Р Е Ш Е Н И Е
№ 1258 22.05.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Кина Киркова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 6 738 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, за приемане за установено по отношение на ответника М.А.С. ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца по договор за паричен заем № ***** от *****година, сключен с „И.А.М.“ АД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, сумата 545,69 лева, представляваща главница, сумата 51,82 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 26.09.2015 година до 26.03.2016 година /падеж на последната вноска по договора/, сумата 341,90 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 10.10.2015 година до 26.03.2016 година, сумата 141, 01 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 27.09.2015 година до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските.
Фактическите твърдения, изложени в исковата молба са следните:
На *****г. между „И.А.М.“ АД, като заемодател, и
М.А.С., като заемател,
е сключен Договор за
паричен заем с №*****.
С подписването на договора заемодателят се е
задължил да предостави на заемателя парична сума в
размер на 750,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита.
Редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя
се уреждат от Договора и Общите условия към него. Предоставянето на посочената
в договора сума от заемодателя на заемателя
представлява изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и
създава задължение на заемателя да заплати на
заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора.
Погасителните вноски, които ответникът се задължава да изплаща на заемодателя
представляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвения процент е фиксиран
за срока на договора и е посочен в него и общата стойност на плащанията по
кредита е договорена в размер на 860,40 лв. Ищецът уточнява, че договорната
лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 110,450 лв. Съгласно
разпоредбите на Договора за паричен заем ответната страна се е задължил да
върне кредита в срок до 26.03.2016 г. на 20 равни двуседмични погасителни
вноски, в размер на 43,02 лева всяка.
Ищецът счита, че с подписването на договора за
заем М.С. удостоверява, че заемодателят
го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор и се съгласява с тях.
На основание сключения договор за
паричен заем, в случай, че заемателят забави
заплащането на падеж на погасителна вноска, с повече от 30 календарни дни,
дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените
вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за
всеки следващ 30 дневен период през, който има погасителна вноска, чието
плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи
за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателя не могат да надхвърлят 45,00 лв.
На основание цитираните по-горе
разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в
размер на 45,00 лв.
Ищецът излага, че на основание Закона
за потребителския кредит на длъжника е начислена лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 27.09.2015 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 141,01 лева, който е
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна вноска с настъпил
падеж.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, посочва,
че съгласно клаузите на договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря
на следните изисквания: да представи на заемателя
служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите
подписват договор за поръчителство или да бъде предоставена банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, която е издадена след усвояване
на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя
по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, е начислена неустойка за неизпълнение в размер на
526,00 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 20
равни вноски, всяка в размер на 26,30 лева, платими на съответните падежни дати
на погасителните вноски по договора за заем.
По тази начин месечната погасителна вноска е станала в размер на 69,32 лева.
Ищецът твърди, че длъжникът не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която е погасена
до момента, е в размер на 492,00 лв. с която са погасени както следва: неустойка
за неизпълнение: 184,10 лв., такса
разходи: 45 лева, договорна лихва: 58, 59
лв., главница: 204,31 лв..
На 1.09.2016 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г., сключен между „И.А.М.” АД и „Агенция за събиране на вземания”
ООД, по силата на което вземането на „И.А.М.” АД, произтичащо от договор за
паричен заем № ***** от *****година е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения. „Агенция за събиране на вземания” АД /сега „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за
събиране на вземания” ООД, ЕИК *********. На ответника е изпратено уведомление
за извършената цесия с писмо.
В исковата молба ищецът е отправил искане за постановяване на неприсъствено
решение в случай, че са налице предпоставките за това.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител - адвокат А. Миречев, дава писмен отговор на предявения иск. Излага правни и фактически доводи за неоснователност и недоказаност на предявения иск. На първо място посочва, че длъжникът не е уведомен за цесията, а не може да се приеме, че това е направено с връчване на препис от исковата молба, тъй като представителството е по чл. 47, ал.6 от ГПК. Излага и конкретни доводи за неоснователност на претенцията за заплащане на такси за събиране на вземането.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед № 2695 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.07.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 5018 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от ответницата на сумите, индивидуализирани в исковата молба и указване на кредитора предявяване на иск поради връчване на заповедта на основание чл.47 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмени молби по делото поддържа предявения иск, сочи доказателства. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи посочените в исковата молба суми.
В съдебно заседание ответникът, чрез назначения на основание чл. 47 от ГПК процесуален представител – адвокат М., заявява, че поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Счита претенциите за неоснователни и недоказани.
Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед №813 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.03.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 1486 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от ответницата на сумите, индивидуализирани в исковата молба и указване на кредитора предявяване на иск поради връчване на заповедта на основание чл.47 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдено поотделно и в тяхната съвкупност и предвид приложимия материален закон, настоящият състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящият състав приема, че ответникът е уведомен за цесията по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД с получаване на препис от исковата молба и приложенията, който факт, настъпил в хода на процеса и следва да бъде взет предвид на основание чл. 235, ал. ал.3 от ГПК. Сключването на договора за цесия се установява от приложените по делото доказателства - Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „И.А.М.” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, потвърждение за сключване на цесия и Приложение № 1, в което е посочено името на ответника.
Видно от приетия като писмено доказателство договор №***** от *****година, между „И.А.М.“ АД, от една страна като заемодател, и ответника, от друга – като заемател, е сключен индивидуализирания в исковата молба договор за предоставяне на потребителски заем в размер на 750 лева. В т.3 от договора страните са постигнали съгласие, че с подписването му се рефинансира текущ заем на заемодателя в размер на 286,83 лева и след прихващането му заемятелят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по този договор. Посочено е, че договорът има сила на разписка. Страните са постигнали съгласие задължението да бъде погасено от заемателя на 20 двуседмични погасителни вноски в размер 43,01 лева всяка. В чл.2, т.6 е посочен фиксиран годишен процент по заема – 35 %, в т.8 е посочено ГПР 48,65 % . В чл.2, т.8 е посочено, че при изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране , лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора.
В договора е уговорена и клауза за неустойка със съдържанието индивидуализирано в исковата молба /чл. 4/, съгласно който при непредоставяне на посоченото обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 526,00 лева, която се заплаща от заемателя с плащане на всяка погасителна вноска и е в размер на 26,30 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем.
Не е спорно, предвид изявлението на ищеца, че
ответникът е погасил по договора сума в размер 492, 00 лв.
При тази
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „ годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
В конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното по – горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай тези основания не са изложени в договора като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48,65 %. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил по договора.
В допълнение следва да бъде посочено, че договорната лихва в размер на 35 % - фиксиран годишен процент по заема също противоречи на добрите нрави, което представлява основание за нищожност чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, въведена като критерии за допустим размер на договорната лихва. В този смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о..
Уговорката
за неустойка също е нищожна, тъй като в конкретния случай излиза извън
присъщата за този институт на материалното право обезпечителна функция, предвид
вида на обезпеченото задължение и размера на санкцията за неизпълнението му и евентуалните
вреди. Относно преценката за валидност на уговорка за неустойка и критериите за това ВКС се е произнесъл в мотивите
т.3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 година по тълкувателно дело №1
от 2009 година на ОСТК на ВКС.
Следва да бъде посочено и, че съгласно Решение №247 от 11.01.2011 година по търговско дело №115 от 2010 година на Второ търговско отделение на ВКС и Решение №229 от 21.01.2013 година по търговско дело №1050/2011 година на Второ търговско отделение на ВКС, съдът следи служебно за валидността на уговорката за неустойка.
По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 258 лева /след приспадане на платените по договора суми, с които следва да се приеме, че е погасена част от дължимата главница/, и претенциите за установяване дължимост на неустойка, договорна лихва и лихва за забава да бъдат отхвърлени.
По отношение на лихвата за забава с правно основание чл. 86 от ЗЗД настоящият състав приема следното:
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза се установява, че по договора са извършвани плащания в общ размер на 492 лева /като разходи по събиране на вземането в размер в размер на 45 лева и други 447 лева, за които липсва информация как са отнесени за погасяване на задълженията/. Плащанията, видно от заключението на вещото лице са извършвани в периода преди падежа на последната вноска по договора, който е на 26.03.2016 година. Поради изложеното лихвата за забава върху главница в размер 258 лева за периода от 27.03.2016 година /денят, следващ деня на който е настъпил падежа на последната погасителна вноска по договора/ до 02.07.2018 година /денят, предхождащ деня на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ задължението е в размер от 59,35 лева. Не следва да бъде присъждана лихва за забава за периода от 27.09.2015 година, посочен като начална дата в исковата молба и заявлението, до 26.03.2016 година, тъй като липсват твърдения, че кредита е обявяван за предсрочно изискуем, за да се приеме, че върху посочената в исковата молба главница е била дължима лихва за този период.
Дължима е и лихва за забава, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 03.07.2018 година до окончателното плащане на задължението.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски, направени по водене на делото от ищеца, съответно на уважената част от иска.
По изложените съображения настоящият състав приема, че следва да бъде установена дължимост на претендираната по договора за заем сума като част от главница, лихва за забава, вземането по която е прехвърлено на ищеца, останалите претенции, основани на договора да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени разноски, съответно на уважената част от исковете.
В списъка на разноски по чл.80 от ГПК ищецът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на юридическо лице или еднолични търговци се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата за правната помощ по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В конкретния случай следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева, предвид цената на исковете. Останалите претендирани разноски са както следва: 175 лева платена държавна такса и 150 лева възнаграждение за вещо лице и 305,63 лева възнаграждение за особен представител на товетника. Разноските са в общ размер на 730, 63 лева. Съответно на уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски в размер на 214,61 лева. До пълния предявен размер претенцията за разноски следва да бъде отхвърлена.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са присъдени в размер 75 лева и съответно на уважената част от исковете ищецът дължи разноски в размер на 22,03 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.А.С. ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, по договор за паричен заем по договор за паричен заем № ***** от *****година, сключен с „И.А.М.“ АД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, сумата 258 лева /двеста петдесет и осем лева/, представляваща главница, сумата 59,35 лева /петдесет и девет лева, тридесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена върху главница в размер 258 лева /двеста петдесет и осем лева/, за периода от 27.03.2016 година до 02.07.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата от 258 лева /двеста петдесет и осем лева/, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 03.07.2018 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед № 2695 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.07.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 5018 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, за приемане за установено по отношение на ответника М.А.С. ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, по договор за паричен заем по договор за паричен заем № ***** от *****година, сключен с „И.А.М.“ АД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, главница в размер разликата между уважения размер от 258 лева /двеста петдесет и осем лева/ до претендирания размер от 545,69 лева /петстотин четиридесет и пет лева, шестдесет и девет стотинки/, сумата 51,82 лева /петдесет и един лева, осемдесет и две стотинки/, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 26.09.2015 година до 26.03.2016 година /падеж на последната вноска по договора/, сумата 341,90 лева /триста четиридесет и един лева и деветдесет стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 10.10.2015 година до 26.03.2016 година, както и лихва за забава в размер разликата между 59,35 лева /петдесет и девет лева, тридесет и пет стотинки/ до претендирания размер от 141,01 лева /сто четиридесет и един лева и една стотинки/, както и за периода от 27.09.2015 година до 26.03.2016 година върху главница в размера, посочен в исковата молба.
ОСЪЖДА М.А.С. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, сумата 214,61 лева /двеста и четиринадесет лева, шестдесет и една стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото и сумата 22,03 лева /двадесет и два лева и три стотинки/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, за осъждане на М.А.С. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати разноски в размер разликата между присъдените размери до пълните предявени размери от 730, 63 лева /седемстотин и тридесет лева, шестдесет и три стотинки/ /четиристотин двадесет и пет лева/ за исковото производство и 75 лева /седемдесет и пет лева/ за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Маринова
Вярно с оригинала!
К.К.