Р Е
Ш Е Н
И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК,
ІV- Б въззивен състав, в закрито
заседание на пети ноември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Лора Димова
като разгледа
докладваното от съдия Коджабашева ч. гр.
дело № 11625 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.
Образувано е по повод
подадена от „Т.С.“ ЕАД- ***- длъжник в изпълнително производство, жалба срещу
отказ на ЧСИ да намали поради прекомерност претендирани от взискателя разноски
за адвокатско възнаграждение под сумата 449.94 лв., постановен на 24.09.2020 г.
по изп. дело № 20208490402134 на ЧСИ А.П.с рег.№ 849 на КЧСИ и район на
действие- СГС, и срещу постановлението за разноски, с което на длъжника е
определена за плащане несъответна пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ. С
довод, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност,
жалбоподателят моли да бъде постановена отмяна на обжалвания отказ и да бъде
постановено намаляване на посоченото възнаграждение до размер на сумата 200 лв.
и намаляване на несъответно определената такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Взискателят по
изпълнителното дело- Д.Ц.И.оспорва жалбата на длъжника по изпълнението и моли
да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна.
Съдебният изпълнител
по посоченото изпълнително дело е изложил мотиви по обжалваните действия-
съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа, че жалбата следва
да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид мотивите на ЧСИ
и представените по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е процесуално
допустима, а по същество- основателна.
Изпълнителното
производство по изп. дело № 20208490402134 на ЧСИ А. П.е образувано по молба на
взискателя Д.Ц.И.- чрез адв. Св. Г., подадена на 31.08.2020 г., с приложен към
нея Изпълнителен лист от 24.08.2020 г., издаден въз основа на решение по гр.д.№
33509/ 2016 г. на СРС, 174 състав, с което „Т.С.“ ЕАД- *** /жалбоподателят/ е
осъдено да заплати на основание чл.55, ал.1, изр.3 ЗЗД на Д.Ц.И.сумата 2 696.18
лв. /главница/, получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от
21.06.2016 г. до окончателното й изплащане. Към молбата са приложени бланково пълномощно
на името на адв. Св. Г. и бланков договор за правна защита и съдействие,
съдържащ уговорка за плащането на адвокатско възнаграждение от 450 лв., както и
разписка за плащане на същата сума в брой от клиента на адвоката.
На 4.09.2020 г. на
длъжника „Т.С.“ ЕАД е връчена покана за доброволно изпълнение, съдържаща покана
за плащане на горе-посочената главница от 2 696.18 лв. и на сумата
1 159.36 лв.- законна лихва от
21.06.2016 г. до 16.09.2020 г., предмет на приложения изпълнителен лист, а също
и на разноските по изпълнението, вкл. адвокатско възнаграждение от 450 лв., и 448.62
лв.- такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
С платежно нареждане
от 10.09.2020 г. в срока за доброволно изпълнение длъжникът „Т.С.“ ЕАД е превел
по специалната сметка на ЧСИ главницата от 2 696.18 лв. С последващо
платежно нареждане от 21.09.2020 г. по специалната сметка на ЧСИ е преведена и
сумата 2 140.34 лв., съответна на посочения в запорно съобщение от
18.09.2020 г. размер на остатъка от дълга.
На 10.09.2020 г., в
срока по чл.428, ал.1 ГПК по изпълнителното дело е постъпило възражение от длъжника
за прекомерност на претендираните от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение, както и за несъответно определена такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
С Постановление на
ЧСИ от 24.09.2020 г., съобщено на длъжника на 1.10.2020 г., възражението му
срещу постановлението за разноските е уважено частично, като разноските за
адвокатско възнаграждение на взискателя са намалени от 450 лв. на 449.94 лв., а
таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е намалена от 448.62 лв. на 448.60 лв.
Постановлението на ЧСИ от 24.09.2020
г. /предмет на подадената от длъжника жалба/, с което по същество е отказано
исканото от длъжника намаление на разноските по изпълнението, по преценка на Софийски градски съд е неправилно и
следва да бъде отменено.
По същество възражението на длъжника
по чл.78, ал.5 ГПК- за прекомерност на претендираните от взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение, е основателно.
Въпросът за съдебните
разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в
чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство.
В случая
изпълнителното дело, за което са заплатени спорните разноски, не се отличава
нито с фактическа, нито с правна сложност. Освен подаване на молбата за
принудително изпълнение, към датата на изпращане на поканата за доброволно
изпълнение на длъжника, съдържаща покана за плащане и на спорните разноски от 450
лв.- за адвокатско възнаграждение, а също и към датата на издаване на
обжалваното постановление на 24.09.2020 г. от адвокат- пълномощника на
взискателя не са били предприети други процесуални действия, насочени към
удовлетворяване на паричното вземане, поради което и необосновано се явява
определянето /възлагането/ на разноски в претендирания по изпълнителното дело
прекомерен размер. Осъщественото от адв.- пълномощника на взискателя
процесуално представителство се изчерпва с подаването на молба за образуване на
изпълнително дело на 31.08.2020 г. /чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г./, поради
което и направеното от страна на длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК като
основателно следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя от 449.94 лева следва да бъдат намалени
до минималния посочен в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. размер, а
именно до размер на сумата 200 лв.
При
тези съображения обжалваното постановление на ЧСИ А. П., с което е отказано
друго намаление на спорните разноски по възражението на длъжника по чл.78, ал.5
ГПК
следва да бъде отменено като неправилно, като дължимите на взискателя разноски
за адвокатско възнаграждение следва бъдат
намалени до размер на сумата 200 лева.
Основателна е жалбата на длъжника по изпълнението и в останалата й част- относно
определената от ЧСИ такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Определеният от ЧСИ окончателен размер на дължимата
пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ е 448.60
лв.
Съгласно т.26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично
задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума. В случая паричното
вземане, което ЧСИ е следвало да събере от длъжника „Т.С.“ ЕАД, е в размер на 4 051.79 лв. общо /главница: 2 696.18
лв. + законна лихва от 21.06.2016 г. до 10.09.2020
г. /дата на плащане на главницата/: 1 155.61 лв. + 200 лв.- разноски за
адв. възнаграждение на взискателя/, поради което и дължимата от
последния пропорционална такса по
т.26, б.“в“ ТТРЗЧСИ е в размер на 344.14
лв., която именно сума следва да бъде заплатена на ЧСИ, а за разликата до
размер на сумата 448.60 лв. обжалваното постановление за разноски следва да
бъде отменено, тъй като начисляването й се явява незаконосъобразно.
При тези съображения
обжалваното от длъжника постановление на ЧСИ по определянето и
начисляването на такси и разноски по изпълнението следва да бъде отменено като
неправилно в частта за разликата над
сумата 200 лв.- разноски за
дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение, и над сумата 344.14 лв.- такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
С оглед изхода от
настоящото производство на основание чл.81
вр. чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата 75 лв.-
разноски /25 лв.- държ. такса, и 50 лв.- юриск. възнаграждение/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на „Т.С.“ ЕАД- *** /длъжник по
изпълнението/ Постановление от 24.09.2020
г. по изп. дело № 20208490402134 на ЧСИ А.П.с
рег.№ 849 на КЧСИ и район на действие- СГС, с което е отказано намаляване на
разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК под сумата 449.94 лв., и вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за заплатено от
взискателя Д.Ц.И./ЕГН **********/ и дължимо от длъжника „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК ******/
по изп. дело № 2020 ********** на ЧСИ А.П.с рег.№ 849 на КЧСИ и район на
действие- СГС, адвокатско възнаграждение
от 449.94 лева на 200 лева /двеста
лева/.
ОТМЕНЯ по жалбата на „Т.С.“ ЕАД- *** /длъжник по
изпълнението/ издаденото по изп. дело № 20208490402134 на ЧСИ А.П.с рег.№ 849
на КЧСИ и район на действие- СГС, постановление
за разноските в частта му относно определената пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ, дължима от
длъжника „Т.С.“ ЕАД- ***, над сумата 344.14
лв. /триста четиридесет и четири лева и 14 ст./ до пълния начислен от ЧСИ
размер от 448.60 лв.
ОСЪЖДА Д.Ц.И./ЕГН **********/ да заплати на „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК ******/ сумата 75 лв. /седемдесет и пет лева/- разноски за настоящото производство, на основание чл.81 вр. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване- съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.