Разпореждане по дело №38/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 февруари 2009 г.
Съдия: Величка Пандева
Дело: 20091200200038
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2009 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Номер

68

Година

09.11.2006 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

10.10

Година

2006

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

Секретар:

Надежда Атанасова

Пламен Александров Васил Панайотов

Прокурор:

Вергиния Еланчева

като разгледа докладваното от

Елена Димова Налбантова

Административно дело

номер

20065100700044

по описа за

2006

година

Производството е по чл.118, ал.2 от КСО във връзка с чл.33 и следващите от ЗАП.

С решение № 20/21.03.2006 г. на директора на РУ “СО” – гр.Кърджали е потвърдено разпореждане № 33/13.02.2006 г. на началник отдел “КПК” при РУ “СО” – Кърджали, като е отхвърлена жалбата против разпореждане № 33/13.02.2006 г. на началник отдел “КПК”, като неоснователна.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите Румяна Методиева Ангелова, Жечка Тодорова Владева и Йордан Вълчев Йорданов, които го обжалват като незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че с експертно решение № 2603/23.10.2004 г. в качеството си на членове на ТЕЛК за общи заболявания – гр.Кърджали определили на Кямил Муса Мюмюн от с. Дрянова глава , обл. Кърджали 65 % намалена работоспособност. На основание на това решение на Мюмюн била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.74, ал.1 от КСО в размер на 70.43 лв., считано от 06.10.2003 г. Решението на ТЕЛК не било обжалвано от заинтересованите лица и било влязло в сила. Впоследствие същото било обжалвано от МВР – Дирекция Национална служба “Полиция” пред НЕЛК по нервни болести – гр.София. С експертно решение № 0148/09.02.2005 г. НЕЛК по нервни болести – гр.София е определила на Кямел М. Мюмюн за работоспособен . Въз основа на това решение на НЕЛК било издадено разпореждане, с което била отменена отпуснатата пенсия. Срещу жалбодателите бил съставен ревизионен акт за начет, с който било прието, че са причинили щета на бюджета в размер на 2053 .13 лв., от които главница в размер на 1550.50 лв. и лихва в размер на 502.63 лв. Сочат, че в качеството си на членове на ТЕЛК не носели имуществена отговорност, дори и да е налице посочената щета. ТЕЛК функционирала като такава не самостоятелно, а към МБАЛ “Д-р АТ. Дафовски” АД – гр. Кърджали. Като членове на ТЕЛК били определени от съответните ръководни органи на болницата, а съгласно чл.21 от Правилника за осъществяване дейността на ТЕЛК, директорът на лечебното заведение сключвал договор за финансиране с Министър на здравеопазването. При изготвяне на експертното лечение се ръководели от всички налични материали за направени изследвания, като направената от жалбодателите експертна оценка към момента на извършването й била напълно съобразена с критериите, визирани в съответните нормативни актове и здравословното състояние на лицето. Твърди се също, че до отмяната на решението на ТЕЛК извършените плащания на определената пенсия по инвалидност на Кямил М. Мюмюн били законосъобразни и не били нанесени щети на РУ “СО”. Молят съда да отмени като незаконосъобразни решение № 20/21.03.2006 г. на директора на РУСО – гр. Кърджали и разпореждане № 33/13.02.2006 г. на началник отдел “КПК” при РУ “СО” – гр. Кърджали. Претендират разноски. В съдебно заседание жалбодателите, представлявани от своя процесуален представител оспорват жалбата. В представено писмено становище се сочи, че жалбодателите не са получили по надлежния ред решението на НЕЛК, а същите несъмнено били заинтересовани страни в административното производство по издаването на решението на НЕЛК по смисъла на чл.17, ал.1 от ЗАП.

Ответникът по жалбата Директора на РУ “СО” – гр. Кърджали, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и незаконосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В представено писмено становище се сочи, че жалбодателите като членове на ТЕЛК отговарят за причинените от тях щети на фонд ДОО. Съгласно чл.110, ал.1, т.1 от КСО ревизионният акт се съставял на физически и юридически лица, а не на колективен орган. Сочи се, че компетентен да се произнесе по решението на НЕЛК е Софийски градски съд и в настоящото производство не можело да се разглежда законосъобразността на друг административен акт. Не били представени доказателства за отмяната на решението на НЕЛК. НОИ не следвало да следи служебно за тези решения, а следвало да бъде уведомен по надлежния ред от КМЕД, която изпращала постановените експертни решения след влизането им в сила. Съгласно чл.31, ал.1 от НЕР (отм.) не било посочено, че експертното решение на НЕЛК следва да бъде изпратено на ТЕЛК. Следвало да се приложи разпоредбата на чл.21 от НЕР (отм.) по аналогия, като срокът за обжалване започвал да тече от датата на узнаването. Членовете на ТЕЛК узнали за решението на НЕЛК при извършване на ревизията в момента на връчването на ревизионния акт за начет. До момента на постановяване на обжалваното решение на Директора на РУ “СО” не била подадена жалба, като жалбодателите не били използували правото си на жалба и решението на НЕЛК било влязло в сила. Сочи се още, че експертният орган, постановил отмененото решение не можел да обжалва отменителното решение на вишестоящ орган съгласно разпоредбата на чл.61, ал.6 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали намира жалбата за неоснователна и моли съда остави в сила решението на Директора на “РУ” СО – гр. Кърджали, като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, приема следното:

От представената и приета по делото като доказателство пенсионна преписка на Кямил М. Мюмюн от с. Дрянова глава се установява, че с разпореждане № 01133/30.12.2003 г. на ръководител “ПО” при Районно управление “Социално осигуряване” – Кърджали, на Кямил М. Мюмюн са били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на основание чл.74, ал.1 от КСО в общ размер на 70.43 лева, считано от 6.10.2003 г. въз основа на влязло в сила експертно решение , с което ТЕЛК за общи заболявания – Кърджали, в състав: д-р Румяна Ангелова, д-р Жечка Тодорова и д-р Йордан Йорданов /жалбоподатели по делото/, е определила 65 % трайно намалена работоспособност на посоченото по – горе лице. Пенсията е била осъвременявана с разпореждане на ръководителя на “ПО” от и към 01.06.2005 г. е общо в размер на 79.89 лв..

Впоследствие, по искане на Дирекция Национална служба “Полиция” – София, на основание чл.23, ал.1 от Наредбата за експертиза на работоспособността, е била извършена проверка на експертно решение № 2603/23.10.2003 г. на ТЕЛК за общи заболявания – Кърджали от НЕЛК по вътрешни болести – София, като с експертно решение № 0148/09.02.2005 г. НЕЛК по вътрешни болести гр. София отменя решение № 2603/23.10.2003 г. на ТЕЛК за общи заболявания – Кърджали по всички поводи и определя Кямил М. Мюмюн за работоспособен. Горното се установява от представеното по делото като доказателство експертно решение № 0148/09.02.2005 г. НЕЛК по вътрешни болести гр.София и писмо рег.№ Ув – 9547/01.12.2004 г. на ДНСП- София до директора на НЕЛК – София, съдържащо се в приетото по делото като доказателство медицинско експертно досие на Кямил М. Мюмюн .

От цитираната по – горе пенсионна преписка се установява също така, че въз основа на експертно решение № 0148/09.02.2005 г. на НЕЛК – София, е издадено разпореждане № 33/02.06.2005 г. на ръководител “ПО” при Районно управление “Социално осигуряване” – Кърджали, с което на основание чл.99, ал.1, т.5 от КСО е отменено разпореждане и всички последващи го, с които на Кямил М. Мюмюн е била отпусната и осъвременена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

За изплатената пенсия за периода от 06.10.2003 г. до 31.05.2005 г. на лекарите, участващи в ТЕЛК /жалбоподатели по делото/ е съставен ревизионен акт за начет, на основание чл.110, ал.1, т.1 от КСО, въз основа на който е издадено разпореждане № 33/13.02.2006 г. на началник отдел “КПК” при РУ “СО” – Кърджали, с което на жалбоподателите по делото е разпоредено да внесат в приход на бюджета на ДОО сумата 2053.13 лв., от която главница в размер на 1550.50 лева и лихва в размер на 502.63 лева, която сума е приета като неправилно изплатена. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото като доказателства – ревизионен акт за начет, справка № 1, справка за неправилно отпусната пенсия . С жалба вх.№ 513/22.02.2006 г. жалбоподателите са обжалвали разпореждане № 33/13.02.2006 г. пред директора на РУ “СО” – Кърджали – видно от обстоятелствената част на решението на директора на РУ “СО”- Кърджали.

С решение № 20/21.03.2006 г. на директора на РУ “СО” – Кърджали е потвърдено разпореждане № 33/13.02.2006 г. на началник отдел “КПК” при РУ “СО” – Кърджали, като е отхвърлена жалбата срещу него.

При тези доказателства съдът намира, че жалбата е неоснователна. От гореизложеното се установи, че на Кямил М. Мюмюн е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване въз основа на влязло в сила експертно решение № 260306.10.2003 г. на ТЕЛК за общи заболявания – Кърджали, с което на лицето е определена 65 % трайно намалена работоспособност и на основание чл.72 от КСО, съгласно който пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност. Установи се също, че впоследствие по повод сигнал на МВР – Дирекция Национална служба “Полиция”, НЕЛК по вътрешни болести гр. София със свое експертно решение № 0148/09.02.2005 г. отменя решение № 2603/23.10.2003 г. на ТЕЛК за общи заболявания- Кърджали по всички поводи и определя на Кямил М. Мюмюн за работоспособен. Въз основа на гореизложеното, на жалбоподателите, в качеството им на лекари, издали отмененото решение на ТЕЛК – Кърджали, им е съставен ревизионен акт за начет за изплатената на Кямил М. Мюмюн пенсия, за периода от 06.10.2003 г. до 31.05.2005 г. В тази връзка жалбоподателите не спорят относно размера на сумата и периода, а претендират изцяло нейната недължимост.

Съгласно чл.110, ал.1, т.1 от КСО, контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от отменени актове на медицинската експертиза. Цитираната разпоредба предвижда имуществена отговорност на лекарите, издали отмененото експертно решение на ТЕЛК, за плащанията от ДОО по това отменено експертно решение. Ето защо неоснователен е довода в жалбата, че в качеството си на членове на ТЕЛК не носят имуществена отговорност, тъй като ТЕЛК функционирала като такава не самостоятелно, а към МБАЛ “Д-р Ат.Дафовски” – Кърджали. Имуществената отговорност не се носи от лечебните заведения, към които са разкрити тези органи, а директно органите на медицинската експертиза носят имуществена отговорност за плащанията по отменените експертни решения и на тях се съставят актовете за начет. Редът за реализиране на имуществената отговорност е чрез съставяне на акт за начет на лицата, които са издали отмененото решение – чл.110, ал.1, т.1 от КСО. Следва да се отбележи, че настоящата редакция на чл.110, ал.1, т.1 от КСО не диференцира различните хипотези на отмяна на актовете на медицинската експертиза, поради което в тази й редакция следва да се приеме, че когато плащанията са извършвани въз основа на влезли в сила решения на ТЕЛК, във всички случаи на последваща отмяна на тези актове е налице основание за съставяне на ревизионен акт за начет.

Що се касае до довода, че не е налице влязло в сила решение на НЕЛК – София, поради несъобщаването му на лекарите, издали отмененото решение на ТЕЛК, съдът съобрази следното:

Във връзка с извършена проверка за съобщаването на ЕР на НЕЛК – София на заинтересованите лице и влизането му в сила, от писмо изх.№ Ю-690/23.08.2006 г. на НЕЛК – София и заверено копие от обратна разписка се установява, че експертно решение № 0148/09.02.2005 г. на НЕЛК – София е било съобщено на Кямил М. Мюмюн , както и че същото не е било съобщено от НЕЛК на жалбоподателите. Независимо от това обаче, настоящият състав намира, че решението на НЕЛК е влязло в сила по отношение на жалбоподателите, тъй като от доказателствата по делото се установява по един безспорен начин, че същите са узнали за него, при което срокът за обжалването му по отношение на тях е започнал да тече именно от узнаването му.

Обстоятелството, че жалбоподателите по делото са узнали за експертното решение на НЕЛК – София, с което е отменено решението на ТЕЛК – Кърджали се установява на първо място от ревизионния акт. Така от същия се установява, че е издаден именно на основание чл.110, ал.1, т.1 от КСО, като в него изрично е посочено, че с решение № 0148/09.02.2005 г. на НЕЛК е отменено експертно решение на ТЕЛК – Кърджали и е определен размера на неправилно изплатената пенсия, подлежащ на възстановяване от лицата, ведно със законната лихва. Към ревизионния акт са приложени и справка № 1 за неправилно изплатена пенсия, в които подробно са описани горецитираните обстоятелства и в които е определен размера на изплатената пенсия, подлежащ на възстановяване. От друга страна, обстоятелството, че на жалбоподателите им е било известно наличието на решение на НЕЛК, с което е отменено ЕР № 2603/23.10.2003 г. на ТЕЛК – Кърджали, се установява и от жалбата им пред директора на РУ “СО” – Кърджали против издаденото разпореждане № 33/13.02.2006 г. Така, в обстоятелствената част на последното се сочи, че жалбоподателите обжалват с жалба вх.№ 513/22.02.2006 г. издаденото разпореждане № 23/13.02.2006 г. относно определения от НЕЛК % трудова неработоспособност на Кямил М. Мюмюн и късното пристигане на екземпляр от експертно решение на НЕЛК по нервни болести – София в РУ “СО” – Кърджали.

От гореизложеното се установява, че към момента на постановяване на обжалваното решение на директора на РУ “СО” – Кърджали – 21.03.2006 г., 14-дневният срок за обжалване на решението на НЕЛК, считано от момента на узнаването му, е бил изтекъл, поради което последното е влязло в сила.

С други думи, настоящия състав счита, че след като по делото са налице доказателства, установяващи, че жалбоподателите са узнали за решението на НЕЛК, с което е отменено решението на ТЕЛК, то срокът за обжалване на решението на НЕЛК за тях започва да тече именно от датата на узнаване му. Не без значение е и обстоятелството, че и към момента на постановяване на съдебното решение жалбоподателите на са обжалвали решението на НЕЛК, въпреки, че безспорно са узнали за него, който факт е признат и в самата жалба. При това положение, съдът счита, че липсва основание да се приеме, че по отношение на тях срокът за обжалване на решението на НЕЛК не е изтекъл, респективно че последното не е влязло в сила.

Съдът констатира, че както ревизионния акт, така и приложените към него справки не са били връчени на жалбоподателя Йордан Вълчев Йорданов, доколкото липсва подпис на последния, установяващ надлежното им връчване. Независимо от това обаче, настоящият състав намира, че в случая това нарушение не е съществено. Това е така, тъй като Кодексът за социално осигуряване не предвижда правни последици от неизпълнение на задължението за връчване на ревизионния акт. В тази връзка следва да се посочи, че ревизионния акт за начет не може да бъде самостоятелен обект на контрол. За отговорното лице писмените възражения са една правна възможност, като само по себе си лишаването от тази възможност не прекратява възможността за по – нататъшна защита на отговорното лице по административен и съдебен ред, където има възможност в пълна степен да защити права си. В случая жалбоподателят Йорданов изрично е обжалвал както издаденото разпореждане № 33/13.02.2006 г., така и решението на директора на РУ “СО” – Кърджали, поради което съдът приема, че макар и лишен от възможността да представи възражения, само по себе си това нарушение не е съществено и не обуславя отмяна на издадените актове.

По – важен в случая е въпроса налице ли е влязло в сила решение на НЕЛК по отношение на жалбоподателя Йорданов, доколкото същия не е получил ревизионния акт за начет и приложените към него справки. Съдът намира, че и по отношение на Йорданов е налице влязло в сила решение на НЕЛК – София, доколкото от гореизложеното се установява, че същият е узнал за решението на НЕЛК – София и че срокът за обжалването му е изтекъл. В тази връзка, изложеното по – горе относно жалбата от 22.02.2006 г. пред директора на РУ “СО” – Кърджали и жалбата пред окръжния съд важи в пълна степен и по отношение на жалбоподателя Йорданов.

С оглед изложеното, доколкото е налице влязло в сила решение на НЕЛК, с което е отменено решението на ТЕЛК – Кърджали, въз основа на което са били изплатени суми от ДОО, в случая е налице хипотезата на чл.110, ал.1, т.1 от КСО, предвиждаща имуществена отговорност на лекарите, издали отмененото експертно решение на ТЕЛК. Ето защо следва да се приеме, че решението на директора на РУ “СО” – Кърджали, с което е потвърдено разпореждане № 33/13.02.2006 г. на началник отдел “КПК” при РУ “СО” – Кърджали, е законосъобразно, а жалбата е неоснователна и като такава същата следва да се отхвърли.

При този изход на делото следва да се осъдят жалбоподателите да заплатят на РУ “СО” – Кърджали адвокатско възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева, определени на основание чл.8 във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от изложеното и на основание чл.118, ал.2 от КСО във вр. с чл.42, ал.1 от ЗАП, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Румяна Методиева Ангелова от гр.Кърджали, ул.”Христо Ботев” № 1, вх.А, ап.№ 4, с ЕГН **********, Жечка Тодорова Владева от гр. Кърджали, бл.”Рила” № 3, ап.48, с ЕГН ********** и Йордан Вълчев Йорданов от гр. Кърджали, ул.”Стадионска” № 11, вх.В, ап.52, с ЕГН ********** против решение № 20/21.03.2006 г. на директора на РУ “СО” – Кърджали, с което е потвърдено разпореждане № 33/13.02.2006 г. на началник отдел “КПК” при РУ “СО” – Кърджали, като неоснователна.

ОСЪЖДА Румяна Методиева Ангелова от гр.Кърджали, ул.”Христо Ботев” № 1, вх.А, ап.№ 4, с ЕГН **********, Жечка Тодорова Владева от гр. Кърджали, бл.”Рила” № 3, ап.48, с ЕГН ********** и Йордан Вълчев Йорданов от гр. Кърджали, ул.”Стадионска” № 11, вх.В, ап.52, с ЕГН ********** да заплатят на Районно управление “Социално осигуряване” – Кърджали адвокатско възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Председател: Членове: 1.

2.