№ 38603
гр. София, 16.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110115051 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
Постъпили са молби, подадени на 20.08.2025г., от адв. Н. И., упълномощен от
ответника Б. Н., от адв. М. Л., упълномощен от отв. В. Л. и от адв. Е. К., упълномощена от
отв. А. Н. за изменение на решението в частта за разноските. Иска се да се увеличи размерът
на присъденото на основание чл.38, ал.2 ЗА адв. възнаграждение, като неговият размер се
определи в размер на 400 лева съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа, доколкото и исковете се отхвърлят почти в цялост. Относно решението на
СЕС по релевантния въпрос е посочено, че в конкретния случай СЕС не е в състояние да
прецени дали правната уредба като разглежданата може да се счита за необходима за
осигуряване на легитимна цел. Неприлагане на размерите на адв. възнаграждения съгласно
Наредба № 1/2004г. можело да доведе до влошаване качеството на правните услуги при
защита на потребители в производства срещу монополисти. Отделно от това в решението на
СЕС не се коментирало присъждането на адв. възнаграждение, което не е заплатено и което
отговаря на настоящата хипотеза по чл.38 ЗА.
Ответната страна по направените искания – „Топлофикация София“ ЕАД, е подало
отговор, с който ги оспорва. Поддържа, че съдът правилно е определил на тримата
процесуални представители на ответниците размер на адв. възнаграждение под минимума
по Наредбата съгласно решение на СЕС – 438/2022г. и с оглед това, че делото е с ниска
правна и фактическа сложност.
Софийският районен съд, след като взе предвид направеното искане по чл.248 ГПК,
подадения отговор и доказателството по делото, съдът намира следното :
Исканията са направени в срока по чл.248 ГПК от легитимирани страни и поради
това са допустими, а по същество – неоснователни.
Предмет на въведеното с исканията по чл.248 ГПК оспорване е решението в частта, в
която съдът е присъдил на основание чл.38, ал.2 ЗА адв. възнаграждение за настоящото
1
производство на процесуалните представители на ответниците в размер на по 190,85 лева,
като е приел, че пълният дължим размер на адв. възнаграждение е в размер на по 200 лева за
всеки един от тях.
Съгласно решение на СЕС по дело C – 438/2022г. размерите на възнагражденията,
определени в НМРАВ (сегашно наименование „Наредба за възнаграждения на адвокатска
работа“), не са обвързващи за съда. В същото е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение, какъвто именно е настоящият случай.
Определените в наредбата размери могат да служат само за ориентир при определяне на
справедлив и обоснован размер на адв. възнаграждение. При определяне на размера на адв.
възнаграждение съдът се ръководи от цената на предоставените услуги (която трябва да е
справедлива и обоснована), вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото – в такъв смисъл е
определение № 3539 от 9.07.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2420/2024 г., II г. о., ГК,
определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., ТК.
В конкретния случай делото не е с висока правна и фактическа сложност – касае се за
дела с предмет неплатена цена за доставена топлинна енергия, по които правни спорове
заради многобройността им има формирана значителна съдебна практика. Материалният
интерес на делото не е висок – общо е в размер на 163,87 лева. Разглеждането на
производството е приключило само в едно открито съдебно заседание. Следва да се държи
сметка и за това, че в отговорите на исковата молба са изложени абсолютно идентични
възражения. При това за абсолютно идентична адвокатска работа и за тримата ответници е
определено адв. възнаграждение в размер общо на 600 лева (по 200 лева за процесуално
представителство за всеки един от ответниците). С оглед изложеното съдът приема, че
присъденият на основание чл.38, ал.2 ЗА размер на адв. възнаграждение не следва да бъде
увеличаван.
Предвид горното исканията са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ исканията по чл.248 ГПК на адв. Н. И., упълномощен от ответника Б.
Н., на адв. М. Л., упълномощен от отв. В. Л. и на адв. Е. К., упълномощена от отв. А. Н. за
изменение на решение от 12.08.2025г. по гр.д. № 15051/2024г. на СРС, 64 –ти състав в частта
2
за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3