Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: По реда на чл. 422 от ГПК са предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 430 от Търговския закон. Ищцовата страна – "И."-, гр. С. - излага в исковата си молба, че на 27.06.2008 година с ответника сключили договор за банков кредит-овърдрафт, по силата на който на последния била предоставена сумата от 181 000 лв. с падеж 25.06.2013 година. Сумата била усвоена, но на падежа незаплатена. Ответникът оспорил вземанията на банката по издадената в нейна полза заповед за изпълнение, заради което по реда на настоящото производство се търси признаване на вземанията по договора в размер на сумите от 181 000 лв., главница, 10 476,66 лв. договорна лихва за времето от 27.09.2012 година до 24.06.2013 година, 59 804,49 лв., мораторна лихва върху главницата за времето от 27.01.2013 година до 29.10.2014 година, 11 743,47 лв., неустойка за забава върху договорната лихва за времето от 27.10.2012 година до 29.10.2014 год. и законна лихва върху главницата за периода от 30.10.2014 година насетне. Претендира се присъждане на сумите от 24 лв., такса за поддържане на разплащателна сметка, сумата от 637, 30 лв., премии по служебно подновени застраховки, 19,27 лв., държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.дело № 3262 по описа на Великотърновски районен съд за 2014 година, сумата от 16,39 лв., юрисконсултско възнаграждение по същото дело, сумата от 9 723,35 лв., разноски по заповедното производство , както и разноските по настоящото, търсени в стойност от 14 0214,30 лв. Ответната страна – И. К. Н. – оспорва исковете с възражение да е погасил вземанията по договора с плащане. Платените 1 205 142,69 лв. покривали задълженията му по всички пера. Позовава се на неизпълнение на договорните задължения на банката. Не знаел падежите на вземанията по договора, по делото не били представени извлечения от счетоводните книги, неясен бил начинът на формиране на вземанията за договорна, мораторна лихва и неустойка върху договорната лихва. Претендира разноски. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК от ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложените документи, че са сключили описания в исковата молба договор за кредит, по силата на който банката-ищец е предоставила на ответника, а последният е усвоил вцялост, сумата от 181 000 лв. при подробно уговорени лихвен процент, процент при просрочие, неустойка върху просрочие в плащането на договорната лихва. Задълженията на ответника за връщане на сумите по договора равнят на претендираното по исковата молба - приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, депозирала основно и допълнително заключение. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и цялостна основателност - извън тези за сумите от 19,27 лв. и за 16,39 лв., държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство - на предявените искове. Съдът ги уважава, водим от следното. По безспорен начин по делото е доказано съществуването на перфектен откъм валидност договор за банков заем по смисъла на чл. 430 от Търговския закон с предмет сумата от 181 000 лв., насрещно задължение за договорна лихва и срок на окончателно погасяване 25.06.2013 година. Липсата на спор, че банката е отпуснала на ответника въпросната сума аргументира съда да приеме, че ищецът точно по смисъла на чл. 63 от ЗЗД във връзка с чл. 288 от ТЗ е изпълнил договорните си задължения и се явява изправна по спора страна. В качеството си на заемател, ответникът е усвоил предоставената му сума. Липсата на доказателства да е върната в срок или да е погасена по друг способ сочат на неизпълнение на основното договорно задължение на заемателя по чл. 430, ал. 1 от ТЗ по причина, за която отговаря. В този смисъл налице са предпоставките по закон за ангаржиране на гражданската му отговорност, а исковете се явяват доказани по основание. Основателни са в търсения размер, предвид неоспорените констатации на цитираната по-горе експертиза. Доводите и възраженията на ответника са неоснователни. Възражението за плащане на сума от 1 205 142,69 лв. не държи сметка за договорения начин на плащане на главница и договорна лихва, както и за особеностите на банковия кредит, когато е сключен във вариант на овърдрафт. Според договорните клаузи вноските на заемателя погасяват най-напред вземането за договорна лихва, а само ако я превишават за периода по стойност - и главницата. Уговорката за овърдрафт позволява ново теглене на суми, веднага след погашенията до приключване действието на договора. Съдебно-икономическата експертиза установява именно тези насрещни трансакции по теглене на суми и погашения, резултат от които е остатъкът, търсен с исковата молба. Сумата от 1 205 142,69 лв. е съобразена както от банката, така и от вещото лице, при изчисляване на общата сума на вземания и е приспадната от тях, за да се получи като резултат сумата по исковата молба по пера. Правният извод е, че плащането на сумата от 1 205 142,69 лв. е доказано, явява се частично и не погасява процесната част от вземанията на банката по процесното правоотношение. Без правна стойност е дали ответникът е бил наясно с падежите по договора. Като страна и държател на копие от документа за съглашението е могъл по всяко време да се осведоми. По-специално това незнание не влияе на исковите суми. Те се дължат под срок, според договорните клаузи. Извлечението от счетоводните книги нито е законово изискване за доказване на твърдяното правоотношение, нито поражда вземане. То самото е вторичен документ спрямо основния - договора за банков кредит. Последният е приложен по делото и, свързан с констатациите на експертизата, установява вземанията по основание и размер. Исковете за 19,27 лв., държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.дело № 3262 по описа на Великотърновски районен съд за 2014 година и за сумата от 16,39 лв., юрисконсултско възнаграждение по същото дело, са неоснователни. Щом съответствуват на тази част от разходите по заповедното производство, направени за събиране на сумите от 24 лв., такса за поддържане на разплащателна сметка, сумата от 637, 30 лв., премии по служебно подновени застраховки, и отречени да са дължими по заповедното производство с влязло в сила определение по в.гр.дело № 35 по описа на Великотърновски окръжен съд за 2015 година, место за присъждането им няма. Изходът на спора и правилото на чл.78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски за заповедното производство, в частта, с която разпореждането по чл. 417 от ГПК е потвърдено с цитираното по-горе определение на Великотърновски окръжен съд, и за настоящото производство, съответно в размер на сумите от 9 723,35 лв. и 14 214,30 лв. Следва да се присъдят с настоящото решение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Признава за установено, по реда на чл. 422 от ГПК, че И. К. Н., ЕГН: * от гр. В. Т., ул. "С. Р." № *, етаж *, А. № * дължи на "И."-, гр. С., ЕИК ********* суми по договор за банков кредит-овърдрафт № 021 от 27.06.2008 година, както следва: 181 000 лв., главница, 10 476,66 лв. договорна лихва за времето от 27.09.2012 година до 24.06.2013 година, 59 804,49 лв., мораторна лихва върху главницата за времето от 27.01.2013 година до 29.10.2014 година, 11 743,47 лв., неустойка за забава върху договорната лихва за времето от 27.10.2012 година до 29.10.2014 год. и законна лихва върху главницата за периода от 30.10.2014 година до окончателното й заплащане, на основание чл. 430, ал. 1 от Търговския закон. Осъжда И. К. Н., ЕГН: * от гр. В. Т., ул. "С. Р." № **, етаж*, А. № * да заплати на "И."-, гр. С., ЕИК ********* сумата от 24 лв., такса за поддържане на разплащателна сметка, сумата от 637,30 лв., премии по служебно подновени застраховки, сумата от 9 723,35 лв., разноски по заповедното производство по гр.дело № 3262 по описа на Великотърновски районен съд за 2014 година, както и разноските по настоящото в размер на сумата от 14 214,30 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Отхвърля предявените от "И."-, гр. С., ЕИК ********* против И. К. Н., ЕГН: * от гр. В. Т., ул. "С. Р." № *, етаж *, А. № * искове, с които се търси присъждане на сумата от 19,27 лв., държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.дело № 3262 по описа на Великотърновски районен съд за 2014 година и сумата от 16,39 лв., юрисконсултско възнаграждение по същото дело, като неоснователни. Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия: |