Решение по адм. дело №1767/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 25, ал.5 от Закон за хората с увреждания /ЗХУ/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Производството е образувано по подадена жалба от Г. Т. К., чрез адв. Р. М., ВАК против Заповед № ЗХУ – ИО/Д-В/4802/ФП/16.06.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна, в частта на определената начална дата на отпускане на месечната финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ.

Жалбоподателката, в жалбата и в открито съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорва заповедта като постановена в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Пояснява, че е получила решението на ТЕЛК по независещи от нея причини много по-късно от издаването му и веднага го е представила пред компетентния да отпусне месечната финансова подкрепа административен орган. Намира, че неправилно е определен началния срок за отпускането на месечната финансова подкрепа и, че същият следва да бъде определен от м. април 2025г. Сочи, че няма възможност да узнае за издаденото решение от ТЕЛК преди да й бъде връчено и, че кога ще й бъде връчено това решение зависи от действията на друг административен орган, а не от нейната воля. Иска отмяна на заповедта и присъждане на разноските по спора.

Ответната страна, Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна, в становище с.д. 14176/02.09.25г. релевира неоснователност на жалбата. Моли съда да я отхвърли. В алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, като съобрази доводите на страните и при съобразяване на чл.168 от АПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на проверка в настоящото производство е Заповед № ЗХУ – ИО/Д-В/4802/ФП/16.06.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна, в частта на определената начална дата на отпускане на месечната финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ.

Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подадена е в законовия срок, предвид липсата на данни за датата на връчване на жалбоподателката на решение № Х03-рд06-0024/14.07.2025г., издадено от директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ Варна. Жалбата е подадена пред местно компетентния административен съд, от лице с активна процесуална легитимация. Заповед № ЗХУ – ИО/Д-В/4802/ФП/16.06.2025г. на Директора на Дирекция социално подпомагане – гр. Варна е индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността му и е спазен реда за оспорването му пред горестоящият орган, поради което жалбата против него е процесуално допустима.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган – Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна, в чиито правомощия съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗХУ е издаването на заповед от вида на процесната, а именно - за отпускане на месечна финансова подкрепа.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа необходимите законови реквизити, включително фактическите и правните основания за издаването й, подписана е от нейния издател, поради което съдът приема, че е спазена формата при издаването на административния акт. Съдът намира, че не е налице нарушение по чл. 146, т. 2 от АПК. Заповедта е валиден административен акт, годен за съдебна проверка.

Съдът констатира, че в хода на административното производство по издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преди издаването на оспорената заповед административният орган е изяснил всички релевантни обстоятелства, респ. изяснил е фактите и обстоятелствата, явяващи се от значение за случая по смисъла на чл. 35 от АПК и е събрал служебно относимите доказателства в съответствие с чл. 36 от АПК.

Производството от издаването на Заповед № ЗХУ – ИО/Д-В/4802/ФП/16.06.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна е започнало по заявлението на Г. Т. К. от 06.06.2025г. за отпускане на финансова подкрепа. В заявлението е посочен номер на решението на ТЕЛК и датата на издаването му – 26.03.2025г. Към заявлението е представен формуляр за самооценка на лице с увреждане.

Издадена е индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания на заявителката – г-жа К. и е издадена Заповед № ЗХУ – ИО/Д-В/4802/ФП/16.06.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна, с която на Г. Т. К. е отпусната финансова подкрепа, считано от 01.06.2025г.

В заповедта не са изложени мотиви относно датата, от която е отпусната финансовата подкрепа. Посочено е само, че е въз основа на изготвената индивидуална оценка на потребностите от 12.06.2025г.

В решение № Х03-рд06-0024/14.07.2025г. издадено от директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ Варна са изложени мотиви относно датата на отпускането на финансовата подкрепа на г-жа К.. Посочено е, че е извършена служебна проверка, при която е установено, че ЕР на ТЕЛК е издадено на 26.03.2025г., връчено е на 04.06.2025г., а заявлението по чл.20, ал.1 от ЗХУ е подадено на 06.06.2025г., като заповедта за отпускане на финансовата подкрепа е връчена на г-жа К. на 19.06.2025г., цитирани са разпоредбите на чл.70, т.2 от ЗХУ, чл.68 от ЗХУ, чл.69 от ЗХУ, чл.81 от ЗХУ, чл.66, ал.1 от ППЗХУ, чл.67, ал.1 от ППЗХУ, като е поставен акцент върху разпоредбата на чл.66, ал.3 от ППЗХУ, съгласно която месечната финансово подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, и се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска и е посочено, че решението на ТЕЛК е издадено на 26.03.2025г., като заявлението – декларация е подадено от г-жа К. на 06.06.2025г. и е прието, че на основание чл.66, ал.3 от ППЗХУ месечната подкрепа на г-жа К. следва да се отпусне от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, т.е. от 01.06.2025г., т.к. не е спазен двумесечния срок за подаване на заявлението по чл.67, ал.1 от ППЗХУ. Посочено е, че двумесечния срок за подаване на заявлението по чл.67, ал.1 от ППЗХУ започва да тече от датата на издаване на ЕР на ТЕЛК, а не от датата на получаването на решението. Поради което датата на отпускането на финансовата подкрепа е определена по реда на чл.66, ал.3 от ППЗХУ.

Съдът констатира, че в решението на ТЕЛК е посочено, че същото е издадено след срока, поради натовареността на ТЕЛК. Съдът констатира, че решението на ТЕЛК е връчено на жалбоподателката чрез „Български пощи“АД, като е отбелязана датата на връчването – 04.06.2025г. Видно от данните върху разпечатката от съобщението за връчване, поставен е изходящ номер с дата 21.05.2025г. Не са представени доказателства решението да е изпращано на по- ранна дата или г-жа К. да е научила, че е издадено преди датата на връчването му и да е осуетила с поведението си връчването му на по-ранна дата.

Изложените факти, съдът приема за установени, предвид доказателствата представени към административната преписка.

Спорът е правен и е формулиран за следното: при факти, като установените по делото - от кой момент следва да бъде отпусната месечната финансова подкрепа на правоимащото лице?

За да отговори на спорния въпрос, съдът съобрази разпоредбите на чл.68, чл.69, чл.70 и чл.81 от ЗХУ; чл.66 и чл.67 от ППЗХУ; чл.112а от Закона за здравето, чл.32 и чл.39 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи.

Цитираните разпоредби следва да бъдат разгледани в светлината на конституционно закрепеното право на обществено осигуряване и социално подпомагане. Съгласно чл.51, ал.1 и ал.3 от Конституцията на Република България „Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане.“ и „Старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания, се намират под особена закрила на държавата и обществото.“

В съответствие с цитираните норми гаранции на Конституцията на Република България в чл.68 от ЗХУ е регламентирано правото на финансова подкрепа на хората с увреждания, в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка по чл. 20. Посочено е в ал.2 на чл.68 от ЗХУ, че подкрепата по ал. 1 от чл.68 от ЗХУ е предназначена за компенсиране на разходите, свързани с преодоляване на затрудненията, предизвикани от вида и степента на увреждане.

Съгласно разпоредбата на чл.69 от ЗХУ финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента: 1. месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането; 2. целеви помощи съобразно вида на увреждането.

В чл.70 от ЗХУ е регламентирано, че право „на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, както следва: 2. от 71 до 90 на сто степен на увреждане – в размер 15 на сто от линията на бедност“

Съгласно препращащата разпоредба на чл. 81 от ЗХУ „Редът за отпускане, изплащане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на финансовата подкрепа се определя с правилника за прилагането на закона.“

В чл.66, ал.1 от ППЗХУ е разписано, че „Месечната финансова подкрепа се отпуска, изплаща, изменя, спира, прекратява и възобновява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на оправомощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ промяната в обстоятелствата. Заповедта се съобщава писмено на лицето, подало заявлението декларация, в 7-дневен срок от издаването й.“

Съгласно чл.66, ал.3 от ППЗХУ „Месечната финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, и се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска, в рамките на бюджетната година с изключение на месечната финансова подкрепа, отпусната през месец декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година.“

Съгласно чл.67, ал.1 от ППЗХУ „В случаите на преосвидетелстване на хора с трайни увреждания месечната финансова подкрепа се отпуска от началото на месеца, през който е прекратена, въз основа на новата индивидуална оценка на потребностите и издадената заповед за нейното отпускане, в случай че заявлението декларация за извършване на индивидуална оценка на потребностите е подадено в 2-месечен срок от издаването на новото експертно решение.“

Съгласно чл.67, ал.2 от ППЗХУ „При неспазване на срока по ал. 1 месечната финансова подкрепа се отпуска по реда на чл. 66, ал. 3.“

Съгласно чл.112а от Закона за здравето „(Нов - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.07.2011 г., изм., бр. 40 от 2012 г., бр. 85 от 2017 г., доп., бр. 103 от 2020 г., в сила от 4.12.2020 г.) Съобщаването на решенията на ТЕЛК и НЕЛК на заинтересованите организации - НОИ, НЗОК, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността, се извършва по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление, а освидетелстваното лице и осигурителите се уведомяват с писмо с известие за доставяне или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление.“

Съгласно чл.32, ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕ (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., доп., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., изм., бр. 23 от 2024 г. ) Териториалните експертни лекарски комисии освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 3-месечен срок от подаване на заявлението-декларация по чл. 56, ал. 1 в РКМЕ, а в случаите на прилагане на международен договор за социална сигурност или европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност – от датата на получаване в ТЕЛК на медицинска документация, изготвена в друга държава. Решенията се връчват на лицата или на упълномощени от тях лица, или на законните им представители срещу подпис с писмо с известие за доставяне или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронното управление. При временна неработоспособност срокът за освидетелстване е 15 дни от датата на постъпване на документите в ТЕЛК.

Съгласно чл.39, ал.1, т. 2 и т.5 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи Председателят на ТЕЛК: „2. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., бр. 23 от 2024 г. , в сила от 21.06.2024 г.) съобщава на лицата или на законните им представители с писмо с известие за доставяне и с известие по електронен път в случаите, в които лицето е заявило и електронен адрес, или чрез Системата за сигурно електронно връчване, по реда на Закона за електронното управление:“ и „5. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., бр. 23 от 2024 г. , в сила от 21.06.2024 г.) връчва или изпраща на лицата или на законните им представители експертните решения на ТЕЛК в тридневен срок от постановяването им;“.

От цитираните разпоредби на чл.112а от Закона за здравето и чл.39, ал.1, т.5 от ПУОРОМЕРКМЕ се налага извод, че решението на ТЕЛК се връчва на освидетелстваното лице в три дневен срок от издаването му. Констатира се, предвид нормативната уредба, невъзможност на освидетелстваното лице да изиска информация за издаденото решение на ТЕЛК, преди връчването му. Задължението за връчването на решението на ТЕЛК на освидетелстваното лице е ex lege (по силата на закона) на Председателя на ТЕЛК. Срокът за връчване е тридневен от постановяване на решението на ТЕЛК. Спазването на този срок е от значение за упражняването на освидетелстваното лице на правата му регламентирани в ЗХУ.

Не са представени доказателства по делото, от които да се установи, че председателят на ТЕЛК е изпълнил задължението си, като административен орган да връчи в тридневен срок след издаването решението на ТЕЛК на г-жа К.. От представените доказателства се констатира, че председателят на ТЕЛК е изпратил на г-жа К. решението в края на двумесечния срок, след постановяването му. След получаването на решението на ТЕЛК г-жа К. е подала заявлението – декларация за отпускането на месечната финансова подкрепа до Дирекция „Социално подпомагане“ Варна.

Заявлението е подадено след изтичането на двумесечния срок от издаването на решението от ТЕЛК. Индивидуалната оценка на потребностите е изготвена в месеца на подаването на заявлението до Дирекция „Социално подпомагане“ Варна. Подаването на заявлението два месеца след издаването на решението на ТЕЛК е мотивирало административния орган да приеме, че е налице основанието на чл.67, ал.2 вр. чл.66, ал.3 от ППЗХУ, т.е. месечната финансова подкрепа е отпусната от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите.

При издаването на заповедта административният орган е действал при обвързана компетентност и е издал административен акт при прилагането на съществуващите разпоредби в ППЗХУ.

Не е регламентирана хипотеза в ПУОРОМЕРКМЕ или в ЗХУ и ППЗХУ даваща възможност на председателя на ТЕЛК да не изпълни задължението си за връчване на решението на ТЕЛК в тридневен срок от издаването му. Съответно не са уредени последиците за освидетелстваното лице за отпускането на месечна финансова подкрепа от закъснялото изпълнение на задължението на председателя на ТЕЛК за връчването на решението на ТЕЛК.

Разписаната уредба в чл.67, ал.1 вр. ал.2, вр. чл.66, ал.1 и ал.3 от ППЗХУ, предвид лишаването на освидетелстваното лице от месечна финансова подкрепа за времето от 1-во число на месеца, следващ издаването на решението на ТЕЛК (промяната в обстоятелствата) до времето на подаване на заявлението до Дирекция „Социално подпомагане“, в случай че заявлението декларация за извършване на индивидуална оценка на потребностите е подадено в 2-месечен срок от издаването на новото експертно решение се явява санкционна, т.к. за периода на бездействието да подаде заявление декларация за извършване на индивидуална оценка на потребностите до компетентната Дирекция „Социално подпомагане“, когато този период е над двумесечния срок, то е лишено от месечна финансова подкрепа.

Санкцията е предвидена ex lege (по силата на закона) и в случая е наложена на лицето заради действията на друг административен орган. Нормативната уредба не дава възможност на компетентния орган да извърши преценка на базата на доказателствата дали подаването на заявлението след двумесечния срок е следствие от обективни факти – закъснялото изпълнение на задължението на друг административен орган да връчи решението на ТЕЛК или се дължи на поведението на освидетелстваното лице. Не е предвидена възможност, при условие, че заявлението е подадено след двумесечния срок, поради закъснялото връчване на решението на ТЕЛК от Председателя на ТЕЛК, по отношение на заявителя за отпускането на месечна финансова подкрепа да се приложи разпоредбата на чл.67, ал.1 от ППЗХУ или на чл.66, ал.1 от ППЗХУ.

Както беше посочено в чл.51, ал.1 и ал.3 от Конституцията на Република България е регламентирано, че „Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане.“ и че „лицата с физически … увреждания, се намират под особена закрила на държавата и обществото.“ Отделно от цитираната разпоредба в чл.7 от Конституцията на Република България е регламентирано, че „Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.“, както и в чл.5, ал.1 от Конституцията на Република България е регламентирано, че „Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.“ Съгласно чл.5, ал.2 от Конституцията на Република България „Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.“

Анализът на цитираните конституционни разпоредби налага извод, че държавата, чрез законодателните, административните и съдебните органи следва: първо, да създава (законодателната и административната власт) нормативна уредба, която при съобразяване на конституционно гарантираните права на гражданите, да регламентира правото им на обществено осигуряване и социално подпомагане и особената закрила на лицата с физически увреждания; второ, да издава административни актове (административните органи) и да изпълнява задълженията си за връчването им в срок, като по този начин с поведението си да не вредят на гражданите да се ползват от правата им, регламентирани в закон и трето, да правораздава (съдът) при спазването на разпоредбите на Конституцията на Република България и съдържащите се в тях гаранции – права на гражданите.

Този извод се подкрепя и от изискването заложено в чл.15, ал.1 от Закона за нормативните актове, съгласно което „Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.“

Разглежданите разпоредби на чл.67, ал.1 вр. ал.2, вр. чл.66, ал.1 и ал.3 от ППЗХУ не съдържат хипотеза, в която да са предвидени последици за лицата, при констатирано нарушение на изискванията на чл.39, ал.1, т.5 от ПУОРОМЕРКМЕ от председателя на ТЕЛК. От това следва, че уредбата е непълна, т.к. не съдържа регламентация на последиците, конкретно – относно датата на отпускане на месечната финансова подкрепа за освидетелстваното лице при факти, като разглежданите в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗНА „Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.“

Съдът констатира, че не са разписани разпоредби, които да уреждат сходни случаи, като разглеждания в настоящото производство. Това налага уреждането на отношенията при съобразяване на основните начала на правото на Република България, а именно на нормите – гаранции закрепени в Конституцията на Република България относно правото на обществено осигуряване и социално подпомагане, както и по арг. от чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република България (съгласно който „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.“) на правата регламентирани в Конвенцията за правата на хората с увреждания, ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г. - ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г. Издадена от Министерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 37 от 15.05.2012 г., в сила от 21.04.2012 г. (Конвенцията).

Съгласно Член 4 от Конвенцията наименуван „Общи задължения“: „1. Държавите - страни по конвенцията, следва да предприемат необходимите стъпки с оглед гарантиране и признаване на пълноценното упражняване на всички права и основни свободи за хората с увреждания без каквато и да било дискриминация по признак на увреждане. За целта държавите - страни по конвенцията, следва да: а) приемат всички необходими законодателни, административни и други мерки за прилагането на правата, признати по настоящата конвенция; б) предприемат всякакви подходящи мерки, включително законодателни, за изменяне или отменяне на съществуващите закони, правила, наредби, обичаи и практики, които установяват дискриминация срещу хора с увреждания; в) отразяват защитата и насърчаването на спазване правата на хората с увреждания във всички политики и програми; г) се въздържат от всякакви актове и практики, несъответстващи на настоящата конвенция, и да гарантират нейното спазване от страна на публичните власти и институции;“

Съгласно Член 28 от Конвенцията „Подходящ жизнен стандарт и социална закрила“: „1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават правото на хората с увреждания на подходящ жизнен стандарт за тях и техните семейства, включително на подходяща храна, облекло и жилище и на непрестанно подобряване на условията им на живот, като предприемат съответни стъпки за обезпечаване и подпомагане на упражняването на това право без дискриминация по причини на увреждане. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават правото на хората с увреждания на социална закрила и на упражняване на това им право без дискриминация по причини на увреждане, като предприемат съответни стъпки за обезпечаване и подпомагане на упражняването на това право, включително мерки: а) за осигуряване на равен достъп за хората с увреждания до чиста вода и осигуряване на достъп до подходящи и финансово достъпни услуги, технически средства и други форми на подпомагане, съобразени с нуждите на тяхното увреждане; б) за осигуряване на достъп за хора с увреждания и по-конкретно жени и девойки и по-възрастни индивиди с увреждания до програми за социална закрила и намаляване на бедността; в) за осигуряване на достъп за хора с увреждания и техните семейства, живеещи в бедност, до помощ от държавата по покриване на разходите им, свързани с увреждането, включително подходящо обучение, съвети и консултации, финансово подпомагане и социален патронаж; г) за осигуряване на достъп за хора с увреждания до социални програми за жилищно устройване; д) за осигуряване на равен достъп за хора с увреждания до пенсионни осигуровки и програми.

При съобразяване на: първо, изискванията към държавите членки по Конвенцията за правата на хората с увреждания и разписаните в същата права на хората с урежданията; второ, нормите – гаранции в Конституцията на Република България; трето, разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗНА и четвърто, разпоредбите на чл.67, ал.1 вр. ал.2, вр. чл.66, ал.1 и ал.3 от ППЗХУ вр. чл.39, ал.1, т.5 от ПУОРОМЕРКМЕ, следва че при липсата на нормативна уредба на последиците на подадено след двумесечния срок от издаването на решението на ТЕЛК заявление декларация за месечна финансова подкрепа, след като не е спазено задължението на председателя на ТЕЛК за връчването на решението на ТЕЛК на освидетелстваното лице в тридневен срок от постановяването му, то тогава за това освидетелствано лице следва да бъде приложена по-благоприятната разпоредба и срокът на отпускането на месечната финансова подкрепа да е регламентираният по чл.67, ал.1 от ППЗХУ, т.е. от началото на месеца, през който е прекратена.

От направеният анализ се налага извод, че оспорената заповед, в частта на датата на отпускането на финансовата подкрепа не съответства на материалния закон и следва да бъде отменена в тази част. Предвид липсата на данни по административната преписка относно датата на прекратяването на месечната финансова подкрепа, съдът не може да се произнесе в условията на чл.173, ал.1 от АПК, поради което преписката следва да бъде върната на административния орган за издаването на административен акт, при съобразяване на указанията дадени в настоящото решение.

При този изход на спора искането на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на разноските по делото се явява основателно и следва да се уважи. По арг. от 143, ал.1 вр. ал.2 от АПК разноските по воденето на делото, включително и възнаграждението за адвокат следва да се възстановят на жалбоподателката от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Актът е издаден от директора на Дирекция социално подпомагане – гр. Варна, т.е. от орган към дирекция “Социално подпомагане”, включена в състава на Агенцията за социално подпомагане. Агенцията за социално подпомагане е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София, поради което и от бюджета на последната следва да се възстановят разноските по воденето на делото на жалбоподателката.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 173, ал. 2 от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на Г. Т. К., чрез адв. Р. М., ВАК Заповед № ЗХУ – ИО/Д-В/4802/ФП/16.06.2025г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Варна, в частта на определената начална дата на отпускане на месечната финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ.

ВРЪЩА административната преписка на административния орган за произнасяне.

ОПРЕДЕЛЯ срок за издаване на административния акт на административния орган – 7 дневен от получаването на преписката.

ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане да заплати на Г. Т. К. разноски в размер на 1010 (хиляда и десет лв.) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд на Република България.