Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2977
26.07.2018 година, град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
трети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 17759 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против И.Д.Д., с
която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се
твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл.
126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции
на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответницата като собственик
на имот, находящ се в гр. П., ул. „Б.“ № *, ап. **, имала качеството на клиент
на топлинна енергия, а като такава билa длъжна да заплаща месечно дължимите
суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок,
дължала обезщетение за забава в размер на законната лихва съгласно чл. 35 от
ОУ. С оглед сключения при общи условия договор за покупко- продажба на топлинна
енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответницата,
топлинна енергия на стойност 577.35 лева
през периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2016 г., която същата не заплатила.
Ищецът уточнява, че топлинната енергия е начислена за отопление, БГВ и сградна
инсталация. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 37.49 лева-
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.12.2015г. –
10.11.2016г. Ответницата не била изпълнил задълженията си да погаси горните
суми, поради което срещу нея било депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело №
15338/2016 г. на ПРС, XXI гр. с-в, била издадена заповед за посочените суми,
ведно с разноски. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът подал възражение за
недължимост на вземанията. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендира се
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
окончателното погасяване, както и присъждането на разноските за заповедното и
настоящото производство.
В
срока по чл. 131 ГПК, от ответниацата е постъпил писмен
отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Релевира подробни
възражения, като оспорва съществуването на твърдяното от ищеца облигационно
правоотношение, предвид липсата на писмен договор. Липсвали доказателства за
реално ползване и потребяване на топлинна енергия, като оспорват представената
справка. Оспорва се годността и изправността на топломера в абонатната станция,
за който в процесния период не бил осъществен контролът по реда на ЗИ, чрез
одобряване на тип и извършване на първоначална, и последваща проверка. Поради
това и извършените измервания не можели да се считат за достоверни, при което
искът се явявал недоказан. Като собственик на средството за измерване, ищецът
не спазил законовите изисквания на чл. 44 ЗИ. Твърди, че липсвали и данни за
какво е начислена процесната топлинна енергия. Оспорва правилността на
начисляването и разпределението на доставената топлинна енергия от страна на ***
**** и конкретните параметри, използвани от последния за това. Оспорва се
ищецът да е отчислил правилно количеството технологични разходи на абонатната
станция. Счита, че посоченото от ищеца количество топлинна енергия е нереално
високо и не е потребено. Фактурите, в
които били обективирани вземанията не отразявали реалното потребление на ТЕ за
процесния обект, поради което противоречали на нормата на чл. 13, ал. 2
Директива 2006/32/ЕО на ЕП и Съвета от 05.04.2006 г.
Предвид всичко
изложено се моли за отхвърляне на исковете в цялост. Претендират се
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи,
намира за установено следното:
Относно
допустимостта:
Производството
е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от кредитора „ЕВН България топлофикация” ЕАД срещу И.Д.Д., по което е
образувано ч. гр. дело № 15338/2016 г. на ПРС. В полза на заявителя е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми, както
и за разноските.
В срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение за недължимост, като съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради
което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество
на спора:
За
процесния период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и
титулярите на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Предвид тези разпоредби, за да се установи, че ответницата е клиент на топлинна
енергия, е необходимо топлофикационното дружество да докаже, че същия е
собственик на процесния апартамент, на който факт се позовава в исковата молба. Това
обстоятелство е отделено като безспорно с доклада на делото, обективиран в
определение от *** и на основание чл. 153 ГПК, съдът го приема за установено.
От
изложеното до момента се установява, че ответницата е била собственик на
апартамент, в етажната собственост, до която е доставяна топлинна енергия и
съгласно разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ има качеството клиент на топлинна
енергия. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, се осъществява при
публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР (КЕВР). Общите условия са
били обявени съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ и са влезли в сила, видно от
представените с исковата молба доказателства. Решението, с което са били
одобрени ОУ е посочено в техния край, като няма ангажирани доказателства за
настъпили в тази насока промени.
От приетата
по делото съдебно- техническа експертиза се установява, че през процесния
период абонатната станция, обслужваща блока е била включена към топлопреносната
мрежа, като е подавала топлинна енергия за отопление и БГВ. В имота на ответницата
имало монтирани * бр. отоплителни тела снабдени с ИРУ на редовен отчет. Имало
монтиран и * бр. водомер за топла вода. Отчитането на топломера в АС ставало чрез
преносим терминал ежемесечно, като количеството ТЕ, намалена със загубите било
давано на топлинния счетоводител за разпределение. Разпределението на ТЕ за
отопление на етажната собственост се извършвало всеки месец от отчетените
показатели на ИРУ. ТЕ, отдавана от сградната инсталация, се разпределяла
пропорционално на проектните отоплителни обеми на имотите съгласно Наредбата за
топлоснабдяването. В рамките на периода на ответницата била разпределена
топлинна енергия за сградна инсталация от 1.19647 MWh,
за отопление от 3.59981 MWh и за БГВ- 1.49904 MWh.
В. л. констатира, че разпределението и начисляването на ТЕ съответства
специалната методика, посочена в Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от
06.04.2007г. В допълнение към заключението се посочва, че сградата е на сезонен
отчет на уредите по имоти, като информацията, която е включена в месечните фактури,
касаеща уредите в абонатната станция е по реални отчетени данни. След
преминаването на сезона, се изготвяли изравнителни сметки, като ТЕ отдавана от
сградната инсталация била изчислена правилно. В. л. посочва отделните
компоненти, използвани във формулата за изчисляването
на ТЕ отдадена от сградната инсталация и заявява, че всички стойности
използвани от топлинния счетоводител при изчисляване по формулата на т. 6.1.1
от Методиката съответстват на реалните. Били са приспаднати технологичните разходи
за АС и не било възможно част от количеството ТЕ, отчетено
от топломера, да не постъпва към сградната инсталация.
Експертизата
е оспорена от ответницата и е допусната повторна по отношение на част от
въпросите. Повторната експертиза дава същото заключение за правилността на
разпределението. В допълнение към повторното заключение, експертът прави
изчисления на ТЕ отделена от сградната инсталация като взема предвид двете
спорни по делото различни величини на температурата на въздуха. При тези
изчисления се получава разлика между стойността посочена от експертите в представените
преди това заключения. Първоначално, както в основаната така и в повторната
експертиза е записано, че топлинната енергия за сградна инсталация е 1.19647 MWh,
а в допълнението към повторната СТЕ вещото лице я изчислява на 1.1729 MWh
при температура на въздуха по данни от автоматичната станция на б.. Р.. Въпреки
това вещото Х. намира, че разликата е минимална (0.02357 MWh,
равно на 1.62 лева) и не следва да се взема предвид. Настоящият
състав намира, че този извод на експерта следа да се сподели, но по различни
съображения:
Съгласно т.
6.1.1. от методиката, във формулата за изчисляването на ТЕ отделена от
сградната инсталация влизат, наред с други компоненти, денградусите
за настоящ отчетен период. За
определянето на последните се взема предвид продължителността на
настоящия отчетен период, в дни и средната външна температура за отчетния период. Съгласно параграф 1, т.
11 от ДР на Наредбата за топлоснабдяването „отчетен период“ е периодът от време между две отчитания на показанията на
уредите за мерене за търговско плащане, контролните уреди и индивидуалните
средства за разпределение на топлинната енергия. По делото обаче не са наведени
твърдения, нито са представени доказателства за това, че отчетите са били
извършени именно за 181 дни, както се сочи от експерта, като процесният период-
от 01.10.2015г. до 30.04.2016г., включва общо 213 дни. Предвид горните
констатации и действащата нормативна уредба, допълнителното заключение към ПСТЕ
не следва да бъде кредитирано. Тъй като разпределението на топлинната енергия е
комплексна дейност, която се извършва от лица със специална правоспособност за
целите топлоснабдени сгради, съответно за множество клиенти, притежаващи обекти
в тях, съдът намира, че при решаването на спора следва да се вземат предвид
заключенията на основаната и повторната СТЕ. И двете заключения стигат до едни
и същи изводи и следва да бъдат кредитирани, като ясни,
компетентно и безпристрастно изготвени.
Оспорванията
на ответника не се споделят. Няма основание заключенията да не бъде ценени, с
мотиви, че в. л. са изградили изводите си на частни свидетелстващи документи,
изходящи от ищеца и оспорени от ответника. Експертите са дали заключение на
база наличните данни от *** ***, който е трето за спора лице и съгласно чл.
139б, ал. 1 ЗЕ се избира от клиентите в сграда - етажна собственост, в това
число и от самата ответница. Законът предвижда строги правила, гарантиращи
коректността на отчитането и при липса на данни за тяхното нарушаване, не може
да се презумира неточност на начисленията. Поради това, съдът намира за
неоснователни наведените от ответника доводи за липсата на годни доказателства,
установяващи реално потребление на топлинна енергия. От заключенията и на двете
експертизи се установява, че начислените на ответника суми са определени правилно
при спазване на действащите нормативни изисквания. Отделно – в. л. Ш. изрично
посочи, че освен наличните документи, е направил и собствени изчисления, като е
достигнал до извод за размери на ТЕ, съответстващи на посочените от ищеца и ***
***.
По
отношение на температурите, относими при изчисляването на ТЕ за сградна
инсталация, съдът намира, че следа да се вземат предвид тези от автоматичната
станция на б. Р., съобразно които са изготвени и заключенията. Видно от
представените от процесуалния представител на ответницата справки от БАН,
данните от станцията до ж.п. г. Т. са представителни за района на гр. П. и не са повлияни от градска среда. Продажбата на
топлинната енергия обаче се осъществява в самото населено място и във формулата
по т. 6.1.1 от Методиката влиза външната изчислителна
температура за населеното място- tизч. Това е температурата измервана от станцията
на б. Р., която според същата справка дава представа за метеорологичните
условия в града- лист ***.
Ето защо,
съдът не споделя възраженията на ответницата за неправилност на начислените
количества ТЕ за имота. Установи се, че АС е функционирала, а топломерът е бил
в изправност и е бил годен да отчита- лист **-**. Не се възприемат твърденията
в обратна насока, т.к. се опровергават от съвкупния анализ на събраните
доказателства.
Не може да
се сподели и възражението, че начинът, по който е отчитана и начислявана
топлинната енергия, бил в противоречие с принципите, заложени в чл. 13 от
Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 год.
относно ефективността на крайното потребление на енергия и осъществяване на
енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета. Тази Директива е
транспонирана в българското законодателство и изискванията й са въведени в
Закона за енергетиката /обн.ДВ бр.107 от 09.12.2003 год., Закона за енергийната ефективност /обн.ДВ
бр.98 от 14.11.2008 год./ - § 3 от ДР на ЗЕЕ и редица наредби, между които
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, поради което няма
пряко действия. Общото изискване по т. 1 на чл.13 за осигуряването на
индивидуални измервателни уреди, които да отчитат реално консумираното
количество енергия, е въведено в българското законодателство в различни
разпоредби на ЗЕ, според вида на потребяваната енергия. Разпоредбите за наличие
на измервателни уреди за топлинна енергия в сгради-етажна собственост са чл. 140
ЗЕ и в чл. 43 и сл. от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването. С оглед спецификата на тези имоти и начина на потребление на
топлинна енергия в същите, законодателят е предвидил, както монтиране на
средства за търговско измерване на количествата топлинна енергия в абонатната
станция, така и монтиране след него на индивидуални разпределители на топлинна
енергия, инсталирани върху всички отоплителни тела и/или индивидуални топломери
за имотите. По този начин е спазен и принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от
Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно
потребление. Този извод се обосновава с факта, че от абонатната станция на
сградата до индивидуалните имоти на потребителите преминават топлопроводи, от
които се отдава топлинна енергия, за която също се дължи заплащане. Доколкото
сградната инсталация е обща етажна собственост и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общите части на
сградата, то всички собственици на имоти следва да участват в разпределението
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съразмерно на
отопляемите обеми на имотите, което също се явява реално енергийно потребление.
Поради
всичко изложено, съдът намира, че ответницата дължи цената на доставената топлинна
енергия. Конкретният размер на задълженията на абоната се установява от вещото
лице по ССчЕ, което изчислява разпределеното количество ТЕ за сградна инсталация,
на база данните от СТЕ и нормативно определените цени на услугата. Доставената
на ответницата за процесния период ТЕ е на стойност 535.69 лева с ДДС. В. л.
прави подробен анализ на осчетоводяването на задълженията (общо 578.78 лева) и
издаването на кредитно известие за същия период на стойност -43.09 лева, като
разликата между двете е точно 535.69 лева. Кредитното известие е било
приспаднато, но от задължения за предходен период, а единствено сумата от 0.78
лева е отчетена от процесния. Предвид горно дава заключение, че неплатената
топлинна енергия е в размер на 578 лева. Размерът на дължимото обезщетение за
забава е определен на 37.49 лева. Експертизата е изготвена въз основа на
направените в СТЕ констатации, съобразявайки цените на единица ТЕ през
процесния период и осчетоводяванията на ищеца. С оглед на това, съдът намира,
че заключението е компетентно изготвено и пълно, поради което следва да бъде
кредитирано.
От приетите
по делото доказателства категорично се установява наличието на облигационно
отношение между страните във връзка с доставка на топлинна енергия, уредено с
публично известни Общи условия. По същото ответницата има непогасени задължения
към „ЕВН България топлофикация” ЕАД за потребена ТЕ в размер на 578 лева, като
ищецът претендира по- малка сума от 577.35 лева. Изискуемостта на задължението
е настъпила съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия, с оглед
на което претенцията следва да бъде уважена в пълен размер.
Съгласно
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и сума за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичането на периода,
за който се отнасят. Видно е, че изминалия период на забава след настъпване на
изискуемостта на всяко дължимо месечно плащане е повече от 30 дни. Размерът на
дължимото обезщетение за забава съгласно приетата по делото експертиза е 37.49
лева. Такъв е и размерът на предявената претенция по чл. 86 ЗЗД и същата следва
да бъде уважена изцяло.
С оглед
горното, следва да се постанови решение, с което предявените искове да се уважат
изцяло, като се признае за установено, че в полза на ищеца съществуват
съответните вземания, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По
отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото, следва да се
присъдят и разноските в заповедното производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително
и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение.
Разноските, на които има право ищеца в заповедното производство, са в размер на
25 лева за
държавна така и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение
по дело следва да бъдат определени от съда съобразно редакцията на чл. 78
ал. 8 от ГПК /ДВ бр. 8/2017г./,
действаща към датата на постановяване на решението и приключването на съдебното
дирене. Съгласно нея присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ. Разпоредбата е процесуална, тъй като предвижда правомощия на
съда да определя възнагражденията по посочения ред. Процесуалните норми,
съществуващи в момента на разглеждане на делото, са задължителни за съда
независимо от това, кога са възникнали материалноправните отношения по даден
спор и следва да се прилагат и по висящи производства, като в случая не са
предвидени изключения в преходните и заключителни разпоредби на закона за
изменение на ГПК. (Определение № 46 от 22.02.2027г. по т.д. № 637/2016г. на
ВКС, I т.о. и Решение № 84 от 5.IX.1957 г. по гр.
д. № 63/57 г., ОСГК)
Отделно,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените разноски в настоящото исково производство в размер на 75 лева за
държавна такса, 320 лева за СТЕ и ССЕ и 200 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че И.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, следните суми:
577.35 лева- главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2015 г.
– 30.04.2016 г. по партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН ***, 37.49 лева- обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 01.12.2015 г. –
10.11.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
11.11.2016 г. до окончателното погасяване, за
които суми е била издадена Заповед № 8893 от 14.11.2016 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 15338/2016 г. по описа на
ПРС.
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 670.00 лева /шестстотин и седемдесет
лева/- разноските по ч. гр. дело № № 15338/2016 г. на ПРС и по настоящото
гр.д. № 17759/2016г. по описа на ПРС, XIV гр. с-в.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :п/ Тоско Ангелов
Вярно с оригинала.
М.К.