№ 8
гр. Ивайловград, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЖИВКО Д. ЯНКОВ
при участието на секретаря Красимира Анг. Х.
като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Гражданско дело №
20215650100129 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид и съобрази следното:
Предявен е иск от М. АТ. ХР. с ЕГН ********** и Т. М. М.. с ЕГН
********** и двамата от с. Черни Рид, общ. Ивайловград, Хасковска област,
ул. „Първа“ № 9, против Т.С.К. от гр. Ивайловград, ул.„Шипка“ № 6, вх.А,
ап.13. Искът е с правно основание чл. 124 от ГПК.
В исковата молба се сочи, че двамата ищци са съпрузи, сключили
граждански брак на 10.04.1990 г. Живеели в имот, намиращ се в с. Черни
Рид, общ. Ивайловград, Хасковска област, ул. „Първа“ № 9, от 2004 г. с
идентификатор 80995.888.9902 /осемдесет хиляди деветстотин деветдесет и
пет точка осемстотин осемдесет и осем точка девет хиляди деветстотин и две/
по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-8477/15.08.2019г. на началника на СГКК- Хасково с площ на поземления
имот 1649 кв.м. (хиляда шестстотин четиридесет и девет квадратни метра), с
трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно
ползване - ниско застрояване /до 10 м/, предходен идентификатор :
80995.888.9901; 80995.34.93, при граници и съседи на имота : 80995.888.9903,
80995.34.93 и 80995.888.9901, ведно е построена в имота двуетажна жилищна
сграда с идентификатор 80995.888.9902.1 със застроена площ от 83 кв.м.,
както и стопански постройки, едната с идентификатор 80995.888.9902.2 с
площ от 16 кв.м., непосредствено до къщата от източната страна и другата с
идентификатор 80995.888.9902.3 с площ от 57 кв.м. на един етаж в най-
южната част на двора.
Техен родственик бил купил имота от отв. Т.К. за 1500 лева още през
1997 г., като платил парите ответника пред двама свидетели. След това
1
предоставил къщата на ищците за живеене, с уговорката ответникът да я
прехвърли документално направо на тяхно име. От 2003 г., ищците били в
имота като собственици, очаквайки да направят сделката окончателно. През
това време започнали ремонти, за да направят къщата обитаема. Първо
оправили покрива, който течал, разширили балкона, като го доградили.
Сменили дограмата и вратите. Направили обора, който имал останали само
част от две стени, направили навес до къщата, както и вътрешни баня и
тоалетна. Не били направили всичко наведнъж, но за няколко години се
справили. В този дом израснали децата им. По нотариален акт имота бил 1110
кв.м., в действителност винаги били владели двор с площ от 1649 кв.м., както
е по скица. През всичките тези години били плащали данъците, в данъчна
служба имотът се водел на тяхно име, в кадастъра също. В Община
Ивайловград по разписния лист се водел на още по - стария собственик
М.Х.А който бил продал през 1993 г. имота на ответника.
Предвид изложеното считат, че са придобили имота по давностно
владение повече от 10 години, а именно от 2004 г. момента на подаване на
исковата молба. През годините ответникът нямал претенции, но не
съдействал да направят окончателната сделка. За първи път бил предявил
претенции през 2019 г., като искал още пари с аргумент, че били малко на
времето, които претенции ищците отблъснали.
Молят да бъдат призовани на съд и след като докажат твърденията си,
съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника, че ищците са изключителни собственици на процесния имот, на
основание давностно владение повече от 10 години, а именно -17 години.
Молят да бъдат допуснати трима свидетели, които ще установят
обстоятелствата, кога, как и при какви обстоятелства се били разплатили за
имота с ответника, от кога владеят процесния имот за себе си, постоянно,
непрекъснато, явно и несъмнено, какви ремонти са извършили.
Ответникът, в законоустановения едномесечен срок дава отговор на
исковата молба, като счита иска за допустим и основателен. Заявява изрично,
че признава иска. Откакто било извършено плащането, никога той и
семейството му не били оспорвали правото на собственост на ищците. Поради
направеното признание и на осн чл. 78, ал.2 от ГПК, моли разноските да
бъдат възложени на ищците.
Съдът е указал на ищците, че следва да докажат, че владеят имота от
времето, сочено от тях в исковата молба, подобренията направени от тях в
имота, както и, че посоченият в Удостоверение № 17/01.02.2018 г., № 31 по
неодобрения кадастрален план и разписен лист на с. Черни рид, записан на
името на М.ХР.А. и процесния имот с кадастрален номер 80995.888.9902 са
един и същ имот, респ., че М.ХР.А. и М.Х.А са две имена на едно и също
лице, доколкото в молбата се твърди, че в Община Ивайловград по разписен
лист имотът се водел на М.Х.А
В съдебно заседание ищците се предстваляват от адв. Д.И. и адв. В.К. с
пълномощно по делото. Ответникът се явява лично без процесуален
2
представител. В съдебно заседание е извършен разпит на свидетелите Ш.М.Б,
М. Б. М. и Ю. М. А..
Приобщени доказателства:
Скица на поземлен имот № 15-8509000 от 18.09.2019 г. от Служба
по геодезия, картография и кадастър - гр. Хасково; Удостоверение за
данъчна оценка изх. № **********/ 26.10.2021г. издаден от община
Ивайловград; Удостоверение, че имота по разписен лист на с.Черни рид,
общ. Ивайловград е записан на името на М.ХР.А. № 17 от 01.02.2018г. ;
копие от първата страница на Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот между М.Х. А. и Т. СЛ. К.; Удостоверение за търпимост №
11 от 07.06. 2018г.; Удостоверение от Дирекция , „АПИОЧР“ при Община
Ивайловград, че недвижимият имот посочен в молбата - декларация не е
общинска собственост и няма предприети учредителни процедури за
нуждите на общината; Удостоверение № 291 от Дирекция „
Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“
при Областна администрация при област Хасково, че поземления имот ведно
с построената в имота сграда не са актувани с акт за държавна собственост;
Копие от личната карта на ищцата М. АТ. ХР.; Пълномощни от адв. Д.И. и
адв.В.К., екземпляр от вписаната искова молба при съдията по вписвания при
служба по вписвания при РС – Ивайловград с вх. № 471 от 28.10.2021г.,
ведно с платена д.т. ; отговор на исковата молба с вх. № 472/ 17.02.2022 г.;
изискани справки от НБД „Население“; Удостоверение за идентичност на
лице с различни имена с изх. № 150 от 14.11.2018г. издадено от община
Ивайловград, че М.Х.Ае с имена М.ХР.А. починал на 09.02.2007г., с ЕГН
********** са имена на едно и също лице.
Установена фактическа обстановка:
От представената скица на поземлен имот № 15-8509000 от 18.09.2019
г. от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Хасково, е видно, че
като собственици на изота са вписани ищците Т. М. М.. и М. АТ. ХР.;
От Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/ 26.10.2021 г.,
издадено от община Ивайловград се установява, че като собственици на
имота са вписани М.А.Х. и Т. М. М... От представено Удостоверение №
17/01.02.2018 г. се установява, че неодобрения кадастрален план и разписен
лист на с. Черни рид, общ. Ивайловград, обл. Хасковска, поземленият имот е
записан на името на М.ХР.А.. От удостоверение за идентичност №
150/14.11.2018 г. се установява, че имената М.Х.А. и М.ХР.А. са две имена на
едно и също лице.
От представени удостоверения е установено, че имотът не е държавна
или общинска собственост.
Имотът бил продаден на ответника Т.С. К. от М.Х.А. и Ф.Ю. А. за което
е съставен Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №132,
т.І, нот.дело № 182/93 г. от 10.12.1993 г.
От свидетелските показания на св. Ш.М.Б се установява, че ищците
3
живеят в имота от 2004 г. Имотът бил закупен от ответника от втория баща на
ищцата М.А.Х. за нейното семейство. От 2004 г. в имота живеело само
семейството на ищците.
От показанията на св. М. Б. М. се установява, че от 2004 г. ищците
живеят в имота. Направили много подобрения. Не са били обезпокоявани от
никого и на свидетеля не е известно някой друг да е предявявал претенции
към имота.
От показанията на св. Ю. М. А. се установява, че същият е внук на М.А.
и Ф.А.. Дядо му и баба му продали имота на ответника Т.С., а впоследствие
той продал имота на М.Х. – втория баща на ищцата М.Х.. Втория баща на
ищцата, който нямал собствени деца бил купил имота, с цел да го предостави
на ищците, които живеели в имота от 2004 г., поддържали го и извършвали
ремонти и подобрения в него – ремонтирали обора, направили, прекарали
вода, сложили хидрофор, направили си баня, лятна кухня, ограда и други
подобрения. На свидетеля, като съсед не му е известно някой да им е пречил
да живеят в имота или да е предявявал някакви претенции към тях за имота.
Ответникът Т. СЛ. К. не оспорва предявения иск. Няма претенции. Бил
продал имота още през 1996-1997 г. на втория баща на ищцата, с когото били
постоянно неразделни и заедно и си имали доверие. Бил получил навремето
уговорената сума за имота. Впоследствие синът му влязъл в затвора,
съпругата му починал и „нещата си останали така“. Вторият баща на ищцата
също не настоявал да направят прехвърлянето. Ищците си плащали всичко по
имота.
Показанията на разпитаните по делото свидетели, както и становището
на ответника, дадено по същество следва да се кредитират като взаимно
кореспондиращи, непротиворечиви и базиращи се на преки и непосредствени
впечатления.
Правни изводи
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК, с който се моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че ищците са
изключителни собственици на процесния имот, на основание давностно
владение повече от 10 години, а именно -17 години.
За да е осъществен фактическият състав на придобивния способ по
давностно владение е необходима да бъде установено, че ищецът
осъществява фактическа власт върху имота и го държи като свой, както и, че
е изтекъл предвидения в закона давностен срок според вида владение.
Съгласно чл. 70 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта
на правно основание годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била
опорочена.
В конкретния случай от свидетелските показания, а и от самия ответник
се установява, че праводателят на ищците М.Х. е купил имота от ответника,
4
без обаче собствеността да бъде прехвърлена в предписана от закона писмена
форма. Сделката се е осъществила през 1996 – 1997 г., а ищците владеят
имота от 2004 г.
Съгласно чл. 70, ал.1 от ЗС е достатъчно добросъвестността да е
съществувала при възникване на правното основание, а според ал.2 на същия
член добросъвестността се предполага до доказване на противното, т.е. в
тежест на ответника по делото е да обори законоустановената презумпция,
каквито доказателства по делото не са ангажирани.
Съгласно чл. 79, ал.2 от ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот, ако владението е добросъвестно, се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Добросъвестният владелец, придобил имота на правно основание от
несобственик, става собственик, ако упражнява фактическата власт върху
него постоянно, непрекъснато, спокойно и явно в продължение на давностния
срок, предвиден в закона.
За установяване осъществяването на фактическа власт на ищците върху
имота, с намерение за своене, са събрани гласни доказателствени средства
чрез свидетелските показания.
Съдът приема, че по делото е доказан обективният елемент от
придобивната давност – осъществяването на фактическа власт върху имота от
страна на ищците. Намерението за своене на вещта се предполага. Ответникът
не е се противопоставял на обявеното от ищците намерение да своят имота в
продължение на предвидения в закона срок.
За пълнота следва да се отбележи, че ищците са владели имота
непрекъснато повече от 10 години, упражнявайки фактическата власт върху
него постоянно, спокойно и явно, което също е предпоставка за придобиване
правото на собственост, независимо дали владението е добросъвестно.
По изложените по – горе съображения, съдът счита, че следва да бъде
уважен предявеният установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване
за установено по отношение на ответника, че ищците са изключителни
собственици на имот намиращ се в с. Черни Рид, общ. Ивайловград,
Хасковска област, ул. „Първа“ № 9, с идентификатор 80995.888.9902
/осемдесет хиляди деветстотин деветдесет и пет точка осемстотин осемдесет
и осем точка девет хиляди деветстотин и две/ по кадастрална карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-8477/15.08.2019г. на
началника на СГКК- Хасково с площ на поземления имот 1649 кв.м. (хиляда
шестстотин четиридесет и девет квадратни метра), с трайно предназначение
на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско
застрояване /до 10 м/, предходен идентификатор: 80995.888.9901;
80995.34.93, при граници и съседи на имота : 80995.888.9903, 80995.34.93 и
80995.888.9901, ведно е построена в имота двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 80995.888.9902.1 със застроена площ от 83 кв.м., както и
стопански постройки, едната с идентификатор 80995.888.9902.2 с площ от 16
кв.м. и другата с идентификатор 80995.888.9902.3 с площ от 57 кв.м., въз
5
основа на изтекла в тяхна полза петгодишна придобивна давност като
добросъвестни владелци, считано от 2004 г.
С оглед изхода на делото, ищците имат право на претендираните от тях
направени разноски в р-р на 59.25 лв.(петдесет и девет лв. и 25 ст.),
представляваща дължима държавна такса, както и сумата от 1000 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Ответникът не претендира разноски. Досежно молбата му, че на осн. на
осн чл. 78, ал.2 от ГПК, поради направеното признание на иска разноските да
бъдат възложени на ищците, съдът счита, че същата е неоснователна
Действително, нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК гласи, че ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат на ищеца. За да сме в хипотезата на тази норма, обаче,
следва да са налице кумулативно две предпоставки – първата ответникът да
не е дал повод с поведението си за завеждане на делото и втората – да е
признал иска. В конкретния случай липсва първата предпоставка. От
материалите по делото се установи, че купувачът на имота М.Х. е изпълнил
задължението си да заплати на ответника - продавач исканата от него цена за
имота. Без активната роля на ответника и неговото съдействие не
собствеността не би могла да бъде прехвърлена в предписаната от закона
писмена нотариална форма. Именно липсата на съдействие от страна на
ответника е породило правния интерес и дало повод на ищците за завеждане
на делото.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците
направените от тях разноски по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Т. СЛ. К.
с ЕГН ********** по предявеният установителен иск с правно основание чл.
124 от ГПК, че М. АТ. ХР. с ЕГН ********** и Т. М. М.. с ЕГН **********,
са собственици по давностно владение на недвижим имот, намиращ се в с.
Черни Рид, общ. Ивайловград, Хасковска област, ул. „Първа“ № 9, с
идентификатор 80995.888.9902 /осемдесет хиляди деветстотин деветдесет и
пет точка осемстотин осемдесет и осем точка девет хиляди деветстотин и две/
по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-8477/15.08.2019г. на началника на СГКК- Хасково с площ на поземления
имот 1649 кв.м. (хиляда шестстотин четиридесет и девет квадратни метра), с
трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно
ползване - ниско застрояване /до 10 м/, предходен идентификатор :
80995.888.9901; 80995.34.93, при граници и съседи на имота : 80995.888.9903,
80995.34.93 и 80995.888.9901, ведно е построена в имота двуетажна жилищна
сграда с идентификатор 80995.888.9902.1 със застроена площ от 83 кв.м.,
както и стопански постройки, едната с идентификатор 80995.888.9902.2 с
6
площ от 16 кв.м. и другата с идентификатор 80995.888.9902.3 с площ от 57
кв.м., въз основа на изтекла в тяхна полза петгодишна придобивна давност
като добросъвестни владелци, считано от 2004 г.
ОСЪЖДА Т. СЛ. К. с ЕГН ********** да заплати на М. АТ. ХР. с ЕГН
********** и Т. М. М.. с ЕГН **********, направените от тях по делото
разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на
1059.24 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________
7