                 Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 50.00 лв. и разноски за вещо лице в размер на 40.00 лв. по сметка на Районен съд гр. Елена.

                 На осн. чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът счита, че следва да се допусне предварително изпълнение на решението, тъй като със същото се присъжда обезщетение за работа.

                 Водим от изложените съображения, Районният съд

 

Р Е Ш И:

 

                 ОСЪЖДА ЕТ “***** *****”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.*****, ул. “***** ******” № **, представлявано от М.С.Б., да заплати на А.Г.М. с ЕГН ********** *** сумата 216.00 лв. /двеста и шестнадесет лв. 00 ст./, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 2.09.2010 год. до окончателното й изплащане, както и сумата 209.03 лв. /двеста и девет лв. и 03 ст./, представляваща направените по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ за разликата от 216.00 лв. до 240.00 лв., предявеният иск за заплащане на сумата 50.00 лв. /петдесет лв. 00 ст./, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 2.09.2010 год. до окончателното й изплащане, предявеният иск за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ за периода от 28.02.2010 год. до 2.09.2010 год. в размер на 15.00 лв. /петнадесет лв. 00 ст./ и предявеният иск за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ за периода от 28.02.2010 год. до 2.09.2010 год. в размер на 5.00 лв. /пет лв. 00 ст./, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

                 ОСЪЖДА А.Г.М. с ЕГН ********** *** да заплати на ЕТ “***** ******”, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. “***** ******” № **, представлявано от М. С. Б., сумата 136.45 лв. /сто тридесет и шест лв. 45 ст./, представляваща направените по делото разноски.

                 ОСЪЖДА ЕТ “***** *****”, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. “***** *******” № **, представлявано от М. С. Б., да заплати държавна такса в размер на 50.00 лв. /петдесет лв. 00 ст./ и разноски за вещо лице в размер на 40.00 лв. /четиридесет лв. 00 ст./ по сметка на Районен съд гр. ******.

                 ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение за работа.

                 Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: