Р Е Ш
Е Н И Е
№ / .10.2019г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Членове:
Ирена ПЕТКОВА
Иван СТОЙНОВ – мл.с.
при
секретаря Галина СЛАВОВА,
като
разгледа докладваното от съдия Н.
НЕДЕЛЧЕВА,
въззивно гр. дело №1127 по описа за 2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
от ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №35994/20.05.2019г. на „СОЧИ СТАР" ЕООД,
ЕИК:********* срещу решение №1566/15.04.2019г., постановено по гр.
дело №2395/2018г., с която са отхвърлени предявените от дружеството срещу
„ИСКРА 1“ ЕООД, ЕИК ********* обективно кумулативно и евентуално съединени
искове с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване по отношение на
ответника на престъпни обстоятелства по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като недопустимо, неправилно,
непълно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. На първо
място счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл извън диспозитивното
начало, както е разгледал въпроси, които са в обхвата на НПК, но все извън
обхвата и фактическия състав на правното основание визирано с първичния иск и
множеството уточняващи молби към него-специален установителен иск по чл.124,
ал.5 от ГПК. Счита, че Решението е недопустимо и на отделно правно и фактическо
съображение, а именно Гражданският съд е иззел компетентността на Наказателния
съд като е дал приоритет на себе си, вместо да възприеме влязлото в сила
съдебно решение на Наказателния съд и действал не като гражданска инстанция.
Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като противно на служебното начало,
съдът не е дал по своя инициатива указания относно възможността на страните да
конституират като задължителен необходим другар дружеството „Златна палма"
ООД на мястото на ответника, правоприемник на правата му по Договор за цесия от
08.02.2013 г, с който се прехвърля вземането между тях, постановено и
установено с Решението на ВРС по гр.д № 4959/2011. На следващо място се твърди,
че решението е непълно, а от там и неправилно, тъй като не са обсъдени всички
приети по делото доказателства, а свидетелските показания са интерпретирани
погрешно. Твърди се също, че решението е постановено и при съществено нарушение
съдопроизводствените правила, свързани с извършения от съда непълен и
неточен доклад на предявените искове и събиране на доказателствата. По
изложените по-горе съображения моли да бъде отменено обжалваното решение, като му бъдат присъдени разноските,
направени пред двете инстанции. В о.с.з.
жалбата се поддържа от представляващия дружеството и от пълномощник.
Ответната страна „Искра 1“ ЕООД чрез
депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощниците си оспорва въззивната
жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение. Счита за категорично
неоснователно възражението, че съдът се е произнесъл извън диспозитивното
начало доколкото е разгледал и изследвал въпроси извън обхвата на разпоредбата
на чл. 124, ал.5 ГПК. Счита за изцяло невярно и възражението, че гражданският
съд е отменил решението на наказателния като е приел, че няма престъпно деяние.
В заключение се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
правило и законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,
касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството
е образувано по обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 5 ГПК предявени от СОЧИ СТАР ЕООД, ЕИК *********, срещу
ИСКРА 1 ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна за установяване по отношение на
ответника на престъпни обстоятелства по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК, изразяващи
се в съзнателно ползване на неистински частни документи и с невярно съдържание,
а в условията на евентуалност за установяване по отношение на ответника на
престъпни обстоятелства по чл.309, ал.1 НК, изразяващи се в съставяне
на неистински частни документи, представени по гр.д.№4959/2011г. по описа
на ВРС, 14 състав - договор за посредничество при покупко - продажба на
недвижим имот от 15.06.2010г., сключен между ИСКРА 1 ЕООД и Херберт Рихард
Краус за апартамент 13 с площ от 143,32 кв.м., находящ се в апартаментен
комплекс „Принцес Резиденс", гр. Балчик с придружен превод на немски език
на този договор, както и резервационно споразумение от 15.06.2010г. към
този договор между същите лица с придружен превод на немски език, резервационно
споразумение от 11.06.2010г. с посочените по него страни - СОЧИ СТАР ЕООД и Иванка Динева Липке
относно апартамент 59 с площ от 63,74 кв.м., находящ се в апартаментен комплекс
„Принцес Резиденс", гр. Балчик, които престъпни обстоятелства са от
значение за отмяна на влязло в сила Решение по гр.д. №4959/2011г. по описа на
ВРС, 14 състав, когато извършителят на
деянието е останал неоткрит. Ищецът излага, че за него е налице правен
интерес от предявяване на тези установителни искове по следните съображения: С
влязло в законна сила решение №3860/03.09.2012г., постановено по гр. дело
№4959/2011г. на ВРС, потвърдено с решение от 18.12.2012г. по в.т.д. №2634/2012г.
на ВОС, „СОЧИ СТАР“ ЕООД било осъдено да заплати на „ИСКРА 1“ ЕООД, сумата от
21 816.87 лв. с ДДС - левова равностойност на 11 154.79 евро, представляваща
дължимо възнаграждение по сключен между страните Договор за ексклузивно
търговско посредничество от 25.05.2009г., за осъществяване на сделки -
покупко-продажби на недвижими имоти, предмет на договора за посредничество, с
идентификатор № 02508.87.82.13 21 и № 02508 87.82. 13.22, представляващи
апартаменти в хотел „Принцес Резиденс" на ул. „Залез" в гр. Балчик,
Област Добрич; сумата 9090.37 лв. - левова равностойност на 4 647.83 евро,
представляваща уговорена неустойка в раздел I, чл. 4 от договора за сключване
на сделка с посочените имоти, от възложителя, без участието на посредника, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата
молба - 01.04.2011г. до окончателно им изплащане, на основание чл. 51 ТЗ, чл.
92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД. В това производство ищецът „ИСКРА 1“ ЕООД,
представляван от управителя К. Благоева Нейкова основал изправността си на
сключени между страните договори за посредничество, представени в съдебно
заседание, за които се твърди, че са неистински, т.е. им е придаден вид, че
представляват конкретно писмено изявление на други лица, а не на тези, който
действително са ги съставили - договор за посредничество при покупко - продажба
на недвижим имот от 15.06.2010г., сключен между ИСКРА 1 ЕООД и Херберт Рихард
Краус за апартамент в апартаментен комплекс „Принцес Резиденс", гр. Балчик
с придружен превод на немски език на този договор, резервационно споразумение
от 15.06.2010г. към този договор между същите лица с придружен превод на немски
език, резервационно споразумение от 11.06.2010г. с посочените по него
страни - СОЧИ СТАР ЕООД и Иванка Динева Липке относно апартамент 59 в същия
комплекс. На следващо място се излага, че с решение №94/26.01.2016г. по НАХД
5330/2015г. на ВРС, К. Благоева Нейкова е призната за невиновна за това, че
през месец февруари 2012г. в гр. Варна, в съдебно заседание по гр. дело
№4959/2011 г. по описа на ВРС XIV състав, съзнателно се е ползвала от
неистински частни документи, а именно договор за посредничество при
покупко-продажба на недвижим имот от 15.06.2010г. между Херберт Рихард Краус и
„Искра 1" ЕООД за ап.№13, с площ от 143,32 кв.м., находящ се в
апартаментен хотел „Принцес Ризиденс" гр.Балчик с придружен превод на
немски език с име „VERMITTLUGSVERTRAG" и резервационно
споразумение от 11.06.2010г. между „Сочи стар" ООД и Иванка Динева Липке
за ап.59 с площ 63,74 кв.м., находящ се в апартаментен хотел „Принцес
Резиденс" гр.Балчик, като от нея за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност -престъпление по чл.316 вр.чл.309, ал.1 НК. Решението
на наказателния съд било потвърдено с решение по ВНАХД 366/2016г. на ВОС,
влязло в сила в деня на неговото постановяване. Според ищеца съобразно мотивите
на постановените от решения, документите са неистински, тъй като не носят
подписите на лицата, които се сочат за техни автори, а извършителят на тези
престъпления, е останал неразкрит. Излага, че след като деянието – „ползване на неистински
документи“ съставлява престъпление, но подсъдимата К. Нейкова е призната за
невиновна, то извършителя му е останал неразкрит. Сочи, че с влязло в сила
Постановление от 04.12.2017 година, ВРП е отказала да образува наказателно
производство срещу неизвестен извършител, на основание чл.24, ал.1, т.3 НПК -
наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона
давност. Счита, че ответникът е именно лицето, на което ще бъде
противопоставено установеното престъпно обстоятелство. Съгласно дадените с TP № 5 по
т.д № 5/2012г. на ОСГТК разяснения относно приложното поле на чл. 303, ал. 1,
т. 2, пр. 1-во ГПК и изключения наказателноправен процесуален способ за
установяване на престъпление с влязла в сила присъда, респ. споразумение по
НПК, то за ищеца е налице правен интерес от установителните искове за факта на
престъплението по чл. 124, ал. 5 ГПК. По изложените съображения моли
предявените от го искове да бъдат уважени.
Ответникът
чрез депозирания писмен отговор оспорва предявените искове като недопустими, а
в условията на евентуалност -като неоснователни. На първо място счита, че
ищецът няма правен интерес от търсената защита, доколкото посочените документи
не мотивирали съда при постановяване на осъдителното решение по гр. дело
№4959/2011г. на ВРС за заплащане на дължимото възнаграждение по договор за
посредничество от 25.05.2009 г. Счита, че твърдяното престъпно деяние не е от
значение за гражданското правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение
по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Твърди, че искът за установяване неистинността на
документите е недопустим, тъй като ищецът е пропуснал да ги оспори по реда на
чл.193 ГПК в исковото производство, а с Решение № 3 от 01.06.2017 година,
постановено по т.д. №2243/2016г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, е оставена без
уважение молбата на „Сочи Стар" ЕООД за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1,
т. 2, пр. първо ГПК на влязлото в сила решение № 3860 от 03.09.2012 година по
гр.д. № 4959/2011 година на ВРС. На следващо място излага, че не е пасивно
легитимиран по предявените искове, доколкото като юридическо лице не може да
носи лична отговорност, а и не може да е извършител на престъпление.
Доказателствата по гр.д.№4959/2011г. на ВРС са представени от процесуалния
представител на дружеството по делото, а образуваното срещу управителя на
„Искра 1" ЕООД - К. Н. Н. наказателно производство за престъпление по
чл.316, във с вр.чл.309, ал.1 НК, е приключило с оправдателна присъда. В
заключение моли за постановяване на решение, с което исковете бъдат отхвърлени
като неоснователни, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От представеното влязло в сила решение,
постановено по гр. дело № 4959 по описа за 2011г. на ВРС, се установява, че „Сочи
стар” ООД, ЕИК *********, представлявано от М.Д.А. и В. В. А. е осъдено да
заплати на „Искра 1” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от К. Благоева Нейкова
сумата от 21816.87 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за поръчка от 25.05.2009 г. и сумата от 9090.37 лева, представляваща договорна неустойка по раздел І, чл.4 от договора, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 01.04.2011 г. до окончателното им изплащане, на осн. чл. 51
ТЗ, вр. чл.92, ал.1, вр.чл.86 ЗЗД, при
участието на третото лице – помагач на страната на ответника „Ив Стар”, ЕИК
*********, представлявано от М.Д.А..
За да постанови решение в този смисъл,
първоинстанционният съд е счел, че страните са били валидно обвързани от
договор за посредничество от 25.05.2009 г., като в изпълнение на същия „Искра 1“
ЕООД е сключило три договора за посредничество с потенциални купувачи за
недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти в комплекс „Принцес
Резиденс”, гр.Балчик както следва: на 20.07.2010г.-
с Х. Б. Г. за студио № 44 с площ 46.03 кв.м. и цена 59 774 евро; на 15.06.2010г.
- с Х. Р.К. за ап.№ 13 с площ 143.32 кв.м. и цена 200 424 евро, и с И. Д. Л. за
ап.№ 59 с площ 63.74 кв.м. и цена 128 720 евро. От своя страна „Сочи стар“ ООД
не е подписало резервационните споразумения, подписани от бъдещите купувачи със
задължение да пази за купувача запазения имот и да сключи предварителен договор
за същия в посочения в споразумението срок. Внесеният депозит от потенциалните
купувачи е върнат на същите от представляващия Искра 1 ЕООД поради това, че
продавачът не е подписал резервационно споразумение и предварителен договор за
продажба.
С влязло в
сила Решение по НАХД № 5330/2015г. по описа на ВРС обвиняемата К.
Б. Н. е призната за невинна в това, че през месец
февруари 2012г. в гр.Варна, в съдебно заседание по гражданско дело №
4959/2011г. по описа на Районен съд -гр.Варна - XIV състав, съзнателно се е
ползвала от неистински частни документи, а именно договор за посредничество при
покупко-продажба на недвижим имот от 15.06.2010г. между Х. Р.К. и „Искра 1“
ЕООД за ап.№13, с площ от 143,32 кв.м., находящ се в апартаментен хотел
„Принцес Ризиденс“ гр.Балчик с придружен превод на немски език с име
„VERMITTLUGSVERTRAG“ и
резервационно споразумение от 11.06.2010г. между „Сочи стар“ ООД и И. Д. Л. за
ап.59 с площ 63,74 кв.м., находящ се в апартаментен хотел „Принцес Резиденс“
гр.Балчик, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност - престъпление по чл.316 вр.чл.309, ал.1 НК, поради което и на
основание чл.304 НПК е оправдана по така възведеното обвинение.
В мотивите е
прието, че деянието е несъставомерно от обективна и субективна страна. Липсата
на обективна страна се установявала от факта, че обв. Н. не е участвала в
съдебното заседание на 21.02.2012г. по гр. дело № 4959/2011г. на ВРС, ХІV
състав. Документите били представени от проц. представител на ищцовата страна в
с.з. на 21.02.2012г. На следващо място съдът е приел, че не е налице и
субективната страна на деянието, тъй като безспорно е установено, че и Л. и К.
са получили документите в домовете си и лично са ги подписали, като са върнали
формулярите на обв. Н.. Несъответствието в подписите на някои от местата не
може да бъде обяснено от никой от двамата. Но в същото време от заключението на
тройната съдебно-графологична експертиза тези подписи не са изпълнени и от обв.
Н.
С
Постановление от 04.12.2017г., ВРП е отказала разпореждане на проверка и
образуване на наказателно производство по чл.309, ал.1 НК срещу неизвестен
извършител, за изготвяне на неистински документи /договор за посредничество при
покупко-продажба на недвижим имот от 15.06.2010г. между Х. Р.К. и „Искра 1“
ЕООД за ап.№13, с площ от 143,32 кв.м., находящ се в апартаментен хотел
„Принцес Ризиденс“ гр.Балчик с придружен превод на немски език с име
„VERMITTLUGSVERTRAG“ и
резервационно споразумение от 11.06.2010г. между „Сочи стар“ ООД и Иванка
Динева Липке за ап.59 с площ 63,74 кв.м., находящ се в апартаментен хотел
„Принцес Резиденс“ гр.Балчик/, на осн чл.24, ал.1 т.3 НПК, поради изтекла
давност за наказателно преследване, съгл. чл.80, ал.1, т.4 НК. Същото е
потвърдено с Постановление от 23.01.2018г. на ОП Варна.
В о.с.з. проведено на 01.02.2019г. е разпитана
св. К. П., която излага, че в периода месец ноември 2006г. до месец ноември 2010г. е работила като офис
сътрудник в Искра 1 ЕООД. В повечето случаи тя подготвяла договори за
посредничество, резервационни споразумения, предварителни договори за
покупко-продажба с клиентите. Възможно е да имало и такива, които шефовете ѝ
са изготвяли без нейно знание. Посочените документи са бланкови, които стоят на
компютър и всеки имал достъп до тях. Знае, че между страните е имало сключен договор за посредничество за
всички обекти в „Блек сий Принцес резиденс“, гр.Балчик. Искра 1 ЕООД са
разполагали с необходимите документи, за да изпълняват своите задължения по договора
за посредничество, имали са скици, ценова листа на всеки един апартамент.
Познава Х. Б. Г. и го е виждала в офиса. Чувала е и името В. Л., но те са от
контактите на К. Н.
В о.с.з., проведено на 15.03.2019г. са разпитани
останалите водени от страните свидетели.
Св. Л. си спомня, че преди около 10 години е
имала отношения с фирма „Искра 1” ЕООД. Посещавала е комплекс „Принцес
Резиденс” в гр.Балчик, като е имала намерение да купи недвижим имот в България.
Влязла за да огледа апартамент на четвъртия етаж. К. Н. ѝ казала, че ако
ще купува апартамент трябва да даде 500 евро или лева, и свидетелката
ѝ дала, но като казала че няма да
го купува, тя ѝ ги върнала. Свидетелката си спомня, че е подписала
някакъв документ, но няма спомен какво точно е подписала.
Св. Х. Г. заявява, че е посещавал комплекс
„Принцес Резиденс” в гр.Балчик. Искал
да си купи апартамент. К. му съдействала. Дал 500 евро, за да се сключи сделка,
но после му върнали парите.
Св. Е. И. К. знае, че „Искра 1” ЕООД е извършвало
посреднически услуги по продажба на имоти в гр.Балчик. Работила е в
дружеството, вкл. е раздавала флаери, за да рекламира тази му дейност.
Знае, че К. е имала купувачи за апартаментите. Виждала е св. Л. в офиса. К. Н.
и М. А. са били в близки приятелски отношения.
Спорът по настоящото дело касае частните
документи, представени по така цитираното гр. дело, а именно: 1. договор за
посредничество при покупко - продажба на недвижим имот от 15.06.2010г., сключен
между ИСКРА 1 ЕООД и Х. Р. К. за апартамент 13 с площ от 143,32 кв.м., находящ
се в апартаментен комплекс „Принцес Резиденс", гр. Балчик с придружен
превод на немски език на този договор, както и 2. резервационно споразумение от
15.06.2010г. към този
договор между същите лица с придружен превод на немски език; 3. резервационно
споразумение от 11.06.2010г. с посочените по него страни - СОЧИ СТАР ЕООД и
И. Д. Л. относно апартамент 59 с площ от 63,74 кв.м., находящ се в апартаментен
комплекс „Принцес Резиденс", гр. Балчик.
Видно от приетия договор за посредничество при
покупка на недвижим имот, сключен на 15.06.2010г., Искра ЕООД в качеството си
на изпълнител се задължава да предостави на Х.
Р. К. информация за имота, който му се предлага за купуване, а
възложителят се задължава да заплати възнаграждение. В анекса към договора е
описан ап. 13, находящ се в гр. Балчик, апарт-хотел Принцес Резиденс. Договорът
е придружен от превод на немски език. И двата екземпляра от договора са
подписани за възложител и изпълнител.
Прието по делото е резервационно споразумение от
15.06.2010г., с което продавачът Сочи Стар ООД се задължава да пази за купувача
Х. Р. К. и да не продава на трети лица в срок до 30.06.2010г. ап.13.
Резервационното споразумение е подписано само за купувач.
По делото
е представено и резервационно споразумение от 11.06.2010г., с което продавачът
Сочи Стар ООД се задължава да пази за купувача И. Д. Л. и да не продава на
трети лица в срок до 25.06.2010г. ап.59. Резервационното споразумение е
подписано само за купувач.
От заключението на съдебно - почерковата
експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че подписите за „Възложител" - „Auftraggeber" в Договор за посредничество при покупко - продажба на недвижим имот от 15.06.2010 год. /на първа
страница/, сключен между „Искра 1" ЕООД и Х. Р. К.
за апартамент №13, находящ се в
апартаментен хотел „Принцес Резиденс" в гр. Балчик с придружен превод на
немски /на втора страница/, са
изпълнени от Х. Р.К. Подписите за „Възложител" - „Auftraggeber" на втора страница в Договора за посредничество
от 15.
06.2010
г. на български и на трета страница в договора на немски език в частта Анекса
при описание на имота, не са изпълнени от Х. Р. К. Подписите за „Изпълнител"- „Auftragnehmer" в Договор за
посредничество при покупко - продажба на
недвижим имот от 15.06.2010 год, сключен между „Искра 1" ЕООД и Х. Р. К. за апартамент №13, находящ се в апартаментен хотел „Принцес
Резиденс" в гр Балчик с придружен предод на немски, са изпълнени от К. Б.Н.. Подписът,
положен срещу „Купувач" в Резервационно споразумение от 15.06.2010 г. между „Сочи
Стар" ООД и Х. Р. К., с придружен превод на немски, е изпълнен от лицето Х. Р. К. Подписът,
положен срещу „Купувач" в Резервационно споразумение от 11.06.2010 г., с посочени в него страни - „Сочи стар" ЕООД и И. Д. Л., относно
апартамент № 59 в апартаментен
хотел „Принцес Резиденс" в гр Балчик, не е изпълнен от И. Т. Д. – Л.
Предявените от ищеца искове с правно основание
чл.124, ал.5 ГПК по отношение на тези три документа са както следва: съзнателно ползване на
неистински частни документи и с невярно съдържание, а в условията на
евентуалност за установяване по отношение на ответника на престъпни обстоятелства по
чл.309, ал.1 НК, изразяващи се в съставяне на неистински частни
документи, представени по гр.д.№4959/2011г. по описа на ВРС, като се
твърди, че деянията са извършени от неизвестен извършител.
В настоящия случай ищецът извежда правния си интерес от така предявените
искове с възможността да поиска отмяна
на влязлото в сила решение по гр. дело №4959/2011г. по описа на ВРС, по което
те са били представени.
Съгласно разясненията,
съдържащи се в Тълкувателно решение № 5/14.11.2012г. по т. дело № 5/2012г., на
ОСГТКВКС в чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК законодателят е предвидил възможност да се иска отмяна, когато по
надлежен съдебен ред се установи "неистинност на документ", като под
"надлежен ред" се има предвид влязла в сила присъда за документно
престъпление (престъпно съставяне на документ за престъпления по чл. 308 НК, чл. 309 НК, чл. 311 НК до чл. 314 НК) или установяване на
същото от гражданския съд чрез иск по чл. 124, ал. 5 ГПК (чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.)), когато наказателното
преследване не може да бъде възбудено или е прекратено, или е спряно поради
някоя от причините предвидени в НПК, чрез иск по чл. 124, ал.5 ГПК.
В разпоредбата на чл. 303, ал.1, т. 2 ГПК е посочено, че „престъпното действие“ следва
да е извършено от страната, или нейния представител.
Следователно, за да се мотивира правен интерес от иска по чл. 124, ал.5 ГПК може да се посочи бъдещо искане за отмяна по чл. 303 ГПК, като в
производството като ответници следва да бъдат конституирани - лицата извършили
престъплението предмет на установителния иск и лицата, по отношение на които
следва да се противопоставят установените с решението престъпни обстоятелства.
Искът, по който е образувано настоящото производство е предявен само
срещу дружество „Искра 1“ ЕООД, което е било ищец в гр. дело №4959/2011г. по
описа на ВРС, като се твърди, че престъпните действия, изразяващи се в съзнателно
ползване на неистински частни документи, евентуално „в съставяне на неистински
частни документи“ са извършени от неизвестен извършител.
Предявеният иск не е за установяване неистинност
на документи на осн. чл. 124, ал. 4 ГПК, тъй като възможността за това е
преклудирана, а за установяване на престъпно обстоятелство от значение за
отмяна на влязло в сила решение, на осн. чл. 124, ал.5 ГПК.
При така наведените твърдения, съдът намира, че
искът е недопустим поради липсата на правен интерес.
Твърдението на ищеца е, че престъпните деяния са извършени от
неизвестен извършител. Произнасянето по иск с така формулирания петитум не
обосновава наличието на правен интерес, тъй като няма да установи, че деянието
е извършено от страната или нейния представител.
Оставянето на производството без движение с даване на указания за
посочване на надлежен ответник е било безпредметно.
Ищецът не би могъл и да твърди друго, тъй като с влязла в сила присъда
управителката на ответното дружество К. Благоева Нейкова е била призната за
невинна в това, че през месец февруари 2012г. в гр.Варна, в съдебно заседание
по гражданско дело № 4959/2011г. по описа на Районен съд -гр.Варна - XIV
състав, съзнателно се е ползвала от неистински частни документи.
Именно поради тази причина с влязло в сила определение по г. дело
№13875/2017г. по описа на ВРС е било прекратено производство образувано по иск
с правна осн. чл. 124, ал.5 ГПК за престъпно обстоятелство, изразяващо се в
съзнателно ползване на неистински документ, осъществено от К. Н.
Ищецът представя прокурорско постановление, с което е потвърден отказ
да се образува наказателно производство срещу неизвестен извършител за изготвяне на неистински документ, поради
изтекъл давностен срок, на осн. чл. 80, ал.1, т.4 НК.
Ищецът не би могъл да
твърди, че ответното дружество е извършител на деянието, тъй като ЮЛ не могат
да носят наказателна отговорност, а тяхната правно-валидна воля се формира и
изразява от управителните им органи.
Действително по делото е представено
влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство на
посочено в чл. 124, ал. 5 ГПК основание, което е предпоставка за допустимост на иска.
Въпреки, наличието на
горната предпоставка обаче, искът се явява недопустим поради липса на правен
интерес, тъй като установяването на престъпно обстоятелство, извършено от
неизвестен извършител не е сред основанията за отмяна на влязло в сила решение.
На настоящия състав е
известна константата съдебна практика на ВКС, сред която преценката относно
вероятната основателност на молбата за отмяна, която евентуално би предявил
ищецът по иск с пр. осн. чл. 124, ал. 5 ГПК не следва да се прави от
сезирания с този иск съд, който да преценява и останалите доказателства по
делото, завършило с влязло в сила решение и по което престъпното обстоятелство
е обективирано като доказателство.
Преценката относно това
дали е основателна молбата за отмяна на влязло в сила решение, винаги се прави
само и единствено от съда, компетентен да се произнесе по нейната основателност
по реда на чл. 303 и сл. ГПК, но
настоящият състав следва да съобрази наличието на правен интерес от иска по чл. 124, ал. 5 ГПК, който винаги е конкретен
и се преценява въз основа на изложението от ищеца в исковата молба и поддържани
в хода на производството факти и обстоятелства.
В тази връзка настоящият състав съобрази, че за ищеца липсва правен
интерес от завеждането на иск с петитума, очертан в исковата молба, тъй като
евентуалното установяване на извършени документни престъпления от неизвестен
извършител /т.е. лице различно от насрещната страна или нейния представител/
изобщо не е сред основанията за отмяна, посочени в разпоредбата на чл. 303,
ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения съдът намира, че производството-като
образувано по недопустим иск следва да бъде прекратено, а постановеното
първоинстанционно решение – обезсилено на осн.чл. 270, ал. 3 ГПК.
На осн. чл. 78, ал.4 ГПК, ищецът следва да бъде осъдена да заплати на
ответната страна направените по делото разноски за производството пред двете
инстанции, които съдът, с оглед представените списъци за разноски,
доказателства за тях, и високата фактическа и правна сложност на делото
определя в общ размер на 2462.00 лв.
Водим от горното и на осн. чл. 270, ал.3 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение
№1566/15.04.2019г., постановено по гр. дело №2395/2018г. по описа на ВРС, 39-ти
състав и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2395/2018г. по описа на ВРС,
39-ти състав.
ОСЪЖДА „СОЧИ
СТАР“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Ангел
Кънчев № 71 ДА ЗАПЛАТИ на „ИСКРА 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „П.Ю.Тодоров“ № 26/28, вх. Б, ап.7, направените разноски по делото за производството
пред двете инстанции в общ размер на 2462.00/две
хиляди четиристотин шестдесет и два / лева, на осн. чл. 78, ал.4 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №1127/2019г. по описа на ВОС, ГО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.