Присъда по дело №405/2019 на Районен съд - Перник

С обвинителен акт на Районна прокуратура – гр. Перник e повдигнато обвинение на:

Р.З.Г. за престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, за това, че: на 21.01.2018 г., в гр.Перник, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с М.С.В. /също съизвършител/, е отнел чужда движима вещ /дроселов трансформатор ДТ 1-150/, на стойност 507,15 лв., от владението на Б.Д.М.– МОЛ при Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ – гр.София, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, и

М.С.В. за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”б”, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на 21.01.2018г., в гр.Перник, в съучастие като съизвършител с непълнолетния Р.З.Г. /също съизвършител/, е отнел чужда движима вещ /дроселов трансформатор ДТ 1-150/, на стойност 507,15 лв., от владението на Б.Д.М.– МОЛ при Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ – гр.София, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на   чл.29, ал.1, б. „б“ от НК - след като е бил осъждан  повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях  изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК /НОХД №**/2012г. по описа на Районен съд – Перник, НОХД №**/2010г. по описа на Районен съд – Перник и  НОХД №0**/2016г. по описа на Районен съд – Перник/.

Производството се е развило по реда на глава 27 в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.

В съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на  престъплението по-горе, като наказанията им бъдат определени при условията на чл.55 от НК. По отношение на В. изтъква изключително смекчаващо отговорността обстоятелство – претърпян в хода на разследването инцидент, довел до инвалидизирането му по необратим начин, при наличието на което предлага определяне на наказание в минималния възможен размер 3 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. По отношение на Г. предлага определяне на наказание пробация за срок от 8 месеца, предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Предлага веществените доказателства по делото  да се върнат на ощетеното ЮЛ.

Подсъдимият М.В., при условията на чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират доказателства за тези факти..  

Защитникът адв. С.А. пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в минимален размер, което предвид състоянието, в което се намира подсъдимият понастоящем  /с ампутирани крака/, би било достатъчно тежко за него.

Подсъдимият Р.Г., при условията на чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират доказателства за тези факти. В правото си на последна дума изразява съжаление за случилото се.  

Защитникът му - адв. Р.Т., пледира подсъдимият да бъде оправдан по обвинението, като излага доводи за недоказаност на същото по несъмнен начин. Изтъква обстоятелството, че приетите от  прокурора фактически положения поставят под съмнение дадената от вещото лице оценка на предмета на престъплението, както и правната квалификация на деянието. Алтернативно, при признаването му за виновен, пледира за определяне на наказание съобразно предложеното от прокурора.

Пернишкият районен съд, при условията на чл. 372, ал.4 от НПК, позовавайки се на направеното самопризнание от подсъдимите и доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, водим от принципа по чл.14 от НПК, приема за установено следното:

Подсъдимият Р.З.Г. е роден в гр. Б., но  понастоящем живее в гр. **. С ** образование е. Не е женен. Ученик е в ***. Към датата на икриминираното деяние е бил 16-годишен и не е бил осъждан. Непълнолетният се води на отчет в ДПС при ***. Възпитателни мерки спрямо него не са прилагани.

Подсъдимият М.С.В. ***. С *** образование е. Не е женен. Безработен е /инвалид по болест/. Осъждан е многократно за различни тежки умишлени престъпления против собствеността и е изтърпявал наказания лишаване от свобода.

С присъда постановена по нохд №**/2010г. по описа на РС – Перник, влязла в сила на 15.04.2011 г., е осъден на 5 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, 5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18 от НК, изпълнението на което е било отложено  на основание чл.66 от НК.

С определение за одобряване на споразумение от 19.02.2013г.,  постановено по нохд №**/2012г. по описа на РС – Перник му е определено наказание 6 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК при първоначален строг режим в затвор. Наказанието е изтърпяно на 12.01.2014г.  С определение от 19.02.2013г. по  същото нох.дело, на основание чл.68, ал.1 от НК е постановено изтърпяване на наказанието  по нохд №**/2010г. на ПРС при първоначален строг режим в затвор. Наказанието е изтърпяно на 27.07.2013г..

С определение за одобряване на споразумение от 27.07.2016г. по нохд №0**/2016г. по описа на РС - Перник му е определено наказание 10 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „б“ от НК при първоначален строг режим в затвор. Наказанието е изтърпяно на  18.03.2017г.

Тези данни сочат, че деянието предмет на настоящия обвинителен акт е извършено от В. в условията на опасен рецидив, в хипотезата на чл.29, ал.1, б. “б” от НК и в рамките на петгодишния срок, установен в разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК.

От фактическа страна, съдът намира за установено по делото следното:

Подсъдимите М.В. и Р.Г. *** и са приятели.

В района на железопътната линия, преминаваща през град Перник, били монтирани на определени участъци дроселови трансформатори, които контролирали свободността и заетостта на участъците при движение на влаковите композиции. В района на кв. „Хумни дол“ в гр. Перник също минавала железопътна линия, като в този участък бил монтиран такъв  дроселов трансформатор ДТ-1 -150. За него била обособена шахта до железния път, за която било изградено бетоново покритие, а самият трансформатор бил свързан с кабели към другите технически съоръжения. Трансформаторът бил собственост на Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ – гр. София, чието материално отговорно лице за района на град Перник бил свидетелят  Р.Д.М..

 На 21.01.2018г., вечерта, подсъдимите М.В. и Р.Г. *** до кв. „Хумни дол“. Двамата тръгнали пеша в указаната посока, при което трябвало да пресекат железопътната линия в близост до кв. „Хумни дол“ в непосредствена близост до участъка, където се намирал  гореописаният дроселов трансформатор. Когато достигнали до мястото, където следвало да е монтиран дроселовият трансформатор ДТ – 1-150 те забелязали, че същият се намира извън обособената за целта шахта. Трансформаторът бил поставен  до железопътните релси, като бетоновото покритие на шахтата липсвало, а  кабелите, които свързвали  трансформатора, били срязани.

Възприемайки състоянието, в което се намирал трансформаторът /отделен от  железопътната мрежа/, двамата решили да го вземат, въпреки че добре знаели  какво е предназначението му. В изпълнение на намерението си вдигнали уреда и го пренесли на ръце до блока в ***, където живеел подсъдимият Р.Г.. Там скрили вещта, а на следващия ден Г. отишъл до негов роднина – свид. Н. В. С.. Подсъдимият знаел, че С. разполага с личен автомобил, поради което го помолил да превозят желязото до пункт в кв. ***в града, и да го издадат. След като С. се съгласил подсъдимите заедно натоварили в колата му дроселовия трансформатор, който междувременно натрошили на парчета, и го превозили  до пункт за черни и цветни метали на фирма „***“ ЕООД, находящ се в ***В пункта частите от трансформатора издали за желязо на работника на смяна – свид. Г. С. Б., за което им била изплатена сума пари в размер около 40 лева. От нея дали на С. пет лева за услугата, а останалите  поделили помежду си и похарчили за лични нужди.

Заключението на извършената съдебно-оценителна експертиза /л.78 от дос. пр-во/ установява, че стойността на предмета на престъплението към месец януари 2018г. възлиза на 507.15 лв. и представлява 0.99 МРЗ за страната към датата на деянието.

Извършена е и съдебно-психиатрична експертиза /л.90 от дос. пр-во/, според заключението на която подсъдимият Р.З.Г., макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното от него деяние и е можел да ръководи постъпките си.   

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид самопризнанието на подсъдимите, направено при предварителното изслушване по реда на чл. 371, т. 2 НПК, доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят – показанията на свидетелите Р.Д.М., Г. Д. С., Н. В. С., Г.  С. Б., В. П. Д., З.Г.А., писмените доказателства, подробно изброени в описа към досъдебно производство №**/2018 по описа на 01 РУ - ОД на МВР  – Перник, извършените съдебно-оценителна и съдебно-психиатрична експертизи, приетия социален доклад, изготвен от ОЗД при ДСП – Перник, както и веществените доказателства.

Събраните гласни и писмени доказателства са непротиворечиви помежду си, взаимно се подкрепят и допълват като всестранно и пълно изясняват всички релевантни за делото обстоятелства. Самопризнанията на подсъдимите, направени в съдебното производство по реда на чл.371, т.2 от НПК убедително се подкрепят от събрания в досъдебното производство доказателствен материал, поради което  съдът ги приема за достоверни и ги цени като годни доказателствени средства наред с останалите по НПК.

В рамките на установеното от фактическа страна, съдът счита, че не следва да възприема предложената от прокурора правна квалификация на деянието по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. “б”, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК /за В./ и  по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК / за Г./.

Съображенията за това са следните:

Формалните критерии за наличие на “опасен рецидив” се съдържат в нормите на чл.29 и чл.30 НК - необходимо е деянието  да е осъществено  при условията на чл.29, ал.1, б.”а” и/или б.”б” и ал.2, както и да не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията по предишните присъди..

В случая, преценявайки правното положение и предходната престъпна дейност на подсъдимия М.В. въз основа приетата справка за съдимост, безспорно са изпълнени изискванията на чл.29, ал.1, б. “б” и ал.2 от НК, обуславящи принципно по-тежка наказателна отговорност за дееца. Приложимостта на по-тежката квалификация обаче, се изключва при констатация, че се касае за маловажен случай на кражба по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, тъй като този текст е изключен при изброяването на хипотезите в т.1 и 2 на  чл.196, ал.1 от НК.

Правният извод за естеството на кражбата – маловажна ли е или не, следва да се основава на всички обстоятелства относно престъплението при съобразяване на критериите, посочени в чл. 93, т. 9 НК. В тази  насока на преценка подлежат, както утвърдените в съдебната практика обективни критерии – стойността на предмета на престъплението и липсата или незначителността на вредните последици, така и всички други обстоятелства, които характеризират деянието и дееца /с оглед подбудите, начина на извършване на кражбата, степента на обществена опасност на престъплението в сравнение  с обикновените случаи на кражба от съответния вид и т.н./.

Съобразявайки относимите за двамата подсъдими обстоятелства: ниската стойност на откраднатото, представляващо 0,99 от МРЗ за страната, обезпеченото частично възстановяване на вредите /частите от нарязания трансформатор са приобщени като веществени доказателства/, начина и обстановката на осъществяване на престъпното посегателство /касае се за вещ, която поради странични, неотносими към казуса обстоятелства, е била отделена от бетонната шахта и свързващите я към мрежата кабели/, липсата на други квалифициращи престъплението признаци,  а поотделно и: ниската възраст на подсъдимия Г. /бил е 16 годишен/,  обстоятелството, че към същия момент не е бил осъждан, а за В. – самопризнанието и дадените обяснения още в началото на разследването, допринесли за разкриване на обективната истина,  настъпилата след деянието инвалидизация, поставила го в изключително тежко положение, отнемайки му по необратим начин и възможността да върши подобни деяния, съдът приема, че престъплението представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените  случаи на престъпления от този вид, налагащо извод за маловажност на случая.

По тези причини настоящият състав на ПРС прие, че извършеното от подсъдимите е престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, а за Г. и във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК.

Алтернативно изложените от защитника на подс. Г. доводи е ненужно да се обсъждат. Процедурата, по която се разглежда делото и направеното от подсъдимите признание на фактическите положения в обвинителния акт, не дава възможност съдът да установява и приема различна от изложената в него фактическа обстановка /Тълкувателно решение №1/06.04.2009 г. по т.д. №1/2008г.. на ОСНК на ВКС/. Недопустимо е да се обсъжда и предложената различна квалификация на престъплението, доколкото изтъкнатото квалифициращо кражбата обстоятелство „откраднатата вещ не е под постоянен надзор“ обуславя по-тежко обвинение от повдигнатото.

С оглед изложеното и въз основа на установените по делото факти, от правна страна се налага извод, че с деянието си подсъдимите М.В. и Р.Г. са осъществили от обективна и субективна страна фактическия състав на чл.194, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, а за Г. и във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК, тъй като на 21.01.2018г., в гр.Перник, в съучастие помежду си като съизвършители, а Г. като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, са отнели чужда движима вещ /дроселов трансформатор ДТ 1-150/, на стойност 507,15 лв., от владението на Б.Д.М.– МОЛ при Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ – гр.София, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, като деянието представлява маловажен случай.

От обективна страна деянието е извършено чрез действие – отнемане на чужда движима вещ от владението на МОЛ при ДП „НКЖИ“ - София, без негово съгласие, като деянието е маловажно по смисъла на чл.93, т.9 от НК..

От субективна страна е извършено при пряк умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и е целели настъпването им /възнамерявали са да присвоят отнетото, разпореждайки се с него като със свое, което намерение явно е проявено в действията им изложени по-горе/.

Причина за извършване на престъплението е намерението за противозаконно облагодетелстване.

Съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия Р.Г., ниската му възраст, тежкото здравословно състояние на М.В. /имащо характер на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство/, оказаното от него в началния етап на разследването съдействие за разкриване на обективната истина, добросъвестното  процесуално поведение на двамата и проявеното разкаяние за стореното.

Не намери отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение непълнолетния подсъдим. Спрямо В. – предходните осъждания.

Съдът, след като призна подсъдимият Р.З.Г. за виновен по чл. 194, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4  от НК и взе предвид всички обстоятелства по чл.54 от НК, като съобрази разпоредбата на чл.57, ал.1 от НК и целите на наказанието по чл.36 от НК, го ОСЪДИ на  ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с продължителност 8 /осем/ месеца, с периодичност два пъти седмично; „задължителни периодични срещи с пробационен служител“  с продължителност 8 /осем/ месеца, както и включване в програма за обществено въздействие, а именно „индивидуално-корекционна програма за извършители на кражби“ с продължителност 8 /осем/ месеца, като го оправда по първоначално повдигнатото  по-тежко квалифицирано обвинение за престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

Съдът, след като призна подсъдимият М.С.В. за виновен по чл.194, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и взе предвид всички обстоятелства по чл.54 от НК, като съобрази разпоредбата на чл.57, ал.1 от НК и целите на наказанието по чл.36 от НК, го ОСЪДИ на ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с продължителност 1 /една/ година, с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с проционен служител“ с продължителност 1 /една/ година, като го оправда по първоначално повдигнатото по-тежко квалифицирано обвинение за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „б“, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

Ръководейки се от всички относими към индивидуализацията на наказанието обстоятелства, мотивиран преди всичко от възрастта и чистото съдебно минало на непълнолетния подсъдим, както и от последвалото инвалидизиране на М.В. вследствие претърпян ж.п. инцидент, съдът намери, че в конкретния казус наказанието “пробация” е най-подходящо по вид измежду алтернативно предвидените за престъплението за всеки от двамата подсъдими, както и че определените пробационни мерки и тяхната продължителност се явяват справедливи, съответстват на тежестта и особеностите на конкретното престъпление, на личността на подсъдимите, и адекватно биха съдействали за постигане целите по чл.36 от НК. Съдът счита, че налагане на наказание лишаване от свобода спрямо В., макар и за минимален срок, би било прекомерно тежко за него в състоянието, в което се намира – зависим от чужда помощ, обгрижван от близките си.

По веществените доказателства и разноските:

На основание чл.111 от НПК, съдът постанови след влизане на присъдата в сила, веществените доказателства по делото - метални парчета от дроселов трансформатор, намиращи се на съхранение в Първо РУ при ОД МВР – Перник, да се върнат на ощетеното ЮЛ - Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ – гр.София, чрез МОЛ - Р.Д.М..

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимите да заплатят в полза на държавния бюджет, по сметка на ОД МВР – Перник, както следва: Р.З.Г. – лично и със съгласието на неговия родител З.Г.А. - сумата от 131,50 лв. /сто тридесет и един лева и 50 ст./, а М.С.В. - сумата от 25.93 лв. /двадесет и пет лева и 93ст./, за направени разноски в досъдебното производство /за възнаграждения на вещи лица/.

 

Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата си.                                               

                                                                                    

 Председател:/п/

Вярно с оригинала

ИЗ