№ 1787
гр. Русе, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двА.десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. С.
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. С. Гражданско дело №
20244520106284 по описа за 2024 година
Ищцата К. С. С. твърди, че във връзка с обявен за продажба недвижим
имот в гр.Русе, през месец септември 2024г. тя, човекът, с когото живее на
съпружески начала и двама майстори отишли, заедно с брокер от агенция за
недвижими имоти, който се представил като - А., за да огледат имот на ул.
„И.в." №1. При направения оглед присъствали и двама майстори, които да
дадат евентуално оферта за разходите, които ще имат за привеждане на имота
във вид за ползване. Постройките, които им показал - А., се намирали навътре
в дворното място, като заемали цялата площ по ширина. Преди тях, вляво,
бил разположен гараж, за който им казали, че е на собствениците. След като
се премине през тях, се излиза на двора отново и оттам в сграда, в която има
баня и тоалетна. Брокерът обяснил, че къщата в началото в дясно е на друг
човек. Тя се намирала на улицата и входът за нея бил от другата стрА..
Процесното дворно място било заградено с ограда изцяло и нямало да има
проблеми. В имота нямало никой и ищцата не е имала възможност да
комуникира със собствениците. Твърди се в исковата молба, че изрично
попитали - А. дали за това разделяне на двора има документи и дали сградите
в имота са законни, като той отговорил утвърдително. След като проявили
интерес към имота, ищцата поискала от собственичката на ответното
дружество Д. Б.а да им даде документи относно имота, за да се консултират с
1
юрист относно статута на имота и сградите в него, както и изрично запитала
дали наличните сгради имат Акт 16. Тя отговорила: „Разбира се." Трябвало
обаче, за да й даде книжата, да остави сума като гаранция в офиса на
агенцията, че е сериозна и след това всички документи ще бъдат
предоставени.
Твърди се в исковата молба, че на 10.09.2024г. подписали договор за
спиране на предлагането на продажбата на недвижим имот, по силата на който
ищцата предала на Д. Б.а сумата от 4000лв., която за пореден път й заявила, че
ще върне парите, в случай че като си проучим нещата, се окаже, че нямаме
желание да купуваме. Като клаузата в последното изречение на чл.5 от
договора била включена от Б.а по изрично настояване на ищцата.
Твърди се в исковата молба, че след консултация, която ищцата провела
на база представените документи се оказало, че разминаванията между
фактическото положение, описаното в нотариален акт № 149 от 29.12.1983г.
на Русенския нотариус и скицата от СГКК, са значителни, както и че изобщо
липсват документи за разпределение на ползването на дворното място. Освен
това, в старата скица на имота - от 2004г., били нанесени с пунктир
съществуващите на място сгради /и части от такива/. В скицата се сочело, че
се издава за да послужи за снабдяване с удостоверение за търпимост, но
такова не й било предоставено. Въпреки обещанията, други документи
ищцата не получила. След консултация с адвокат, ищцата изпратила
официална покА. до ответника да й бъдат предоставени допълнително
документи, които доказват правата на евентуалните продавачи на имота,
документи установяващи годността на имота в съществуващия му вид да бъде
предмет на продажба, както и законността на изградените в имота сгради и
поставени огради. Поискала и документи за разпределение на ползването на
дворното място между собствениците на отделните сгради съобразно
поставените ограждения. С покА.та определила срок за представяне на
документите, както и срок за връщане на предадената от мен сума в размер на
4000лв., в случай, че такива документи липсват, на основание чл. 5
предложение второ от договора от 10.09.2024г. Получих отговор, че такива
няма да ми бъдат изпратени, а наличните били достатъчни.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника
„АЛЕКСЕСТЕЙТ-БД" ЕООД гр.Русе, ЕИК:*********, да заплати на ищцата
2
К. С. С. сумата 4000лв., получена и дължима за връщане по договор от
10.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане, както и направените по
делото разноски. Представени са писмени доказателства. Претендират се
разноски по делото.
В срока по чл 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който са
развити съображения за неоснователност на предявените искове. Представени
са писмени доказателства. Претендират се разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установена следното от фактическа
стрА.:
По делото е установено и няма спор, че на 10.09.2024г. между ищцата К.
С. С. с ЕГН:********** в качеството на възложител от една стрА. и ответника
агенция „Алексестейт-БД“ ЕООД с ЕИК203219115, в качеството на
изпълнител е сключен договор за спиране на предлагането на продажбата на
недвижим имот.
Съгласно договора изпълнителя, приел да извърши необходимите
действия по спиране на предлагането за продажба на други физически и
юридически лица на недвижим имот: на стойност 53 000 Евро / петдесет и три
хиляди Евро / или левовата равностойност по централния фиксинг 1.95583,
т.е. 103 660 лева / сто и три хиляди шестстотин и шестдесет / лева
представляващ жилищна сграда - 48 кв.м., състоящ се от две стаи, антре,
килер, маза, лятна кухня и дворищен клозет - 10.50 кв.м., с адрес гр.Русе,
ул."И.в." №1, дворно място от 106.50 кв.м. идеални части от 213 кв.м., имот №
УПИ У-3771 кв. Кв. № 298. Собственост според Нотариален Акт № 149 том
IX дело № 3469 от 29.12.1983г. до осъществяване на предварителен договор
между ПРОДАВАЧ и КУПУВАЧ или се пристъпи към директно нотариално
изповядване на покупко-продажба на посочения в чл. 1 имот.
Съгласно чл.2 от договора възложителят депозира при изпълнителя
сумата от 4 000 лв. / четири хиляди лева /, която представлява гаранция за
намеренията му относно посочения в Чл. 1 имот.
Съгласно чл.3 от договора изпълнителят се задължава да преустанови
понататъшното предлагане на посочения в чл.1 имот на други клиенти до
сключване на предварителен договор между възложителя и продавача, който
3
ще се осъществи не по-късно от 31.10.2024г. В случая за "понататъшно
предлагане" не се считат предплатените медийни реклами от изпълнителя, за
които се изисква технологичен срок за спиране.
Съгласно чл.4 от договора при подписване на предварителен договор
между продавач и купувач, възложителят се задължава да изплати на
изпълнителя комисионна в размер на 3 % / три процента / върху продажната
цена на имота, т.е. 1590 Е / хиляда петстотин и деветдесет Евро/ или левовата
равностойност от 3110 лв. / три хиляди сто и десет лева /. Ако се пристъпи към
директно нотариално изповядване на сделка без сключване на предварителен
договор, възложителят се задължава да изплати на изпълнителя посочената
горе комисионна преди нотариалното прехвърляне на имота.
Съгласно чл.5 от договора ако възложителят се откаже едностранно от
изпълнението на настоящия договор в срока посочен в чл.З, той губи право да
иска връщането на внесената сума. Само и единствено ако в процеса на
подготовка на сделката стА.т явни нередности по горе описания имот
-неточности по документи, тежести / запори върху имота, възложителя си
запазва правото за въстановяване на депозита от 4 000 лева.
Съгласно чл.6 от договора в срока по чл.З от договора възложителят
оказва пълно съдействие на изпълнителя, като осигурява необходимото
присъствие и контакт при насрочване на срещи с продавача на имота.
Съгласно чл.7 от договора изпълнителят не носи отговорност за
действия на продавача противоречащи на предмета на настоящия договор.
В срока по чл.З, ако продавача промени условията на сделката,
внесената сума по чл.2 се връща на възложителя.
От показанията на св.С. М. В. – нотариус, се установява, че по негов
спомен имало сделка с имот в гр. Русе, ул. „И.“ № 1, в края на миналата
година, която не се реализирала, но конкретика по нея не може да си спомни.
От показанията на св.Г. С. Г., живеещ на семейни начала с ищцата се
установява, че в началото на месец септември 2024г. видял една обява и
отишъл първо да я види сам. Имотът се намирал на ул. „И.“ № 1, под хотел
„Ю.“. Обадил се на телефонния номер на г-жа Б.а и казал, че иска да направи
оглед на имота и тя му отговорила, че ще изпрати хора, които да му отворят.
Дошъл така нареченият брокер, който се оказал, че е син на собственичката на
агенцията. Това било в началото на септември, около 6-ти септември, когато
отишъл да види имота за първи път, но точната дата не м помнел. Въпросният
господин му отворил да разгледа имота, като тогава Б.а не присъствала.
Подписал документ за оглед на място и започнал да оглежда къщата. Минал
4
през входната врата, отляво имало гараж, дворно място, като след това влязол
в къщата. Огледал това което му било необходимо – имало две стаи вдясно,
коридор, отляво имало кухня. През вътрешен двор му била показА. другата
част от къщата, друга постройка. През къщата се стигало до вътрешния двор.
Там имало баня и стая.
Свидетелят установява, че на първата среща с въпросния „брокер“
казал, че иска да види всички документи на имота и още първия път му казал,
че ако има някакво несъответствие няма смисъл да си губят времето взаимно.
Той отговорил „Не, както го виждате е така, всички документи са в офиса“.
Свидетелят Г. поискал още една среща с жена му и двама майстори,
които после евентуално ще извършат ремонт на къщата, тъй като покрива бил
много на ниско и трябвало да се повдигне.
Свидетелят установява, че на втория оглед присъствали двамата
майстори и жената с която живеел. Твърди, че брокерката Б.а я видял за първи
път в офиса, когато отишли да им покажат документите. Свидетелят твърди,
че момчето което ги посрещнало и осигурило достъп до имота се оказал не
брокер, а синът на Б.а. Същият ги уверил убедително, че всички документи са
изрядни и са на разположение в офиса. На втория оглед, когато били
четиримата попитал сина на Б.а какво означава, че двора е в идеални части но
реално бил разделен. Свидетелят Г. задал въпроса тъй като му направило
впечатление, че дворът на съседа е доста по-малък от този, който евентуално
щял да бъде негов. Попитал каква е гаранцията, че тези твърдения са верни.
Синът на Б.а му отговорил „това нещо е вашия имот и всичко е описано,
документите са в офиса, по документи този двор е ваш, точно този, по който
вървите и който виждате“. Казали му, че зад къщата дворът също е негов.
Свидетелят твърди, че питал Б.а при следващата им среща дали могат да
се правят промени в конструкцията на покрива и тя казала това е вашия имот
и може да си правите каквото си искате в него, най-много да се иска
разрешение от комшията, който е отдясно. В последствие, след справка в
документите се оказало, че трябвало да иска разрешение от 7-8 човека, за да
повдигне този покрив, но това го разбрал след като му били дадени
документите и след като вече депозита от 4000 лева бил платен.
Св.Г. установява, че документите, които им представили в офиса били
един нотариален акт, много стар, голяма част от него, който не се четял и една
много стара скица. Той веднага възразил , че тези документи и от този нот.акт
5
разчитал много малко работи, както и че имало пасажи, които липсвали, били
изтрити. Д. Б.а казала, че ако има интерес към имота да се остави депозит и
след това щели да започнат да вадят документи. Идеята била св.Г. да остави
депозит от 4000,00 лева и след това да им покажат нотариален акт и актуална
скица.
Свидетелят Г. попитал Б.а дали има акт 16, при което същата отговорила
че има, но впоследствие се оказало че това не отговаря на действителността –
нямало издаден акт 16.
Св. Г. установява с показанията си, че подписали Договора за стоп
капарото и дали парите, според него на 10 септември, след срещата. Г.
попитал Б.а - „това стоп капаро, ако има някаква нередност в документите
какво става с него“, като тям у отговорила, че ако има несъответствие в
документите това капаро се връща. Казала още, че това стоп капаро стои като
гаранция, че другата стрА. ще е сигурна, че ще имат интерес към имота, но
при нередност в документите „стоп капарото“ се връща. Свидетелят
установява, че впоследствие Б.а представила документи за имота, като в
скицата имало постройки – баня и стая, а в нот.акт ги нямало упоменати. Било
им казано, че дворът е реално разделен, а се оказало, че никъде няма реални
граници на този двор. Св.Г. казал на Б.а, че няма как при тези несъответствия в
документите да дадат пари за този имот, поискал да си удържи разноски за
извадените документи и да им върне остатъка от капарото. Б.а отначало
отклонила претенцията за връщане на капарото, под претекс, че ще говори със
собствениците, а в последствие отказала връщане, тъй като била положила
много труд за тази сделка.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.Г., тъй като същите са
последователни, без вътрешни противоречия и кореспондират с
представените по делото писмени доказателства.
От показанията на св.Б. А. А. се установява, че миналата година, есента,
с момчето, с което работят заедно – П., ходили да оглеждат къща, която Г. Г.
искал да купи. Целта била да му дадат професионален съвет за имота, като
майстори-строители. Г. ги питал дали може да се преправи покрива, тъй като
бил стар и нисък. Отговорили, че не знаят дали може да се повдигне, тъй като
къщата била на калкан, имало комшии и т.н. и трябвало да се извадят
съответни документи. Впоследствие го ориентирали приблизително какви
6
разходи може да очаква за такъв ремонт.
А. установява, че на тази среща в имота присъствали той, Г., К., П. и
едно момче, което се представило за брокер. При огледа на имота свидетелят
попитал момчето-брокер дали има всички необходими документи за имота,
при което получил утвърдителен отговор, че всички документи се намират в
офиса.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.А., тъй като същите са
последователни, без вътрешни противоречия и кореспондират с
представените по делото писмени доказателства.
От показанията на св.П. С. К., строител по професия се установява, че
миналата година, в началото на септември месец бил извикан от Г. да огледа
една къща и да даде становище. Г. се интересувал може ли да се преустрои
къщата, тъй като покрива нямал достатъчно височина, стаите били ниски.
Свидетелят установил, че таванът е от гредоред, окован с талашитени
плоскости. На тази среща се обсъждало наличието на документи за имота, тъй
като за такова преустройство било необходимо разрешение и от съседите.
Говорили си и с брокера, като Г. го питал за документи, като момчето казало
утвърдително, че всички документи са в офиса.
С показанията си св.П. С. К. установява, че впоследствие ходили с Г. и
жена му в офиса да видят документите, като се оказало, че представената
скица е с изтекъл срок. Други документи не им представили, като чул как Б.а
казала, че като платят капаро тогава ще започнат да вадят документи.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.К., тъй като същите са
последователни, без вътрешни противоречия и кореспондират с
представените по делото писмени доказателства.
От показанията на св.А. Б. Б., син на брокера Б.а се установява, че той не
работи като брокер в агенцията на майка си а само е правел услуга като
покаже на клиентите процесния имот към който проявявали интерес.
Свидетелят си спомня за подготвяне на сделка с имот на ул. „И.“ № 1 в
гр. Русе, като това било началото на септември месец 2024г., почивни дни
били. Майка му отсъствала от града и му се беше обадила, че нейн клиент
желае да огледа имот, който тя продава. Отишъл на въпросния адрес, на който
го чакало лицето Г., като той пожелал да погледне имота. Без да има качество
7
брокер, Б. му връчил документ – Договор за оглед, като настоял този договор
да бъде подписан от Г..
След няколко дни Г. с жена си и двама майстори отново пожелали да
огледат имота. Ролята на Б. била да отключи имота. Св.Б. твърди, че
действително бил питамн за документи но ги бил препратил да се обърнат към
майка му. Св.Б. твърди, че документи за този имот не е виждал и не е
присъствал когато са давали капарото.
Съдът не кредитира показанията на св.Б., тъй като същите са в
противоречие с показанията на разпитаните по делото свидетели, а от друга
стрА. свидетелят е и в родствени отношения с брокера Б.а.
От заключението на вещото лице по приетата СТЕ се установява, че
недвижимият имот представлява: дворно място от 106,5кв.м. от
213кв.м.,ведно с цялата застроена в западната част на двора паянтова
жилищна сградавърху 48кв.м., състояща се от две стаи,антре, килер,маза,
паянтова лятна кухня застроена върху 10,5кв.м.,подобрения към жилищната
сграда и лятната кухня и дворищен клозет,които имот се намира в гр. Русе, на
ул. «И.в.»№1 /лист 8 от делото/ и е собственост на Д.М.Д..
Съгласно Скица на поземлен имот №15-925354-12.09.2024г. на ПИ с
идентификатор 63427.2.3771/ л.24 от делото/ имотът е с площ от 203кв.м. и в
него са построени следните сгради:
- Сграда с идентификатор 63427.2.3771.1 със застроена площ 32
кв.м.,брои етажи 1, предназначение:Друг вид сграда за обитаване
- Сграда с идентификатор 63427.2.3771.2 със застроена площ
49кв.м.,брои етажи 1, предназначение: Жилищна сграда еднофамилна
- Сграда с идентификатор 63427.2.3771.3 със застроена площ 17
кв.м.,брои етажи 1, предназначение:Друг вид сграда за обитаване
- Сграда с идентификатор 63427.2.3771.4 със застроена площ 18
кв.м.,брои етажи 1, предназначение:Друг вид сграда за обитаване
В Удостоверението за данъчната оценка №**********/17.09.2024г са
включени 106,5кв.м. земя и сградите с идентификатори 63427.2.3771.2
63427.2.3771.3 и 63427.2.3771.4/Л.25 от делото/ В Нотариален акт за покупко
продажба на недвижим имот Никола Мариев Николов купува следния
недвижим имот, а именно: 1/2ид.ч от поземлен имот с идентификатор
8
63427.2.3771 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед №РД18-18/16.05.2007г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. Русе, Община Русе, Област Русе, ул. «И. « №1, с площ от
203кв.м., заедно с построените в имота: Сграда с идентификатор
63427.2.3771.2 със застроена площ 49кв.м., брои етажи 1, предназначение:
Жилищна сграда еднофамилна; Сграда с идентификатор 63427.2.3771.3 със
застроена площ 17 кв.м., брои етажи 1, предназначение: Друг вид сграда за
обитаване и Сграда с идентификатор 63427.2.3771.4 със застроена площ 18
кв.м., брои етажи 1, предназначение: Друг вид сграда за обитаване.
Представено е Удостоверение №307/25.06.2004г. за обект,
представляващ: Паянтова жилищна сграда - 48кв. м, паянтова лятна кухня и
дворищен клозет-10,5кв.м.
Въз основа на описаните документи и след извършен оглед на имота
вещото лице прави следното заключение:
При огледа на имота е установено наличие на 4 сгради в имота, които са
дадени на скицата от АГКК, като три от тях са предмет на сделката. В дъното
на имота е изградена сграда с идентификатор 63427.2.3771.4 със застроена
площ 18кв.м. Сградата е изградена между двете странични регулационни
линии с тухлени стени. По североизточната регулационна линия е изградена
сграда с идентификатор 63427.2.3771.2, която представлява основната
жилищна сграда със застроена площ 49кв.м.-носещи тухлени стени, дървен
гредоред, дървена покривна конструкция. По югозападната регулационна
линия е изградена сграда с идентификатор 63427.2.3771.3, която представлява
друг вид сграда за обитаване със застроена площ 17кв.м.-носещи тухлени
стени.
Вещото лице установява, че между сградите с идентификатори
63427.2.3771.2 и 63427.2.3771.3 и пред сграда с идентификатор 63427.2.3771.3
е направено метално остъкление с покритие от подръчни материали.
Покритието на сградите трудно може да се определи. На уличната
регулационна линия е сграда с идентификатор 63427.2.3771.1 с площ 32кв.м.,
която е собственост на други лица.
Вещото лице установява, че в Община Русе няма данни за наличие на
строителни книжа за процесните обекти. В съседния имот с идентификатор
63427.2.3774 на уличната регулационна линия и на страничната
9
регулационна линия с имот 63427.2.3771 има наличие на гараж, изграден със
подръчни материали -метал, ламарина, дървени плоскости и найлони, който е
нанесен на приложената към експертизата скица. Част от съседния имот,
заедно с гаража е ограден с телена мрежа. В момента на огледа гаражът не се
използва, но има катинар на вратата. Имот 63427.2.3774 е частна общинска
собственост и в него е изграден трафопост. Част от имота е ограден с телена
мрежа.
Вещото лице установява, че в дворното място има сграда от 32 м2
застроена площ с идентификатор едно, която е на уличната регулация и не е
предмет на настоящото производство. Тя е на друго лице, не е предмет на
делото. Собственика на тези 32 квадрата е собственик и на остА.лите квадрати
от земята. Съсобственици са върху терена. Няма данни какво владее той.
Вещото лице установява, че след проверка в старите планове е
забелязала, че от този имот в годините е отнет терен по стара скица от 1959г. В
нея се вижда, че терена е по-голям с 238 кв.м. В момента терена е по-малък.
Тези квадрати са отнети от целия терен и не са отнети само от единия
съсобственик.
Според вещото лице, в имота се влиза от две врати. Едното, условно
казано отвор, който е достъпа до сграда едно, което е показано на схемата с
едни триъгълничета. До сградата другата врата, влизат тези, които са
собственици на процесния имот. В сграда едно се влиза от второто квадратче,
близо което е до самата сграда и навътре фасадата има врата, която не е
обозначена. Вътре няма ограждения освен това, което е показано на скицата.
Вещото лице установява, че не може да намери отговор, гаража от кого
се ползва в момента, същият е направен с подръчни материали. Направен е от
найлони и ламарини и в никакъв случай не е масивна конструкция, но въпреки
всичко има метална врата с катинар, като вратата е към улицата.
Вещото лице установява, че дворът не е разграничен. След проверка в
Община Русе за план за застрояване установила, че планът бил от 1993-1994
г., в който са дадени нови застройки, като тези сгради не са предвидени да
остА.т. Вещото лице установява, че съгласно плА. за застрояване сградите не
са посочени като съществуващи.
По отношение на представеното удостоверение за търпимост вещото
лице установява, че е запозната с него. Установява, че в удостоверението за
10
търпимост е посочено, че паянтова жилищна сграда от 48 кв.м. и паянтова
лятна кухня и дворищен клозет от 10,5 кв.м. Понеже тези 10,5 кв.м. не
съответстват на сегашните сгради в имота. Според вещото лице сегашните са
по-големи и затова спроучила по стар план от 1959г. където били нанесени три
сгради. В заключение вещото лице установява, че от сградите в
удостоверението за търпимост съответства само сграда N:2. Лятната кухня
може да е от сграда три, може вероятно и да е изцяло нова сграда, така както е
разположена, тъй като захапва от тази сграда, която е по старата скица.
Вещото лице е категорична, че не е възможно да се получи такова
разминаване в квадратурите при измерванията и отразяването им в такъв
размер квадратура. Сградите са много стари и поради тази причина липсва
документация, която обаче не ги прави незаконни строежи.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно чл.5 от договора (л.7) ако възложителят се откаже
едностранно от изпълнението на настоящия договор в срока посочен в чл.З,
той губи право да иска връщането на внесената сума. Само и единствено ако в
процеса на подготовка на сделката стА.т явни нередности по горе описания
имот -неточности по документи, тежести / запори върху имота,
възложителя си запазва правото за въстановяване на депозита от 4 000 лева.
А.лиза на събраните по делото доказателства дава основание на съда да
формулира извод, че в настоящия казус са налице предпоставки за връщане на
платената сума от 4000,00 лева, в хипотезата на чл.5 от Договора, съгласно
която ако в процеса на подготовка на сделката стА.т се установят нередности
по гореописания имот, неточности по документи, възложителят си запазва
правото за възстановяване на депозита.
Съдът приема, че по делото се установяват множество нарушения,
касаещи документацията, установяваща правото на собственост, законността
и възможността да бъдат предмет на законосъобразна прехвърлителна сделка
процесните сгради и прилежащия към тях терен.
В производсвото се установи конкретно с какви документи е била
снабдена ищцата към датата на сключване на договора и това е било един
нотариален акт, неясен при преснимането му и стара скица от 2004г., с изтекъл
срок на годност. Едва в последствие са й били представени, видно и от датите
11
им на издаване - скица на имота с нанесени сгради от Кадастъра, която е
издадена на 12 септември, два дни след сключване на договора, както и
удостоверение за данъчна оценка.
Съдът приема, че по делото е установено по категоричен начин, че на
ищцата не е било представено удостоверение за търпимост, а същото е
представено едва в настоящото производство и то не с отговора по чл.131 от
ГПК, като в отговора дори не се твърди съществуването му, а в последствие, в
първото по делото заседание очевидно удостоверението е било издирено по
повод последваща сделка с имота при посредничеството на друга агенция, за
която беше представен нот.акт от месец август 2025г.
Липсата на това удостоверение се установява и от съставения протокол от
помощник нотариус Забунова, съобразно който при явяването си евентуално
за сключване на сделка пред нея продавачите са се легитимирали с документи
за собственост, които са подробно изброени и там отново не фигурира
удостоверение за търпимост.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че имотът е бил
показан единствено и само като визия, а документи не са били представени на
ищцата, дори и към момента на сключването на процесния договор от
10.09.2024г..
Нещо повече, при извършените огледи на имота е посочено, че към него е
включен и гараж, който се установи в настоящото производство, че е част от
съседен имот и няма нищо общо със собствениците и продавачи по сделката.
Представеното в хода на настоящото производство удостоверение за
търпимост, което е използвано при сключване на последващата сделка, не
отразява действителното положение и сгради така, както са налице на терена.
Същото е издадено буквално преписвайки данните от съществуващия нот. акт,
а не на база заснемане на сградите, измерване на квадратура и установяване на
състоянието. Това обстоятелство съдът възприема от заключението на вещото
лице, което е извършило оглед на имота и се е запознало със всички стари
съществуващи документи и планове.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че ищцата не е
била снабдена със съответните документи. Нещо повече, тя не е била
снабдена с необходимите документи дори и след като е изпратена покА., като
отговорът на ответника е, че всички документи са й били предоставени.
12
Установява, че се обаче, че е имало удостоверение за търпимост, за което явно
ответникът или не е знаел или не е бил снабден с него.
С оглед на изложеното съдът счита, че предявеният иск е доказан по
своето основание и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските
Както се подчертава и в мотивите към т.1 от ТР № 119 от 1.12.1956 г. на
ВС по гр.д. № 112/1956 г., ОСГК, разноските се дължат от стрА.та, която с
поведението си виновно е причинила възникването на съдебния спор, като
задължението за тяхното заплащане е задължение за заплащане на понесените
от другата стрА. вреди.
В случая делото е решено по същество, като исковете предявени от
ищеца са уважени изцяло. В последното съдебно заседание по делото, адв.В.
е представила списък с разноски по чл.80 от ГПК касаещи настоящото исково
производство и са налице доказателства за
действителното им заплащане в общ размер на 1835,00 лева, от които
160,00 лева заплатена държавна такса, 20,00 лева такса преписи Община Русе,
15,00 лева такси за 3бр. съдебни удостоверения, 800,00 лева депозит за вещо
лице и 840,00 лева с ДДС платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АЛЕКСЕСТЕЙТ-БД" ЕООД гр.Русе, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от управителя Д. Й.
Б.а да заплати на К. С. С. с ЕГН:********** сумата от 4000,00 лева, получена
и дължима за връщане по Договор за спиране на предлагането на продажбата
на недвижим имот от 10.09.2024г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 07.11.2024г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 1835,00 лева разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
13