Р Е Ш
Е Н И Е
.../21.6.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети
състав, гражданско отделение в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и първи
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
Иванова като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 345 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени кумулативно съединени
осъдителни искови претенции с пр.осн.чл.79, ал.1 и
чл.86 ЗЗД, във вр. чл.7, т.1, б.“б“ на Регламент 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети за заплащане на сумата 250 евро, представляваща
обезщетение за закъснял полет № FB 8193 на 04.10.2017 г. от летище Варна до летище
„Анталия“, РТурция, ведно със законната лихва от
подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата, както и разноски за
производството, на осн.чл.78 ГПК от ищец Г.Й.Й. с ЕГН ********** *** срещу
ответник „Б.е.“ АД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление ***, Аерогара София, представлявано от изпълнителните
директори ****и ****и от прокуриста ****.
В срока за отговор е постъпил
такъв от ответника, който оспорва изцяло предявеният иск по основание и по
размер и оспорва правото на ищеца да
получи обезщетение по Регламент 261/2004 г. на Европейския параламент и на Съвета от 11.02.2004 г. Сочи, че
представените с молбата доказателства не установяват елементите на
фактическия състав на правото на ищеца да получи обезщетение. При
липсата на елемент от фактическия състав на цитираната норма на Регламента, за
превозвачът не възниква задължението да плати обезщетение на пътника. Моли за
отхвърляне на иска и заплащане на обезщетение като прави възражение по чл.78,
ал.5 ГПК.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния
си представител ****не поддържа иска за главница, тъй като е налице плащане от
страна на ответника след подаване на исковата молба в размер на 250 евро, която
сума представлява обезщетение за закъснял полет. Тъй като не е заплатена законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане поддържа акцесорната претенция и моли за присъждане на съдебно-деловодните
разноски.
Ответникът,
редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание,.
Съдът след като взе предвид събраните в
производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност,
становищата на страните и на осн.чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От представените с молбата писмени
доказателства, приложени на листи 5-7 от делото, както и представените в
съдебно заседание от ищеца във връзка с възражението на ответника, съдържащи информация за полет № FB 8193 на 04.10.2017 г. от летище Варна до летище
„Анталия“, РТурция
във връзка със сключения между
страните договор за превоз на пътник по въздух с номер на резервация /ваучер/ №
ЕЕ050626 се установява, че по силата на същия
ответното дружество – превозвач е поело задължение да извърши въздушен превоз на 04.10.2017 г.
с полет
№ FB8193 от летище
Варна с час на излитане 06.50 ч. до летище Анталия с час на кацане 08.20 ч. местно време, но реалано полетът е извършен със закъсневие
от 4 часа. От същите се извежда извода,
че ответникът не е изпълнил задължението си точно и според условията на
договора като е допуснал закъснение на полета. Безспорно е, че закъснението е извън поведението на пътника, че същото е
допуснато от превозвача и че от това е настъпила пряка вреда за ищеца.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца е заявил, че претендираното
в производството обезщетение в размер на 250 евро е заплатено от ответното
дружество доброволно по сметка на процесуалния му представител за което
представя доказателство –
платежно нареждане в ПИБ АД от 25.02.2019 г., приложено на лист 20 от делото. Ищецът по
същество моли за уважаване на иска за обезщетение за забава за периода от
подаване на молбата 14.01.2019 г. до датата на която задължението е платено,
както и да му се присъдят разноските за производството.
Предвид
процесуалното поведение на ответника, съдът намира, че същият не оспорва твърденията в молбата, както и задължението
си към ищеца в претендирания размер. С оглед
представеното доказателство за извършено плащане в хода на производството след
подаване на исковата молба, съдът
приема, че извършеното плащане в полза на ищеца на претендираното
от него обезщетение в размер на 250 евро
в левовата равностойност на 488.96 лева по същество същото представлява изявление
на ответника за признание на задължението. Предявеният иск за главница в размер
на същата сума следва да се отхвърли
поради извършено плащане от ответника след подаване на исковата молба.
Доколкото ответникът не е
ангажирал доказателства, че е изпълнил при условията и в срока на договора
задължението си, а представеното доказателство води до извод, че изпълнението е
след подаване на исковата молба, съдът намира, че същият е изпаднал в забава
след писмена покана от 20.11.2018 г. – лист 8.
С исковата молба е заявена акцесорна
претенция за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от 250 евро от подаването на молбата
– 14.01.2019 г. до изплащането на сумата – 25.02.2019 г. Същото е в размер на
5.84 лева, изчислено с продукт www.calculator.bg.
Тъй като с поведението си ответникът е станал
причина за завеждане на делото и изплащането на задължението е извършено след
подаване на исковата молба, същият дължи
на ищцата разноски за производството за
платена държавна такса и възнаграждение
на един адвокат в размер на обща 350 лева, съгласно представения
списък по чл.80 ГПК и доказателства за плащания.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Й.Й. с ЕГН ********** *** срещу
„Б.е.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, Аерогара
София, представлявано от изпълнителните директори ****и ****и от прокуриста **** за заплащане на сумата 250 евро,
представляваща обезщетение за закъснял полет
№ FB 8193 на 04.10.2017 г. от летище Варна до летище „Анталия“, РТурция, на осн. чл.7, т.1, б.“б“ на Регламент 261/2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.
ОСЪЖДА „Б.е.“ АД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление ***, Аерогара София, представлявано от изпълнителните
директори ****и ****и от прокуриста **** да заплати
на Г.Й.Й. с ЕГН ********** обезщетение за
забава върху главница 250 евро за периода
от
подаване на молбата – 14.01.2019 г. до изплащането на сумата – 25.02.2019 г. в размер
на 5.84 /пет лева и 84 ст./ лева, на
осн.чл.86 ЗЗД,
както и разноски за производството в размер на 350 /триста и петдесет/
лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи с въззивна жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Районен
съдия: