№ 345
гр. Ботевград, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело №
20251810200316 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Н. П. Н. с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Ботевград, ул.
„*****“ № 40, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № 25-
0246-000136/23.04.2025 г., издадено от Началник група към ОДМВР - София,
РУ Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на
Директора на ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000,00
лева, и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа
жалбата.
Административнонаказващият орган – Началника на РУ
Ботевград, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие
1
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:
АУАН № 3884903/06.04.2025 г.; НП № 25-0246-000136/23.04.2025 г., заповед
№ 81213-1632/02.12.2021 г., талон за изследване № 260862, справка за
нарушител/водач, заповед за прилагане на ПАМ, справка за собственост на
МПС, извадка от дневник за отразяване на резултатите от използване на
технически средства за времето от 02.04.2025 г- до 06.04.2025 г., резултат от
алкотест Дрегер 7510, проба № 5876 на 06/04/2025 г. в 1,26 часа, резултат 1,03
промила; и събраните гласни доказателства – показанията на актосъставителя
Х. Х., на длъжност “мл. автоконтрольор” при РУ Ботевград и свид. К. М., се
установява следната фактическа обстановка:
На 06.04.2025 г. около 01,26 часа, на гл. път 1-3, в района на км 199,
с посока на движение от гр. Ботевград към с. Трудовец, свидетелите Х. Х. и К.
М. - полицейски служители при РУ Ботевград, били на работа и
изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение. Тогава
полицейските служители спрели за проверка движещия по пътя в посока с.
Трудовец, л.а. „Опел Зафира“ с рег. № *****, управляван от жалбоподателя Н.
П. Н.. При извършената на водача проверка с техническо средство Арлкотест
Дрегер 7510 с фабр.№ ARDM 0177, в 01,26 часа на 06.04.2025 г. се установило,
че водача управлява МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух 1,03
промила, поради което му издали талон за медицинско изследване на проба
кръв № 260862 и 7 броя стикери. Водачът Н. не се възплозвал от
предоставеното право и не дал кръвна проба. За установеното нарушение на
водача Георгиев бил съставен АУАН № 3884903/06.04.2025 г., който
нарушителят подписал без възражения. Въз основа на така извършената
проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление № 25-0246-000136/23.04.2025 г., издадено от Началник група
към ОДМВР - София, РУ Ботевград, в което е възпроизведена същата
фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП, а именно за това, че на 06.04.2025 г., около 01,26 часа, на път първи
клас № 3, 199 км с посока на движение от гр. Ботевград към с. Трудовец,
управлява л.а. „Опел Зафира“ с рег. № *****, лична собственост, с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, а именно
с 1,03 промила, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, поради което
и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, му е наложена глоба в
2
размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите Х. и М., както и от съставения АУАН.
Показанията на свидетелите са непротиворечиви с писмените доказателства
по делото и съдът ги цени с доверие. По делото не се събраха доказателства
които да противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения
АУАН и съдът ги цени като достоверни.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Настоящото производство е от административно- наказателен характер, като
същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и
това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат
спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление.
В конкретния казус, съда констатира следното:
В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от
служители на РУ Ботевград, а атакуваното наказателно постановление е
издадено от Началник РУ Ботевград, т. е. в съответствие с разпоредбите на чл.
37 и чл. 47 от ЗАНН.
Във връзка с изложеното от жалбоподателя и след обстоен прочит на
събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и
при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения
на ЗАНН. Актът за установяване на административното нарушение е съставен
съобразно нормите на ЗАНН. По делото не са установени различни факти и
обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи
констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за
3
безспорно установено. Съдът намира, че описаното в АУАН и НП деяние
съдържа всички обективни и субективни признаци на административно
нарушение на ЗДвП, което нарушение е извършено от жалбоподателя, поради
което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност
спрямо него.
По приложението на материалния закон:
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП въвежда общата забрана към субекта
-водач на пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Според приложената санкционна
норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 от същия закон - наказва се с "Лишаване от право
да управлява моторно превозно средство", който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух
над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и
"Глоба" от 1000 лв. Разпоредбата съдържа две алтернативни за
административно-санкционно въздействие, степенувани в зависимост от
тежестта и съдържателните обективни характеристики на нарушението, с
оглед количествената диференциация на установената концентрация на
алкохол в кръвта в диапазон от 0, 5 до 0, 8 на хиляда или в диапазон 0, 8 до 1, 2
на хиляда. Следователно санкционния механизъм на чл. 174, ал. 1 ЗДвП е
конструиран от законодателя по метод на въвеждане и отчитане на степента на
обществена опасност на възможните форми на неправомерно поведение, при
което за довършване на изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно
установяването с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство концентрация на алкохол в кръвта на водача в общ диапазон от 0, 5 до
1, 2 на хиляда. В конкретния случай, както вече бе обсъдено, безспорно се
установява на база показанията на актосъствителя и свидетеля М., отговарящи
на критериите за пълнота, точност, информативност и тяхната съгласуваност с
останалите писмени доказателства, че на процесната дата Н. Н. е управлявал
МПС, както и че техническото средство е отчело 1,03 на хиляда, поради което
и той безспорно е извършил квалифицираната по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП форма
на административно нарушение. Свидетелските показания се подкрепят и от
писмените доказателства по делото, а именно от извадката от дневника за
4
отразяване на резултатите от използване на техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с фабр. № ARDM 0177, в който е посочено, че проба № 5876,
извършена на 06.04.2025 г. в 01,26 часа е с резултат 1,03 промила и има
издаден АУАН № 3884903, както и от представената разпечатка от Алкотест
Дрегер 7510 с фабр. № ARDM 0177 на проба № 5876 от 06/04/2025 г., в 01,26
ч, с резултат 1,03 промила.
Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗАНН - деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а
съгласно ал. 2 на същия текст - непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи. Съобразно чл. 11, ал. 2 НК, към който чл. 11 от
ЗАНН препраща, относно вината - деянието е умишлено, когато деецът е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици. В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят Н. е
пълнолетен и вменяем, достигнал е нужния психо-емоционален праг на
зрелостта и социален опит, позволяващи му да разграничава социалната
допустимост и полезност на определени форми на поведение, да изгражда
самокритичност, а във волевата му сфера би следвало да функционират
съответните контролни и възпиращи механизми. Ето защо и за настоящия
състав не остава никакво съмнение, че се касае за виновно извършено деяние
при форма на вина пряк умисъл.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние
правилно е квалифицирано като административно нарушение, като на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП законосъобразно е наложена
сътоветстващата административно-репресивна реакция, изразима в
кумулативните наказания "Лишаване от право да управлява моторно превозно
средство" за срок от 12 месеца и "Глоба" в размер на 1000 лв. Видно от
санкционната норма двете наказания са определени в предвидения от
законодателя размер, който е фиксиран и не може да се изменя, нито редуцира
в желаната от нарушителя благоприятна перспектива. По тези съображения,
съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да
се потвърди.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0246-
000136/23.04.2025 г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, РУ
Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на
Директора на ОДМВР-София, с което на Н. П. Н. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес гр. Ботевград, ул. „*****“ № 40, за нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
1000,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца., като
правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- София област, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за
неговото постановяване.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6