ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32076
гр. София, 30.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110113194 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът Р. А. М. е предявил срещу ответника „Делта Стройгруп“
ООД кумулативно съединени осъдителни искове както следва:
1/ иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от
1683 лева, представляваща разликата между дължимото брутно трудово
възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната и
реално заплатеното такова за периода от м.януари 2024 г. – м. ноември 2024 г.
вкл., ведно със законната лихва от датата на исковата молба /07.03.2025 г./
до окончателното плащане.
2/ иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 157.36 лева –
мораторно обезщетение върху неплатените в цялост трудови възнаграждения
за м.01-11.2024 г., дължимо за периода 01.02.2024 г. – 04.03.2025 г.
3/ иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от
933 лева, представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за
м.декември 2024 г. в размера на минималната работна заплата за страната,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба /07.03.2025 г./ до
окончателното плащане.
4/ иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 22.25 лева –
мораторно обезщетение върху неплатеното трудово възнаграждение за
м.12.2024 г., дължимо за периода 01.02.2024 г. – 04.03.2025 г.
5/ иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 1800 лв., представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 40 работни дни за 2023 г. и 2024 г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба /07.03.2025 г./ до
окончателното плащане;
Ищецът сочи, че по силата на сключен трудов договор от 16.01.2023г.
1
заемал в ответното предприятие "Делта Стройгруп" ООД, длъжността
"технически ръководител строителство", код по НКПД 3123301 с
основното месечно трудово възнаграждение при пълен работен ден в размер
на 780 лева и право на 20 работни дни платен годишен отпуск.
Сочи, че трудовият му договор е прекратен едностранно от
служителя, считано от 13.01.2025 г. по силата на отправено от ищеца на
13.12.2024 г. 30-дневно предизвестие.
Сочи, че въпреки че на 01.01.2024 г. минималната работна заплата в
страната е увеличена на сумата от 933 лева, работодателят не е увеличил
трудовото възнаграждение на работника и е продължил да му изплаща
договорените 780 лева месечно. С оглед на това намира, че за периода м.01-
м.11.2024 г. работодателят не е изплатил в цялост дължимото му се брутно
трудово възнаграждение и претендира разликата, възлизаща на сумата от 1683
лева.
Твърди, че за отработения от него м.12.2024 г. не е получил никакво
трудово възнаграждение, поради което претендира същото в размера на
минималната работна заплата за страната – 933 лева.
Доколкото вземанията за трудово възнаграждение са с определен
падеж, намира, че работодателят е изпаднал в забава в изплащането на всяко
дължимо месечно трудово възнаграждение, поради което дължи мораторно
обезщетение в размер на законната лихва.
Сочи, че в срока на действие на трудовия договор от 16.01.2023 г.-
13.01.2025 г. не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск, възлизащ
общо на 40 работни дни, поради което претендира заплащането на същия.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати горепосочените суми. Претендира разноски.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника
„Делта Стройгруп“ ООД е постъпил отговор, с който оспорва предявените
искове.
Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, по
силата на което ищецът е изпълнявал описаната длъжност, както и че
договорът е прекратен едностранно от служителя, считано от 13.01.2025 г. по
силата на отправено от ищеца на 13.12.2024 г. предизвестие.
Сочи, че за прекратяването на трудовия договор е издал Заповед №
01.30.12.2024 г., която е изпратена на електронната поща на служителя
Оспорва предявения иск за неплатени в цялост трудови
възнаграждения за периода м.01-м.11.2024 г. с твърдението, че ищецът е
осигуряван на сума, надвишаваща минималната работна заплата за страната,
както и с оглед обстоятелството, че му е изплащано допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Сочи, че в рамките на
исковия период ищецът многократно е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност, като за м. януари има 15 работни дни; за м. февруари -
18 работни дни; за м. април - 12 работни дни; за м. юни - 17 работни дни; за
месеците юли, август, септември и октомври няма отработени дни, а през
2
ноември има само 1 отработен ден. Изтъква, че работодателят е внасял
дължимите на служителя здравни осигуровки.
С оглед на това, намира, че в рамките на този исков период е изплатил в
цялост дължимите на ищеца трудовия възнаграждения, съответстващи на броя
отработени дни.
Предявения иск за неплатено трудово възнаграждение за м.12.2024 г.
оспорва единствено по размер, като сочи, че претенцията е основателна до
размера на сумата от 543.06 лева, която изразява готовност да заплати.
Предявения иск за неплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 40 работни дни също оспорва единствено по размер, като
сочи, че претенцията е основателна до размера на сумата от 1786.72 лева,
която изразява готовност да заплати.
Намира за неоснователни исковете за заплащане на мораторни
обезщетения върху горните суми с оглед обстоятелството, че работодателят, в
рамките на проведена електронна кореспондеция, е уведомил ищеца
неколкократно за необходимостта да представи банкова сметка, по която да
бъде преведена сумата за заплата за м.12.2024 г. и дължимото обезщетение по
чл. 224 КТ, но работникът не е представил такава.
Счита, че за неоснователно искането на ищеца за присъждане на
законна лихва върху претендираните суми.
С тези аргументи моли съда за постановяване на решение, с което
предявените претенции да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По исковете:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224 КТ.
На основание чл. 154 ГПК доказателствената тежест между
страните се разпределя както следва:
По предявените искове по чл. 128 КТ в тежест на ищеца е да докаже,
че: 1/ в рамките на процесния период м.01-м.12.2024 г. страните са били
обвързани от действащ трудов договор, 2/ по силата на който договор
служителят е престирал съобразно уговореното, както и 3/ размера на
уговореното брутно трудово възнаграждение.
В тежест на работодателя-ответник е да докаже, че дължимото брутно
трудово възнаграждение /основно и допълнително – в случай, че такова е било
договорено/ е било изплатено в пълен размер, в съответствие с постигнатите
между страните договорки и отработеното от служителя време, както и в
съответствие с нормативната уредба /в това число – при съобразяване с
ПМС № 193 от 12 октомври 2023 г. за определяне размера на минималната
работна заплата за страната, от 1 януари 2024 г. на сумата от 933 лева/ - за
които обстоятелства страната не сочи доказателства.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да
установи, че: 1/ трудовото правоотношение между страните е прекратено; 2/
3
работникът или служителят не е ползвал полагащия му се платен годишен
отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години – в
конкретния случай, за 40 дни за 2023 и 2024 г.; 3/ правото на отпуск не е
погасено по давност ; 4/ размер на полагащия се на служителя платен годишен
отпуск; 5/ размер на последното получено за пълен отработен месец брутно
трудово възнаграждение /в случай, че същото надвишава законовия минимум/
В тежест на работодателя-ответник е да установи, че ищецът е ползвал
целият полагащ му се отпуск, респективно - че е получил в пълен размер
дължимото му обезщетение за неизползвания размер.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между
страните следва да бъдат отделени следните обстоятелства:
1/ наличието на трудово правоотношение между страните, възникнало
по силата на сключен трудов договор от 16.01.2023 г. за длъжността
"технически ръководител строителство", код по НКПД 3123301 с
основното месечно трудово възнаграждение при пълен работен ден в размер
на 780 лева и право на 20 работни дни платен годишен отпуск;
2/ прекратяването на трудовия договор на 13.01.2025 г.
3/ обстоятелството, че ищецът има право на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 40 работни дни за 2023 г. и 2024 г. в
размер на поне 1786.72 лева /до който размер сочи, че претенцията е
основателна/.
4/ обстоятелството, че работодателят не е изплащал трудово
възнаграждение на ищеца за м.12.2024 г. и дължи поне сумата от 543.06 лева
/до който размер сочи, че претенцията е основателна/.
По доказателствените искания:
Страните са представили писмени документи към исковата молба и
отговора на исковата молба, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на спора от фактическа и правна страна, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
Произнасянето по искането на ответника за събиране на гласни
доказателствени средства следва да бъде отложено до първото по делото ОСЗ
– за преценка необходимостта от събиране на горното доказателство, след
вземане становището на ищеца.
Исканията на ищеца и на ответника за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза следва да бъдат уважени по представените в исковата
молба и в отговора на исковата молба въпроси.
Съдът констатира, че ищецът не е посочил банкова сметка или друг
начин на плащане, поради което следва да му бъдат дадени указания в тази
насока.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора, като им разяснява, че ако
4
използват способите за медиация по Закона за медиацията, ще направят по-
малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
06.11.2025 г. от 14:00 часа, за когато да се призоват страните с препис от
настоящото определение, а ищеца – и с препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца в срок до съдебното заседание да представи
банкова сметка или да посочи друг начин за плащане.
ОБЯВЯВА на страните проекта си за доклад по делото съобразно
мотивите на настоящото определение. УКАЗВА на страните, че могат най-
късно в първото по делото заседание да вземат становище във връзка с
дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка. В случай че в този срок страните не
представят писмени доказателства или не поискат допускането на гласни
доказателствени средства за установяване на обстоятелствата, относно които
съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДОПУСКА представените писмени доказателства от ищеца с исковата
молба и от ответника с отговора на исковата молба .
ДОПУСКА изслушването на ССчЕ по поставените от ищеца в
исковата молба въпроси и от ответника в отговора на исковата молба въпроси,
като указва на вещото лице да даде отговор на въпросите като вземе
предвид постигнатите между страните договорки в сключения трудов договор,
данните за ползван отпуск поради временна неработоспособност,
счетоводството на ответника, както и получените от ТД на НОИ документи.
Указва на вещото лице, че следва да посочи размера на дължимото трудово
възнаграждение и обещетение за неизползван платен годишен отпуск в
брутен и нетен размер.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 500 лв., от които 400 лв. - платим от
бюджета на съда и 100 лв., платим от ответника в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение .
НАЗНАЧАВА за вещо В. С. С.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за събиране на
5
гласни доказателства чрез разпит на един свидетел до първото по делото ОСЗ.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за окончателно уреждане на
правния спор, предмет на делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6