Определение по дело №3686/2018 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

  гр. Пазарджик, 11.01.2019 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3686 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

            Ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД чрез пълномощника си юрисконсулт П. твърди, че на 14.10.2015 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД в качеството на кредитор и ответницата Е.Н.С. в качеството й на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № *********, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на ответницата заем в размер на 350 лв., а ответницата се е задължила да го погаси в срок до 04.12.2015 г. на 27 седмични погасителни вноски, ведно с фиксирана лихва в размер на 22,04 лв., такса за оценка на досие в размер на 17,50 лв., такса за допълнителна услуга „Кредит у дома“ в размер на 143,26 лв.

            Твърди, че кредиторът е изпълнил задължението си да предостави заемната сума на ответницата, а ответницата не е изпълнила задължението си да я върне, като е изпаднала в забава на 19.11.2015 г., поради което дължи главница в размер на 275,78 лв., договорна лихва за периода от 19.11.2015 г. до 04.12.2015 г. в размер на 13,75 лв., лихва за забава за периода от 19.11.2015 г. до 31.05.2018 г. в размер на 17,14 лв. и такси в размер на 123,27 лв.

            Твърди, че на 28.07.2016 г. вземанията по договора за кредит са му прехвърлени от предишния кредитор по силата на Приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания, за което в качеството си на пълномощник на предишния кредитор е изпратил на ответницата уведомление, върнало се непотърсено.

            За сумите, дължими по договора за потребителски кредит, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2500/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

Тъй като против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, предявява на иск за установяване на вземанията по договора за кредит и за присъждане на разноските по делото, включително тези в заповедното производство.

            Представя писмени доказателства: договор за потребителски кредит, формуляр за кандидатстване за кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, извлечение от банкова сметка, ***, договор за прехвърляне на вземания, приложение № 1 – списък на длъжниците и вземанията по чл. 2, пълномощно, уведомление за извършено прехвърляне на вземания.

            Моли да бъде приложено ч.гр.д. № 2500/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

Моли да бъде допуснато изслушването на съдебносчетоводна експертиза със  задачи, формулирани в исковата молба.

Моли с връчване на препис от исковата молба на ответницата да бъде връчено и приложеното към нея уведомление за извършената цесия.

            Ответницата Е.Н.С. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез особения си представител адв. Х. намира исковата молба за недопустима, а при условията на евентуалност – за неоснователна.

            Недопустимостта на исковата молба обосновава с липсата на годни доказателства за надлежно придобиване на процесните вземания от ищеца. Счита, че договорът за прехвърляне на вземания, от който ищецът черпи правата си, не съдържа конкретни данни за прехвърляне на вземането по процесния договор за потребителски кредит, а Приложение № 1 към него е изготвено на латиница и съдържа само цифри, но не и имената на длъжниците, а данните за размера на задълженията по договора и постоянния адрес на ответницата, посочени в Приложение № 1 срещу единния граждански номер на ответницата, не съответстват на изложените в исковата молба.

            Тъй като частта от таблицата на Приложение № 1, която не е наименована и не е подписана от представители на двете дружества, не е годно писмено доказателство, моли да бъде изключена от доказателствата по делото.

            Намира исковата молба за недоказана, респ. за неоснователна, тъй като е налице разминаване между претендираните суми в обстоятелствената част на исковата молба, в петитума на исковата молба и данните в приложената към исковата молба таблица, съдържаща ЕГН на ответницата.

            Намира несъответствие между твърденията в исковата молба и приложения договор за кредит по отношение на датата на първата погасителна вноска и крайния срок на договора.

            Счита, че ищецът не е ангажирал доказателства за прехвърляне на конкретното вземане, които да съдържат всички законови реквизити, а от представените доказателства не става ясно какво е прехвърлено между страните, като липсва и договорената между страните стойност.

            Счита, че ищецът е бил длъжен да изложи обстоятелства относно приложеното към исковата молба извлечение от банкова сметка, ***, че ответницата е заплащала такси и лихви по заеми за предходни периоди, от което прави извод за предишни коректни отношения на ответницата с първоначалния кредитор и за трансформиране на остатъка от стари нейни задължения към първоначалния кредитор в процесния договор за потребителски кредит.

            Предполага, че е възможно ответницата да има изискуеми вземания към първоначалния кредитор от предходни нейни плащания, които не са били прихванати към датата на сключване на процесния договор за потребителски кредит.

            Счита, че прехвърлянето на вземането има действие спрямо ответницата от момента на съобщаването, направено от предишния кредитор, и то при съгласие на ответницата.

            Прави възражение за погасяване по давност на претендираните вземания, като счита, че същите са периодични плащания, които се погасяват с тригодишна давност.

            Моли за връщане на исковата молба като нередовна и недопустима и за прекратяване на производството по делото, а при условията на евентуалност – за отхвърляне на исковете.

            Прилага уведомление, адресирано до ответницата.

            Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:

            Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна лихва, лихва за забава и такси, дължими по договор за потребителски кредит.

            За основателността на исковете в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между първоначалния кредитор „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответницата е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на ответницата заемната сума, съществуването на валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който вземането по договора за потребителски кредит е прехвърлено на ищцовото дружество и длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне, както и изпадането на длъжника в забава.

            По направеното от особения представител на ответницата правопогасяващо възражение за погасяване по давност на вземанията в тежест на ищеца е да ангажира доказателства за спиране или прекъсване на давността.

            На основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за тези обстоятелства.

Неоснователно е възражението на особения представител на ответницата, че исковата молба е нередовна поради посочване на различни претендирани суми и краен срок на договора. В обстоятелствената част и в петитума на исковата молба се съдържат идентични суми, а на стр. 2 от исковата молба са посочени параметрите на уговореното между страните облигационно задължение – главница, договорна лихва и такси. Кога е настъпил крайният срок на договора за кредит е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта му.

            Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети по делото като допустими, относими и необходими, като във връзка с направеното от особения представил на ответницата възражение за представяне на документ на чужд език, на основание чл. 185 ГПК на ищеца следва да бъде указано да представи по делото Приложение № 1 към договора за прехвърляне на вземания в заверен на български език препис.

            Не следва да бъде уважавано искането на особения представител на ответницата за изключване от доказателствата по делото на таблицата, част от Приложение № 1, която не е наименована и не е подписана, тъй като неподписаните документи също са годни писмени доказателства, а доказателствената им стойност се цени по същество.  

            Искането на ищеца за изслушване на съдебносчетоводна експертиза е основателно, поради което следва да бъде уважено, като поставените въпроси бъдат преформулирани от съда.

            Следва да бъде приложено ч.гр.д. № 2500/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

            С оглед указанията в т. 1 и 3 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и повелителния характер на разпоредбите, регламентиращи неравноправните клаузи, съдът намира за необходимо да укаже на страните, че следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор, а в тежест на ищеца е да ангажира доказателства, че клаузите са индивидуално уговорени.

            Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят време и разноски, а на ищеца ще бъде върната половината от внесената държавна такса.

            Воден от горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, което ще се проведе на 01.03.2019 г. от 11,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

            ПРИЛАГА ч.гр.д. № 2500/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

            ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушване на съдебносчетоводна експертиза, която след запознаване с материалите по делото и извършване на необходимите справки да отговори на следните въпроси: предоставена ли е в заем на ответницата Е.Н.С. сумата, уговорена в процесния договор за потребителски кредит, ако да – в какъв размер и коя е датата на последната вноска; какъв е размерът на остатъчното задължение по договора, посочен по пера – главница, договорна лихва за периода от 19.11.2015 г. до 04.12.2015 г., лихва за забава за периода от 19.11.2015 г. до 31.05.2018 г. и такси за периода от 19.11.2015 г. до 04.12.2015 г.

            ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 200 лв., вносими от ищеца по сметка на Районен съд – Пазарджик в едноседмичен срок от съобщаването.

            НАЗНАЧАВА за вещо лице Димитър Любенов Бараков, който да се призове след внасяне на депозита.

            УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщаването да представи по делото Приложение № 1 към договора за прехвърляне на вземания в заверен на български език препис.

            УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за спирането и/или прекъсването на давността.

            УКАЗВА на страните, че следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор, а в тежест на ищеца е да ангажира доказателства, че клаузите в него са индивидуално уговорени.

ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.

            Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи и препис от писмения отговор на особения представил на ответницата и приложението към него.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: