№………./……….06.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 10.06.2019 г., в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 687 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „ВЪРШЕЦ МИЛК“ЕООД, чрез адвокати В. и Г (САК), с
която е предявен ТЪРГОВСКИ СПОР (глава 32 от ГПК) за отричане на съществуване
на прието вземане на кредитора Л.Т., предявил претенция в производство по
несъстоятелност на длъжника „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ООД.
Ищецът, също
кредитор (придобил в хода на
одобряване на списъците права от кредитор с прието вземане) оспорва вземане на
конкурента си с две групи доводи. На първо място съответно на типичния
отрицателен установителен иск, се визира бланкетно фактическия състав пораждащ
дълга, като се оспорва самото сключване на договора, удостоверено в неверен
писмен документ и упражненото право на разваляне, породило вземане за връщане
на получена от купувач по предварителен договор престация. В тази част оспорването не се нуждае от допълнително пояснение, тъй
като защитата не се основава на твърдения, въведени от оспорващия конкурент, а
на обстоятелствата, очертали претенцията на ответника при предявяване на
приетото спорно вземане. В същата група попадат и довода за погрешно изчисляване
на размера на реституираните плащания.
Втората група
доводи обаче, са заявени като правоизключващи и
правопогасяващи възражения, основани на нови факти. Такива са бланкетно
посочените основания за нищожност на сделката, погасяването чрез плащане или
разпореждане с цесия, погасяване по давност и преклудиране на защита при
пропускане на срокове за предявяване и липса на упълномощаване на представителя
на кредитора. Процесуалното положение на
оспорващия кредитор е аналогично с това на ответник по иск на конкурента за
установяване на съществуване на спорното вземане, и подобно на защитата срещу
положителна претенция, при основаване на отрицателен установителен иск на такива
възражения се изисква съответно поясняване на обстоятелства, като конкретни
факти от действителността, за да се обоснове и съответното искане за
установяване на порока на сключена сделка, респективно погасяването на вече
възникнало вземане. За разлика от оспорването на положителни факти,
обосноваването на насрещни възражения трябва да е изчерпателно, тъй като се
преклудира. Поясняване на факти в хода на производството чрез добавяне на нови
основания на такива възражения не може да се допуска, доколкото защита по чл.
694 ал. 3 т.1 ТЗ се упражнява в рамките на преклузивен срок и всички твърдения
следва да се заявят в исковата молба. Подробни указания за такова пояснение
съдът е дал на ищеца с определение № 1707/07.05.2019г.
В рамките на
предоставения срок е постъпила уточнителна молба вх.№ 16393/29.05.19г, с която
ищецът е приповторил значителна част от
оспорването си, но не е конкретизирал изцяло нужните за обосноваване на
възраженията си факти. В молбата е заявено и искане за продължаване на срок за
изпълнение без да са посочени каквито и да са причини, попречили на ищеца да
поясни оспорване, което вече е било упражнено в предварителна процедура по чл.
690 ТЗ и съответно не налага допълнителна подготовка на страната. Съответно
това искане следва да се остави без уважение и изпълнението да се отчете по
съдържанието на тази уточнителна молба.
При съпоставка на
така допълнените твърдения с очертаните правни квалификации, съдът намира, че
исковата претенция е останала нередовна по отношение на възраженията за
нищожност поради две самостоятелни причини.
На първо място, освен
правни квалификации, по всички основания по чл. 26 ал.1 пр. 1, 2 и 3 и ал. 2
пр. 1 , 2 , 3 и 4 ЗЗД ищецът посочва
само, че според него сключения договор е предназначен да увреди действителни
кредитори като намали възможността за удовлетворяването им чрез конкуренция
върху активите на длъжника. Посоченото правило на чл. 607 ТЗ изобщо не е от
естество да ограничи договорна свобода, а поведението на кредитора по защита на
породено от отпадане на договорна връзка вземане няма никакво отношение към
морала. За да се обоснове порок при договаряне, изключващ валидност по чл. 26
ал.1 пр. 1 и 3 ЗЗД следва самото съдържание като уговорени престации да е
забранено от закона или да е несъвместимо с обществения морал. Косвените му
последици спрямо производството по несъстоятелност не могат да се отнесат към
това съдържание на сделката, поради което и в тази част твърденията не
кореспондират на заявеното искане за защита.
Подобно на прякото нарушавана на закона и заобикалянето на забраната
чрез поредица от сделки изисква крайния резултат от облигационното
правоотношение да е в несъвместимо противоречие с конктретна императивна
забрана. В случая не се твърди каквито и да се други сделки, които в
съвкупността си да водят до забранен от закона резултат, а и както се посочи,
ищецът изобщо не формулира императив, който да забранява подготовка на бъдеща
окончателна продажба от инвеститор, предлагащ недовършено строителство на свои
крайни клиенти. При тези твърдения не е
покрит фактически състав на заобикаляне по смисъла на чл. 26 ал.1 пр.2 ЗЗД.
Невъзможност на предмета (според
указанията в ТРОСГК 3/2014 на ВКС) налага при сключване на договора страните да
са се съгласили престацията на една от тях да е определено действие за което
липсва фактическа или юридическа възможност. Възникването на бъдещата вещ,
подлежаща на продажба едва след довършването на строителство по одобрени
строителни книжа не е ограничено нито житейски нито нормативно, не се посочва и
конкретна пречка за това възникване, която да обоснове квалификация на
основание по чл. 26 ал.2 пр. 1 ЗЗД. Прекратяването на дейността на търговеца не
може да се отнесе към момента на договарянето на описаната от предявилия спорното
вземане сделка, а само той има значение за действителността на договора. Посочените
факти по договарянето между страните само с намерение да се противопоставят на
действителните кредитори несъществуващи задължения, не съотвестват на съзнавана
липса на воля при несериозно обвързване (както е в случаите на изявление на шега,
учебен пример). Напротив, ищецът акцентира именно на целенасочено изявление,
чийто ефект е търсен и желан от страните по договора, но за да създаде
привидност на отношенията им, затова и тези твърдения не кореспондилат на
квалификация по чл. 26 ал.2 предл. 2 ЗЗД, а на друг порок на сделката.
Твърденията относно необходимата форма ищецът свързва не с оспорената сделка(такава, каквато е очертана от предявилия
вземането кредитор) а с друга предполагаема сделка с такова съдържание, но
уговорена след откриване на производството по несъстоятелност. Пороците обаче
следва да съществуват към момента на сключването на договора, поради което и
тези факти не кореспондират на основание по чл. 26 ал.2 пр. 3 ЗЗД. Още повече,
че описаното съгласуване на сделка не несъстоятелен длъжник със синдика изобщо
не покрива квалифицирана форма за действителност (като начин на обективиране на съгласие в
писмен документ със или без допълнителни изисквания за съставянето му чрез
охранително производство), а на условие за противопоставимост на иначе валидно
сключената сделка на кредиторите (по
арг. от чл. 721 ал.3 ТЗ). Оспорваният договор е организационен и основанието му
като имуществено благо следва да се търси в планираната бъдеща продажба, за
която няма очертано каквото и да е фактическо твърдение, за да обоснове порок
по 26 ал. 2 пр. 4 ЗЗД.
Всички първоначално
заявени и в последствие уточнени като факти по различните основания за
нищожност твърдения се свеждат до изявяване на привидна воля на договорящите се
свързани с приятелски отношения купувач и продавач без намерение за прехвърляне
на обещаната в предварителния договор собственост, респективно без намерение за
получаване на авансово плащане на част от цената на бъдещата вещ, а само за да
се постигне легитимация за участие в производството по несъстоятелност на
привиден кредитор, чрез удовлетворяване на когото да се изключат действителните
кредитори от съответен на несъществуващо вземане обем от стойността на масата. Тези твърдения изцяло покриват
квалификация на абсолютна симулативност на сделката, като основание за
нищожност по чл. 26 ал.2 пр. 5 ЗЗД.
На второ място,
обаче, така квалифицираното и надлежно обосновано възражение срещу
действителността на организационната сделка не кореспондира на оспорването на
вземането на кредитора. Ако сделката е била привидна и дори ако плащането на
цената по бъдещата продажба е привидно уговорено, но реално получено, то отново
би било отречено основанието на предприятието да запази това плащане. Както се
посочи по-горе, интересът на на оспорващия кредитор налага защитата в
отрицателния иск да е изградена на възражения срещу твърдяната липса на
основание за получената цена от купувач, т.е. активно легитимирания конкурент
следва да обоснове валидно, а не симулативно или нищожно поради някакво причина
плащане, което несъстоятелният търговец да не следва да връща. Налага се краен
извод, че претенцията е останала нередовна в частта, представляваща възражения,
основани на пороци, изключващи
действителността на предварителния договор или плащането на цената.
Подобни са
съображенията които се отнасят и към възражението за грешка в предмета на
договора. Освен, че е възражение за унищожаемост на сделката с личен характер (чл. 31 ал.1 вр. чл. 28
ал.1 ЗЗД), което не може да се упражнява от кредитор, в конкретния случай
резултата му би бил несъвместим с интереса на ищеца.
По отношение на
правопогасяващите твърдения, остават неуточнени изобщо каквито и да е факти по
извършено прихващане, опрощаване и прехвърляне на спорното вземане (прието
като възникнало след изявление на синдика за прекратяване на предварителен
договор, считано от 01.09.2018г),
поради което и таза част от исковата молба остава изцяло нередовна.
По възражението за давност
ищецът се позовава на изтекъл срок за упражняване на право на разваляне на
неизпълнен предварителен договор,
евентуално за търсене на изискуема преди повече от пет години парична
претенция. При това положение няма никакво съвпадение между предмета на
оспорване, заявен като вземане породено от прекратяване на договора с изявление
на самия синдик след откриване на производството и давностния срок, и това
противоречие изключва редовното предявяване на възражението за давност.
Съответно на
правопогасяващо възражение е само твърдението за пропускане на преклузивен срок
за предявяване на претенция в несъстоятелността, тъй като негов предмет е
правото на принудително изпълнение чрез участие в разпределение на имущество от
масата, удостоверено чрез включване на спорна претенция в списъците на
кредиторите. В уточняващата молба това възражение се свързва и с довода за
липса на надлежно упълномощаване на подателя на молбата за предявяването, но
липсват каквито и да е уточнения на опорочаване на упълномощителната сделка.
По изложените
съображения, съдът намира, че следва да изключи от исковата молба частта, която
не съответства на редовно предявеното оспорване на прието вземане, и на осн.
чл. 621 ТЗ вр. чл. 129 ал. 3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искане за продължаване на срок за
изпълнение на указания, дадени на ищеца с определение № 1708/07.05.2019г.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.687/19г на ВОС, образувано по ЧАСТ от искова молба вх.№ 13573/03.05.19г, уточнена с вх.№
16393/29.05.2019г, с която предявена претенция по чл. 694 ал. 3 т.1 ТЗ на
„ВЪРШЕЦ МИЛК“ЕООД, за отричане на съществуване на прието вземане на кредитора Л.Т.,
в производство по несъстоятелност на длъжника „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ООД, е
обоснована с:
·
възражения
за нищожност на предварителен договор за покупка на имот в процес на изграждане:
противоречие със закона, заобикаляне на закона, нарушение на морала,
невъзможност на предмета на договора, липса на съгласие и липса на форма, липса
на основание или привидност;
·
възражение
за унищожаемост поради грешка;
·
възражение
за относителна недействителност поради договаряне без представителна власт;
·
възражение
за плащане, прихващане, опрощаване и прехвърляне на спорното вземане;
·
възражение
за изтекла погасителна давност до 05.03.2012г., евентуално до 18.01.17г. или
30.05.18г.;
като ВРЪЩА нередовна искова молба в тази й част, на осн. чл. 129 ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва само в тези
прекратителни части с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на
определението на ищците чрез адв. В. и Г, с образец № 9 от НАРЕДБА№7/
22.02.2008г.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА ПРЕКРАТИТЕЛНОТО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ, ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ОСТАНАЛАТА
ЧАСТ от ИСКОВА МОЛБА молба вх.№ 13573/03.05.19г, уточнена с вх.№
16393/29.05.2019г, с която предявена
претенция по чл. 694 ал. 3 т.1 ТЗ на „ВЪРШЕЦ МИЛК“ЕООД, за отричане на
съществуване на прието вземане на кредитора Л.Т. в производство по
несъстоятелност на длъжника „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ООД, е обоснована с:
·
оспорване
на фактическия състав пораждащ дълга, като се оспорват твърденията за
договаряне на сделката, посочено от предявилия вземането си кредитор на датата
и със съдържанието, удостоверени в писмения документ, представен от кредитора за доказване
на договаряне с несъстоятелния длъжник; както и твърденията за заплащане на
първа вноска от цена по уговорена продажба и пораждането на вземане за
възстановяване на тази вноска след прекратяването на предварителния договор от
синдика
·
възражение
за погасяване на правото на кредитора да получи удовлетворение в производството
по несъстоятелност поради пропускане на срок за предявяване на претенция за
паричен дълг.
Приема определената от ищеца цена на отрицателен установителен иск в размер 35 547,21лв.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА
ПРЕКРАТИТЕЛНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ
да се изпратят на ответниците и синдика преписи от искова молба вх.№
13573/03.05.19г, уточнена с вх.№ 16393/29.05.2019г, и настоящото
определение, с указания по чл. 367 ГПК, посочени в съобщение до ответник, представляващо Приложение № 14 към Наредба № 6 на МП.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК УКАЗВА на ответниците:
1. че в случаите когато писмения отговор се подава от пълномощник, към него следва да бъде представени и пълномощно със съдържание по чл. 33 от ГПК.
2. че спорът може да бъде решен чрез медиация или по друг начин за постигане на извънсъдебна спогодба, а при постигане на съдебна спогодба половината от държавна такса, дължима от осъдената страна ще бъде опростена.
3. че по търговските спорове не може да се ползва безплатна правна помощ по чл. 94 ГПК, а възражение срещу търговския характер на спора може да бъде подадено най-късно в срока за отговор
4. че страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато уведоменото лице не посочи съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
5. че страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: