Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, ...............2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на двадесет и осми май, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 10082 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 29647/03.02.2019г. по гр.д. № 71168 по
описа за 2016г. изменено в частта с
разноските с Определение от 10.06.2019г. на Софийски районен съд, 43-ти състав
е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК
вр. с чл. 150 вр. с чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Ю.Г.С., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********
с адрес: гр.София, ул. „********заплащане на сумите, както следва: сумата от
1286,81лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 01.08.2016г.,
представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 49 в гр. София,
ж.к. „********за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.; сумата от 42,37лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението- 01.08.2016г., представляващи възнаграждение за дялово разпределение на топлинна
енергия в апартамент № 49 в гр.
София, ж.к. „********за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2015г., за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 43132/2016г. по описа на СРС, като неоснователен е отхвърлен иска за
обезщетение за забава за плащане на главниците за периода от 15.09.2015г.
до 13.05.2016г. в размери както следва:
сумата от 86,53лв. като лихва за
плащането на главницата за топлинна енергия; сумата от 5,36лв. като лихва върху главницата за дялово разпределение на
енергията за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
43132/2016г. по описа на СРС, като ответникът е осъден да заплати на ищеца
съдебни разноски по заповедно дело от 73,35лв.
и по исково дело от 631,11лв., а
ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски от 6,47лв.
Срещу така постановено решение са депозирани:
1.въззивна жалба вх.№ 5029135/20.02.2019г. по регистъра на СРС, депозирана от ищеца - Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** в частта, в
която исковете са отхвърлени.
Изложило е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочило е, че приложими били Общите условия по договора
между страните, плащане било дължимо в 30-дневен срок след изтичане на периода
за който се отнася и след това ответникът бил изпаднал в забава. Претендирало
е разноски.
Въззиваемият-ответник
по исковете – Ю.Г.С., ЕГН ********** е оспорила
жалбата. Посочила е, че решението в тази част било правилно. Изравнителните
сметки не променяли периодичния характер на месечните задължения, давностния срок бил за периодични задължения.
Претендирала е разноски.
2. въззивна жалба вх. №
5040299/08.03.2019г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 05.03.2019г.
от ответника по исковете - Ю.Г.С., ЕГН
********** в частта, в която исковете са
уважени. Изложила е съображения, че
решението е недопустимо и неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Вземанията по исковата молба и по
заповедта за изпълнение не били идентични.
Иск за възнаграждение за дялово разпределение на енергията и за лихва за
забава бил недопустим и такова било постановеното по тях решение. Не било
установено, че е собственик на имота ,
че е сключила договор с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота, че в
имота е потребена енергия в количества и
на стойност, за която са уважени исковете. Не било установено процесния имот да
е с абонатен № 224957. Заключенията на
вещите лица не били задължителни за съда, те не следвало да се кредитират,
защото вещите лица работили по документи, съставени от ищеца и от топлинния
счетоводител.Не било установено ОУ да са влезли в сила Задълженията били
погасени по давност. Не било установено топломерите да са преминали през
метрологичен контрол. Не било установено по размер вземането за дялово
разпределение на енергията. Не била
изпаднала в забава. Претендирала е разноски.
Въззиваемият
– ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** не е изразил становище.
Третото лице
помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД, ЕИК
******** не е изразило становище по жалбите.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба
вх.№ 8025694/06.12.2016г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** с адрес: гр.София, ул. „********срещу Ю.Г.С., ЕГН ********** с адрес: ***, с
която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с
чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 вр. с чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД съществуване
на вземането му срещу ответника за заплащане на : сумата от 1286,81лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 01.08.2016г., представляващи стойност на доставена топлинна
енергия в апартамент № 49 в гр.
София, ж.к. „********за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2015г.; сумата от
42,37лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 01.08.2016г.,
представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинна енергия в апартамент
№ 49 в гр. София, ж.к. „********за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.; обезщетение
за забава за плащане на главниците за периода от 15.09.2015г. до
13.05.2016г. в размери както следва:
сумата от 86,53лв. като лихва за
плащането на главницата за топлинна енергия; сумата от 5,36лв. като лихва върху главницата за дялово разпределение на
енергията за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
43132/2016г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, ответникът
е потребител на енергия в имота по
договор при Общи условия, потребил енергия в количества и на стойност, за които
са предявени исковете, дължал и стойността
на услугата дялово разпределение на енергията, изпаднал в забава на
плащането на сумите, страните били обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът Ю.Г.С.,
ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил исковете. Посочил е, че иск за дялово възнаграждение и
за лихва бил недопустим, заповед за тези суми не била издадена. Исковете били и
неоснователни. Ние била потребител на
топлинна енергия в имота, не била потребила енергия в количества и на стойност,
за които са предявени исковете, не била изпаднала в забава на плащанията им. Не било установено да е собственик на имота,
че този имот е с посочения от ищеца абонатен номер, не бил доказан по размер
иска за възнаграждение за дялово разпределение, задълженията били платени от
ІІІ-то лице за спора, задълженията били погасени по давност, оспорила е верността на извлеченията от
сметки , автентичността на представени от ищеца документи освен пълномощни и книжа до съда по
заповедно дело. Претендирала е разноски.
Третото лице
помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД, ЕИК ******** е подкрепило исковете.
По делото е
приложено заповедно дело № 43132/2016г.
на СРС, от което се установява, че по заявление вх. № 3050468/01.08.2016г. е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено Ю.Г.С., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** сумата от
сумата от 1329,18лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 01.08.2016г., представляващи
стойност на доставена топлинна енергия в апартамент
№ 49 в гр. София, ж.к. „********за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.; сумата от 91,89лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на
главницата за периода от
15.09.2015г. до 13.05.2016г.; както и сумата от 328,42лв. съдебни
разноски, длъжникът е уведомен за
заповедта на 24.08.2016г., на 13
26.08.206г. е подал възражение срещу задълженията по заповедта, сочейки че не е
в облигационни правоотношения със заявителя, а и задълженията били погасени по
давност, на 07.11.2016г. заявителят е
уведомен за необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок
от съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и на
06.12.2016г. заявителят е представил
искова молба вх. № 8025694/06.12.2016г.
По делото е приета Заповед № РД-35-1265/07.04.1981г.
на Председателя на Изпълнителния комитет на Столичен Народен съвет по чл. 100
от ЗТСУ (отм), съгласно която на Е.Х.Н.е
предоставен в собственост апартамент №
49 в гр. София, ж.к. „********вх.
Б като обезщетение за отчуждения й по ЗТСУ имот пл. № 23, кв.131, ул. Канали
14, гр. София, като имотът се предава на дъщеря й Ю.Г.С. по искане по чл. 102 от ЗТСУ на Е.Н..
Приета е молба вх. № 4614/26.09.2002г. носеща подпис
положен за ответника, съгласно която на 26.09.2002г. ответникът е поискала от
ищеца да намали броя на ползвателите на топла вода в апартамент № 49 в гр. София,
ж.к. „********от 3-ма на 2-ма.
По делото са приети договор от 30.01.2002г., протокол от ОС на ЕС от 22.010.2001г. съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ул.************е избрало и
възложило на „Т.С.”ЕООД да извършва
дялово разпределение на топлинна енергията в сградата . В списъка на живущи за процесния
ап. 49 е посочена като собственик Е.Н.положила
подпис срещу искане за монтиране на 3 уреда в имота с аб. № 224957.
Приети са
удостоверения за одобрен тип средство за измерване.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение от
2008г. и от 03.02.2014г., съгласно чл. 32 ОУ от 2014г. в забава на плащането на топлинната енергия
се изпада след публикуване на фактури за топлинна енергия на
интернет-страницата на Т.С.”ЕАД. Съгласно чл. 32 вр. с чл. 33 от ОУ от 2008г. в
забава за плащането на месечните фактури се изпада с изтичане на 30 дни от края
на периода, за която се отнася фактурата.
Приети са
извлечения от сметки, съгласно които ответникът дължи на ищеца плащане на
сумите, за които е предявен иск.
Приети са неоспорени от страните протоколи за отчет на
уреди , носещи подпис положен за ответника
като потребител, съгласно които апартамент № 49 в гр. София, ж.к. „********е с абонатен № 224957, реален отчет на уреди е извършен
на 09.05.2015г. и е установено, че в имота се потребява енергия за горещо
битово водоснабдяване, отчитано по водомер, както и енергия за отопление с три
радиатора.
Приета е пълномощно съгласно което ответникът е
упълномощила Е.Х.Н.да я представлява пред всички органи , лица и организации.
Приета е изравнителна сметка за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. съгласно
който потребена енергия в имота е 1072,34лв. без ДДС.
С прието по
делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и третото лице помагач е
посочило, че процесния имот се води при тях с абонатен № 224957, сградата е
топлофицирана, дяловото разпределение е направено от Т.С.“ЕООД, в абонатната
станция има общ топломер, отчитан ежемесечно по електронен път от ищеца,
технологични загуби са определяни коректно по правилата на Наредбата за
топлоснабдяване. Посочило е, че за имота
не е начислявана енергия за отопление с 3 отоплителни тела, начислявана била
сума за сградна инсталация, определена съобразно обем на имота по проект от 193
куб.м., За горещо битово водоснабдяване била начислявана енергия по показания
на водомер. За периода потребената енергия в имота била на стойност от 1286,82лв. с ДДС, определена коректно
от Т.С.“ЕООД съобразно показания на уредите, отчетени реално. Топломер в
абонатна станция бил преминавал през периодични метрологични проверки, през
2012, 2014, 2016г. общият топломер бил
различен, защото бил подменян.
С прието по
делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза вещото лице след запознаване
с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че по записвания на
ищеца задължения на ответника са периода са в размер на процесните суми, няма
данни да са платени.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите
въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно.
По допустимостта на решението в
обжалваната част:
Съдът следи
служебно за допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Съдът приема, че решението в обжалваната част по исковете за възнаграждение за дялово разпределение
на енергията и лихва за забава на
плащането й е недопустимо. Това
е така, защото издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не сочи вземане
за дялово разпределение и лихва за забава на плащането му, а само за вземания,
посочени във заповедта за изпълнение е допустим установителния иск по чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК. Релевантно при
преценката за допустимост на иска е заповедта за изпълнение, а не заявлението
за за издаването на такава заповед. Това е така, защото заявлението не се
връчва на длъжника и на него не е дадена възможност да признае или оспори
вземанията, посочени в него. На длъжника се връчва заповедта за изпълнение, тя
очертава претенцията към него и съответно очертава рамките на спорния предмет
по делото. В случая със заповедта за изпълнение не е разпоредено плащане на
суми за възнаграждение за дялово разпределение на енергия и обезщетение за
забава на плащането му, поради което исковете за такива суми са недопустими,
постановеното по тези искове решение на СРС е недопустимо и следва да се
обезсили , а производството по тях следва да се прекрати. Съдът не следва да се
произнася по заповедта за изпълнение за размер на тези суми, защото иск за
такива не е допустим и в правомощие на заповедния съд е да прецени дали следва
да обезсили заповедта в тази й част.
В останалата
част решението е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част, която съдът прие за допустима:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на
вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за
битови нужди за имот в сграда - етажна собственост,
отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което
ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, поради което и за ответника
да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото се
установи от приложено заповедно дело, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство
, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и с нея е уважено искането на
заявителя „Топлофикация-София”АД и
длъжникът е осъден да му заплати
процесните суми като дължима стойност на
потребена топлинна енергия и
обезщетение за забава на плащането им за процесния имот и период в размерите на суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил иск за установяване съществуване на вземанията.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от
ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и
че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл.
153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от
сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено че ответникът е потребител на топлинна
енергия в имота за процесния период и отговаря пред ответника за заплащане на
цялото количество доставена енергия в имота. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия
ред,
включително и с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество по искане на
това трето лице.
Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. (В
този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай приетите по делото Заповед по чл. 100 от ЗТСУ(отм),
молба на ответника до ищеца от 26.09.2002г., неоспорени протоколи за отчети на
уреди от 09.05.2015г., обсъдени в съвкупност обосновават извод, че ответникът
има качество на потребител на топлинна енергия в имота през процесния период,
като този имот е с абонатен № 224957. Последните обстоятелства за записани в
протокола за отчет на уредите, носещи подпис за ответника положен на
09.05.2015г. и който протокол не е оспорен от страните. Автор на молбата от
26.09.2002г. е посочено, че е ответникът, тази молба носи подпис за ответника и
установява, че ответникът се е заявил пред ищеца като потребител топлинна енергия в процесния имот. Автентичността на тази молба е
оспорена от ответника, но нейна е била доказателствената тежест да установи, че
не е полагала подпис в молбата , а това не е направено по делото. При така
възприето съдът приема, че по делото е установено, че ответникът е потребител
на топлинна енергия в имота през процесиня период.
Доколкото по делото се установи, че ищецът приел общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди през 2014г., одобрени от ДКЕВР, като е установено от приети
писмени доказателства и заключение по техническата експертиза, че ищецът е
доставял енергия в сградата, то съдът приема за установено по делото, че през
процесния период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, чието съдържание е в
Общите условия на ищеца от 2014г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата
към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата от Общите условия е вменено
задължение за ищеца да осигурява
в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да
съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната
инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим
е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни
топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него
температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция,
да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса
на изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените
по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5
градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ от „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния
график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на
температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на външния
въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при промяна на
температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената температура
вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна инсталация работи
според предписанията. Температурният график осигурява баланса между
производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество на
топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като
продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни изисквания и записвания в
ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на доставената услуга.
Въведено е точно определено изискване за конкретната температура на водата на
битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от подгревателя към
сградната инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението
на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно - да осигури такива качествени показатели на
подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да
осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите помещения,
при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система като част от
сградната инсталация. Параметрите за качество са определени точно и ясно,
респ. са определяеми, като е посочен
механизъм за определянето им в зависимост от предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло
кредитира като вярно, задълбочено и неопровергана от другите събрани по делото доказателства, протокол за отчет на уреди,
изравнителна сметка, по делото е установено, че през процесния период в имота е потребявана енергия за отопление с три
отоплителни уреди, като начислената енергия за имота за сградна инсталация
съответства на правилата на Наредбата за топлоснабдяване и на обем на имота,
потребява се енергия и за горещо битово водоснабдяване съобразно показания на
водомер, уреди са реално отчитани през процесния период, дяловото разпределение
е направено от ищеца съобразно правилата на Наредбата за топлоснабядване и
реално потребената в имота енергия е на стойност от 1286,81лв. Правилно районният съд е кредитирал заключението по
техническата експертиза. Същото не е
оспорено от страните по делото, не е опровергано от събраните по делото
доказателства, изводи са обосновани със самостоятелни изчисления на вещото лице
след запознаване с документите при ищеца
и топлинния счетоводител, съобразяване на обем на имот, показанията на
индивидуалните уреди в имота, показанията на общия топломер.
По делото не
е установено погасяване на тези задължения, заявлението е подадено на
01.08.2016г., начален момент на вземанията е 01.05.2014г., поради което и
задълженията не са погасени по давност. По делото не е установено задълженията
да са погасени чрез плащане. При така възприето правилно районният съд е приел,
че иск за главница за топлинна енергия е основателен до предявения размер.
По иска за обезщетение за забава:
По делото не
е установено ищецът да е публикувал на интернет-страницата си фактурите за
вземанията, за които са предявени исковете за периода , за който са приложими
ОУ одобрени от ДКЕВР с решение от 03.02.2014г., а същото съгласно разпоредбата
на чл. 32 от тях е необходимо за
изпадането на ответника в забава на плащането им. При така установеното съдът
приема, че правилно районният съд е приел, че иска за обезщетение за забава на
плащането на главницата за топлинна енергия е неоснователен.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че решението на СРС в частта, с която на ищеца са
присъдени разноски по исково дело от 20,10лв.
и по заповедно дело от 2,34лв. следва да се отмени и искането
на Т.С. ЕАД за присъждането им следва да се отхвърли.
На
въззивника – ответник по исковете, следва да се присъдят разноски за държавна
такса за производство пред СГС и банкова такса за превеждането й по сметка на
съда в размер на 2,62лв. Други
разноски за производство пред СГС по делото не е установено да е направил
въззивникът-ответник по исковете и такива не му се следват. На ответника по исковете следва да се присъдят разноски за заповедно
дело пред СРС в размер на още 2,98лв. Други
разноски в производство пред СРС не е установено да са направени и такива не му
се следват.
За
въззивното производство на ищеца не се следват разноски. Жалбата му е
отхвърлена и разноски за държавна такса и за възнаграждение за юрисконсулт по
тази част от предмета на въззивното дело не му се следват. По жалбата на
ответника по исковете ищецът е претендирал възнаграждение за юрисконсулт.
Процесуално представителство от юрисконсулт по тази част от предмета на
въззивно дело , което да обуславя присъждане на възнаграждение за същото по
делото не е осъществено, поради което и възнаграждение за такова не следва да
се присъжда на ищеца.
На третото
лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 29647/03.02.2019г. по гр.д. № 71168 по
описа за 2016г. на Софийски районен съд, 43-ти състав
в частта, с която е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с
чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 вр. с чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Ю.Г.С., ЕГН ********** с адрес: ***
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** с адрес: гр.София, ул. „********заплащане сумата
от 42,37лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението- 01.08.2016г., представляващи възнаграждение за дялово разпределение на топлинна
енергия в апартамент № 49 в гр.
София, ж.к. „********за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2015г., и е
отхвърлен иска за сумата от 5,36лв.,
представляващи обезщетение за забава за плащане на
главницата от 42,37лв. за периода от 15.09.2015г. до 13.05.2016г. и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производството по исковете в тази част.
ОТМЕНЯ Решение № 29647/03.02.2019г. по гр.д. № 71168 по
описа за 2016г., изменено в частта с
разноските с Определение от 10.06.2019г. на Софийски районен съд, 43-ти състав
в частта, с която Ю.Г.С., ЕГН
********** е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******** на основание на чл. 78, ал.1 и ал. 8 от ГПК съдебни разноски по исково дело в размер на 20,10лв. и съдебни разноски по
заповедно дело в размер на 2,34лв. и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ искане на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** за присъждане на съдебни разноски по исково
дело в размер на 20,10лв. и съдебни разноски по заповедно дело в размер на 2,34лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 29647/03.02.2019г. по гр.д. № 71168 по
описа за 2016г., изменено в частта с
разноските с Определение от 10.06.2019г. на Софийски районен съд, 43-ти състав
в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД,
ЕИК ********
с адрес: гр.София, ул. „********да заплати на
Ю.Г.С., ЕГН ********** с
адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 3
от ГПК сумата от 5,60лв. (пет
лева и 0,60лв), представляващи
съдебни разноски за производство пред СГС и СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД,
ЕИК ********
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.