Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Тетевен, 16.01.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично заседание
На двадесет
и девети декември,
През две
хиляди двадесет и втора година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря:
КАТЯ ХРИСТОВА,
Като
разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 160 по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година,със
страни:
Ищец:К.Б.М.
***,
Ответник:
Р.М.А. ***,
И за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е
осъдителен иск с посочено основание чл. 45,ал.1,в-ка с чл.48 и чл.52 от ЗЗД и
цена на иска 15 000.00 лева.
Ищецът
твърди,че на 01.03.2015г,за периода от 03.00ч в село
Глогово,Лов.обл.,на ул.“Христо Ботев“,пред дома му,ответника Р.М.А. ,чрез
нанасяне на удари с твърд предмет умишлено му причинил телесна повреда
,изразяваща се в травматично счупване на лявата ключица,с последващо оперативно
лечение,довело до затруднение на лява
ръка и ляв раменен пояс за продължителен период от време.Вследствие на
телесната повреда,при получаване и при лечение изпитвал силни болки,страдания и
неудобства.Не можел д а работи,да се грижи сам з а себе си.Оттогава и до днес
изпитва постоянно болки в ръката и раменния пояс.Телесното увреждане станало
през нощта,като с нищо не е предизвикал ответника да му го причини.Деянието на
ответника е деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД и той е длъжен да му възстановиш
причинените щети от своето виновно
поведение.С нищо не го е предизвикал,за да му причини увреждането.
За
деянието си ответникът е подсъдим по НОХД №112/2017г по описа на РС-Тетевен.
Моли
да бъде постановено решение,с което бъде осъден ответника да му заплати сумата
от 15 000 лева,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
от деянието,ведно със законната лихва от датата на увредата до окончателното и
заплащане.
Позовава
се на писмени и гласни доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор на ИМ от ответника,в който
се правят възражения за недопустимост на иска,в предвид изтекла давност за
петендираното вземане.По същество се оспорва иска по основание и размер.Твърди
се,че е налице неяснота по отношение датата на извършване на деянието,налице е
неяснота и относно соченото основание на претенцията,не са описани в какво се
изразяват телеграфически описани болки и страдания,какви последици са
имали,поисканият размер не отговаря на
съдебната практика.Оспорват се твърдения в исковата молба,както и заявени в
същата доказателствени искания.
От
приложените по делото писмени доказателства, показанията на свидетеля А.К.Р. и
заключенията на съд.-психологическата експертиза,изготвено от вещото лице Г.
Георгиева,както и на съд.-медицинската експертиза,изготвено от вещото лице д-р П.Д.,съдът
приема за установена следната фактическа обстановка по делото:
С Присъда
от 09.07.2021г,постановено по НОХД №112/2017г по описа на РС-Тетевен,ответникът
Р.М.А. ***,е признат за виновен за следното деяние:
-„ ПРИЗНАВА подсъдимия Р.М.А., ЕГН **********, роден на 03
септември 1991 година в град Тетевен, община Тетевен, област Ловеч, гражданство
– българско, националност – българин, образование – средно, професия – шивач в
кожарската промишленост, семейно положение – неженен, месторабота – „ДЕЛТА
ГАРД” ЛТД – град София, на длъжност – охранител, местоживеене *** ,осъждан за ВИНОВЕН в това, че на 01.03.2015г. в с.Глогово, Ловешка област,
около 03,00 часа, на улица „Христо Ботев” пред дом № 49, по хулигански подбуди
е причинил средни телесни повреди на
повече от едно лице, както следва: в съучастие като извършител с Ивайло
Атанасов Ивов от с.Градежница, Ловешка област, по хулигански подбуди, е
причинил средни телесни повреди на Владимир Киров Б. ***, изразяващи се в -
разкъсно контузна рана в дясно странично и счупване на черепните кости на това
място, довела до ПРОНИКВАНЕ В ЧЕРЕПНАТА КУХИНА; контузия на мозъка и безсъзнателно
състояние, довела до ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА; и
счупване на долната челюст, довела до ЗАТРУДНЕНИЕ НА ПРОЦЕСА НА ХРАНЕНЕТО,
ДЪВЧЕНЕТО И ГОВОРА за около два месеца, както
и сам, по хулигански подбуди, е причинил средна телесна повреда на К.Б.М. ***,
изразяваща се травматично счупване на лявата ключица с последващо оперативно
лечение, довела до ЗАТРУДНЕНИЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЯВА РЪКА И ЛЯВ РАМЕНЕН ПОЯС за
около два месеца, поради което и на основание
чл.54 от НК във вр. с чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12, във връзка с
член 129, ал. 2, във връзка с член 20, ал. 2
от НК, го осъжда на 3
/три/години лишаване от свобода като на основание чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА
изпълнението на така определеното наказание за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ“.
Присъдата е
потвърдена с Решение №61/27.07.2022г,постановено по в.н.о.д. №447/2021г по
описа на ОС-Ловеч и е влязла в законна сила към момента на приключване на
възобновяване на производството по настоящето дело.
От присъдата и мотивите е видно,че по наказателното
производство не е бил приет и разгледан граждански иск от ищеца срещу
ответника,за репариране на причинени неимуществени вреди.
Самото наказателно производство,макар и приключено и
архивирано,не е приобщено към настоящето производство,тъй като с писмо
изх.№60179/17.11.2022г е изпратено на Инспектората към ВСС/факт,служебно
известен на решаващия състав/.
Съгласно чл.300 ГПК,
гражданският съд е обвързан от задължителната сила на присъдата относно
авторството, виновността на дееца и противоправността на деянието,
поради което те не се нуждаят от доказване в това производство.
От
заключението на съд.-медицинската експертиза се установява,че в резултат на
противоправното деяние/престъпление,съставомерно по чл.131,ал.1,т.12 от НК,ответникът
е причинил на ищеца следните травматични увреди:
-Счупване на лява ключица с разместване на
фрагментите,което е наложило оперативно лечение-метална остеосинтеза.Два месеца
по-късно е направена операция с цел изваждане на металната остеосинтеза.Посочени
са два механизъма за причиняване на увредата-падане на изпъната в лакътната
става ръка или рамото и деректен-удар с тъп предмет в областта на
ключицата.Така описаното сучупване е причинилро трайно затруднение на
движението на левия горен крайник за не по-малко от два-два и половина месеца
при нормално протичане на оздравителния процес и ограничена физическа
способност за поне още месец.
От показанията на свидетелката Кирова и заключението на
съд.-психологичната експертиза се установява,че непосредствено след инцидента ответникът изглеждал
много зле,бил изплашен до степен,че не можел да обясни какво е
станало.Ответникът приема случай емоционално,замълчава,навежда глава,изпада в
мълчание,лицето му винаги става жълто когато стане на въпрос за инцидента/случая.Към
настоящия момент когато се заговори за случая ответникът се променя.В случая се
касае за протрахирана депресивна реакция у ответника,при същия е налице
настойчиво повтарящо се припомняне или
възпроизвеждане на събитието в представите и спомените.Често са налице изразена
емоционална отчужденост,притъпяване на чувствата и избягване на стимули,които
да могат да възбудят спомени за травмата.Клиничната картина на заболяването
включва:депресивно настроение,безпокойство,чувство на невъзможност за справяне
със ситуацията,емоционална лабилност и раздразнителност.Продължителността на
симптоматиката е в зависимост от провеждане на адекватно лечение,от
продължителността на стресогенното събитие или жизнена промяна,от социалната
или семейна подкрепа и от ресурсите на личността за справяне с подобни
ситуации,нива на устойчивост и издръжливост.
При така
изложената фактическа обстановка се налагат следните прани изводи:
Правна квалификация на предявения иск - чл. 45,ал.1,
във връзка с чл. 52 ЗЗД.
За
ангажиране отговорност за вреди от непозволено увреждане, е необходимо да са на
лице следните предпоставки – деяние – противоправно действие или бездействие,
вина, вреда, наличие на причинна връзка, в случая вредите да са пряка и
непосредствена последица от противоправното деяние,съставомерно по
чл.131,ал.1,т.12 от НК,в-ка с чл.130,ал.1 от НК. Приетото за установено от
фактическа страна и разпоредбата на чл.300 ГПК, сочи наличието на всички
предпоставки, правейки иска установен, по основание, за претендираните
неимуществени вреди.
Вредите като вид и характер
са доказани по делото,от писмени и гласни доказатества и приетите заключения на
съд.-психологичната и съд.-медицински експертизи. Претърпените неимуществените вреди,
изразяващи се в болки, страдания и дискомфорт от получените увреждания, както и настъпването им в причинна връзка от деянието, са доказани
от цитираните доказателства.
По отношение възражението за погасяване на
вземането на ищеца за обезщетение на вредите,по давност:
Както приема върховната съдебна инстанция, за разкриване на
престъплението може да се образува наказателно производство. Съгласно чл. 115,
ал. 1, б. "ж" ЗЗД висящият съдебен процес е основание за спиране на
погасителната давност и бездействието на кредитора в този период от време не се
санкционира с неблагоприятната последица вземането му да се погаси по давност.
Изискването на закона е да е налице висящ съдебен процес относно вземането,
спрямо което тече погасителна давност. Наказателният процес относно
престъпление, с което е осъществен и фактическият състав на непозволеното увреждане
по чл. 45 ЗЗД, не е съдебен процес относно вземането за вреди, което произтича
от деликта. Съгласно чл. 1 от действащия Наказателно-процесуален кодекс - ДВ,
бр. 89/1975 г., отм. бр. 86/2005 г. и чл. 1 от новия НПК - ДВ, бр. 86/2005 г.,
в сила от 29.04.2006 г., целта на наказателното производство е да се осигури
разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане
на закона. Най-общо страни в наказателния процес са разследващите органи,
прокурорът, съдът и лицето, извършило престъплението. Пострадалият не е страна
в наказателното производство. Той придобива това качество, ако предяви
граждански иск или встъпи като частен обвинител. Следователно наказателният
процес не е съдебен процес относно неговото вземане за обезщетение.
Обстоятелството, че престъплението съставлява и деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД
и е основание за гражданска отговорност, не е определящо за развитието на
наказателния процес. Увреждащото деяние е преди всичко деликт, а само в някои
случаи може да се окаже, че осъществява и определен престъпен състав. Затова за
правата на пострадалия са меродавни преди всичко разпоредбите на гражданските
закони, а само ако встъпи в наказателния процес като граждански ищец - и
разпоредбите на НПК. По тези съображения следва да се приеме, че за спирането
на давността е необходимо да има съдебен процес относно вземането чрез
предявяване на иск по реда на ГПК, или на граждански иск в наказателния процес,
а не само образувано наказателно производство във връзка със същото деяние.
Аргумент в подкрепа на това становище е и обстоятелството, че пострадалият не е
лишен от защита, въпреки че новият НПК не позволява предявяване на граждански
иск в досъдебното производство, тъй като остава възможността за предявяване на
иска по общия ред. Облекчените условия, при които се разглежда гражданския иск
в наказателния процес поради спестяване на държавни такси и използване на
събрания доказателствен материал, са съображения от практическо естество и
заради тях не може да се разширява понятието за съдебен процес относно
вземането, което се има предвид от нормата на чл. 115, ал. 1, б. "ж", ГПК. Ако давностният срок изтича, докато наказателното производство все още се
намира в досъдебната фаза, тъй като новият НПК не допуска предявяване на
граждански иск на този етап от процеса - чл. 84 НПК, пострадалият трябва да
предяви иска пред гражданския съд по реда на ГПК. От предявяване на исковата
молба ще спре да тече погасителна давност за вземането. До приключване на
наказателното производство гражданското дело следва да се спре съгласно чл.
182, б. "д", ГПК. Ако наказателното производство бъде прекратено, без
да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови,
като се запазва ефекта от спиране на давността. Ако подсъдимият бъде признат за
виновен с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание,
актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК - ДВ, бр. 86/2005 г. и чл.
222 ГПК са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за
вреди от деликта. Ако пострадалият предяви граждански иск в наказателното
производство, ще е налице съдебен процес относно вземането му и това
обстоятелство, а не висящото наказателно дело, е основание за спиране на
погасителната давност. Ако извършването на деянието и откриването на дееца
съвпадат, началният момент на давностния срок е един и същ. Ако откриването на
дееца е станало по-късно, давностният срок тече от този по-късен момент.
Въпросът е фактически и се решава според всеки конкретен случай, като тежестта
за доказване е на пострадалия. Допустими са всички доказателствени средства по
ГПК/по въпроса ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 5 ОТ 05.04.2006 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 5/2005
Г., ОСГК И ОСТК НА ВКС/.
От служебно
известните данни ,чрез справка в САС „Съдебно деловодство“ на РС-Тетевен,във
връзка и с твърденията на ищеца,съдът установи,че по НОХД №112/2017г е бил
предявен граждански иск от ищеца в настоящето производство,за репариране на
причинените му от деянието неимуществени вреди.С определение,постановено в
разпоредително заседание,проведено на дата 13.12.2017г по делото,съдът не е
приел за съвместно разглеждане в наказателното производство гражданските
искове.Определението,като необжалваемо е влязло в сила.Т.е. още преди
13.12.2017г или най-малкото на тази дата и съгласно чл.116,б.“б“ от ЗЗД е била
прекъсната давността относно вземането,като съгласно чл.117,ал.1 от ЗЗД е
започнала да тече нова 5-годишна давност.
Независимо
от горното: От приложената присъда по НОХД №112/2017г по описа на РС-Тетевен е
видно,че деянието/деликта/ е извършено на 01.03.2015г,в периода около 03.00
часа,т.е. 5-годишната давност на вземането,при положение,че деецът е бил известен на ищеца,изтича на 02.03.2020
година или това е датата,на която е предявена исковата молба,предмет на
разглеждане по настоящето дело.
От
изложеното следва,че към момента на предявяване на исковата молба ,вземането на
ищеца за обезщетение от деликт,не е било погасено по давност,поради и което
възражението в тази насока на ответника,е неоснователно.
Относно размера на неимуществените вреди:
Размерът
на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по
делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него
увреждания,по най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в
този смисъл да се явява техен паричен еквивалент.Принципът за справедливост
включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства,
релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и
страдания), решението е постановено в съответствие с този принцип.
За да определи размера на обезщетението за неимуществени
вреди,съдът съобрази следното:болките и страданията на ищеца във връзка с травматичните
увреди,което е довело до негативни преживявания и високоинтензитетни болки,двукратна оперативна интервенция,с
оглед преодоляване на последиците от травмата възрастта
на пострадалия към датата на инцидента,продължаващите негативни емоции у ищеца
и към момента на развитие на производството,при спомен за същия.Ценят се и
претърпените физически болки вследствие на уврежданията, както и уплахата,
стреса от случилото се. Съдът взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им към
размера на неимуществените вреди. Налице е връзка между стандарта на живот в
страната и претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е израз
именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува извън
конкретните условия, включващи и време и място на възникване на увреждането,
етап на обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура,
стандарт на живот, средно статистически размер на доходите /виж решение
№ 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО на ВКС/.
При всичко изложено, съдът намира, че определянето на обезщетение
за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер от общо 8 000.00 лева. Определянето на
по-малък размер от посочения и съобразно всички факти и обстоятелства по
делото, не би бил съответстващ на изискванията на справедливостта.
В
предвид изложеното следва ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 8 000.00
лева,представляваща обезщетение за причинените от деянието му
неимуществени вреди.Като законна последица ще се присъди законната лихва върху
главницата от датата на увреждането 01.03.2015г. до окончателното изплащане на
обезщетението.За разликата до пълния претендиран размер-до сумата от 15 000.00 лева,искът следва да бъде отхвърлен,като
неоснователен и недоказан.
На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, върху сумата се дължи и лихва за
забава, считано от датата на непозволено увреждане – 01.03.2015 г. до
окончателното и заплащане.
При този изход на
делото,съобразявайки искането и на двете страни за присъждане на сторени
разноски в производството и съгласно чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК,съдът определя по
съразмерност и компенсация сумата от 196.00 лева,която следва да бъде заплатена
от ответника на ищеца по делото.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда разноски за вещи лица в размер на 300.00 лева,както и държавна такса върху
уважения размер на иска,в размер на 320.00 лева.
Мотивиран от изложеното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Р.М.А.,ЕГН:**********
***.,да заплати на К. Б.М.,ЕГН:********** ***,на основание
чл.45,ал.1,във в-ка с чл.52 от ЗЗД,сумата от 8 000.00/осем
хиляди/лева,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди,вследствие на причинени
травматични увреди- Счупване на лява ключица с разместване на фрагментите,което
е наложило оперативно лечение-метална остеосинтеза,причинени на 01.03.2015
година вследствие на нанесени удари с твърд предмет-метална тръба,заедно със
законната лихва върху тази сума,начиная от 01.03.2015г до окончателното и
заплащане,а за разликата до пълния претендиран размер на иска-до сумата от 15 000.00
лева,отхвърля иска,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р.М.А.,ЕГН:********** ***,да заплати на К. Б.М.,ЕГН:********** ***.обл., на основание
чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК,сумата от 196.00/сто деветдесет и шест/лева, представляваща
сторени разноски в производството, определени по съразмерност и компенсация.
ОСЪЖДА Р.М.А.,ЕГН:********** *** заплати по сметка на
Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на 320.00/триста и двадесет/лева,както
и съдебни разноски в размер на 300.00/триста/лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване,пред Окръжен
съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: