Р Е Ш Е Н И Е

 гр.София, 20.08.2018г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                                      7-ми  състав

на петнадесети май                                                                           година 2018

В открито съдебно заседание в следния състав:

                                          

                                    СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева         

Секретар: Ирена  Апостолова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16760  по описа за 2014 год.,    за да се произнесе, взе предвид следното:

  

      Предмет на производството е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

           По изложените с исковата молба и молба уточнение от 15.07.2013 г. обстоятелства ищецът М.Н.К., действащ като ЕТ „М.Н.” с ЕИК *******е предявил срещу Р.Н.Б., А.Д.Б., Р.Б., А.Б., К.Б., А.Т.Б., Д.П.Б., А.Е.Д., И.Е.Д., М.Н.П., Д.П.П., С.К.Т., З.К.Н. и „Н.Д.” АД-гр.София, субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че същите не са собственици на  следния недвижим имот, а именно: 504/741 (петстотин и четири върху седемстотин четиридесет и едно) идеални части от урегулиран поземлен имот VIII-10,11 (осми за имоти номера десет и единадесет) в същия квартал, с площ на урегулирания поземлен имот 741 (седемстотин четиридесет и един) кв.метра, при граници: улица и поземлени имоти номера: XV-12, ill-4, IV-5, VI-7 и VII-8,9, съставляващи предишен поземлен имот № 10 (десет) - ДВОРНО МЯСТО, за което имот заедно с поземлен имот № 11 (единадесет) е отреден УПИ VIII-10,11, находящо се в град София, Столична община, район „Възраждане”, бул. „*******(осемдесет и седем), с площ от 504 (петстотин и четири) кв.метра от квартал 104 (сто и четири) по плана на бул.”*******(осемдесет и седем), местност „Зона Б-2” (Б - две), гр. София, при съседи по скица: улица и поземлени имоти номера: 11, 5, 7, 8 и 9, заедно с всички подобрения в имота,  ведно с построената в поземлен имот номер 10 ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА, находяща се в дъното на дворното място на бул. „*******(осемдесет и седем), бивша спортна зала, състояща се от производствено помещение, сервизни помещения и склад за суровини и материали/ със застроена площ от около 150 (сто и петдесет) кв.метра. Претендира присъждане на разноските в процеса.

 

                 Ищецът ЕТ „М.Н.” е изложил в исковата молба фактически твърдения, че на основание договор за наем, сключен със Столична община, Н.С.К., действащ като  ЕТ „Н.К.– К.– НА”  е получил държането на следния недвижим имот, находящ се в гр.София, бул.”*******: ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 504 кв.м., съставляващо поземлен имот №10 от квартал 104, местност „Зона Б-2”, заедно с всички подобрения в имота, за който имот заедно с поземлен имот №11 е отреден УПИ VІІІ-10,11 в същия квартал, с площ на урегулирания поземлен имот  741 кв.м., при описани съседи, както и ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА, находяща се в дъното на дворното място, бивша спортна зала, състояща се от производствено помещение, сервизни помещения и склад за суровини и материали, със застроена площ от около 150 кв.м. Твърди се, че по време на действие на договора за наем, със Заповед № РД-57-134 от 18.03.1998г. на Областен управител на Област София-град процесните недвижими имоти били деактувани и наредено да бъдат предадени на лицата Р.Н.Б., А.Д.Б., Р.Б., А.Б., К.Б., А.Т.Б., Д.П.Б., А.Е.Д. и И.Е.Д.. Навежда се довод, че след като имотите били деактувани и не били държавни или общински, то същите можело да бъдат придобивани по давност. Излага се, че поради тежка катастрофа, претърпяна от Н.К.през 1998г., той престанал временно да извършва търговска дейност и ищецът М.Н.К. поел помещенията в имота, обзавел ги с машини и започнал производство на хляб и хлебни изделия. Сочи се, че през 1999г. Р.Н.Б., А.Д.Б., Р.Б., А.Б., К.Б., А.Т.Б., Д.П.Б., А.Е.Д., И.Е.Д., М.Н.П., Д.П.П., С.К.Т., З.К.Н. предявили срещу ЕТ „Н.К.– К.– НА” осъдителен иск за собственост на процесните имоти, от който се отказали в хода на делото. Ищецът не  е участвал като страна в производството.

      Твърди се, че на 30.03.2007г. ответниците физически лица прехвърлили на ответника „Н.Д.” АД, процесните имоти, чрез договор за покупко-продажба, като ищецът счита, че договорът не е могъл да породи вещно-транслативен ефект, т.к. продавачите не са притежавали права на собственост върху имуществото, предмет на правоотношението. Твърди се, че ищецът осъществявал владение на имота необезпокоявано от м.октомври 1998г. до 09.12.2010г., поради което го придобил по давност. Сочи се, че по предявен от „Н.Д.” АД срещу ЕТ „Н.К.– К.– НА” иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД едноличния търговец бил осъден да предаде държането на едноетажната масивна сграда в описаното дворно място, а въз основа издадения изпълнителен  лист било предприето принудително изпълнение и ищеца отстранен от имота.

      Ищецът поддържа,  че  в периода от м. октомври 1998 г., включително до 09.12.2010 г. владеел необезпокоявано процесния недвижим имот,  като до 2006 - 2007 г. извършвал в същия имот производство на хляб и хлебни изделия. Твърди, че е придобил собствеността върху имота чрез упражнявано недобросъвестно владение, продължило повече от 12 (дванадесет) години като никой и по никакъв начин не е прекъсвал упражняваното от мен владение.   По образувано изпълнително дело срещу ЕТ „Н.К.- К.- Н” на 09.12.2010 г. (въпреки възраженията му) бил принудително отстранен от имота и въвеждането във владяните от мен имоти накърнява собствеността ми.   Ищецът поддържа, че ответника „Н.д.” АД, придобил имота от несобственици, които накърнили неговото притежание и упражняваното от него владение върху имота към датата на предявяване на иска.  Ищецът твърди, че ответникът „Н.Д.“ АД оспорва правото му на собственост и упражняваното владение.

         При изложените фактически твърдения, ищецът счита, че има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу ответника „Н.Д.” АД, с който претендира да се признае за установено, че сочения ответник не е собственик на описаната едноетажна масивна жилищна сграда и 507/741 ид.ч. от дворното място, в което е изградена. Така е мотивиран правния интерес на ищцата от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост срещу ответната общината.

                 Ответниците физически лица – Д.В.Б., Д.В.Б., А.Д.Б., Р.Б., Я.А.Б., Р.А.Б., К.Б., А.Т.Б., Д.П.Б., А.Е.Д., И.Е.Д., М.Н.П., М.Н.П., П.Д.П., Н.Д.П., С.К.Т., З.К.Н.  в срока по чл.131 от ГПК, са депозирали писмени отговори, в които оспорват  предявения отрицателен установителен иск, като недопустим, поради липса на правен интерес и молят за прекратяване на производството. Твърдят, че към момента те не са собственици на описания в исковата молба имот,   защото са го продали на „Н.Д.” АД. Твърдят, че ищецът няма правен интерес от предявения иск, т.к. спорния въпрос е решен с влезли в сила съдебни решения ,с които са отхвърлени претенциите на  Н.С.К., действащ като ЕТ „Н.К.-К.НА“ /баща на М.К./ за придобиване на имота чрез давностно владение. 

             

             Ответникът „Н.Д.” АД,   е депозирал на 28.07.2011г., в едномесечния срок по чл.131 от ГПК писмен отговор с вх.№70818 от 28.07.2011г. /на л.35 – л.118 от делото/. В същият се ангажира на първо място становище за недопустимост на иска и на следващо място за неговата неоснователност. Съдът намира неоснователно възражението за недопустимост на иска, като съображенията да го приеме за допустим са изложени в постановеното определение от 13.01.2014г.

              Ответникът „Н.д.” АД е заявил в писмения си отговор, че оспорва исковата претенция. Твърди, че до негово знание не са достигали никакви действия на ищеца по държане, владение на процесния имот или други  подобни. Не е и манифестирал по никакъв начин своето съществуване като ЕТ „М.Н.” и като син на Н.С.К., до 09.12.2010г., когато бил извършен въвод във владение в имота, и когато ответника узнал за съществуването на ищеца. Твърди също, че бащата на ищеца, действащ като ЕТ „Н.К.– К.-На” е бил допуснат в сграда в процесния имот, на основание договор за наем от 17.12.1996г., сключен със Столична община, Район „Възраждане”. Сочи се, че след реституирането на имота в полза на праводателите на ответника, наемателя  отказал да заплаща наем или да напусне имота. Излагат се факти, на основание на които се оспорва наличието на осъществено явно, спокойно и непрекъснато владение върху имота от ищеца и праводателя му.

             С влязло в законна сила определение №15096 от 09.08.2013г. постановено по делото е прекратено производството по делото по отношение на предявения  от ЕТ „М.Н.”  срещу ответниците физически лица – Д.В.Б., Д.В.Б., А.Д.Б., Р.Б., Я.А.Б., Р.А.Б., К.Б., А.Т.Б., Д.П.Б., А.Е.Д., И.Е.Д., М.Н.П., М.Н.П., П.Д.П., Н.Д.П., С.К.Т., З.К.Н., отрицателен установителен иск, поради недопустимост на иска, като на производство  е останал предявеният иск срещу ответника „Н.Д.” АД-гр.София.

            В съдебно заседание ищецът М.К., чрез пълномощника  адв.П. А. поддържа предявения  отрицателен установителен иск. Представя списък на разноски.

        В съдебно заседание  ответното дружество „Н.Д.” АД, чрез пълномощниците си адв.М. и адв.Р.М. оспорват предявения иск, като недопустим и неоснователен.Представят писмена защита.

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и ал.3 ГПК  вр. чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира  за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че ищецът М.Н.К.е син на Н.С.К., който осъществявал търговска дейност,  като ЕТ „Н.К.-К.НА“.

 Приет е неоспорен  Договор за наем от 17.12.1996г. сключен между Н.С.К.  - ЕТ „К.НА“, като наемател  и   С.О.–Район Възраждане, като наемодател, от който се установява възникнало наемно правоотношение за срок от 3 години, с предмет предоставяне  под наем на помещение общинска собственост, находящо се на бул.”*******/вътрешен двор/  за разкриване на цех за производство на хляб и хлебни изделия, при месечен наем  5500лв. /л.58 - л.59 от делото/ Видно от приетия работен проект от м. май 1997г.  Н.С.К., като наемател инициирал преустройство на   общински имот –съществуваща сграда   за производство на хляб и хлебни изделия. /л.61-л.62/

      За установяване на фактическата власт върху имота, ищецът е  представил доставка на кабелен интернет: Договор № Е0408593 от 19.07.2005 г. на „М.” АД, Договор № Е0408593 от 04.08.2007 г. на „М.” АД, Договор от 21.02.2004 г. на „Е.К." ЕАД, Договор № 11601 от 22.02.2005 г. на „Е.К.” ЕАД,  Анекс към Договор от 28.09.2006 г. на „Е.К. М.Б." ЕАД,  Фактура № ********** от 01.06.2005 г, на „Е.К.” ЕАД, Фактура № ********** от 01.06.2005 г. на „Е.К.” ЕАД,  Фактура № ********** от 01.11.2005 г. на „Е.К.” ЕАД. ./л.33-49 от приложеното гр.д.№63567/2010г. на СРС/

 

         Не се спори, като е видно и приетите писмени доказателства, че имот на      бул.”*******е бил обект на реституция по реда на ЗВСОНИ.

          С писмо изх.№ 94-Р-2/10.12.1998г.   кмета на Район Възраждане увед.ил Р.Н.Б., че районната администрация, няма правомощие да освобождава по принудителен ред  имоти – частна собственост, както и за предвиденото в чл.6 от ЗВСОНИ, наемни договори за имоти подлежащи на реституция по този закон, се обявяват за сключени за неопределен срок и могат да бъдат прекратени от реституираните собственици с едномесечно предизвестие./л.63 от делото/ В писмото се сочи,  че от м.април 1998г.  Район Възраждане не събира наем за имот на бул.”******.

         Приет е неоспорен констативен протокол №422-Од/ 17.03.2003г. на Столична РДНСК, за извършен контрол по изпълнение на Заповед № 422/11.11.2002г. в цех за производство на хляб  на адрес: гр.София, бул.”******, в  който е отразено спиране прекъсването на ел.енергия в обекта./л.65/

         Видно от приетия препис от Решение №8787 /11.10.2005г. по адм.д.№2724/2005г. на ВАС, жалбата на   ЕТ „Н.К.-К.НА” срещу Заповед № 422/11.11.2002г. на Началника на СРДНСК, с която е забранено ползването на неприетия по установения ред цех за производство на хляб  на адрес: гр.София, бул.”******, е оставена без разглеждане./л.66-л.68 от делото/

         С констативен нотариален акт №151, том 1, н.д.№128/2004г. на нотариус М. К.с рег.№200 от НК, ответното  „Н.д.” АД е признато за собственик на недвижим имот придобит чрез приватизация по реда на чл.17а от ЗППДОП/отм./, представляващ магазин, едноетажна масивна сграда, с площ  от 114 кв.м., находящата се в гр.София, бул.”******./л.44 от делото/

        Видно от  нотариален акт за покупко-продажба № 199, том I, per. № 3603, дело № 183 от 2007 г. на нотариус М. К., с район на действие при СРС, per. № 200 в регистъра на НК,  Р.Н.Б., А.Д.Б., Р.Б., А.Б., К.Б., А.Т.Б., Д.П.Б., А.Е.Д., И.Е.Д., М.Н.П., Д.П.П., С.К.Т., З.К.Н., като продавачи, признати за собственици с Нот. акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследство и възстановяване по чл.2 от  ЗВСОНИ №86/12.05.2003г. на нотариус рег.№350 от НК, продали на „Н.д.” АД, като купувач, дворно място, находящо се в гр.София, бул.”*******с площ от 504 кв.м., заедно със застроената в имота едноетажна масивна сграда в дъното на имота със застроена площ от около 150 (сто и петдесет) кв.метра./л.9-л.11 от приложеното гр.д.№63567/2010г. на СРС/

       Видно от препис от  решение от 02.11.2007г. постановено по гр.д.№14967/ 2007г. на СРС, I ГК, 51 състав, /влязло в сила на 28.12.2007г./ Н.С.К., действащ като ЕТ „Н.К.-К.НА”, е осъден да освободи на основание чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД, едноетажна масивна сграда, с площ  от 150 кв.м., находящата се  в дъното на дворно място на бул.”******, съставляващо поземлен имот №10, за  който имот заедно с имот №11 е отреден УПИ VIII-10,11 в кв.104 по регулационния план на гр.София, местност „Зона Б-2” с площ от 741 кв.м. и да предаде държането на същата на „Н.д.” АД./л.74-л.77 от делото/

       Въз основа на влязлото в сила решение по гр.д.№14967/ 2007г. на СРС, I ГК, 51 с-в, в полза на „Н.д.” АД е издаден  изпълнителен  лист от 13.02.2008г., за предаване на дължането на едноетажна масивна сграда, с площ  от 150 кв.м., находящата се  в дъното на дворно място на бул.”******./ препис от  издаден  изпълнителен  лист от 13.02.2008г. на л.78/

      В  приетия протокол за въвод във владение на недвижим имат от 09.12.2010г. по  изп.д. № 20108470400629 по описа на ЧСИ Н.Попов с рег.№№847 от КЧСИ, е отразено извършено  на 09.12.2010г. изпълнително действие – въвод на взискателя „Н.д.” АД в едноетажна масивна сграда, с площ  от 150 кв.м., находящата се  в дъното на дворно място на бул.”******, съставляващо поземлен имот №10, за  който имот заедно с имот №11 е отреден УПИ VIII-10,11 в кв.104 по регулационния план на гр.София, местност „Зона Б-2” с площ от 741 кв.м., като в протокола са отразени и направените  възражения от   М.Н.К.– син на длъжника Н.С.К., действащ като ЕТ „Н.К.-К.НА”./л.106-л.110 от делото /

       

    Видно от приетото Определение от 24.01.2011 г. постановено по ч.гр.д.№677/2011г. на СГС, II-Г състав и /потвърдено с Определение № 637/07.04.2011 г., САС, ГК, 8 състав/, жалбата на М.Н.К., действащ  като ЕТ „М.Н.”, в качеството му на трето лице намерено в имота, подадена по реда на чл.435, ал.5 от ГПК, срещу извършения въвод във владение по  изп.д. №629/2010г. по описа на ЧСИ Н.Попов, е оставено без разглеждане. В мотивите на съдебния акт е прието, че завареното при въвода трето лице, което се е намирало в имота  е само държател, а не владелец на имота. Прието е,  че действията по извършения въвод законосъобразно отразяват диспозитива на издадения изпълнителен лист. В мотивите е прието, че „М.К.е получил държането на имота от баща му и след това по никакъв начин не е манифестирал пред собствениците ши държавните органи, че той свои вещта като своя.. ” /л.110 –л.117 от делото/.

        На следващо място със Заповед №РД -18-14/23.06.2008г. на директора на дирекция „Контрол по строителството” на Столична община, е наредена процедура по премахване на незаконно поставения от Н.С.К., действащ като ЕТ „Н.К.-К.НА”, павилион, разположен в  УПИ VIII-10,11 в кв.104 по регулационния план на гр.София, местност „Зона Б-2”, с административен адрес гр.София, бул.”******. Тази заповед е обжалвана от Н.К., по жалбата е образувано адм.д.№6659/2008г. на АССГ. С решение №3204/ 20.10.2010г. жалбата е отхвърлена./л.79-л.88 от делото/

      Видно от   приложеното гр.д. №9955/2007г. по описа на СРС, ГО, 25 с-в, същото е образувано по  искова молба на Н.Спасов Кръковски, действащ като ЕТ ’’Н.К.- К.-На” срещу ответниците А.Т.Б., Д.П.Б., А.Е.Д., И.Е.Д., М.Н.П., Д.П.П., С.К.Т., З.К.Н. и “Н.д.“ АД, с която са предявени субективно съединени  искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм/ - положителни установителни за право на собственост, на основание придобивна давност, върху недвижим имот, представляващ дворно място в гр. София, бул. ******, с площ от 504 кв.м., съставляващо ПИ № 10, кв. 104 по плана на Софи, м. З. Б -2, ведно с построената в мястото едноетажна масивна постройка, бивша спортна зала, състояща се от производствено помещение. Съгласно допуснато уточнение в хода на въззивното производство по възз.гр.д № 6874 по описа за 2012 на СГС, IІ А въззивен състав, предмет на делото е  реална част от УПИ VІІІ, отреден за имоти пл. № 10 и 11, целият с площ от 770 кв.м., а процесната част – от 496 кв.м., съставляваща ПИ № 10 от кв. 104, заедно с построената в мястото масивна стопанска едноетажна постройка. решение от 03.11.2010г. по гр.д. № 9955/2007г. на СРС, 25с-в, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 97, ал. 1, ГПК /отм/ вр. чл. 79, ал. 2 3С, за признаване за установено правото на собственост на Н.Спасов Кръковски, действащ като ЕТ „Н.К.-К.НА“, ЕИК *******спрямо А.Т.Б., Д.П.Б., А.Е.Д., И.Е.Д., М.Н.П., С.К.Т., Р.А.Б., Я.А.Б., Д.В.Б., П.Д.П., Н.Д.П., Р.Б., К.Б., А.Б., Л.Б.Н. – Н., Б.Б.Н.и „Н.Д.“ АД, върху недвижим имот, представляващ дворно място в гр. София, бул. ******, с площ от 504 кв.м., съставляващо ПИ № 10, кв. 104 по плана на Софи, м. Зона Б -2, ведно с построената в мястото едноетажна масивна постройка, бивша спортна зала, състояща се от производствено помещение, сервизни помещения и склад, със застроена площ от около 150 кв.м., идентичен с реална част от УПИ VІІІ, отреден за имоти пл. № 10 и 11, целият с площ от 770 кв.м., а процесната реална част – от 496 кв.м., съставляваща ПИ № 10 от кв. 104, заедно с построената в мястото масивна стопанска едноетажна постройка, с площ от 148 кв.м., на основание придобивна давност за периода 1997г. – 2007г., като неоснователен. Решението  по гр.д. №9955/2007г. по описа на СРС, ГО, 25 с-в е потвърдено с Решение от 13.06.2016г. постановено по възз.гр.д № 6874 по описа за 2012 на СГС, IІ А въззивен състав и е   влязло в сила на 06.11.2017г.

          За установяване на поддържаното от ищеца давностно владение  са допуснати двама свидетели - Й.Ц.П.и Л.В.В..

             Разпитаните в о.с.з. на  20.06.2017 г.  свидетели  Й.Ц.П.и Л.В.В. сочат в показанията си, че знаят имота  бул.„********. Св. П.пояснява, че е работила  от 2000г. до 2010 г. на „******** в павилион  намиращ се в същия имот. Ключ имала П., като продавачката  и шефа и М.Н., който бил неин  работодател . Влизайки в двора, от лявата страна бил офиса и работен цех. Св. В.сочи,че  на обекта на  ул. „********  ходил през ден  за мая или документи, а той месил хляб и в Гърмазово, другата фурна на „Екзарх Йосиф“. Там имало павилион и до него метална врата, която била заключена и жената, която работела  на павилиона отключвала и пропускала. Зад павилиона и тотото имало една двуетажна сграда. Тотото се намирало точно до павилиона на ул.„Мария Луиза“.   Имаше външна тоалетна, тя е точно до него, но от нея няма как да се види целия двор. Св. В.сочи,че през 1996 г. Н.К.е спечелил търг за този обект. Пояснява, че работил при Н.К., който е бил наемател на имота.

       Показанията на свидетелите  Й.Ц.П.и Л.В.В., съдът преценява по реда на чл.172 от ГПК, като взема предвид, че същите са били служители на ищеца и баща му./ Справка изх.№ 19-23-155/20.04.2017г. изд. от ТД на НАП  София офис Люлин на л.434/

 

               С оглед равенството на страните в процеса на ответника за същите обстоятелства са допуснати свидетелите - К.Г.Л.и В.В.Ч..

           Свидетелката Лозанова, посочи, че след 1990 г. работила в обект - магазин за резервни части, който се стопанисвал от фирма „Н.Д.” на ул. „*******до 1996 г. На „*******имало вход до нас за запустял двор и продавали гевреци точно до магазина на едно павилионче. Човекът, който  донасял гевреците сутрин с книжни чували се казвал Н..  Свидетелката Ч.сочи, че била началник отдел „Планов и ТРЗ” от 1989 г. в „Н.Д.”.  Пояснава, че на ул. „*******ималото техен обект - железария, д.ашни потреби и електроматериали, който  сега е отдаден под наем. Имало и по-малка сграда, в която продаваха гевреци някъде след 1995-1996, но тя беше дадена от общината под наем на Н.К..

        Показанията на свидетелите  Лозанова и В.В.Ч., съдът преценява по реда на чл.172 от ГПК, като съобразява, че са служители на ответника, но им дава вяра доколкото кореспондират с приети неоспорени писмени доказателства. 

     От заключението на съдебно техническа експертиза с вещо лице А. Ж.К., се установява, че в  процесния имот - УПИ VІІІ, отреден за имоти пл. № 10 и 11 в  кв.104 по плана на гр.София, местност  „Зона Б-2” са изградени седем постройки, както следва: едноетажна масивна сграда намираща се в западния край на двора с площ от 148 кв.м., която не се ползва, едноетажна масивна сграда намираща с североизточния край на двора, с квадратура с площ 118 кв.м., която се използва за магазин, едноетажна масивна сграда намираща в югоизточния край на двора с площ 44,4 кв.м., използвана за магазин, двуетажна масивна в южния край на двора с площ от 29,40 кв.м, не се използва, постройка санитарен възел с площ 1,4 кв.м., едноетажна масивна сграда намираща в северозападния край на двора  с площ от 13 кв.м., не се ползва, едноетажна масивна сграда намираща в северозападния край на двора с площ от 18 кв.м., която не се ползва.  Местонахождението на постройките и номерата им, вещото лице е онагледило на скица – Приложение №1 към СТЕ./л.398 от делото/ Вещото сочи, че  поземлен имот  № 10 е с площ от 502,3 кв.м. и лице 12,8  м., а поземлен имот №11 е с площ 265 кв.м. и лице 6,7 кв.м. Установява се от заключението, че ПИ 10 и ПИ 11са обединени в УПИ VІІІ, отреден за имоти пл. № 10 и 11 в  кв.104 по плана на гр.София, местност  „Зона Б-2”, предвидени  за „жилищно застрояване.”

        Приетото неоспорено заключението на СТЕ съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно дадено.

        По делото са представени и други писмени доказателства, които настоящия състав не обсъжда , тъй като не са събрани в настоящото производство.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

           По допустимостта: Несъмнено е, че съществуването на правен интерес е условие съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ВКС по тълк.д ело № 8/2012 г., ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права, е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва.  В случая ищецът твърди че притежава самостоятелно право, което се оспорва, поради което  предявения  отрицателен установителен иск е допустим, тъй като в случая е обоснован правния интерес от неговото предявяване.

          По същество:     

           Според  указанията по т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и в хипотезата, при която ищецът би могъл да придобие процесния имот на оригинерно основание, при отричане правата на ответника върху него. В  случаят, ищецът поддържа, че притежава самостоятелни права върху процесния имот, придобити на оригинерно основание – давностно владение в периода  от м. Октомври 1998 г., включително до 09.12.2010 г.  В този случай в производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, а именно продължило в срока по чл. 79 ЗС владение като фактическо състояние при прилагане на презумпцията за анимус по чл. 69 ЗС. Доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Тази постановка обаче е в при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника /т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК/. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т.е. предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация- въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот / в този см. Решение № 15 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4705/2015 г., II г. о., ГК, Определение № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/13 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК/.  Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес, той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т. е. предявявайки отрицателен установителен иск. /Решение от 10.02.2017 г. по гр. дело № 6320/2015 г. ВКС, ІІ Г.О, Определение № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/13 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, както и Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/15 г. на ВКС, II г. о. и Решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/15 г. на II г. о./.

         Предвид  указанията на ВКС обективирани в посочените по –горе актове,    съдът разглеждащ спора по предявен отрицателен установителен иск, в който ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, следва на първо място да установи дали ищецът е собственик на процесния имот на твърдяното от него основание. Настоящият съдебен състав намира, че ищецът М.К., действащ като ЕТ „М.Н.” не доказа в хода на производството при СГС,  че е собственик на  процесното дворно място. Съображенията  за това са следните:  не бе доказано поддържаното оригинерно основание - придобивна давност. Не бяха ангажирани доказателства, че  ищецът е имал качеството владелец на имота . По делото не е установено осъществявано от ищеца владение по смисъла на чл. 68 ЗС, което може да се свърже с последиците на оригинерно придобиване.-Безспорно е установено по делото, че Н.К.- баща на ищеца е придобил държането на имота /сградата през 1996г./ като наемател и не се твърди в нито един момент от процесния период това държане да се е превърнато във владение по някой от предвидените в закона начини. Отделно от това, налице е признание за този факт в представена по делото искова молба по друго дело. Ето защо въобще не е налице твърдения придобивен способ поради липса на субективния елемент на владението – намерение за своене. Отделно от това, по делото са представени многобройни доказателства, че ищецът не е имал и несмущавано държане върху имота, тъй като по жалби физически лица, придобили процесния имот след реституция  в тяхна полза, ползването на сградата е било забранявано многократно през периода 2002-2006г. Отделно от това, с влязло в сила съдебно решение по гр.д. №14967/2007г. на СРС, ГО, 51 състав, което е изпълнено      Н.С.К., действащ като ЕТ „Н.К.-К.НА” е изваден от сградата по реда на чл. 233 ЗЗД.  Жалбата на М.К. депозирана по реда на чл.435, ал.5 ГПК срещу  извършения въвод във владение на взискателят „Н.дом” АД, по  изп.д. №629/2010г. по описа на ЧСИ Н.Попов, е оставена без разглеждане с Определение от 24.01.2011 г. постановено по ч.гр.д.№677/2011г. на СГС, II-Г състав, като  е прието, че завареното при въвода трето лице, което се е намирало в имота  е само държател, а не владелец на процесния имот. Правата, заявени от ищеца, се основават на вътрешни отношения между него и баща му и се манифестират за първи път при осъществяване на въвода. М.К.е получил държането на имота от баща му, като не бе установено след това да е манифестирал пред собствениците ши държавните органи, че той свои вещта като своя.

        Предвид изложеното ищеца М.К.  по отрицателния установителен иск не се явява собственик на процесния имот, като това обуславя отхвърляне на иска поради липса на активна материалноправна легитимация.

 

По разноските:

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, право на разноски в процеса има ответника.  В случая сторените разноски са в размер на 1 100лв., за заплатено адвокатско възнаграждение.

 

 Водим от горното и в същия смисъл, съдът

Р Е Ш И:

            ОТХВЪРЛЯ  предявения от М.Н.К. ЕГН **********, действащ като ЕТ „М.Н.” с ЕИК *******, със съдебен адрес гр.*******, против „Н.Д.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес гр.София, бул.”*******, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за приемане за установено по отношение на ищеца, че ответникът „Н.Д.” АД-гр.София, не е собственик на следния недвижим имот, а именно: 504/741 (петстотин и четири върху седемстотин четиридесет и едно) идеални части от урегулиран поземлен имот VIII-10,11 (осми за имоти номера десет и единадесет) в същия квартал, с площ на урегулирания поземлен имот 741 (седемстотин четиридесет и един) кв.метра, при граници: улица и поземлени имоти номера: XV-12, ill-4, IV-5, VI-7 и VII-8,9, съставляващи предишен поземлен имот № 10 (десет) - ДВОРНО МЯСТО, за което имот заедно с поземлен имот № 11 (единадесет) е отреден УПИ VIII-10,11, находящо се в град София, Столична община, район „Възраждане”, бул. „*******(осемдесет и седем), с площ от 504 (петстотин и четири) кв.метра от квартал 104 (сто и четири) по плана на бул.”*******(осемдесет и седем), местност „Зона Б-2” (Б - две), гр. София, при съседи по скица: улица и поземлени имоти номера: 11, 5, 7, 8 и 9, заедно с всички подобрения в имота,  ведно с построената в поземлен имот номер 10 ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА, находяща се в дъното на дворното място на бул. „*******(осемдесет и седем), бивша спортна зала, състояща се от производствено помещение, сервизни помещения и склад за суровини и материали/ със застроена площ от около 150 кв.м., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА М.Н.К. ЕГН **********, действащ като ЕТ „М.Н.” с ЕИК *******да заплати на „Н.Д.” АД, ЕИК *******,  на основание чл.78, ал.3 ГПК, разноски пред СГС  в размер на 1 100 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                 

                                            

                                                                            СЪДИЯ: