Р Е Ш Е Н И Е
№ 2539/7.6.2019 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 09.05.2019 г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 5376 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по повод предявен от ищеца Р.И.Х. ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответника И.Д.Х.
ЕГН **********, с адрес: *** осъдителен
иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 640 евро, като частична претенция от вземане от 7336.73
евро, представляваща сбор от недължимо заплатени от ищеца вноски по
кредитна клиентска сметка № ********* и клиентски № ******* по договор за
кредит, сключен между И.Д.Х. и „УниКредит
Булбанк" АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното й заплащане.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищецът
излага , че между И.Д.Х. и „УниКредит Булбанк"
АД е сключен договор за кредит, по който на кредитополучателя И.Д.Х. е открита
клиентска сметка № ********* и клиентски № *******
На
16.04.2013 г., 20.12.2013 г., 16.01.2014 г., 13.03.2014 г., 22.05.2014 г. и на
01.07.2014 г. в полза на ответника по посочените по-горе негова кредитна
клиентска сметка и клиентски номер ищецът е внесъл в „УниКредит
Булбанк" АД вноски по кредита в евро, както следва:
1. С
вносна бележка от 16.04.2013 г. -сумата от 1071.98 евро
2. С
вносна бележка от 20.12.2013 г.-сумата от 1403.78 евро
3. С
вносна бележка от 16.01.2014 г.-сумата от 837.16 евро
4. С
вносна бележка от 13.03.2014 г.-сумата от 780.00 евро
5. С
вносна бележка от 22.05.2014 г.-сумата от 2570.00 евро
6. С
вносна бележка от 01.07.2014 г.-сумата от 673.81 евро
Общо
внесената от ищеца сума е в размер на 7336.73 евро. Посочената сума не е
възстановена на ищеца и досега. Ответникът е близък роднина на ищеца, който към
периода от време, през който са направени вноските е бил финансово затруднен да
обслужва кредита си, поради което ищецът е внесъл с посочените 6 бр. банкови
бордера исковата сума. Между ищеца и ответника липсва каквато и да била
уговорка, по силата на която ищецът да е поел задължение да погасява вноските
по кредита, като се касае за инцидентни плащания.
Предвид
изложеното, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на частичен
осъдителен иск.
С оглед на
горното се сезира съда с искане за постановяване на съдебно решение , с което
да се уважи предявената искова претенция и се моли за присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът И.Д.Х. ЕГН **********, с адрес: ***, в срока
по чл. 131
от ГПК, депозира
отговор на исковата молба, в който се излага становище за неоснователност на
предявения иск, поради което се моли същият да се отхвърли изцяло.
Излага се, че страните по делото са роднини, като
ответникът е чичо на ищеца.
Твърди се, че в случая ищецът е изпълнил не
чуждо, а свое задължение, по договор ,
по който ответникът фигурира само формално, като кредитополучател. Реалният
кредитополучател в случая е ищецът, евентуално „Консорциум Реми Груп" АД.
Излага се , че е налице е привидна/прикрита сделка по отношение на страните.
Оспорва се твърдението на ищеца, че е внасял лично в
полза на ответницата, по негова кредитна клиентска сметка в Уникредит
Булбан АД, вноски по кредит.
Оспорва се верността и автентичността на вносните
бележки от 16.04.13 г., 20.12.13 г., 16.01.14 г., 13.03.14 г., 22.05.14 г.,
01.07.14 г., като се твърди, че същите не са подписани от Р.И.Х. и същите не
удостоверяват вярно, че именно той е вносител на сумите.
Дори и да се установи наличие на твърдените преводи
от страна на ищеца се оспорва обстоятелството да е налице твърдяното
обогатяване на И.Д.Х. за сметка на ищеца, без основание.
В случая истинският кредитополучател по сочения кредит
е самия Р.И.Х., респективно „Консорциум Реми Груп" АД, като евентуалните
вноски от страна на ищеца са правени именно , за да погасява собственото си
задължение, евентуално на „Консорциум Реми Груп" АД.
Излага се, че към януари 2009 г. ответникът И.Д.Х.
и сестра му Г.Х.и съпругът й С.Ц.се били служители на „Консорциум Реми
Груп" АД с ЕИК *********, под ръководството на Р.Х. (техен чичо - брат на
баща му). В началото на 2009 г. Р.Х. ги помолил за помощ (през това време била
финансовата криза в страната) - да купят фиктивно апартаменти от сградата в гр.
Бяла, която той строял тогава, чрез ипотечни кредити, парите от които да дадат
на него лично. Казал им, че по този начин ще си осигури финансиране, което му е
нужно и иска да спести ДДС (когато се продават апартаменти преди получен Акт 16
на сградата, фирмата строител не начислява/плащала ДДС - така им било
обяснено). Казал им и че кредитите са уредени, уговорени с ръководен кадър на УниКредит Булбанк и просто трябва да се уредят
документално. Р.Х. им обещал, че ще плаща месечните вноски по кредитите.
Преводите, които е правил , евентуално ищецът,
са изцяло в тази връзка, при ясно негово знание за реалната обстановка.
Вноските по ипотечните кредити се внасяли чрез служители на „Консорциум Реми
Груп"' АД, от ищеца и от неговите синове И.Х. и Димитър Х..
Излага се, че в случая Р.Х. не може да иска
връщане, защото съзнателно е изпълнил
един свой нравствен дълг, а именно да погаси задължение , възникнало единствено
и само заради него и в негова единствена полза , подпомагащо неговия бизнес.
В случая липсва каквото и да е било обогатяване от
страна на ответницата, тъй като към момента сградата, в която се намира
апартамента е все още незастроена от „Консорциум Реми Груп" АД,
респективно от Р.Х. и ежедневно се руши, като перспектива за нейното завършване
няма, а поради непогасяване на въпросния ипотечен кредит ответникът е осъден от
банката и спрямо нея в момента се провежда принудително изпълнение от ЧСИ.
В случая обедняването на ищеца е заради самия него
и не е било за сметка на обогатяване на ответника.
Излага се, че съгласно съдебната практика
"нравствен дълг" или нравствено задължение е това, при което се
изпълнява провокирано от собствения морал и съвест задължение, което никога не
е могло да се осъществи чрез използване механизма на държавната принуда.
В условията на евентуалност се прави възражение за
изтекла погасителна давност в полза на ответника за процесните
вземания.
Вследствие на изложеното се моли да се отхвърли
предявената искова претенция, както и да се присъдят направените в
производството разноски.
СЪДЪТ, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приобщения по делото
Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR 1700995/26.03.2009г., „Уникредит Булбанк“ АД предоставя на ответника И.Д.Х.
ипотечен кредит в размер на 65000,00 евро, с начална дата на падеж 20.04.2009г.
и крайна дата на падеж 20.03.2044г. при годишен лихвен процент в размер на
8,50%. В договора е посочена банкова сметка, *** ***. Като цел на договора е вписана : „покупка на
апартамент“. В чл.8 от договора като обезпечение на задълженията на
кредитополучателя по договора за ипотечен кредит са посочени вписване на
договорна ипотека върху Апартамент № 3, с бруто площ 124,82 кв.м., находящ се на
сутеренния етаж на жилищна сграда/ апартхотел/,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор №**********, състоящ се от
дневна с кухня и трапезария, баня с тоалет и веранда, ведно с 3,4522 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор №
07598.305.408.
Приет към доказателствения
материал е нотариален акт за покупко- продажба на недвижими имоти № 68, том.І, рег.№ 1598,
дело № 51/27.03.2009г., на нотариус Николай Дюлгеров, вписана в Регистъра на
Нотариалната камара под № 484 и с район
на действие – Варненски районен съд, от който е видно, че „Консорциум Реми
Груп“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, представлявано
от управителя си Р.И.Х., продава на ответника
в настоящото производство И.Д.Х.
следният недвижим имот: Апартамент № 3 , представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № 07598.305.408.4.3 в сграда № 4, изградена на груб строеж, „Апартхотел“, находяща се в
гр.Бяла община Бяла, област Варна, „Лагерите“, на първи /сутеренен етаж/, със
застроена площ на апартамента 101,21 кв.м, състоящ се от дневна с кухня и
трапезария, баня с тоалетна и веранда , ведно с 3,4522% кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор № **********за
продажна цена в размер на 43687,00 лв., която сума ще се използва със средства,
осигурени с банков кредит, който „Уникредит
Булбанк“АД гр.София се е задължила да предостави на ответника И.Д.Х. по силата
на договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR 1700995, сключен на 26.03.2009г. и ще бъде
изплатена на продавача по банков път след вписване в Службата по
вписвания-гр.Варна на нотариалния акт и представяне на доказателства ,
установяващи първа по ред договорна ипотека в полза на „Уникредит
Булбанк“АД гр.София, както и липсата на предходни тежести, възбрани и на
каквито и да е противопоставими на банката права на
трети лица.
Видно от фактура №
**********/01.04.2009г. с доставчик „Консорциум Реми Груп“ АД и получател
ответника И.Д.Х., в същата като наименование на стоките или услугите , е
посочено: „ И.Д. Христво Продажба на ап.3 в жил.сграда, гр.Бяла, обл.Варненска
съгласно нотариален акт – 36405,83 лв. , както и аванс за СМР- 42055,55 лв.-
всичко 78461,38 лв., като ведно с начисления данък ДДС , общият размер е от
95861,00 лв.
От приетото по делото банково
удостоверение с дата на издаване
30.11.2018г. от „Уникредит Булбанк“ АД с приложения
към него, се установява, че ответникът И.Д.Х. е клиент на банката и притежател на
разплащателна банкова сметка *** ***, открита на дата 19.09.2008г. до дата
11.08.2015г.
От приетото по делото банково
удостоверение с дата на издаване
30.11.2018г. от „Уникредит Булбанк“ АД с приложения
към него, се установява, че ответникът И.Д.Х. е клиент на банката и притежател
на разплащателна банкова сметка *** ***, открита на дата 19.09.2008г. до дата
11.08.2015г.
Прието по делото е Искане с вх.№
012/16.11.2015г. от Г.Д.Хдо „УниКредит
Булбанк“, ведно с приложена молба до „УниКредит
Булбанк“, подписана от три лица - Г.Д.Х, С.К.Ц. и ответника по делото И.Д.Х.
, в която се моли да бъде проведена среща с представител на банката, на
която да бъде обсъдено преструктуриране или погасяване на кредитите отпуснати
на ответника И.Д.Х. , както и на лицата Г.Д.Хи С.К.Ц.. В
молбата подписана от тримата кредитополучатели са изложени твърдения относно
това , че кредитите им са били изтеглени
единствено и само да се спаси фирмата „Консорциум Реми Груп“ АД, в която същите
са работили и които са били принудени да изтеглят, с оглед необходимостта от подпомагане
на фирмата и спасяване на нейното съществуване
Видно от приетия по делото Учредителен
акт / устав/ на «Факторът» ЕООД от 24.08.2015 г. , е основано еднолично
дружество с ограничена отговорност „Факторът“ ЕООД , със седалище и адрес на
управление: гр.Варна ул.кпд Георги Боев 4 ет.1 ап.17,
с управител и едноличен собственик на капитала ответникът И.Д.Х., като капитатът на дружеството е 100,00 лв., разделен на десет
дяла, всеки един от тях по 10 лева.
Приобщени към доказателствения
материал са платежните нареждания и вносните бележки, както следва: от 16.04.2013г. за сумата в размер на 1071,98
евро, от 20.12.2013 г. за сумата в
размер на 1403,78 евро, от 13.03.2014 г. за сумата в размер на 780 евро , от
16.04.2014 г. за сумата в размер на 837,16 евро , от 22.05.2014 г. за сумата в
размер на 2570 евро и от 01.07.2014 г. за сумата в размер на 673,84 евро , като
сумите са внесени от ищеца Р.И.Х. в полза на ответника И.Д.Х. по неговата
банкова сметка ***ска сметка № 96601442401707 и клиентски № ********* с
посочено основание : вноска по кредит. Общият размер на вноските е 7336,73 евро.
С оглед направеното от ответника
оспорване и предвид на това, че ищецът е заявил, че ще се ползва от оспорените
документи, е открито производство по оспорване истинността на представените
платежните нареждания и вносните бележки от от
16.04.2013г., 20.12.2013 г., 16.01.2014 г., 13.03.2014г., 22.05.2014 г. от
ищеца Р.И.Х. по отношение на тяхната автентичност в частта относно положения в
същите от ищеца Р.И.Х. подпис, на основание чл. 193 от ГПК, като по искане на
ищеца е допусната съдебно-графологична експертиза.
Видно от заключението на вещото
лице Е.А.А. по приетата по делото съдебно-графологична
експертиза, неоспорено от страните, както следва: Подписите, положени за
„Вносител" във Вносна бележка от Подписиге,
положени за „Вносител" във Вносни бележки от 16.04.2013 г.; 16.01.2014 г.,
13.03.2014 г. и 22.05.2014 год., са изпълнени от Р.И.Х.. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като компетентно дадено, обосновано и същевременно
неоспорено от страните по делото.
С оглед заключението на вещото
лице по приобщената към доказателствения материал съдебно-почеркова експертиза оспорването на представените
платежните нареждания и вносните бележки от 16.04.2013г., 20.12.2013 г.,
16.01.2014 г., 13.03.2014г., 22.05.2014 от ищеца Р.И.Х. следва да се приеме за
недоказано.
По
делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на водения от ищцовата страна свидетел В.Я.Л., родена 1973г., заемаща
длъжността главен счетоводител на фирма „Консорциум Реми груп“
АД, считано от 2008г., както и на други
дружества , свързани с него. Св.Лалева
излага, че не са й известни да са
правени уговорки между изпълнителния директор на „Консорциум Реми груп“ АД и ответника И.Х., във връзка с погасяване на
задълженията на ответника по договора му за
кредит към УниКредит Булбанк. Свидетелката
излага, че е попълвала вносни бележки за внасяне на суми по кредита на
ответника по молба на ищеца Р.Х., с основание вноска по кредит , но не
коментирала с него защо той погасява кредита-„ Р.Х. не споменавал , че е по
уговорка между страните. Не, нямам представа , защо той превежда тези суми,
това са си лични взаимоотношения. Не, нямам престава. Нищо съм чувала… Не съм имала
информация за какво са се внасяли тези пари. Не ми е казал Р.Х. нищо… идват и
казват направи една вносна бележка и до там. Дали има нещо друго , аз няма как
да знам. От 2008г. м.02. съм главен счетоводител. В момента съм
счетоводител в „Консорциум Реми груп“. Към 2008г. -
2009г. тогава не е изпитвала финансови затруднение. Не, в този период не е
имало проблем за заплащане на трудовите възнаграждения на работниците и
служители. Да, изплащани са.“ Свидетелката излага , бе през 2008г.-2009г.
„Консорциум Реми груп“ е теглил банков кредит, както
и преди това. По отношение на кредита свидетелката твърди, че е : „За два
милиона евро. Обслужваше се редовно и тогава нямаше проблеми. През 2009г. също
се обслужваше кредита.“
По
делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на допуснатия при
режим на призоваване на ответната страна свидетел И.Р.Х. , роден 1990г., син на
ищеца Р.И.Х. и първи братовчед на ответника И.Х.. Св.Х. излага, че му е
известно, че ответникът е имал ипотечен кредит за апартамент, който е закупил недвижим
имот в Бяла.- „Доколкото знам
изтегли кредит, с които изплати негов ипотечен кредит и си купи апартамент в
Бяла… В Бяла , на брега на морето.“ Свидетелят
излага, че той , както и неговият баща и брат му са внасяли суми по кредита на
ответника И.Х.. Свидетелят излага , че причина за внасяне на сумите по сметката
на ответника е била, както следва: „все пак беше затруднен той. В смисъл
аз, ние бяхме доста близки тогава и не
беше както в момента.Отношенията ни не бяха такива… Внасях суми по кредита на ответника и баща ми също е
внасял, доколкото знам и брат ми също е внасял… Не сме коментирали , кой и защо
внася. Както казах, бяхме доста по - близки тогава. Ами, съчувствие до някаква
степен. Понеже беше просрочен кредита му. Ами да имал е финансови затруднения,
така мисля щом е просрочен кредитът. Свидетелят е излага, че е теглил от
фирмата си повечето суми, което е внасял, без да има директна уговорка с
ответника, като „Данните за банковата му сметка са ми ги дали колегите в офиса.“
По делото са събрани гласни
доказателства посредством разпит на водения от ответната страна свидетел Калин
Николаев Господинов , роден 1977г., без родство и дела със страните по делото.
Св. Господинов излага,
както следва: „От 01.01.2004г. до 01.01.2009г. работих като
юрисконсулти в „Консорциум Реми груп“ АД,
чийто представител е ищеца по делото.
През втората половина на 2008 г. дружество започна да изпитна сериозни
финансови затруднения, които в началото на 2009г. се задълбочиха, тогава
изпълнителният директор на дружеството –
ищец в настоящото производство, се обърна с молба към всички служителите на
компанията същите да закупят собственост на дружеството апартаменти в жилищна
сграда Апартамент хотел, находящ се в гр.Бяла. Сградата, в която се намира апартаментите
беше завършена, но не въведена в експлоатация.
Знам за това, т.к на мен лично ми беше направено такова предложение от
изпълнителния директор, като предложението му беше да закупя апартамент от
въпросната сграда чрез отпускане на ипотечен кредит от „Уникредит
Булбанк“, като той лично поемаше
ангажимента да ми погасява вноските по кредитите. Във вътрешните отношение по
между ни този апартамент оставаше собственост на „Консорциум Реми груп“. В случай, че се намереше купувач на него, аз
следваше да го прехвърля на трето лице. Доколкото си спомням имаше списък със
служителите на които да се направи такива предложения, с конкретно посочени
суми ,кой апартамент за каква сума да придобие. Аз отклоних предложението му,
като други служители, на които също беше направено предложение се консултираха
с мен като юрист в предприятието дали ако приемат едно такова предложение на изп.директор това носи правен риск за тях. В последствие
тези, който придобива такива апартаменти и изтеглиха кредити бяха в по -
голямата си част близки роднини на изпълнителния директор , в това число
ответникът по настоящото дело, сина му Димитър Х., племенницата муГ.Х., лицето, с което Г.Х.живее на семейни начелаС.Ц., бившата му съпруга Е.Т.и Н-К-, който член на съвета на директорите в
предприятието. На мен ми беше възложено
да изготвя предварителните договори по тези сделки, който да бъдат представени
в банката за отпускане на кредита, впоследствие присъствах на предварителните
сделки и на учредяването на ипотеките.
Докато бях на работа в „Консорциум Реми груп“
не ми е било известно сумите по въпросните кредите да не са били погасяване,
като впоследствие, след като вече бях започнал работа в „Сосиете
Женерал Експресбанк“с мен
се свърза Г.Х.която ми каза, че Р.Х. е спрял да погасява, да внася вноските по
кредите й , и че банката е започнала изпълнение върху жилището й, в което тя
живееше заедно със Сергей на ул.“Георги Боев“ и ме попита дали банката има
право при условие, че има ипотекиран имот в Бяла да насочи изпълнението към
жилището , в което тя живее и не е ипотекирано. Аз й отговорих, че изцяло в избора
на кредиторът е да избере към кое имущество на длъжника да насочи изпълнението...
Необходимостта от тези
кредите беше, за да се финансира дейността на „Консорциума Реми груп“, т.к. дружеството нямаше средства да извършва
оперативно дейността си, самото дружество към този момент беше изтеглило
множество кредити, като последният беше
през лятото на 2008 г. два милиона евро и нямаше възможност да тегли
допълнително средства. За това през лятото на 2008г. дружеството финансира
изцяло със своите средства изграждането един обект на бул.“Ян Хуняди“ във Варна, като инвестицията беше в размер на
милион и половина лева. Срещу тази инвестиция той не получиш нито един лев от
собственика, от инвеститора, поради което изпадна просто във сериозна ликвидна
криза. Финансовите затруднения се изразяваха не само в необслужването на
кредита, но имаше и много задължения към доставчици на различни строителни
материали, бяха сключени и множество договори за лизинг на МПС-та и настъпване
на ликвидация, общо взето беше доста тежко положението. По отношение на
трудовите възнаграждения мога да кажа , че работниците, които бяха пряко
ангажирани със СМР от м.10.2008г. до края на годината не получиха
възнаграждение, включително и за
коледните и новогодишни празници, което доведе до масови напускания след Нова
година.Много от тях си тръгнаха. Тези, които бяхме служители в офиса последното
пълно възнаграждение получихме за м.01.2009г., след което получавахме аванси от
време на време, като тук искам да отбележа, че част от възнагражденията не бяха
по трудов договор, а само плащане суми на ръка. Причината да напускането ми
беше нередовността на изплащане на трудовото ми възнаграждение , до
01.12.2009г. Точно пет години. Договорката беше следната: Изтегля се кредит от тези лица, те придобиват
един имот, който държат за „Консорциу Реми груп“, парите от покупката се получават от „Консорциу Реми груп“, а
съответното лице държи имота от името и за сметка на Консорциума , като само
фиктивен собственик. Уговорката беше до като се намери купувач за имота, като в
случай, че се намери такъв имотът да се продаде и да се погаси остатъка по
кредита, ако имат такъв, като другата част се предостави на собственика. Изтегленият кредит трябваше да погасява Р.Х..
Той застана с мъжката си дума, че ще погасява тези задължения. Значи , докато аз бях на работа, там никой не
каза , че вноските по кредита му не се погасяват. За пръв път разбрах, че не са
погасявани вноски, когато Г.Х.ми се обади и каза , че Р. е спрял да погасява
вноските по кредита й.“
По делото е представена молба от “Инфинит Уелт Кепитъл“
ИНК, чрез адвокат Калин Николаев Господинов по търговско дело № 1260 /2016г. на
ВОС , в която същият посочва, че изпълнителният директор на «Консорциум Реми груп» АД отправя обиди и заплахи за физическата му
неприкосновеност.
Представена е призовка от Второ
РУ-Варна до ищеца Р.И.Х. за снемане на обяснения по прокурорска преписка №
15582/2018г. по описа на ВРП.
Видно от заключението на вещото лице Е.Й.Т. по приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните , както следва: По Договор за банков ипотечен
кредит от 26,03,2009г. е предоставен кредит на И.Д.Х. ЕГН ********** на
стойност 65 000 евро за срок от 20,04,2009г. до 20,03,2044г. по банкова сметка ***
№********************** с титуляр получателя на кредита. За периода
31.03.2009г.-01.04.2015г. вноски по банковата сметка на ответника са правени
както лично от него, така и от ищеца Р.И.Х., както и от И.Р.Х. и Д. Р.Х., както
следва: ОБЩО внесени суми: 89827.03
лв./45858.38 евро, в това число:
Вноска от И. Д. Х. - 13123.87лв./6706.3 евро, Вноска от Р. Ив. Х.
-52799.72 лв./26943.02 евро, Вноска от И.
Рос. Х.- 13509.45 лв./6899.41 евро , Вноска от
ДД. Рос. Х.-10393.99 лв./5309.65 евро. От представените по делото вносни
бележки за внесени суми в полза на банкова сметка № ***********с титуляр И.Д.Х.
от вносител: Р.И.Х. е видно, че общата стойност на процесните
вноски се равнява на 7336,73 евро с левова равностойност на 14362,03 лв. Вещото
лице посочва, че фактура № ********* от доставчик «Консорциум Реми груп» АД и получател И.Д.Х. ЕГН ********** с вписано
основание: «продажба на ап. 3 в жил. Сграда гр. Бяла,
обл. Варненска, такса и СМР» на обща данъчна основа -
79 884,17 лв.; ДДС -15 976,83 лв. и обща стойност - 95 861,00 лв. Сума за
плащане - 94 438,21 лв. е осчетоводена в счетоводството на „Консорциум Реми груп" АД за периода 01,01-31,12,2009г. на клиент И.Д.Х.,
като фактурата е осчетоводена на дата 01,04,2009г. , като е дебитирана
сметка 411 «Клиенти» с общата стойност по фактурата 94 438,21 лв.; кредитирана
е сметка 412 «Клиенти и аванси» със стойността 78 461,38 лв. и е кредитирана
сметка 453/2 «Начислен ДДС по продажби) със стойността 15 976,83 лв. С
извършените счетоводни записвания процесната фактура
е надлежно осчетоводена като вземане от клиент в счетоводството на издателя
«Консорциум Реми груп» АД.
Видно
от допълнителното заключение на вещото лице Е.Й.Т. по приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните , както следва: В ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 подробно са
посочени по конкретните дати от движението по разплащателна сметка №**********************
с титуляр И.Д.Х. ЕГН ********** от усвояването на кредита на дата 31,03,2009г.
до 01,04,2015г. Данните са посочени като внесени евра, и извършените плащания
по тях, като на дата 31,03,2009г. са преведени на „Консорциум Реми груп" стойността 48 140 евро с левова равностойност
към същата дата при фиксинг на БНБ за 1 шв.франк по
1,95583 лв. или общо за 94 153,66 лв. На същата дата е извършен превод за
погасяване на друг кредит на стойност 14 453,36 евро. В последната колона
„Остатък по сметка" е посочен подробно остатъка по разплащателната сметка
на всяка конкретна дата от транзакцията по нея. С остатъка от 16 860 евро (65
000 евро - 48 140 евро) е извършено погасяване на друг кредит в размер на 14
453,36 евро, като с остатъкът от 2 406,64 евро (16 860 евро - 14 453,36 евро)
са използвани за погасяване на кредита, тъй като няма данни да са теглени суми
в брой от разплащателната сметка.
Съдът
е допуснал въпроси по реда на чл.176 ГПК към ищеца , на които ищецът Р.И.Х. отговаря,
както следва:
ВЪПРОС
1. Знаете ли синовете Ви Димитър Х. и И.Х. и други служители в
„Консорциум Реми Груп" АД да са внасяли пари по този кредит и защо?
-ОТГОВОР на ищеца: Известно ми е от синовете ми, че са внасяли парични средства
в банка „УниКредит Булбанк“ АД, по сметката , по
кредитната сметка на И.Д.Х.. Причините точно не са ми известни, същите не са ми
споделяли. Ние сме самостоятелни личности и не си пречим и не обичаме да си
споделяме. Ние с майка им сме разведени.
ВЪПРОС
2. Знаете ли други служители в „Консорциум Реми Груп" АД да са закупили
имоти в сградата в гр. Бяла с ипотечни кредити, които да са погасявани по сходен
начин, като този за процесния кредит?- ОТГОВОР на
ищеца: Имотът е изключително атрактивен, той намира се над морето, на първа
линия и много лица имат апартаменти в него, няколко лице от дружеството -
подизпълнители на „Консорциум Реми Груп" АД. По този въпрос няма какво да
допълня.
ВЪПРОС
3. Защо вноските са правени в определен клон на банката ?-ОТГОВОР на ищеца: Аз
съм спортна личност и обичам да се разхождам и обичайно минавам по бул.“Княз
Борис“ , и съм внасял парите по кредитната сметка. Друго нямам ,какво да
допълня.
ВЪПРОС
4. Защо вноските не са внасяни на падежната дата?-ОТГОВОР на ищеца: Внасял съм
пари, когато съм има средства и съм имал тази възможност, и като съм минавал
покрай банката.
ВЪПРОС
5. Знаете ли ответникът да има и други кредити и внасял ли сте пари по
тях?-ОТГОВОР на ищеца: Не ми е известно.
ВЪПРОС
6. Знаете ли синовете Ви Димитър Х. и И.Х. да са теглили сходни ипотечни
кредити и дали са погасени ?-ОТГОВОР на ищеца: Сходен ипотечен кредит само е
теглил синът ми Димитър за покупка на апартамент в същата сграда. Синът ми И.
не е теглил кредит, той и не е закупувал.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Съдът
, като съобрази твърденията на страните, намира, че правната квалификация на
предявения иск е чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
За
успешното провеждане на иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, следните
правнорелевантни факти, от които се ползва: че е
превел процесната сума по банковата сметка на
ответника, по описания в исковата молба начин,
т.е. наличието на имущественото разместване между него и ответника,
тоест фактическото предаване на материалното благо и получаването му от другата
страна; размера на претенцията.
Същевременно
ответникът носи тежестта да установи всички положителни възражения срещу
предявените искове, в т.ч., че е налице годно правно основание , оправдаващо настъпилото разместване на
имуществени блага и точния размер на дължимата сума, в случай, че ищецът
установи първото, т.е. да докаже изложените в отговора на исковата молба
твърдения, че ищецът е превел вноските по банковата сметка на ответника от свое
име и сметка , евентуално от името и за сметка на трето за спора лице –
„Консорциум Реми Груп“ АД, както и че истински кредитополучател по договора за
кредит е ищецът или същото трето за спора лице. В тежест на ответника е да
докаже и твърденията си, че ищецът е извършвал плащанията в изпълнение на свой
нравствен дълг.
Съдът
, при съобразяване на съвкупния доказателствен
материал, намира, че свидетелски показания в полза на ответната страна са
допустими, на основание чл.164, ал.1, т.3 ГПК , с оглед твърденията на
ответника за наличие на неформални договори , сключени между роднини сред
посочените в чл.164, ал.1, т.3 ГПК, поради което и свидетелските показания се
явяват процесуално допустими за установяване на тези твърдения и могат да
послужат при решаване по същество на спора.
Съдът
намира, че показанията на всеки един от разпитаните свидетели следва да се
преценяват при условията на чл.172 ГПК, предвид тяхната възможна
заинтересованост от изхода на спора. Свидетелят И.Р.Х. е син на ищеца и
представляващ „Консорциум Реми груп“ АД Р.Х.. Свидетелката Веселина Лалева е
служител на „Консорциум Реми груп“, а свидетелят Калин Господинов е подал сигнал до
прокуратурата срещу ищеца Р.Х. и по делото са представени писмени доказателства
за влошените отношения между тях и разменяна кореспонденция по електронна поща.
Съдът,
като съобрази съвкупния събран по делото доказателствен
материал, намира за установено по делото , че ответникът И.Д.Х. е този, който се явява кредитополучател по процесния Договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице №*/**************., сключен с „Уникредит
Булбанк“ АД, а не соченото от ответника трето за спора лице „Консорциум Реми
Груп“ АД. При формиране на горния извод,
съдът на първо място съобрази обстоятелството, че именно ответникът И.Д.Х. е
вписан в качеството му на кредитополучател в процесния
договор за кредит.
Наред
с изложеното съдът съобразява заключението на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза, от което
е видно, че сумата по процесния договор за кредит е
постъпила по банковата сметка , именно на ответника И.Д.Х. , като впоследствие
част от тази сума -94 438,21 лв. е преведена по сметка на „Консорциум Реми
Груп“ АД. Същевременно вещото лице посочва, че тази сума е надлежно осчетоводена
в счетоводството на „Консорциум Реми Груп“ АД на дата 01,04,2009г. , като е дебитирана сметка 411 «Клиенти» с общата стойност по
фактурата 94 438,21 лв.; кредитирана е сметка 412 «Клиенти и аванси» със
стойността 78 461,38 лв. и е кредитирана сметка 453/2 «Начислен ДДС по
продажби) със стойността 15 976,83 лв. С извършените счетоводни записвания процесната фактура е надлежно осчетоводена като вземане от клиент
в счетоводството на издателя «Консорциум Реми груп»
АД.
Същевременно
съдът отчита и обстоятелството, че ответникът И.Д.Х. , за предоставения му
кредит по процесния Договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице № TR***********., сключен с „Уникредит
Булбанк“ АД е придобил собствеността на недвижим имот - Апартамент № 3 ,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ************в сграда № 4,
изградена на груб строеж, „Апартхотел“, находяща се в гр.Бяла община Бяла, област Варна,
„Лагерите“, който не е завършен и чието завършване в цялост продължава.
Следователно,
банковият кредит е отпуснат на ответника с конкретно основание - за
придобиване собствеността върху конкретен недвижим имот и кредитополучател
е лицето, което е придобило собствеността върху този имот със средствата от
кредита , т.е. ответникът И.Д.Х.. Т.е. на ответника е отпуснат кредит, но
същият е послужил за придобиване на право на собственост върху горепосочения недвижим имот от ответника,
следователно се е сбъднало основанието, послужило за отпускане на кредита по процесния договор за кредит.
По
отношение на твърденията на ответника, изложени в отговора на исковата молба, че
ищецът е правил вноски по неговата банкова сметка ***е – „Консорциум Реми Груп“
АД, съдът намира, че тези твърдения на ответника
са останали недоказани по изискуемия в
закона начин – пълно и главно.
Според
разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка от страните има задължение да установи,
фактите на които основава своите искания или възражения. Установяването на тези
твърдени от страната положителни факти следва да бъде извършено чрез пълно и
главно доказване, като санкцията за страната, която не успее да ги докаже е
тези факти да бъдат приети за недоказани при постановяване на съдебния акт по
същество и би могло да доведе за неблагоприятен за страната резултат при
решаване на спора. Доказването е процес по установяване на истината относно
фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда.
Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за
осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство.
Съдът , като съобрази показанията на св.Калин
Господинов, констатира, че същите са за отправено до него предложение за
закупуване на недвижим имот с ипотечен кредит и отправени сходни предложения до
други служители на „Консорциум Реми груп“АД.
Свидетелят , обаче, не е присъствал на среща между ищеца Р.Х. и ответника И.Д.Х.,
на която да е поето задължение за погасяване на задълженията по договора за
ипотечен кредит на ответника, като последният не е бил сред лицата, които са се
посъветвали със свидетеля за рисковете от отправеното им предложение.
Същевременно
съдът отчита, че видно от Приложение № 1 към заключението на вещото лице по
приетата съдебно-счетоводна експертиза, в период от повече от година и половина (от 20.07.2009г.
до 09.02.2011г.) след усвояване на сумата по договора за ипотечен кредит вноски
за погасяване на задълженията по същия са правени само от ответника И.Д.Х., което
е в противоречие с изложеното в отговора
на исковата молба и на твърдяната уговорка вноските да се извършват за сметка
на „Консорциум Реми груп“ АД.
Наред
с изложеното съдът съобразява показанията на свидетеля И.Х., от които е видно,
че същият е внасял суми по банковата сметка на ответника, т.к. е знаел, че
ответникът има проблем с кредита си и затова е превеждал вноски, за да му
помогне с кредита, заедно със своя брат, които могат да бъдат кредитирани ,
т.к. не противоречат на приетите по делото писмени доказателства, както и на
заключението на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза.
Вследствие
на изложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да
се формира обоснован извод, че направените от ищеца вноски по банковата сметка
на ответника са от името и за сметка на трето за спора лице.
Същевременно
съдът намира, че от съвкупния доказателствен материал
не се установи твърдението на ответника , че ищецът е внасял сумите по
банковата сметка на ответника в изпълнение на свой нравствен дълг, доколкото не
се установи по делото, че истински кредитополучател по договора за кредит е ищецът
Р.И.Х. или „Консорциум Реми Груп“ АД.
Вследствие
на изложеното , доколкото ищецът доказа настъпилото разместване на имуществени
блага между страните , изразяващо се във внасяне на парични средства по банкова
сметка ***, а последният от своя страна не доказа по изискуемия от закона начин
наличието на основание за задържане на получените суми, то исковата претенция
се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло.
Мотивите,
изложени по-горе, водят до извода, че предявения частичен осъдителен иск се
явява основателен и доказан по основание и размер, поради което подлежи на
уважаване в претендирания размер.
Постановеният
правен резултат, обуславя основателност на искането на ищцовата
страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски , съгласно
представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК , приложен на л.214
от делото, за които са представени доказателства за заплащането им, в общ
размер на сумата от 612,00 лева, от които 52,00 лв.- заплатена държавна такса
ведно с преводна такса, 130,00 лв.- депозит за съдебно-графологична
експертиза, 80,00 лв.- депозит за допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и 350,00
лв.-заплатено адвокатско възнаграждение,
като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.Д.Х. ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.Х. ЕГН **********, с адрес:
*** сумата от
640,00 /шестотин
и четиридесет/ евро, представляваща частична претенция от вземане
цялото в размер на 7336.73 евро, представляваща сбор от недължимо
заплатени от ищеца вноски по кредитна клиентска сметка № ********* и клиентски
№ ******* разкрита на ответника в „Уникредит
Булбанк“АД във връзка с Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №
TR 1700995/26.03.2009г., сключен между И.Д.Х. и „УниКредит
Булбанк" АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 13.04.2018г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА И.Д.Х.
ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Р.И.Х. ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 612,00 /шестотин и дванадесет/ лв., представляваща
реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението
за постановяването му,
на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: