Р Е Ш Е
Н И Е
№…..
ГР.БАЛЧИК,13.02.2018 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:ГАЛИН ГЕОРГИЕВ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря:МАЯ ЕНЕВА
и в присъствието
на прокурора:.БЕЗ
като разгледа
докладваното от Председателя АНХД №367 по описа за..2017 год.на БРС, за да се произнесе взе предвид
следното:................................................…
Производството е образувано по
предявена жалба от М.В.П. ЕГН********** *** съдебен адрес ***,чрез адвокат Й.А.
***,срещу наказателно постановление №ДАИ-0000121 от 18.09.2017г.на Г.Д.П.,Главния
Директор на ГД”АИ”,с правно основание в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата е подадена,чрез
административно наказващият орган.Жалбата ведно с административната преписка е
внесена от административно-наказващия орган в Районен съд-Балчик с Рег.№4318 на
06.12.2017год.
П.
твърди,в жалбата си,че процесното наказателно
постановление е
неправилно,необосновано,незаконосъобразно и постановено при нарушение на
процесуалните правила.В жалбата се твърди,че са налице условията на чл.28 от ЗАНН и случаят е маловажен. Твърди,че АНО не е изложил мотиви относно
приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Жалбоподателят
моли съда да отмени наказателното постановление,като незаконосъобразно и
неправилно.
Редовно
призована,жалбоподателката не се явява
с.з. Процесалният представител-адв.Й.А.
от ВАК,представя писмено становище получено с Рег.№256 на 19.01.2018год. Изразява
становище,че поддържа жалбата на основанията посочени в нея.Заявява,че няма да
сочи нови доказателства.Моли съда да отмени изцяло наказателното
постановление,като незаконосъобразно.
Възиваемата
страна,редовно призована не се представлява в с.з.С писмото с което изпраща
жалбата и административната преписка в съда заявява,че желае наказателното
постановление да бъде потвърдено изцяло.
По
делото,като свидетел е разпитан К.Л.К.-актосъставител.
Съдът след преценка на събраните
писмени и гласни доказателства,съобрази следната фактическа обстановка :
Жалбоподателката е водач на МПС.
П.
управлява таксиметров автомобил,марка Д.Л.с рег.№В****ВХ,от категория М1.
На
24.08.2017год.около23,15часа,контролните органи на Автомобилна администрация,установили,че
таксиметровия автомобил,управляван от жалбоподателката,маркиран
и облепен за таксиметров превоз на пътници,с включен ЕТАФП,без табела „Не
работи”,с попълнен пътен лист№042 от 24.08.2017год. от Пътна книжка Сер.Н№177,вписан в списък към
Разрешение№3306/13.12.2016год.,издадено от Община Варна на превозвачът ”НОРД
2014”ЕООД ЕИК*****,се намира на контролно-пропусквателния
пункт-изход в КК”Албена”,Балчишка община Добричка област.
Последвала проверка при която проверяващите
приели за установено,че жалбоподателката П.,в
качеството си на водач на лек таксиметров автомобил, е извършила
административно нарушение на чл.45 т.1 от Наредба№34 от 06.12.1999на МТ,изразяващо
се в това,че жалбоподателката е извършвала
таксиметров превоз на пътници от КК”Албена” към КК”Златни пясъци”,като
Разрешително№3306/13.12.2016год.не е валидно на територията,от която започва
превоза,а именно от територията на Община-Балчик.
С
оглед на това св.К.Л.К.,*** съставя Акт за установяване на административно
нарушение серия А-2017 №240987 на 24.08.2018г.Препис от АУАН е връчен веднага
след съставянето му на жалбоподателката П..
След
съставяне на АУАН,до АНО е изпратено писмено възражение от жалбоподателката
П.,входирано в деловодството с рег.№52-00-10-4473/29.08.2017год.Възражението
не е възприето ,като основателно от административно наказващия орган.
Въз основа на образуваната административна
преписка,Административно-наказващия орган приел,че е налице административно нарушение
на чл.45 т.1 от Наредба№34 от 06.12.1999 на МТ .
С
оглед на това той издава наказателно постановление№ДАИ-0000121 на 18.09.2017г.,с
което са горепосоченото административно нарушение ,наложил на М.П. административно наказание,а именно Глоба в
размер на 2000лв.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните писмени и гласни доказателства.
По допустимостта на жалбата :
Жалбата
е депозирана в срок-наказателното постановление е връчено на 13.10.2017г.на П..Жалбата
е подадена с вх.№5200-29-5405 от 18.10.2017г..в
деловодството на АНО.Жалбата е подадена по пощата и видно от пощенското клеймо
на приложения и приет ,като писмено доказателство пощенски плик,това е станало
на 17.10.2017год.
Жалбата е процесуално допустима и е приета за
разглеждане.
Относно компетентността на
административно-наказващия орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган-Главен Директор на
ГД”АИ”-гр.София,упълномощен с това правомощие,съгласно заповед№РД-08-249 от 15.05.2015г.на
Министъра на транспорта,информационните технологии и съобщенията
Относно
процесуалната и материалната законосъобразност на обжалвания административен
акт :
Според съда е налице неправилно
определяне на административното нарушение за извършеното деяние със
санкционната разпоредба на чл.93 ал.1т.1 от Закона за автомобилните превози.
Според
съда,при така приетото от административно наказващия орган,от фактическа страна
виновно нарушение на чл.45 т.1 от Наредба№34/1999 на МТ за таксиметров превоз
на пътници,а именно извършване на таксиметров превоз на пътници на територията
на община(в случая Община Балчик),без да е налично издадено Разрешение,на жалбоподателя
е следвало да се наложи административно наказание,съобразно разпоредбата на
чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози.Тази разпоредба предвижда
санкциониране на нарушения по закона или подзаконовите нормативни актове
издадени,въз основа на него,в случаите за които не е предвидено друго изрично
административно наказание.В този случай административното наказание което е
следвало да бъде наложно е глоба в размер на 200 лева.
Съгласно разпоредбите на
Наредба№34/1999 на МТ,водачът на таксиметровия автомобил е длъжен да носи със
себе си ,издадено Разрешение за извършване на таксиметров превоз.Съгласно
същата наредба,водачът на таксиметров превоз няма право да извършва таксиметров
превоз на територия(община),за която няма издадено горепосоченото
разрешение.Всяка община издава необходимото разрешение за извършване на
таксиметров превоз на пътници,касаещо нейната
територия.
Според
съда,налагането на санкционната разпоредба на чл.93 ал.1т.1 от Закона за
автомобилните превози ,предвижда само случаи,в които няма издадено каквото и да е било разрешение за
осъществяване на таксиметрова дейност,лиценз и други документи.
От събраните доказателства,съдът
достига до извода,че жалбоподателката е разполагала с
Разрешение№3306/13.12.2016год.издадено за територията на Община Варна.С оглед
на този факт,според съда макар и не за територията на Община Балчик,а за територията
на Община-Варна,П. е имала съответното Разрешение.Съдът счита,че при това
положение,деянието би било съставомерно наказуемо не
по чл.93 ал.1т.1 от Закона за автомобилните превози,а по чл.105 ал.1 от Закона
за автомобилните превози.
В обстоятелствената част на АУАН и
наказателното постановление,деянието е описано,не като пълна липса на
разрешение за извършване на таксиметров превоз,а като непритежаване на
разрешение ,само за територията на Община Балчик,нарушението по чл.45 ал.1 от
Наредба№34/1999на МТ следва да бъде санкционирано не по чл.93 ал.1т.1 от Закона
за автомобилните превози,а по чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози.
В
предвид изложеното,съдът приема,че е налице съществено процесуално
нарушение,допуснато от административно наказващия орган.
Лаконично и
необосновано,административно наказващия орган е
посочил в обстоятелствената част на наказателното постановление,че не са
налице условията на чл.28 от ЗАНН.
В чл.28 от ЗАНН е предвидено,че за
„маловажни случаи” на административни нарушения,наказващия орган може да не
наложи наказание,като предупреди нарушителя устно или писмено,че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.При
тълкуване на съответната норма следва да се съобразят целите и същността на
административно наказателното производство.
Според
настоящия съдебен състав са налице условията на чл.28 от ЗАНН.
Деянието,макар
и формално да осъществява състава на административно нарушение,няма в резултат
на него настъпили вредни последици,няма причинен вредоносен резултат.Налице е
ниска степен на обществена опасност на деянието,в сравнение с обичайните
нарушения от този характер.
Жалбоподателката
действително е нямала разрешение за таксиметров превоз на пътници за
територията на Община-Балчик,но е имала Разрешение за същия превоз на пътници
на територията на Община-Варна.
С
оглед изложеното,съдът счита,че обжалваното наказателно постановление,следва да
бъде отменено изцяло,като незаконосъобразно.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №ДАИ-0000121 от 18.09.2017г.на
Г.Д.П.,Главен Директор на ГД”АИ”-София,с което,за констатирано на 24.08.2017г.в
23,15ч.на Контролно пропусквателния пункт-Изход,на
КК”Албена”,Балчишка община Добричка област,при управление на таксиметров
автомобил марка Д.Л.,с Рег.№В****ВХ,административно нарушение на чл.45 т.1 от Наредба№34 от 06.12.1999г.на
МТ,на М.В.П. ***,ЕГН********** е наложено административно наказание,ГЛОБА в
размер на 2000лв.(две хиляди лева),като
незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :