№ 294
гр. Б., 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20251810200353 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Наказателно постановление (НП) № *****г., издадено от Началник
група към ОДМВР, РУ Б., упълномощен със Заповед № *****. на МВР, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал.1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя Ц. С. Н., ЕГН **********
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 (хиляда)
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 (дванадесет)
месеца, за извършено от него нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Становищата на страните:
В подадената жалба от Ц. С. Н. е описано искане за отмяна на така
издаденото Наказателно постановление като незаконосъобразно и
неправилно. По същество оспорва се авторството на нарушението.
Претендират се съдебни разноски.
В с. з. жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с
процесуалният си представител – адв. Б. М. от САК, които поддържа жалбата.
Въззиваемата страна – Началник група към ОДМВР, РУ Б., редовно
уведомена, не се явява и не изпраща представител.
1
Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по делото
доказателства и направените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 05.02.2025 г. около 20:50 часа, Софийска област, община Б. по път 2-
17 с посока главен път I-1 към АМ Хемус, в района на 1-ви км,
жалбоподателят управлявал лек автомобил Сеат Леон с рег. № ***** след като
употребил алкохол. Управлението на автомобила от жалбоподателя било ясно
възприето от свидетелите И. И. и М. Н. – полицейски служители, които
извършвали контрол на автомобилния трафик със служебен автомобил.
Жалбоподателят спрял автомобила в дясното платно за движение, а полицаите
спрели зад него със служебния автомобил и го поканили да бъде тестван.
Свид И. И. извършил тестването с техническо средство Дрегер Алкотест 7510
с фабричен номер ARNA 0163. Същият отчел концентрация на алкохол в
издишания въздух от 1,26 промила. Пробата била показана на водача. Бил
издаден АУАН за установеното нарушение № *** г. и талон за медицинско
изследване с № ***т същата дата, който бил връчен на нарушителя в 21:30ч.
Последният бил отведен до ФСМП-Б., където в 22: 25 ч., дал кръвна проба за
изследване. Ц. С. Н. бил отведен в РУ - Б., където бил задържан за срок от 24
часа. Административнонаказателното производство по посочения АУАН било
прекратено и било образувано досъдебно производство № **** г. по описа на
РУ-Б., прокурорска проверка № ***. на РП-Б.. От изготвената
съдебнохимическа експертиза, обективирана в протокол № *** г. се
установило, че Ц. С. Н. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта
от 0,88 на хиляда.
На ***** г. прокурор при РП –Б. прекратил наказателното производство
и изпратил материалите на административнонаказващия орган за реализиране
на административнонаказателна отговорност. Предвид обстоятелството, че
досъдебното производство било образувано за деяние, правилно и
законосъобразно административнонаказващия орган е указал да бъде съставен
акт.
На 09.04.2025г. св. И. И. в присъствието на св. С. Г. съставил срещу Ц. С.
Н. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ****, за
нарушение по чл.5, ал.3, т. 1 от ЗДвП.
В съответствие с разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН актът бил предявен на
2
жалбоподателя за запознаване със съдържанието му и подписан от него като
не е отбелязано, същият да е направил възражения.
В законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били
постъпили възражения срещу акта.
Въз основа на цитирания по-горе АУАН и при същата фактическа
обстановка като описаната в него, и съобразно събраните в хода на
досъдебното и административното производство допълнителни доказателства
от административно наказващия орган в изпълнение задълженията си по чл.
52, ал. 4 от ЗАНН на ****г. било издадено обжалваното Наказателно
постановление № *****г., издадено от Началник група към ОДМВР, РУ Б.,
упълномощен със Заповед № *****. на МВР, с което на жалбоподателя Ц. С.
Н. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 (хиляда)
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 (дванадесет)
месеца, за извършено от него нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
От приложеното заверено копие на НП № *****г., се установява, че
същото е връчено лично на нарушителя на 05.05.2025г., като жалбата срещу
него е депозирана в законоустановения срок – на 16.05.2025г. /видно от
отбелязването върху самата жалба/.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства (АУАН-и, Заповед на министъра
на вътрешните работи от 02.12.2021г.; Заповед за прилагане на ПАМ-2бр,
постановление на прокурор от РП-Б. от *****г.; талон за изследване; докладна
записка; протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол; справка за нарушител и др., както и от показанията на свидетелите И.
И. И., М. В. Н., В.Г.Б., Р.Г.Г. и С. С. Г..
Свидетелката Г. е свидетел само при съставянето на втория АУАН и не е
очевидец на деянието, поради което съдът определя показанията й като
неинформативни по отношение на основните факти от предмета на доказване.
Показанията й са относими единствено по отношение на участието й при
съставянето на АУАН. В тази връзка думите й намират опора в самия Акт,
поради което съдът ги кредитира единствено за тези обстоятелства.
При проверката на доказателствения материал съдът прие, че
3
съществени противоречия се констатират между свидетелските показания на
свидетелите - актосъставителя И. И. и свидетеля по първоначалния акт М. Н.
(от една страна) и свидетелските показания на В.Б. и Р.Г. (от друга страна) по
въпроса за авторството на инкриминираното деяние.
По отношение на участието на жалбоподателя в деянието по делото са
събрани еднопосочни и стабилни доказателства – чрез показанията при
проведените непосредствени разпити на актосъставителя И. И. и свидетеля
М. Н. /и двамата очевидци на нарушението/ показанията им са информативни,
вътрешно логични, житейски правдиви и кореспондират с останалия писмен
доказателствен материал. Същите са относими към основния въпрос в
настоящото производство по реализиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя. Двамата свидетели си спомнят времето и
мястото на проверката, както и обстоятелството, че именно жалбоподателят е
управлявал автомобила на 05.02.2025 г. около 20:50 часа, Софийска област,
община Б. по път 2-17 с посока главен път I-1 към АМ Хемус, в района на 1-ви
км, като е спрял управлявания от него автомобил в дясна лента, а те спрели
зад автомобила, както и че поканили жалбоподателя да бъде тестван. Че свид.
И. И. извършил тестването с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с
фабричен номер ARNA 0163, който отчел концентрация на алкохол в
издишания въздух от 1,26 промила. Пробата била показана на водача. Бил
издаден АУАН за установеното нарушение № *** г. и талон за медицинско
изследване с № ***т същата дата, който бил връчен на нарушителя в 21:30ч.
Последният бил отведен до ФСМП-Б., където в 22: 25 ч., дал кръвна проба за
изследване. Ц. С. Н. бил отведен в РУ - Б., където бил задържан за срок от 24
часа.
Доводите на защитата за недоказаност на авторството се градят върху
възпроизведените фактически данни в показанията на свидетелите В.Б. и Р.Г.,
че именно Г. е управлявал автомобила, а не жалбоподателя. В хода на
съдебното следствие, съдът, на основание разпоредбата на чл. 107, ал. 3 НПК,
задължаваща го да събере и провери както доказателства в подкрепа на
обвинителната теза, така и оправдателни такива се е произнесъл по исканията,
направени от процесуалния представител на жалбоподателя и е допуснал до
разпит тези свидетели. При внимателно обсъждане на показанията им, чрез
проверка на логичността на собственото им вътрешно съдържание и чрез
съпоставката им помежду им, както и с останалите доказателствени
4
материали, съдът констатира, че са налице противоречия в показанията между
тези свидетели относно това кога свид. Р.Г. се е качил да управлява
автомобила /според свид.Б. е от самото начало на тръгване с автомобила, а
според свид. Г. след като били откарали автомобила в автосервиз/.
Показанията на тези свидетели са старателно и добре предварително
обмислени с цел поддържане възприетата линия на защита, която в процеса
пред съда е, че жалбоподателят не е управлявал превозното средство на
инкриминираната дата. Дисквалифирани са разпитите на тези свидетели в
частта, в която разказват, че автомобилът е управляван от свид. Р.Г.. На
следващо място тези свидетели твърдят, че жалбоподателят е купил бира от
бензиностанция Ромпетрол на изхода на Враца. Това са т.н., условно наречени,
странични факти, които не касаят директно обстоятелствата по наказателното
постановление, но в случая са ясна индикация за предварително съгласуване
на една изградена защитна версия. Ето защо възпроизведените и от тези
свидетели данни съдът не поставя в основата си при формиране на
фактическите си изводи за обстоятелствата и фактите по делото. Най-вероятно
мотивът за показанията на тези свидетели са, че свид. Б. живее на семейни
начала с жалбоподателя, а свид. Г. му е негов близък. Предвид изложените
съображения, въззивната инстанция намира за неоснователни релевираните
възражения за недоказаност на авторството на деянието.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима.
Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно
жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по
ЗДвП.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че АУАН и НП са съставени, респ.
издадени от компетентни за това лица (съгласно приложената по делото
Заповед на МВР от 02.12.2021г.). В хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до опорочаване на същото или до ограничаване на правото
на защита на нарушителя. Между АУАН и НП има тъждество на фактите и
съответствие на посочената правна норма. Фактическата обстановка, описана
5
в НП е изчерпателна и подробно са изброени съставомерните обективни
признаци на допуснатото нарушение. Спазени са и сроковете по чл.34 от
ЗАНН и са налице всички законово изискуеми реквизити в АУАН и в НП. Не
се установиха нарушения на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози и не се сочат такива. След тестването
и положителната проба за наличие на алкохол в издишания въздух е издаден
талон за медицинско изследване със съответния брой стикери, в посочената от
наредбата времева рамка е взета кръвна проба на лицето и при спазване на
изискванията за запечатване и съхранение на биологичния материал е
извършена съдебно-химическа експертиза.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Досежно субективната страна на нарушението безспорно се установява,
че деянието е извършено виновно. Тук следва да се отбележи, че макар и в
наказателното постановление да не е конкретизирана формата на вина, като
основен субективен елемент от състава на всяко нарушение, това не може да
се счита за съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така,
защото съгласно разпоредбите на ЗАНН (за разлика от НК) по правило
непредпазливите деяния са наказуеми, като изключение се допуска само в
изрично предвидените случаи (чл.7, ал.2 от ЗАНН). В конкретния случай
виновното поведение на жалбоподателя Ц. Н. се извежда от фактите по делото
– той е привел в движение МПС си след като е съзнавал, че е употребил
алкохол и че не следва да шофира в това състояние.
Съвсем коректно, предвид установената концентрация на алкохол 0, 88
промила е определена и санкционната норма - чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Предвидената санкция е в абсолютно определен размер, поради което и по-
нататъшни съображения относно нейната индивидуализация не се дължат.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28
от ЗАНН, предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.
Именно поради това съдът намира, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя поради което
наказателното постановление следва да се потвърди.
6
По разноските:
За заплащане на разноски следва да бъде осъден жалбоподателя, но
такива не са били претендирани в настоящето производство и съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б.,
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *****г., издадено от
Началник група към ОДМВР, РУ Б., упълномощен със Заповед № *****. на
МВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал.1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя Ц. С. Н., ЕГН **********
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 (хиляда)
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 (дванадесет)
месеца, за извършено от него нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен
съд – София област в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7