№ 3412
гр. София, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110209642 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на *** против електронен фиш Серия Г № 0031798, издаден от
СДВР, с който, на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ, на жалбоподателя била
наложена имуществена санкция, в размер на 250 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за нарушение на материалния и
процесуалния закон (без конкретизация). Моли за отмяна на процесното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща представител. Намира
жалбата за неоснователна. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 20.03.2021 г., около 13:43 ч. неустановено по делото лице управлявало товарен
автомобил Мазда ЦХ5, ДК *** (собственост на ***) в гр. София, по бул. „Хр. Ботев” с посока на
движение от ул. „Лайош Кошут” към бул. „Ген. М. Скобелев“. При № 31 бил заснет от
автоматизирано техническо средство SD2D0010. В хода на извършена проверка било установено,
че не притежава валидно сключена и действаща към момента застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“, за което били издаден електронен фиш.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: електронен фиш;
1
извлечение от Търговски регистър; снимков материал; справка от Гаранционен фонд; справка за
собственост; заповед за утвърждаване на образец; удостоверение за одобрен тип; справка за
генериране и връчване на фиш.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и еднопосочна, по отношение
на описаната фактическа обстановка, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3
НПК, подробен анализ на доказателствата не е наложителен.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че фишът е издадени от компетентен
орган; в предвидената от закона писмена форма и съдържание, както и при спазване на
предвидения за това процесуален ред.
Не се установява кога и по какъв начин фишът е връчен на санкционираното лице, но и по
правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически
предхожда връчването му.
По приложението на материалния закон
Фишът е законосъобразен и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на 20.03.2021 г., около 13:43 ч. неустановено по
делото лице управлявало товарен автомобил Мазда ЦХ5, ДК *** (собственост на ***) в гр. София,
по бул. „Хр. Ботев” с посока на движение от ул. „Лайош Кошут” към бул. „Ген. М. Скобелев“, като
при № 31 бил заснет от автоматизирано техническо средство SD2D0010, а в хода на извършена
проверка било установено, че не притежава валидно сключена и действаща към момента
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че
дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ - да ползва моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване има сключен и действащ договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. При липса на данни
2
за конкретно физическо лице, ползвало автомобила, но и с оглед разпоредбата на чл. 638, ал. 4 КЗ,
законосъобразно фишът е бил адресиран срещу собственика на превозното средство.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. От субективна
страна деянието е извършено при форма на вина - непредпазливост, тъй като нарушителят е бил
длъжен да следи за наличието на сключена застраховка /общественоопасния характер на деянието/;
предвидими са общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения,
свързани с репариране на вреди от евентуално настъпило, но е неглижирал настъпването на
общественоопасните последици, без причините за това да се отразяват върху ангажирането на
отговорност (разпоредбата на чл. 574, ал. 10 КЗ има отношение към служебната дерегистарция на
превозните средства – виж ал. 11, но не и към задълженията на водачите да имат застрахователно
покритие).
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в КЗ задължения на
физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен
противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
възможността за уреждане на претенции за вреди от ПТП, поради което следва да се приеме, че
обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че
същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на санкцията
Съгласно нормата на чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 КЗ, когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глоба
3
от 250 лева за физическо лице или имуществената санкция от 2 000 лева – за юридическо лице или
едноличен търговец. Санкцията е във фиксиран размер, поради което и подробни разсъждения по
индивидуализацията й са безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно –
100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че фишът е законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия Г № 0031798, издаден от СДВР, с който, на
основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ, на *** била наложена имуществена
санкция, в размер на 250 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати на СДВР сумата от 100 (сто) лева – деловодни
разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4