№ 17810
гр. ********, 04.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря З.Р.Т.
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20241110112115 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от
„******************“ ЕАД, ЕИК: *************, седалище и адрес на
управление: гр. ************************, чрез адв. А. Б. от САК, срещу
„*********************“ АД, ЕИК: *************, седалище и адрес на
управление: гр. ********, бул. „*****************“ № 68, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от
1596,56 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1581,56 лв. и ликвидационни разноски в размер на
15,00 лв. по застраховка „**************” във връзка с настъпило на
02.08.2021 г. в гр. ************** ПТП с МПС марка „*********”, модел
„**********“, рег. № ***********, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 05.03.2024 г., до окончателното
изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 02.08.2021 г. в гр. **************
водачът Н. Н., управляваща МПС марка „*********“, рег. № ********** и
притежаваща валидна задължителна застраховка „*************” на
автомобилис*******е в ответното дружество, при извършване на маневра за
паркиране не съобразила разстоянието и габари*******е на паркираното
МПС марка „*********”, модел „**********“, рег. № ***********,
застраховано по валидна към датата на събитието имуществена застраховка
„**************” при ищцовото дружество с полица №
******************* г., при което реализирала ПТП със същия. Вследствие
настъпилото ПТП на автомобила, за който имало сключена застраховка
„**************”, били причинени щети, заведени при ищеца под №
********************. Били изготвени опис на ще*******е, калкулация и
1
ликвидационен акт по щета, въз основа на които на сервиза, извършил
ремонта на автомобила, било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 1581,56 лв. с преводно нареждане за групово плащане. Ищецът
предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната
застраховка „*************“ на автомобилис*******е за възстановяване на
изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1581,56 лв. и
ликвидационните разноски в размер на 15,00 лв., или всичко в общ размер на
1596,56 лв., но плащане не последвало. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
„*********************“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е
постъпило становище по същата чрез юрк. К.Р.. Процесуалният представител
оспорва предявения иск както по основание, така и по размер. Не оспорва, че
към дата на процесното ПТП за МПС марка „*********“, рег. № ********** е
съществувала задължителна застраховка „*************” на
автомобилис*******е в ответното дружество, както и че във връзка с
процесното ПТП ищецът, в качеството си на застраховател по имуществена
застраховка „**************“ за МПС марка „*********”, модел
„**********“, рег. № ***********, е заплатил застрахователно обезщетение в
твърдения размер. Изразява становище, че не са налице всички кумулативно
изискуеми предпоставки от фактическия състав на деликтната отговорност на
застрахования при ответника водач, а отговорността на застрахователя по
застраховка „Граждаска отговорност“ на автомобилис*******е била
функционално обусловена от установяването на деликната отговорност на
застрахования водач, като в случая не били ангажирани безспорни
доказателства за извършено от страна на последния противоправно поведение,
изразяващо се в нарушаване на конкретни правила за движение по пътищата.
В тази връзка сочи, че приложеният към исковата молба двустранен
констативен протокол за ПТП представлява частен свидетелстващ документ,
поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила. На следващо място твърди, че към датата на процесното ПТП между
водача на товарния автомобил и увреденото лице съществувало валидно
трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор, и вредите
били причинени при и по повод на изпълнение на трудовите задължения на
работника, поради което отговорността му по чл. 206 КТ към увреденото лице
– работодател, респ. към неговия застраховател по имуществена застраховка,
била ограничена до размера на уговореното месечно трудово възнаграждение.
В тази връзка изразява становище, че доколкото отговорността на
застрахователя по застраховка „*************“ на автомобилис*******е е
функционално обусловена и еднаква по обем и обхват с отговорността на
застрахованото лице-делинквент, то за ответника евентуално би възникнала
отговорност за изплащане на обезщетение до размер на месечното трудово
възнаграждение на водача, чиято ************* е застрахована при него. С
2
оглед на това, счита, че встъпилият в правата увреденото лице застраховател
по имуществена застраховка „**************“ не може да претендира
отговорност за пълния размер на обезщетението, което той е заплатил на
увредното лице. На следващо място оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между твърдените от ищеца увреждания и механизма на
ПТП. Оспорва и размера на обезщетението като твърди, че същият е
значително завишен и не съответства на реално претърпените имуществени
вреди, които са резултат от процесното събитие. Поради неоснователност на
иска за главница, счита, че не се дължи и лихва за забава. Освен това твърди,
че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което не дължи
лихва за забава и разноски. Ето защо моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира направените по
делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „*************“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „*************“ – до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да
предяви вземанията си направо към застрахователя по „*************“.
Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има
валидна задължителна застраховка „*************“ на
автомобилис*******е, застрахователят по имуществена застраховка, който е
встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към
причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят
размера на застрахователната сума по договора за задължителната
застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно
средство, за които застрахователят по задължителна застраховка
„*************“ на автомобилис*******е е отказал да заплати обезщетение
на основание чл. 494.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже
кумулативното наличие на елемен*******е от фактическия състав на чл. 411
КЗ, пораждащ вземането му, а именно: наличие на договор за имуществена
застраховка, сключен между него и собственика на увредения автомобил, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие на виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято ************* е
застрахована при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните
3
вреди и е сторил обичайни ликвидационни разноски. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже своите възражения.
В конкретния случай между страните не се спори, а и от приложения по
делото двустранен констативен протокол се установява, че на 02.08.2021 г. в
гр. ************** е настъпило ПТП между МПС марка „*********“, рег. №
**********, управлявано от Н. Н., и МПС марка „*********”, рег. №
***********, управлявано от П. П..
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че по време на
настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за
задължителна застраховка „*************” на автомобилис*******е,
сключен с ответника по отношение на МПС марка „*********“, рег. №
**********; наличието на имуществена застраховка „**************“,
сключена по отношение МПС марка „*********”, модел „**********“, рег. №
***********, валидна към датата на застрахователното събитие;
обстоятелството, че в изпълнение на договорните си задължения ищцовото
дружество е заплатило на сервиза, извършил ремонта на увредения
автомобил, застрахователно обезщетение в размер на 1581,56 лв. с преводно
нареждане за групово плащане и е сторил ликвидационни разноски в размер
на 15,00 лв., както и че ищецът е отправил до ответника регресна претенция за
сумата в общ размер на 1596,56 лв., респ. че същата е била получена от
последния.
Посочените обстоятелства освен безспорния си характер се установяват
и от приложените по делото писмени доказателства – справка от
информационната система на Гаранционен фонд, комбинирана
застрахователна полица № ******************* за автомобила застраховка
„**************+“ и Общи условия към автомобила застраховка
„**************+“, опис-заключение по щета №
********************/02.08.2021 г., възлагателно писмо с изх. №
************** г., фактура № ************* г., издадена от „*******“ ООД,
приемо-предавателен протокол от 05.10.2022 г., калкулация-ремонт №
****************** г., ликвидационен акт по щета № *************** по
преписка № ******************** от 02.08.2021 г., регресна покана с вх. №
******************** г. по описа на ответника и товарителница.
От съвкупния анализ на приложените по делото комбинирана
застрахователна полица № ******************* и Общи условия към
автомобила застраховка „**************+“ се установява, че процесното
ПТП представлява покрит застрахователен риск по имуществената
застраховка – раздел II „**************“, чл. 2 „***************“, т. 2.3.
клауза „************* **************“, вр. т. 2.1.3, вр. р. 2.1.3.2 от Общите
условия.
Спорът между страните се концентрира върху следните въпроси: какъв е
механизмът на настъпилото събитие; налице ли е противоправно поведение на
4
водача на МПС марка „*********“, рег. № **********, застрахован при
ответното дружество по застраховка "*************", което да обоснове
ангажиране на отговорността на застрахователя; налице ли е пряка причинно-
следствена връзка между механизма на ПТП и настъпилите увреждания; каква
е стойността на вредите по застрахования при ищеца автомобил, както и
относно обема на отговорността на виновния водач, респ. на неговия
застраховател по застраховка „*************“ на автомобилис*******е.
За установяване на механизма на ПТП е приет като писмено
доказателство двустранен констативен протокол за ПТП, събрани са гласни
доказателствени средства чрез разпит на един свидетел и е изслушано
заключение на съдебна автотехничекса експертиза.
В приложения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
02.08.2021 г., подписан от водачите на участвалите в произшествието пътни
превозни средства, е посочено, че на 02.08.2021 г. в 12:00 ч. в гр.
************** е настъпило ПТП между МПС марка „*********“, с рег. №
**********, и МПС марка „*********”, рег. № ***********. Изготвена е
скица на произшествието и са описани видимите щети върху двата
автомобила. От изготвената от водачите скица и направените отбелязвания в
графа 12 „обстоятелства“ е видно, че същите са отразили следните
обстоятелства: Н. Н., водач на МПС марка „*********“, с рег. № **********,
при паркиране е ударила в задна част паркираното пред нея МПС марка
„*********”, рег. № ***********.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба Iз-41 от 12.01.2009 г. за
докумен*******е и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните
работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (Наредбата),
когато при произшествието са причинени само материални щети и между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол
за ПТП. Такъв се явява и процесният случай, в който органите на МВР нямат
задължение и не посещават местопроизшествието, тъй като са причинени
само материални щети, които не са възпрепятствали движението на МПС на
собствен ход. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗДвП ако между участниците
в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
преместват превозните средства, така че да не се възпрепятстват движението и
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП. Когато
такова съгласие не може да бъде постигнато, участниците в ПТП уведомяват
съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания. При тези съображения в
настоящия случай съставянето на двустранен констативен протокол
предполага, че между участниците в произшествието е било налице съгласие
относно обстоятелствата, свързани с произшествието, респ. с вината за
настъпването му. Действително, двустранният констативен протокол за ПТП,
съставен от участниците в ПТП, в случаите, в които органите на МВР нямат
5
задължение да посетят местопроизшествието, няма характер на официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК и не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила, но въпреки това същият не е лишен от доказателствена
стойност, като последната следва да се прецени при съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства. В тази връзка, по делото са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпит на водача на МПС марка
„*********“, с рег. № **********, което превозно средство е участвало в
пътния инцидент, а именно Н. Н. Н.. Същата свидетелства, че е участвала в
процесното ПТП и е управлявала МПС марка „*********“, с рег. №
**********. Сочи, че инцидентът е настъпил в гр. **************, на
булеварда срещу магазин на „******“, между нейния автомобил и друг, също
марка „*********“. Свидетелства, че другото МПС било спряло на пътя, а тя
спряла зад него, тъй като трябвало да товари стока от него. Впоследствие
преценила, че се намира много близо до него и решила да преместия своя
автомобил. Качила се в автомобила си и тъй като имало лек наклон на пътя
вместо назад потеглила напред, при което ударила отзад в областта на лявата
врата паркирания пред нея автомобил. В резултат от удара номерът на нейния
автомобил се изкривил, а на другия автомобил била изкривена пантата на
лявата му врата. Уточнява, че двата автомобила са тип пикап и отзад имат
врати с две крила, като в случая на другия автомобил била изкривена пантата
на лявото крило. Свидетелства, че след инцидента между водачите не е имало
разногласие относно причините и за това чия е вината за настъпването му,
като тя признала вината си, което било отразено в протокола. Съдът е
предявил на свидетелката приложения по делото двустранен констативен
протокол, при което същата е потвърдила, че тя е подписала същият в полето,
предназначено за водач на превозно средство „А“. Свидетелства, че
автомобилът, който е управлявала по време на инцидента, е собственост на
„**********“ АД, с което дружество е била в трудово правотоношение и по по
време на инциднета е изпълявала служебните си задължения. Съдът
кредитира показанията на свидетелката като обективни, последователни,
вътрешно непротиворечиви и житейски логични, още повече, че същата
пресъздава лично възприети от нея факти и обстоятелства. Показанията на
същата се подкрепят и от схемата в приложения по делото двустранен
констативен протокол, за който същата потвърждава, че е бил подписан от нея.
Съдът намира, че показанията на свидтелката пресъздават обективно и в най-
пълна степен случилото се на 02.08.2021 г.
По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, което не е
оспорено от страните. В заключението е приет следният механизъм на ПТП:
неправилна маневра при паркиране от страна на водача на МПС марка
„*********“, с рег. № **********, в резултат на което предизвиква ПТП с
материални щети с намиращиото се в покой МПС марка „*********”, модел
„**********“, рег. № ***********. Вещото лице е направило категоричен
извод, че всички вреди върху увредения автомобил марка „*********”, модел
„**********“, рег. № *********** са в причинно-следствена връзка с
6
процесното ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на застрахования
при ищцовото дружество автомобил, изчислена на база действителна пазарни
цени към датата на ПТП, е определена на сумата от 1581,56 лв. Съдът, след
преценка на заключението по реда на чл. 202 ГПК, намира, че същото следва
да се кредитира като *************, обосновано и обективно.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че от
съвкупния анализ на доказателствения материал по делото се установяват по
безспорен начин обстоятелствата, при които е настъпило произшествието,
като съдът изцяло възприема описания в заключението механизъм на ПТП. С
оглед изложеното дотук, съдът приема за установено по делото, че причина за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на МПС марка
„*********“, с рег. № **********. Така установената фактическа обстановка
обосновава извод, че поведението водача е в нарушение на нормата на чл. на
чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. В случая водачът на МПС марка „*********“, с рег. № **********
при предприемане на маневра за паркиране не е съобразил действията си с
положението на паркираното пред него МПС марка „*********”, модел
„**********“, рег. № ***********. Отделно от това същият е нарушил и
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. В
конкретния случай от показанията на разпитаната по делото свидетелка Н. Н.
се установява по безспорен начин, че същата при управление на МПС марка
„*********“, с рег. № **********, не е осигурила необходимия и достатъчен
контрол над същото, като при наличието на наклон на пътя и без да съобрази
това обстоятелство е допуснала превозното средство да потегли напред, в
резултат на което е реализирала удар в паркираното пред нея МПС марка
„*********”, модел „**********“, рег. № ***********. Доколкото водачът е
нарушил нормите на посочените законови разпоредби поведението му е
противоправно, поради което доводите на ответника в обратния смисъл са
на************* несъстоятелни.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като в случая по делото не
са ангажирани доказателства за оборване на посочената презумпция.
От представените по делото документи, приети като писмени
доказателства, се установяват настъпилите по МПС марка „*********”, модел
„**********“, рег. № ***********, вреди, за които вещото лице по
7
допуснатата експертиза уточнява, че са в причинна връзка с механизма на
ПТП.
С оглед изложеното съдът достига до краен извод, че са налице
предвидените в закона основания, за да възникне отговорността на ответника
като застраховател по задължителна застраховка "*************" на прекия
причинител на вредата за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинените от деликвента имуществени щети на увредения автомобил.
Относно размера на следващото се обезщетение за вредите върху
увреденото МПС марка „*********”, модел „**********“, рег. №
*********** в резултат на настъпилото процесно ПТП на 02.08.2021 г.,
настоящият състав намира, същото се установява приетото заключение на
САТЕ. Неоснователно е възражението на ответника, че след като виновният
водач, причинил произшествието, е бил служител по трудов договор на
„**********“ АД (правоимащо по застраховката лице) и вредите са
причинени при и по повод изпълнение на трудовите му задължения, то
регресната отговорност към застрахователя на работодателя по имуществена
застраховка "**************", е ограничена до размера на месечното трудово
възнаграждение, съгласно чл. 206 КТ, поради което и застрахователят по
застраховка "*************" на автомобилис*******е следва да отговаря към
застрахователя по застраховка "**************" ограничено, до този размер.
Действително, от приложения по делото трудов договор № 2192/01.07.2020 г.,
сключен между „**********“ АД, като работодател, и Н. Н. Н., като
работник, се установява, че между посоченото дружество и виновния водач е
съществувало валидно трудово правоотношение, което няма данни към датата
на процесното ПТП – 02.08.2021 г., да е било прекратено. Видно е от
приложената по делото застрахователна полица, че „**********“ АД е
застраховано лице по имуществената застраховка за МПС марка „*********”,
модел „**********“, рег. № ***********, а съгласно приложеното по делото
свидетелство за регистрация – II част посочено дружество е вписано като
лице, което може да използва превозното средство по силата на право,
различно от правото на собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1 и изр. 2 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „*************“,
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка „*************“ до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Горната разпоредба
ясно определя границите на отговорността на застрахователя по
„*************“ при предявена регресна претенция от застрахователят по
имуществена отговорност „**************“ на увреденото при
застрахователното събитие МПС. От своя страна отговорността на
застрахователя по „*************“ е функционално свързана и обусловена от
отговорността на делинквента. Предназначението на посочената застраховка е
да репарира вредите, нанесени на трети лица, като обемът на отговорността се
8
съизмерява с действителните вреди до размера на уговорената
застрахователна сума, поради което неприложимо е ограничението по чл. 206
КТ. В случая обстоятелството, че двете превозни средства са собственост на
едно и също лице не обосновава приложение на ограничената имуществена
отговорност по чл. 206 КТ, тъй като разпоредбата регламентира
имуществената отговорност на работника спрямо работодателя, какъвто не е
предметът на настоящото производство. Недопустимо е по аналогия същата
да се прилага и при реализиране на регресното вземане на застрахователя,
който се е суброгирал в правата на увредения застрахован срещу
застрахователя по застраховка „*************“ на автомобилис*******е. И
това е така, тъй като това би противоречало пряко на принципа на чл. 51 ЗЗД,
според който на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, причинено от деликт. Да се приеме
противното би означавало да се разшири предмета на спора по чл. 411 КЗ и
законоустановените предпоставки за предвидената суброгация, като в същите
се включи и установяване формата на вината на работника и дали поведението
му следва да се квалифицира от гледна точка на трудовото правоотношение
като такова, обосноваващо неговата пълна имуществена отговорност по чл.
203, ал. 2 КТ или ограничена имуществена отговорност по чл. 206, ал. 1 КТ.
Този правен извод следва и от разпоредбата на чл. 494, т. 1 КЗ, която урежда
по императивен начин изключенията от застрахователното покритие и в този
смисъл не може да се тълкува разширително (в този смисъл решение № 2277
от 14.04.2025 г. по в. гр. д. № 2803/2024 г. на СГС, Решение № 4641 от
02.08.2024 г. по в. гр. д. № 10624/2023 г. на СГС и др.).
Цитираната от ответното дружество съдебна практика по т. д. №
656/2019 г. по описа на ВКС, I т.о., е неотносима - същата е постановена по
повод иск срещу застраховател по имуществена застраховка
„**************“ и в нея се прави тълкуване на уговорен в договора
изключен риск
Съгласно установената съдебна практика при съдебно заявена
претенция, съдът следва да определи дължимото се обезщетение по
действителна стойност на вредата към момента на настъпването на
застрахователното събитие, вкл. като ползва заключение на вещо лице.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от
своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност. В настоящият случай от приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно-автотехническа експертиза, стойността за възстановяване
на МПС марка „*********”, модел „**********“, рег. № ***********, на база
средни пазарни цени, изчислена към датата на ПТП, е 1581,56 лв. По делото е
безспорно обстоятелството, че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 1581,56 лв., към която сума следва да се
добави и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата,
като в случая сумата от 15,00 лв., представлява именно такъв обичаен разход
9
за приключване на застрахователната щета.
Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ се явява основателен и следва да се уважи изцяло.
Предвид изискуемостта на вземането, върху сумата от 1596,56 лв.
следва да бъде присъдена и поисканата законна лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба в съда – 05.03.2024 г., до окончателното й
изплащане.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има единствено ищецът, който своевременно е направил искане за
присъждане на такива. Същият е сторил разноски за държавна такса, депозит
за съдебна автотехническа експертиза и адвокатско възнаграждение в общ
размер на 1015,44 лв., която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца. Заплатеният от ищеца депозит за явяване на свидетел в размер на
20,00 лв. не следва да бъде възлаган в тежест на ответника, доколкото
свидетелят не е разпитан, респ. посочената сума не е изплатена, поради което
същата може да бъде възстановена на ищеца при поискване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*********************“ АД, ЕИК: *************,
седалище и адрес на управление: гр. ********, бул. „*****************“ №
68, да заплати на „******************“ ЕАД, ЕИК: *************,
седалище и адрес на управление: гр. ************************, на
основание чл. 411 КЗ, сумата от 1596,56 лв., представляваща регресно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1581,56 лв. и
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. по застраховка
„**************” във връзка с реализирано застрахователно събитие –
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 02.08.2021 г. в гр.
************** с МПС марка „*********”, модел „**********“, рег. №
***********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 05.03.2024 г., до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА „*********************“ АД, ЕИК: *************,
седалище и адрес на управление: гр. ********, бул. „*****************“ №
68, да заплати на „******************“ ЕАД, ЕИК: *************,
седалище и адрес на управление: гр. ************************, на
основание чл. 78, ал. ГПК, сумата от 1015,44 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него.
10
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11